Решение по дело №3287/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 12.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ

 

при секретаря Христинка Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3287 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от „Ц.к.б.“ АД, с ЕИК *****и седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.В.В., като пълномощник на  Георги Костов – изпълнителен директор и Т.А.– прокурист, чрез пълномощника му адв. М.Н.– АК Варна срещу Ю.Е.Г., с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.9, ал.1 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните вземания, за които е издадена Заповед № 7135/14.12.2009г. за изпълнение на задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 13680/2009г. по описа на Районен съд Варна:

сумата в размер на 1947.08 /хиляда деветстотин четиридесет и седем евро и 0.08 евроцента/ евро, представляваща неизплатен главница по неразрешен овърдрафт от 14.07.2009 г. до 10.12.2009 г. по договор за издаване и използване на международна кредитна карта Мастеркард/Виза с минимален неснижаем остатък № 1380/20.03.2009 г., ведно законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.12.2009 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Твърди, че между страните бил сключен Договор за издаване  и използване на международна кредитна карта МастерКард/Виза с минимален неснижаем остатък № 1380/20.03.2009г.

С договора страните се договорили банката да издаде на ответника описаната международна кредитна карта с минимален неснижаем остатък по негова банкова сметка, ***, в евро, като сумата 50 евро се внасяла при получаване на картата и представлявала този неснижаем остатък и картодържателят е длъжен да поддържа салдо по нея по-голямо или равно на този размер. Същият имал право да извършва транзакции до размер на наличността по сметката, намален с размер на минималния остатък. При превишаване на разполагаемата наличност, ответникът бил длъжен да погаси изцяло задълженията си по картовата разплащателна сметка, както и да възстанови уговорения неснижаем минимален остатък. В чл.8 от договора било предвидено страните да водят кореспонденция на посочените от тях адреси, като при промяната ответникът бил длъжен незабавно да уведоми банката. В противен случай съобщенията се считали връчени в деня на изпращането им, включително при посочване на непълен или погрешен адрес.

Ответникът извършил неправомерни транзакции, в нарушение разпоредбите на договора, вследствие на което по сметката му бил натрупан неразрешен овърдрафт в размер на 1947.08 евро към 11.12.2009г., като задължението било натрупано за периода от 14.07.2009г. до 10.12.2009г.

Изготвена и изпратена била покана до ответника, с която той бил уведомен, че дължи сума в размер на 1768.81 евро и е направил множество опити да извърши неразрешени транзакции, поради което следвало да възстанови дължимата сума. Поканата била изпратена до посочения от ответника адрес.

Ищецът подал заявление по реда на чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по което било образувано ч.гр.д. № 13680/2019г. по описа на ВРС. Заявлението било уважено и в полза на ищеца били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 1016/2010г. по описа на СИС при ВРС. С молба от ищеца изпълнителното дело било преместено при ЧСИ Н. Георгиев и образувано  под номер 20197160400060. На ответника била изпратена и връчена покана за доброволно изпълнение и в срока по чл.414, ал.2 ГПК постъпило възражение от ответника срещу дължимостта на вземанията по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение.

Постъпилото възражение от ответника породила за ищеца правен интерес от предявяване на иск за установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение.

Ищецът моли за уважаване на предявените искове, присъждане на направените разноски и прави искания по доказателствата.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, исковите претенции се оспорват като исковите претенции се оспорват като допустими, но неоснователни поради изтекла в полза на ответника погасителна давност.

Ответникът твърди, че не му е връчвана покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 1610/2010г. по описа на СИС при ВРС.

На 12.07.2018г. ответникът подал молба за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С постановление за прекратяване от 13.07.2018г. било прекратено изпълнителното производство, като към този момент била изтекла погасителната давност за процесните вземания. Изпълнителният лист бил върнат на ищеца на 07.02.2019г. Образуваното пред ЧСИ Николай Георгиев изпълнително дело не било резултат на „преместване“ на делото по молба на ищеца, а представлявало образуване на ново самостоятелно дело, след като ищецът поискал връщане на изпълнителния лист и го получил.

Ответникът твърди още, че никога не е правил искане за издаване на кредитна карта, а е поискал издаването на карта без кредит за да разполага само с наличните по нея средства.

Ответникът моли за отхвърляне на исковите претенции, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С писмена молба, постъпила преди заседанието, заявява, че поддържа предявените искове и моли за уважаване на същите и присъждане на разноски. Ответникът, чрез проц. представител, оспорва исковете, моли за отхвърляне на същите и за присъждане на разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

На 20.03.2008г. между страните е сключен Договор № 1380 за издаване и използване на международна кредитна карта MastesCard/Visa с минимален неснижаем остатък.

Към доказателствата по делото са приобщени надлежно заверени за вярност копия от договора, приложимите общи условия, получени от ответника при сключване на договора, както и искането му за издаване на персонална международна карта /л.17-21/.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 13680/2009г. по описа на ВРС и издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника на 14.12.2009г. /л.16, 22-24/.

Към доказателствата по делото са приобщени изпълнително дело № 20103110401016 и изпълнително дело № 20197160400060.

По искане на ищеца на 08.01.2010г. е образувано изпълнително дело № 1016/2010г. по описа на СИС при ВРС срещу ответника, като молба за образуване на изпълнителното дело е представена от ищеца в настоящето производството /л.36-37/.

В молбата за образуване на изпълнително производство е направено искане за извършване на действия по принудително изпълнение – опис на движими вещи в дома на длъжника и запор на трудово възнаграждение.

