№ 412
гр. София , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20201000502172 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 7552 от 07.11.2019 год., постановено по гр.д.№ 6239/2017 год. по описа на
СГС, I-17 състав е уважил частично предявените искове от „Юробанк България“АД против
Б. И. М. за установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на банката
сумата от 91 076 швейцарски франка, част от дължима главница в размер на 179 434.07
швейцарски франка по договор за кредит HL 42676/17.09.2008, сумата от 23 342.87
швейцарски франка, представляващи договорна лихва за периода от 02.07.2014 год. до
п30.05.2016 год., както и сумата от 2 063.56 швейцарски франка, представляващи банкови
такси върху непогасената главница за периода 02.07.2014 год. до 30.05.2016 год., като
исковете са отхвърлени до пълните предявени размери, както и е отхвърлен иска с правно
основание чл.58, ал.1, т.1 от ЗКИ за заплащане на банкова такса в размер на 2 088 лева. С
решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора и
доказаните разноски от страните.
Решението се обжалва от ищеца Юробанк България АД в неговата отхвърлителна част
касаеща сумата от 2 088 лева, представляващи нотариални такси. Твърди, че заплащането на
тези такси е уговорено по чл.14, ал.2 от договора, надлежно осчетоводена е и е дължима.
Решението е обжалвано и от ответника Б. И. М., в частта, с която исковете са уважени, като
се правят оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват извода на
съда, че е уведомена за предсрочната изискуемост, обявена надлежно от банката. Поддържа,
1
че липсва усвояване на сумата по договора за кредит. Неправилни са изводите на съда за
липса на неравноправни клаузи в сключения договор и въз основа на това извежда извод за
недължимост, както на главница, така и на лихви и банкови такси. Оплакванията на
ответницата касаят материална незаконосъобразност на решението, постановяването му при
нарушаване на процесуалните правила и необоснованост на същото. Моли решението да
бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което предявените искове
да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноските, направени пред двете съдебни
инстанции.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от
ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие
да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение. В този смисъл е задължителното тълкуване на закона дадено с
ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Видно от приложеното гр.д. № 36987/2016 год. по описа на СРС на 06.07.2016 год. е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от Юробанк
България АД против Б. И. М. за сумата от 91 076.36 швейцарски франка, представляващи
част от дължима главница за периода от 02.02.2015 год. до 05.07.2016 год., договорна лихва
в размер на 34 798.96 франка за периода от 02.07.2014 год. до 05.07.2016 год.; банкова такса
в размер на 3 035.37 франка за периода от 04.07.2014 год. до 05.07.2016 год. и банкова такса
в размер на 2 088 лева за периода от 06.01.2015 год. до 05.07.2016 год., произтичащи от
банков кредит от 17.09.2008 г. и допълнителни споразумения към него, както и въз основа
на документ - извлечение от счетоводни книги на банката. По заявлението е издадена
заповед за изпълнение от 11.07.2016 г. Против заповедта е подадено възражение но
13.03.2017 год., за което банката е уведомена на 28.04.2017 год.
Исковата молба по чл.422 от ГПК за сумите, предмет на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е депозирана от банката в родово компетентния съд на 22.05.2017 г, което
прави производството по делото процесуално допустимо. Като резултат,
първоинстанционното решение е правилно.
С оглед развитите въззивни съображения съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
2
Предявени са искове за установяване съществуването на задължение на ответника,
породено от договор за банков кредит, сключен между страните на 17.09.2008 г - искове с
правно основание чл.415 от ГПК вр. чл.430 от ТЗ. В исковата молба ищецът е заявил
твърдение още, че е настъпила предсрочна изискуемост на задължението на ответника,
поради неплащане на дължимите вноски по кредита, за което кредитополучателят е
уведомен.
Ответницата по делото възразява, че договорът и сключените въз основа на него
допълнителни споразумениая съдържат нищожни поради неравноправие клаузи. Възразява,
че волеизявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до нея,
поради нередовно връчване. Възразява още, че сумата не е реално усвоена, което означава,
че не е завършен фактимческия състав на реалния заемен договор.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже валиден договор за банков
кредит, получаването на кредита от кредитополучателя, а ответникът следва да доказва
заплащане на кредитните вноски или друг способ за погасяване на задължението му.
Между страните не се спори, че банката и ответницата Б.М. са били в договорни отношения,
породени от сключен договор за банков кредит № HL42676/17.09.2008 год., с който банката
се задължила да предостави на кредитополучателя банков кредит в швейцарски франкове,
със следните реквизити: главница в размер на 114 000 евро в швейцарски франкове по курс
„купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояването на кредита,
уговорена като кредитен лимит и усвоима, както следва: равностойността в швейцарски
франкове на 5000 евро по курс „купува“ на банката на 5000 евро в деня на покупката на
недвижимия имот, описан в договора и равностойността в швейцарски франкове на 109 000
евро за други разплащания. Срокът за усвояване на сумите по кредита е определен на 24
месеца от датата на договора. Срокът за погасяване на кредита е от 396 месеца от датата на
усвояване, съгласно чл. 5 ал. 1 от договора, посредством месечни вноски, съгласно
погасителен план. Страните са договорили и валута на погасяване, в швейцарски франкове,
като при погасяване в лева или евро, банката служебно превалутира сумата по курс
„продава“ за швейцарския франк към лева/еврото. Дължима е годишна лихва, уговорена в
чл. 3 от договора, която се образува по следния начин: от базовия лихвен процент на банката
за жилищни кредити в швейцарски франкове за съответния период на начисляване на
лихвата, в размер на 5 % при сключване на договора и добавка от 1,7 пункта. В чл.4 са
уговорени и разноските по кредита - комисионна за управлението на кредита ежемесечно на
датата на падежа, в размер на 0,05 % върху размера на непогасената главница към същата
дата, както и административна такса от 50 лева еднократно при подаване на документите.
Уговорена е неустойка /наказателна надбавка/ при просрочие на дължимите погасителни
вноски и при предсрочна изискуемост на кредита, в размер на лихвата за редовната
главница и надбавка от 10 пункта. Банката има правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем при непогасяване на която и да е вноска по кредита или неизпълнение на друго
задължение, както и се съдържа клауза за автоматично настъпване на предсрочна
3
изискуемост при непогасяване на три последователни месечни вноски. Кредита е усвоен,
което се установява от Приложение № 1 към договора за кредит от 26.09.2008 г., където е
удостоверено с подписа на кредитополучателя Б.М. усвояване на сумата по кредитния
лимит в размер на 185 273 швейцарски франка. Автентичността на документа не е била
оспорена от ответницата и не са представени доказателства, опровергаващи удостовереното
усвояване на сумата по кредита. Поради това съдът приема за безспорно установено, че
отпуснатият кредит е бил усвоен от ответника в пълния размер на кредитния лимит. В този
смисъл възражението за недоказаност на усвояването на кредита е неоснователно.
Договорът за банков кредит, макар и производен на договора за заем, не е реален, а
формален договор, съгласно чл.430, ал.3 от ТЗ и той се счита за сключен не с реалното
предаване на сумата, а с реалното предаване е част от задълженията на банката кредитор по
вече сключен договор за кредит, съгласно чл.430, ал.1 от ТЗ. Към договора страните са
сключили седем допълнителни споразумения по силата на които са преуредили дължимите
суми по главници, лихви и такси.
Неоснователни са възраженията на ответника, че не е настъпила предсрочна изискуемост,
поради неуведомяването му. Това е така, тъй като банката кредитор е отправила до
кредитополучателя нотариална покана от 26.05.2016 г. на нотариус М., с която е обявила
вземанията по кредита за предсрочно изискуем, като е формирана главница от 209 927,65
CHF; лихви в общ размер 29 694,69 CHF; такси в размер 2289,21 CHF и имуществени
застраховки в размер 435,05 CHF. Удостоверено е от Нотариуса получаването на
нотариалната покана от кредитополучателя на 30.05.2016 год. Истинността на нотариалното
удостоверяване на получаването на поканата не е била оспорена от ответницата, поради
което съдът приема за безспорно доказано получаването на нотариалната покана от
длъжника по договора за кредит на 30.05.2016 г. От приетото заключение по извършената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че след датата на последното споразумение от
13.06.2014 год. ответницата не е извършвала плащания на погасителните вноски по
договора за кредит, поради което е възникнало основанието на чл.19, ал.1 от договора за
кредит за обявяване на вземанията по кредита за предсрочно изискуеми. Като дата на
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита следва да се приеме датата на
получаване на нотариалната покана от длъжника.
Съдът в настоящия си състав приема, че възраженията на ответника за наличието на
неравноправни клаузи в сключения договор за кредит от 17.09.2008 год. са неоснователни.
Съгласно действаща към момента на сключване на договорите за банков кредит нормативна
уредба - чл. 143 от ЗЗП неравноправна е клаузата в договор, сключван с потребител, ако е
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Съгласно чл.146 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, като е в тежест на търговеца да установи, че клауза от договора или ОУ,
която го ползва, е индивидуално уговорена. Законодателят е предоставил неизчерпателен
списък с видове неравноправни клаузи в чл.143 от ЗЗП. Съгласно чл. 147 и чл.145, ал.2 от
4
ЗЗП неравноправна е клаузата, която не е съставена на ясен и разбираем език и не касае
определянето на основния предмет на договора, както и съответствието между цената или
възнаграждението от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или
извършена в замяна. В разпоредбата на чл. 144 от ЗЗП са установени хипотези, при които не
се прилагат правилата на чл.143 от ЗЗП за неравноправни клаузи. В случая пред въззивната
инстанция не се поддържа спор, че страните по договора за банков кредит, както и
последващите допълнителни споразумения са потребител и търговец по смисъла на пар.13,
т.т.1 и 2 от ДР на ЗЗП. Следователно регламентацията по ЗЗП е приложима в отношенията
между страните.
По договора за кредит в чл.2, ал.3 е предвидено превалутиране от банката на усвоения
кредит от швейцарски франкове в евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро.
Тази клауза е в съответствие с уговореното между страните в чл.1, ал.1 от договора, за
отпускане в размер равностойността в швейцарски франкове на 114 000 евро и няма
основание за нейното обявяване за нищожна. В чл.3 ал.1 е уговорен начин на формиране на
лихвата като сбор от базовия лихвен процент на банката и надбавка от 1,7 %. Посочен е
базовият лихвен процент към датата на сключване на договора – 5 %. Първоначалната лихва
по кредита е определена в достатъчна степен и не съществува неяснота, на каквато се
позовава представителят на ответницата. В чл.4, ал.1 са уговорени разходите по кредита,
каквито неминуемо се следват – комисионна за управление и еднократна такса от 50 лева.
Клаузата не накърнява по никакъв начин правата на кридитополучателя, тъй като по
смисъла на чл.58, ал.1, т.1 от Закона за кредитните институции, при отпускане на кредит
банката има право да уговаря в своя полза такси, комисионни и други разходи, свързани с
договора за кредит. Дължимите такса и комисионна са в достатъчна степен определени в
текста на оспорената клауза. В чл.6, ал.3 е предвидено право на банката едностранно да
промени базовия лихвен процент (БЛП) за жилищни кредити, с което се променя
автоматично размерът на погасителните вноски. Това право на банката едностранно да
променя лихвения процент по договора за кредит е предвидено в чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ и
чл.144, ал.2 т.1 от ЗЗП, който изключва приложението на забраната за промяна на чл.143,
т.10 от същия закон за едностранна промяна на клаузите от договора, когато се променя
лихвеният процент при договор за кредит, като промяната на лихвения процент неизбежно
води до промяна в размера на дължимите вноски по кредита. В чл.13 от договора е
предвидено право на банката едностранно да променя Тарифата за условията, лихвите,
таксите и комисионните, които прилага по операциите си, както и едностранно да променя
приложимите лихви в швейцарски франкове или друга валута при евентуално
превалутиране. Клаузата е свързана с правото на банката едностранно да променя лихвения
процент по договора, регламентирано в цитираните по-горе чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ и чл.144,
ал.2, т.1 от ЗЗП. Банката е в правото си едностранно да променя стойността на другите
банкови услуги /такси, комисионни/, които са свързани с обслужването на кредита и това й
право произтича от разпоредбата на чл.58, ал.1, т.1 от ЗКИ. Чл.22, ал.2 предвижда
превалутиране от страна на банката на кредита в евро по курс „купува“ на банката за
5
швейцарски франкове към датата на превалутирането. Клаузата е свързана с уговорките
между страните в чл.1, ал.1 и чл.2, ал.2 от договора за отпускане на кредит в швейцарски
франкове и е определена тяхната равностойност в евро. Чл.23 от договора има дефинитивен
характер и съдържа определение на смисъла на понятието превалутиране. В чл.24, ал.1 от
договора кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че
промяната на обявения от банката курс купува или продава на швейцарския франк към
български лев/евро, както и превалутирането по чл.22 от договора може да има за последици
повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита, както и че приема риска
от промените във валутните курсове и лихвените проценти. В този случай
кредитополучателя прави волеизявление, че е запознат с последиците от промяната във
валутните курсове и лихвените проценти. Правилно е прието, че след като
кредитополучателката е дееспособно лице и не е поставена под запрещение, няма основание
да се приеме, че не е разбирала съдържанието на направеното и подписаното от нея
изявление.
Що се касае до сключените допълнителни споразумения към основния договор за кредит, то
оспорените по тях клаузи с които се предвижда натрупване на просрочени плащания към
главницата по кредита са нищожни. Това е така, тъй като с тях е предвидено натрупване на
неплатени лихви и разходи по делото върху главницата по договора за кредит с
последващото им олихвяване, като по този начин на практика се въвежда лихва върху
лихва, а съгласно чл.294, ал.2, във вр. с ал.1 от ТЗ, лихва върху лихва се дължи, ако е
уговорена, но само между търговци. С допълнителните споразумения страните по същество
са включили клаузи за анатоцизъм с натрупването на неплатена лихва върху олихвяема
главница и поради това съдът приема извършеното с допълнително споразумение
натрупване на неплатени лихви и такси върху главницата по кредита за нищожно.
Нищожни са и клаузите на чл. 2 от споразуменията, които съдържат размерите на
главницата след предходна капитализация на лихвите.
Въз основа на изложеното, дължимите суми за главница, договорна лихва и такси следва да
се определят според действието на клаузите на първоначалния договор за кредит и
извършените от ответницата плащания, установени със съдебно-счетоводните експертизи.
Първоначалният размер на главницата по договора за кредит, усвоена на 26.09.2008 г., е 185
273 CHF. Дължимата лихва, съгласно чл.3, ал.1 от първоначалния договор за кредит е 6,7 %,
формирана катоБЛП 5 % и надбавка от 1,7 %. Не следва да се приложат клаузите за лихва
съгласно последващите допълнителни споразумения, тъй като те са обвързани с периоди на
облекчено погасяване на задълженията с намалени погасителни вноски, съпродводени и
последвани от натрупване на лихвените плащания към главницата. Нищожността на
последните обуславя неприложимост на лихвените клаузи по допълнителните
споразумения. При липса на доказателства за промяна на БЛП за погасителния период до
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, следва да се приложи уговореният с
първоначалния договор размер на лихвата от 6,7 %. Дължимата комисионна за обслужване
на кредита е 0,05 % месечно върху размера на непогасената главница.
6
Тъй като не е приложен погасителен план към първоначалния договор за кредит от
17.09.2008 г., съдът следва да определи размера на дължимите главница и лихва според
установените плащания по главницата, а дължимата лихва за периода от 02.07.2014 г. до
30.05.2016 г. следва да се определи върху неплатената част от главницата, според
първоначалното заключение на вещото лице. Според заключението на първоначалната
съдебно-счетоводна експертиза, размерът на извършените плащания по главницата за
периода от сключването на договора за кредит до обявяването му за предсрочно изискуем, е
2028,25 CHF. Вещото лице е определило размер на дължимата главница, ведно с
капитализираните суми от 209 927,70 CHF. От тази сума следва да се извадят натрупаните
суми от неплатена лихва към главницата, съгласно нищожните клаузи на допълнителните
споразумения, определена от вещото лице 27 574,14 CHF, платената редовна главница в
размер на 2028,25 CHF и платената просрочена главница от 891,24 CHF. В тази връзка
общият размер на неплатената главница към датата на поcледното плащане, отбелязано в
заключението – 02.07.2014 г., е 179 434,07 CHF. По исковата молба ищецът е претендирал
периода от 02.02.2015 г. до 05.07.2016 г. за дължимост на сумата по главницата. Съгласно
заключението на вещото лице по първоначалната експертиза, за този период банката
кредитор не е начислявала на кредитополучателя дължима главница, но тъй като
предсрочната изискуемост е настъпила на 30.05.2016 г., главницата в пълния размер на 179
434,07 CHF е дължима след тази дата, който период съвпада с част от периода на
претенцията по чл.430, ал.1 от ТЗ - 02.02.2015 г. до 05.07.2016 г. и поради това, дължима е
частта от претендираната главница в размер на 91 076 CHF.
Лихвата следва да се определи за периода 02.07.2014 г. – 30.05.2016 г., когато кредитът е
обявен за предсрочно изискуем, като след обявяването на кредита за предсрочно изискуем,
не се дължи договорна лихва, а законна лихва по чл. 86 от ЗЗД до датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК, каквато за този период не е претендирана. За претендирания
период следва да се определи в размер на 6,7 % от неплатената част от главницата по
кредита в размер на 179 434,07 CHF и за периода 02.07.2014 г. – 30.05.2016 г. е 23 342,87
CHF.
По отношение дължимата банкова такса и настоящия състав приема, че ищецът е имал
предвид уговорената комисионна за обслужване на кредита от 0,05 % върху непогасената
главница, съгласно чл.4, т.1 от договора за кредит от 17.09.2008 г. установи се, че
непогасената главница е в размер на 179 434,07 CHF и в този смисъл дължимата банкова
такса е в размер на 0,05 % месечно за периода от 02.07.2014 г. до 30.05.2016 г. След този
период длъжницата не дължи заплащане на банкови такси, тъй като кредитът е предсрочно
изискуем. Размерът на дължимата банкова такса за един месец е 89,72 CHF. За период от 23
месеца, от 02.07.2014 г. до 30.05.2016 г. размерът на банковите такси е 2063,56 CHF.
Неоснователни са възраженията на ищеца за дължимост на сумата от 2 088 лева,
представляващи банкови такси. Не се установи по делото правното основание на което се
7
претендира тази сума. Едва за първи път във възивната жалба ищеца конкретизира, че
сумата представлява нотариални такси по предоставено обезпечение от страна на
кредитополучателя. В този смисъл правилно е прието от съда, че сума от 2 088 лева,
представляваща такси по сключения договор не е дължима.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението на Софийски градски съд
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция страните не си дължат
разноски.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7552 от 07.11.2019 год., постановено по гр.д.№ 6239/2017
год. по описа на СГС, I-17 състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8