Р Е Ш Е
Н И Е
№ 262/22.5.2017г. година, град
Пазарджик,
Административен съд – Пазарджик,І-ви състав в съдебно заседание на двадесет и първи април, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретар Антоанета Метанова, в присъствието на прокурор Стоян Пешев, като разгледа, докладваното от
съдия Шотева, адм.д. № 127 по описа за
2017 г..
Производството е по реда на чл.203 и следв. от Административно процесуалния
Кодекс / АПК / във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди/ЗОДОВ/.
Производството е образувано по жалба на Г.В.Т. с ЕГН
********** понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 10000 лева за неимуществени вреди, с оглед претърпени
страдания по време на престой в наказателна килия за периода 03.01.2017г. - 13.01.2017г., т.е.твърдят се претърпени
неимуществени вреди, от незаконосъобразни действия и бездействия на
администрацията на затвора в гр.Пазарджик, а именно принудителното му
настаняване в наказателна килия като не са му осигурени приемливи условия на
живот в нея. Излагат се твърдения, че наказателната килия била мръсна, пълна с
хлебарки, дървеници, както и нямало стъкло на прозореца и било студено.
Хигиената била изключително занижена –
затворниците използвали кофа за облекчаване нуждата си от тоалетна,
трябвало да се храни там където ходи до тоалетна, без дори да има стол за
сядане . Ищецът твърди също, че осветлението било постоянно – и през деня и
през нощта, което му пречело да спи, а светлината от прозореца била
изключително недостатъчна. Твърди, че дълго време бил изолиран от други хора и
това му причинило страдание. Пребивавайки в тази унижаваща и накърняваща
човешкото му достойнство среда, той се е почувствал изключително зле психически
и физически, счита, че е уронено достойнството му като човек. Ангажирани са
гласни доказателства. В съдебно заседание ищецът се явява лично. Поддържа се
исковата претенция по основание и размер.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
иска като недопустим в писмен отговор на исковата молба. Твърди, че липсва
елемент от фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ - не е установено неизпълнение
на вменено от закона задължение, което е
достатъчно основание исковата молба да бъде оставена без разглеждане, без да е
необходимо да се установява наличието на останалите предпоставки – претърпени
вреди и причинна връзка. Излага също доводи за неоснователност и недоказаност
на исковата претенция и в съдебно заседание, по съществото на спора, като моли
съда да я остави без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик дава становище за частично неоснователни, но моли
да бъде уважен в една малка част като размер.
Административен съд Пазарджик, след като взе предвид твърденията и възраженията на страните, прецени
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено следното:
По допустимостта на иска:
Искът е с правно основание чл. 203 и сл. от АПК, във
вр.чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от
незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на административни органи или длъжностни лица при или по повод
административна дейност. Претендира се обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на незаконосъобразни фактически действия и бездействия на
администрацията в Затвора в Пазарджик. Незаконосъобразните бездействия се изразяват в неосигуряване на наказаните затворници
в наказателна клилия на нормални условия
– като течаща вода, достъп неограничено до тоалетна, не гасене на лампата през
нощта, както и неотсраняване на стъкло за счупен прозорец и неосигураване на условия, при които наказаното
лице да се храни на място, различно от мястото, където осъществява
физиологичните си нужди, както и липса на достатъчно дневна светлина и
пренаселеност. Фактическите обстоятелства, върху които се основава исковата претенция са
свързани изцяло и с режима и неприемливите условия, при които е бил поставен
ищеца в периода на изтърпяване на дисциплинарното наказание, поради което
претендираното с него обезщетение е и за претърпяните болки и страдания в
резултат на незаконосъобразното бездействие на административни органи и длъжностни
лица в Затвора в Пазарджик при осъществяване на
възложената им от закона (ЗИНЗС) дейност по изпълнение на наказанията да
осигурят приемливи условия за изтърпяване на дисциплинарното наказание
изолиране в наказателна килия. Спазването на изискванията, при които следва да
бъде изпълнявано наказанието се осъществява чрез издаваните актове и
осъществяваните действия и бездействия от органите по ЗИНЗС. Тази дейност пряко
рефлектира върху личното положение на лишените от свобода, които имат
задължение за подчинение, т.е. касае се за правоотношения на власт и подчинение
по повод на осъществяване на изключителното право на държавата да накаже едно
лице и изпълни наказанието му. Ето защо дейността на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, в общия случай при или по повод изпълнение на
наказание лишаване от свобода, включително и при задържане с мярка за
неотклонение задържане под стража, всички актове, действия или бездействия по
нейното осъществяване са административни и вредите от тях се обезщетяват по
реда на чл. 1 ЗОДОВ(В този смисъл е Тълкувателно постановление 2/2014г. от
19.05.2015г. на Върховен касационен съд на Република България, Общо събрание на
съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд). Искът е предявен от лице, изтърпяло
дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия за срок от десет денонощия в Затвора в гр.Пазарджик, тоест от лице с правен интерес
срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - юридическо лице
към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол
върху дейността на местата за лишаване от свобода и изтърпяване на мярката
задържане под стража, с териториални служби в т.ч. и затворите, съгласно
разпоредбата на чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/, т.е срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.
205 от АПК във вр. с чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ.
Въпросът дали е налице елемент от фактическия състав на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е въпрос относно наличието на някоя от кумулативно
предвидените в разпоредбата материално-правни предпоставки за ангажиране
отговорността на държавата, поради което касае основателността на иска, а не
неговата допустимост. Съгласно разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК
незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда,
пред който е предявен искът за обезщетението. Искът е допустим за разглеждане в
производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК и подсъден на Административен съд - Пазарджик, съгласно чл.7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищеца
място на увреждане /Затвора - Пазарджик/.
По основателността на иска:
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът Г.Т. понастоящем се намира в Затвора Пазарджик. Същият е
преведен от Затвора Пловдив в Затвора Пазарджик на 21.12.2016г. Със заповед №
2035/20.12.2016г. на Началника на Затвора Пловдив, ищецът Тонков е наказан на
основание чл.101, т.7 ЗИНЗС с „изолиране в наказателна килия за срок от 10
денонощия“. Наказанието е изтърпяно от 03.01.2017г. До 12.01.2017г. /вкл./.
Наложеното наказание е изтърпяно в наказателна килия № 104. От справката от
Затвора Пазарджик / л.29/ се установява, че ищецът е бил сам в наказателната килия
от 03.01.2017г. До 10.01.2017г., а от 1.01.2017г. До 12.01.2017г. При него е
настанен още един лишен от свобода. Наказателна килия 104 е без постоянно
течаща вода и без санитарен възел. Прозорецът бил с размер 54см. На 101см.. Килията била оборудвана с кофа за
задоволяване на физиологичните нужди на лишените от свобода, които били с
наказание „ изолиране в наказателна килия“. Имало бутон, чрез който можело да
се повикат постовите, ако лицето има нужда. От справката от затвора Пазарджик,
се установи, а не се спори и от ищеца, че за изтърпяващите наказание „изолиране
в наказателна килия“ има изготвен график за ползване на течаща вода и санитарен
възел – преди закуска, обяд и вечеря – 30 минути, което включва посещение на
обща умивалня и тоалетна, като тоалетните, където се намирала и банята били без
врати. Осигурено е посещение на затворническата баня два пъти в седмицата –
понеделник и петък.Квадратурата на килия 104 е 6.7 кв.м. Наказателната килия
била в коридора на лишените от свобода до живот.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Б. и П., които също са лишени
от свобада и се намират в Затвора Пазарджик. Св.П. твърди, че били заедно с
ищеца в наказателна килия, като свидетеля бил пет дни, а ищеца четиринадесет. Твръди,
че всички ходели до тоалетна в кофи, както по малка, така и по голяма нужда. В
действителност имало бутон за сигнализация, но служителите на затвора не
идвали, поради което се налагало да използват кофите. Тези негови твърдения се
потвържадават и от показанията на св.Б., който също е бил в накаателна килия
изолиран, но не по едно и също време с ищеца. Той е категоричен, че там където
се храниш, там ходиш и до тоалетна. Двамата свидетели са категорични, че има
хлебарки, дървеници.Двамата свидетели също са категорични, че стъклата на
прозорците в цялост липсват и е студено. Твърди, че всичко е строшено и е
мизерия. Св.П. казва, че тоалетните където ги водят нямат врати.Двамата
свидетели твърдят, че ищецът им се е оплаквал от условията в килията, че е мизерия,
и че бил депресиран. Тези обстоятелства всъщност се потвърждават и от справката
от затвора Пазарджик, където е посочено, че в килиите- наказателните няма
течаща вода, както и тоалетна. Извеждат ги до тоалетна по график, а през
другото време използват бутон.
Съдът
не кредитира показанията на св.П., в частта в която твърди, че са били заедно с
ищеца в една килия в началото на 2017г., като ищецът бил наказан за 14
денонощия – видно от приетата по делото заповед за налагане на дисциплинално
наказание, както и справката от Затвора Пазарджик, ищецът е бил сам в
наказателната килия от 03.01.2017г. До 10.01.2017г. , от от 11.01.2017г. До
12.01.201г. С лишеният от свобода Иван Митев.Тези противоречия обаче не
компроментиран показанията дадени от него в останалата им част.Те са
непротиворечиви и подкрепящи се изцяло от показанията на св.Б., както отчасти и
от справката от Затвора Пазарджик.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на
административен орган; вреда от този административен акт, действие или
бездействие и причинна връзка между тях. При недоказване на което и да е от
изброените условия, обезщетение не се присъжда. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ
дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
От събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че ищецът е лишен от свобода в Затвора в Пазарджик, както и че в това си качество е
изтърпял в периода 03.01.2017г.-12.01.2017г./вкл./, дисциплинарно наказание
изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия, наложено му
със Заповед №
2035/20.12.2016. на Началника на Затвора Пловдив, на основание чл.101, т.7 ЗИНЗС .По
отношение на тези факти не е налице спор между страните по делото.
Лошите материални условия в наказателна килия 104 в
Затвора Пазарджик, се установяват както от приетите по делото писмени
доказателства – справка от Затвора Пазарджик,така и от показанията на
разпитаните по селото свидетели – П. и Б..Установи се, че бездействието на
администрацията на Затвора Пазарджик се изразява , в неосигуряване в килия 104
на течаща вода, както и постоянен достъп до тоалетна. Свидетелите са
категорични, че никога не им се отваря на повикване с бутона за да отидат до тоалетна, поради което кофата
намираща се във всяка една килия, вкл. и в килия 104 се използва за
физиологични нужди . Отвеникът също не отрича, че в килия 104 има кофа, която е
за санитарно-хигиенни нужди. Не се установи, да има в килията стол, маса или
шкафчета. Изолираните в наказателна килия се хранят там където и удовлетворяват
физиологичните си нужди. Установи се ,
че осветлението е постоянно, като през нощта не се намялава като светлина. В
действителност това е изискване във връзка със сигурността, но същото
противоречи на изискванията за здравословен начин на живот, тъй като би могло
да бъде намалявана светлината през нощта. И двамата свидетели са категорични,
че в килиите е студено тъй като няма стъкла на прозорците, от друга страна
видно от справката от Затвора Пазарджик прозорецът е малък – с размери 54 см.
На 101 см.Установи се, че не се предоставят препарати за почистване и в килиите
има хлебарки и дървеници.
Видно от заявените основания на исковата претенция, свързани с материалните
условия в килията и душевното състояние на ищеца, се претендира нарушение на
забраната по чл. 3 от ЕКПЧ през исковия период, цитирана по-горе. Държавата е
отговорна за условията, при които лишените от свобода изтърпяват наказанието -
в качеството ú на договаряща страна по Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи на Съвета на Европа (само ЕКПЧ) има задължението
да спазва забраната по чл. 3 от ЕКПЧ по отношение на тези лица - "Никой не
може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или
наказание". Разпоредбата на чл. 3 от ЕКПЧ задължава държавата да осигури
на лишеният от свобода условия за изтърпяване на наказанието, съответстващи на
зачитането на човешкото достойнство, такива, че начинът на изпълнение на
мярката не излага заинтересованото лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по
интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че, по
отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното
и душевно състояние на лишения от свобода са гарантирани по-точно чрез
предоставяне на необходимите медицински грижи. В този смисъл са Решение от 27
ноември 2012 г. по делото Ч. срещу България, окончателно, постановено по жалба
№ 45358/04, решение от 2.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България. При
разрешаване на процесния казус следва да се има предвид и съдържанието на
множество други решения на Съда по правата на човека по дела заведени пред този
съд от български граждани срещу България, в които са се твърдяли нарушения на
чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от
свобода (решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България, решение от
24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Навущаров срещу България, решение от
28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото М срещу България, решение от 27.11.2008г. на
ЕСПЧ по делото С.К. срещу България, пилотно решението на ЕСПЧ от 27.01.2015г.
по делото „Нешков и други срещу България“). В тях се съдържат критерии от
значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен
режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията. В
решението на ЕСПЧ по делото „Нешков и други срещу България“ е посочено, че вече
постановените решения, както и решението по делото Нешков се отнасят до
нарушения на чл.3 от ЕКЗПЧ в различни затвори и общежития в България, но всички
те касаят повтарящи се въпроси за липсата на достатъчно пространство, достъп до
естествена светлина и въздух, ниска хигиена, липса на дискретност и нарушаване
на личното достойнство при използване на тоалетната. Нарушенията не са
вследствие от изолирани случаи, а произтичат от повсеместен проблем, в резултат
на лошото функциониране на българската пенитенциарна система и недостатъчните
гаранции срещу нечовешко и унизително отношение. Съгласно посочената съдебна
практика по смисъла на чл.3 от ЕКЗПЧ безчовечно и унижаващо отношение
предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на
страдание и унижение, свързани с дадена форма на законно отношение или
наказание. При преценката на условията на изтърпване на казанието в наказателна килия, трябва да се вземе
предвид кумулативният ефект от тези условия и продължителността на наказанието. Според Европейския съд по правата на човека (решение
от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България), разделянето на исковата
претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от
свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект
върху благосъстоянието на ищеца води до намаляване на релевантността на всеки
елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията.
Идентични забрани, като установената в чл.3 от ЕКПЧ, се съдържат в чл. 29
от Конституцията на РБ, както и в разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС.
Също така, налице е съдебна практика на българските съдилища , в която се
приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен
възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за проветряване в
местата за лишаване от свобода е отклонение от подходящата жизнена среда за
осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите
от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от
свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за
лишаване от свобода.
От показанията на св.Б. и св.П., се установява по безспорен начин, че на
затворниците, изтърпяващи дисциплинарно наказание в наказателната килия, в това
число и на ищеца е бил препятстван достъпа
до санитарен възел и течаща вода почти през цялото денонощие и най - вече през нощта. Поради това той е бил принуден в
разрез с всякакви нормални етични стандарти и човешко отнасяне да облекчава
физиологичните си нужди в кофа, която се намира в същото помещение, в което се
осъществяват всякакви битови дейности като спане и хранене.
Установи се, че
стъклото на прозореца е било счупено , като е влизал студен въздух, тъй като
ищецът е търпял наказанието през зимата. Установи се, че липсва стол и шкаф в
наказателната килия.
Установи се
наличие на хлебарки и дървеници.
За
пренаселеност не може да се говори, тъй като видно от справката от Затвора
Пазарджик килията е с размери 6.7 кв.м., макар , че в килията е имало две, а не
едно легло, а към края на изтърпяването – за последните два дни са били двама
лишени от свобода, при което разполагаемата площ става под минимума. Още
по-травмиращо е да облекчаваш физиологичните си нужди пред друг човек и то в
кофа, като и ставало в последните два дни от престоя в килията.
Конкретно доказаните по делото факти налагат извод, че е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото
като органи и служители, на които е възложено да осъществяват ръководство и
контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, те не
са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца такива условия на живот,
съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно –
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, възможност за проветряване
и вентилация на килията , достъп до естествена светлина и осветление – установи се, че има изкуствено
осветление през цялото денонощие, които да не създават предпоставки за увреждане на
физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в
чл.3 от ЕКЗПЧ. Такива задължения са
установени и в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, посредством въвеждане на различни изисквания
спрямо битовите условия в местата за лишаване от свобода, в това число и
наказателните килии. Съгласно чл.20, ал.3, от ППЗИНЗС на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от
закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в
спалните помещения. Според чл.20, ал.2
от ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване. Съгласно чл.96, ал.(2) от ППЗИНЗП
помещенията, устроени като наказателни килии, трябва да отговарят на всички
хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага, да имат пряк достъп на дневна
светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат условия за
проветряване и обезопасено легло.
Освен противоправното деяние за наличието на непозволено увреждане следва
да се установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с причиненото
деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване правата на
човека, представляващи неговото имущество, права и телесна цялост, здраве,
душевност и психично състояние. В конкретния случай липсата на осъществени
елементарни хигиенни и битови стандарти, свързана с принуждаването на ищеца да
се облекчава в кофи в същото помещение, където се храни и спи, поради ограничаване достъпа му до санитарен
възел, са от такова естество, че да предизвикват у всяко нормално психически
здраво човешко същество твърдените от ищеца страдания, които обосновават и
настъпила неимуществена вреда за него. (в този смисъл решение от 02.02.2006г.
на ЕСПЧ по делото на Й. срещу България – 146; решение от 10.01.2012г. на ЕСПЧ
по делото на Ш срещу България -41 и др., решение на ЕСПЧ по делото „Нешков и други срещу България“). Същото
касае и доказването на емоционалните страдания, които ищецът безспорно е
преживял поради липсата на чист въздух ,
необходима за спокойното биологично съществуване на всяко психично здраво
човешко същество. Както
и наличието на хлебарки и дарвеници,липсата на топлина са допринесли за
увреждане на неговата психика – св.Б. казва , че ищецът се е чувствал
депресиран.С
оглед изложеното, съдът приема, че поставянето на ищеца в доказаните по- горе
неблагоприятни материални условия в Затвора Пазарджик, за посочения от него
период, само по себе си представлява унизително, недостойно и нечовешко
третиране по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, способно да породи у него стрес,
емоционално и морално страдание, от степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на задържането, каквито той твърди, че е претърпял, както и риск за
здравето му.
Съдът счита, обаче, че искът е
частично основателен. Доколкото на основание чл.52 от ЗЗД при неимуществените
вреди съдът определя обезщетението по справедливост, с оглед характера на
деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални
страдания. Следва да се взимат предвид и конкретните преживявания на ищеца. Не се установи ищецът да е търсил
лекарска помощ или да се е влошило психичното му състояние до степен да има
необходимост от прием на медикаменти. Следва да се има предвид и сравнително краткия
престой на ищеца в наказателната килия – 10 дни, от които 8 сам, както и обстоятелството, че за 1 час и 10 мин. Всеки ден се
е провеждал престой на открито. По изложените съображения съдът намира, че
справедливото обезщетение в случая е в размер на 700 лева за целия претендиран период – по 70 лв. на денонощие. В останалата част до
претендирания размер от 1 0 000 лева искът следва да бъде
отхвърлен. Съдът
счита, че ищецът правилно е определил периода от 03.01.2017г. До 13.01.207г.
Или като посочва съдът за по-голяма яснота до 12.01.207г. Вкл..
Воден от горното на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пазарджик, І-ви състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София да заплати на Г.В.Т. с ЕГН **********
понастоящем в Затвора гр. Пазарджик обезщетение в размер общо на 700 / седемстотин/ лева за претърпени
неимуществени вреди вследствие противоправно бездействие на служители на ГДИН,
изразяващо се в неосигуряване на
непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, стол, топлина и чист въздух в периода
на настаняването му в наказателна килия в затвора в гр. Пазарджик от 03.01.2017г. До
12.01.2017г./вкл./, в едно със законната
лихва до изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 10 000 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.
СЪДИЯ:/П/
РЕШЕНИЕ
№15623/13.12.2018 Г. ПО АД№7735/2017 Г. НА ВАС
ОБЕЗСИЛВА решение №
262/22.05.2017 п, постановено по адм.дело №
127/2017 г. по описа на Административен съд Пазарджик в
частта му, с която е осъдена Главна дирекция Изпълнение на наказанията"
гр.София, да заплати на Георги Василев Тонев законна лихва върху сумата от 700
лева, представляваща присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди,.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОТМЕНЯ решение № 262/22.05.2017 г., постановено по адм.дело №
127/2017 г. по описа на Административен съд Пазарджик в частта му, с която
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София, е осъдена да
заплати на Георги Василев Тонев обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер над 100 /сто/ лева до присъдения размер от 700 /седемстотин/ лева, за
периода на настаняването му в наказателна килия в Затвора Пазарджик от
03.01.2017 г. до 12.01.2017 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Георги Василев Тонев, ЕГН **********,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията", гр. София, иск за
обезщетяване на причинени неимуществени вреди в периода на настаняването му в
наказателна килия в Затвора Пазарджик от 03.01.2017 г. до 12.01.2017, и за
сумата в размер над 100 /сто/ лева до размера от 700 /седемстотин/ лева.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му
обжалвана част.
Решението е окончателно. //