С разпореждане от 08.01.2010г. на държавен съдебен изпълнител е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника за 02.02.2010г. /л.38/.

На 05.07.2018г. по изпълнително дело № 20103110401016 е изпратено запорно съобщение до „Финанс инфо асистанс“ ЕООД, с което е наложен запор на сметките на ответника открити при това дружество /л.47/.

По изпълнително дело № 20103110401016 няма данни заповедта за изпълнение и покана за доброволно изпълнение да са връчени на длъжника и ответник в настоящето производство Ю.Е.Г.. Изпълнителното производство е прекратено по силата на закона с изтичането на две години без да е поискано и извършено изпълнително действие, като с постановление от 13.07.2018г. това е констатирано от държавен съдебен изпълнител. Постановление за прекратяване на изпълнителното производство е издадено от държавен съдебен изпълнител на 13.07.2018г. по инициатива на длъжника, но прекратяването на изпълнителното дело е настъпило по силата на закона с изпълнение на условията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

На 20.02.2020г. по молба на ищеца е образувано изпълнително дело № 20197160400060 по описа на ЧСИ № 716 Николай Георгиев и поискани действия по принудително изпълнение.

Заповедта за изпълнение е връчена на ответника заедно с покана за доброволно изпълнение едва на 16.10.2019г. по изпълнително дело № 20197160400060 по описа на ЧСИ № 716 Николай Георгиев.

Ответникът е подал възражение срещу дължимостта на вземания по заповедта за изпълнение на 25.10.2019г.

Възражението е върнато с разпореждане № 51313/18.11.2019г. по ч.гр.д.№ 17540/2019г. по описа на ВРС (към датата на подаване на възражението делото, по което е издадена заповедта за изпълнение е унищожено).

Разпореждането е отменено с Определение № 260/27.01.2020г. по в.ч.т.д. № 74/2020г. по описа на ВОС, след което на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземанията по издадената в негова полза заповед за изпълнение.  

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Исковите претенции с правно основание чл.422, ал.1 ГПК се явяват процесуално допустими с оглед издаването на заповед за изпълнение в полза на ищеца, приемането на възражение срещу дължимостта на вземанията в срока по чл.414, ал.2 ГПК и предявяването на исковете в едномесечен срок от получаване на съобщението.

С доклада по делото е разпределена доказателствената тежест между страните, като в тежест на ищеца е възложено да установи при условията на пълно и главно доказване Сключването на Договор за издаване  и използване на международна кредитна карта МастерКард/Виза с минимален неснижаем остатък № 1380/20.03.2009г. изпълнението на задълженията на кредитора по договора за кредит – предоставянето на сумата по кредита на ответника по описания в исковата молба начин, размерите на претендираните вземания, както и извършването на действия, с  които е прекъсвана давността в периода след издаване на изпълнителния лист по ч.гр.д.№ 13680/2019г. по описа на ВРС.

Сключването на договора за кредит между страните се установява, от представеното по делото копие от същото, а за установяване изпълнението на задължението на кредитора и размера на задълженията на ответника по договора за кредит по искане на ищеца е назначена съдебно-счетоводна експертиза.

С молба от 12.10.2020г. ищецът се е отказал от допуснатата му съдебно-счетоводна експертиза, с което недоказани остават предоставянето на сумата по кредита на ответника по описания в исковата молба начин, както и размерът на претендираните вземания. С оглед разпределената между страните доказателствена тежест исковите претенции следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

На следващо място следва да се отбележи, че е налице и друго основание за отхвърляне на исковите претенции.

Ищецът се е снабдил с изпълнителен лист през 2009г., въз основа на който в началото на 2010г. е образувано изпълнително дело срещу ответника. При липсата на предприети действия по принудително изпълнение в продължение на две години изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на 09.01.2012г. въз основа на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Последвалите действия по принудително изпълнение по изпълнително дело № 1016/2010г. по описа на СИС при ВРС (наложен запор на вземания на длъжника едва през 2018г.) не са валидно извършени и не водят до прекъсване на течащата в полза на ответника давност. При наличие на своевременно направеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност, то дори и при установяване на негови задължения към ищеца исковите претенции биха били отхвърлени на това основание. Извършените след това изпълнителни действия по изпълнително дело № 20197160400060 по описа на ЧСИ № 716 Николай Георгиев, както и предявяването на установителните искова по чл.422, ал.1 ГПК са направени след изтичане изискуемата от закона погасителна давност в полза на ответника и не могат да променят този факт и да я прекъснат след като вече е изтекла.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на поискани и доказано сторени разноски. Ответникът е направил разноски в размер на 500 лева под формата на заплатено адвокатско възнаграждение, което не се явява заплатено в прекомерен размер и не следва да се редуцира по реда на чл.78, ал.5 ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Ц.к.б.“ АД, с ЕИК *****и седалище и адрес на управление *** срещу Ю.Е.Г., с ЕГН ********** и адрес *** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните вземания, за които е издадена Заповед № 7135/14.12.2009г. за изпълнение на задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 13680/2009г. по описа на Районен съд Варна:

сумата в размер на 1947.08 /хиляда деветстотин четиридесет и седем евро и 0.08 евроцента/ евро, представляваща неизплатен главница по неразрешен овърдрафт от 14.07.2009 г. до 10.12.2009 г. по договор за издаване и използване на международна кредитна карта Мастеркард/Виза с минимален неснижаем остатък № 1380/20.03.2009 г., ведно законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.12.2009 г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА „Ц.к.б.“ АД, с ЕИК *****и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ Ю.Е.Г., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: