МОТИВИ
ПО НОХД №22/2014г. НА БРС-III н.с.
Районна прокуратура - гр.Бяла е обвинила лицето П.Я.Й.
***, в това, че в периода 29.06.-30.06.2013г. в гр.Б., обл.Р.,
в условията на продължавано престъпление – на два пъти, отнел чужди движими
вещи – скоростна кутия за л. а. „Алфа Ромео” дизел, 1,9 на стойност 207,50 лв.
от владението на В.Д.П. ***, хидравлична рейка от л. а. „Форд Ескорт” 1,9 ТД, хром-никелов ауспух за л. а. „Форд Ескорт” 1,9 ТД и 7 снопа
с кабели от ел. инсталацията за л. а. „Алфа Ромео 145”, 1,9 JTD, всички на стойност 290 лв. от владението на С.Д.П. ***,
всичко на обща стойност 497,50 лв., без тяхно съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои- престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК
Подсъдимият П.Й.
признава вината си и всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съжалява за
извършеното. Служебният му защитник, назначен от досъдебното
производство, моли съда да наложи на подсъдимия наказание 8м. ЛС, при условията на чл.58а от НК, което да бъде отложено за
изпитателен срок от три години, отчитайки признаването на вината и оказаното
съдействие.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен
към наказателна отговорност. Пледира по отношение на подсъдимия да бъде
наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1,6години,
което наказание да бъде намалено с една трета, предвид
разпоредбата на чл.58а от НК, на 1гЛС с отлагане на изтърпяването му за
изпитателен срок от три години.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият П.Я.Й. е
роден на ***г***, с настоящ адрес с.Б., обл.В. Т., ул. „Ш.” № .., живущ ***, български гражданин, с
начално образование, неженен, безработен, неосъждан към момента на деянието,
предвид на това, че е реабилитиран по двете си предходни присъди.
Пострадалият С.П. работел като управител на пункт за
изкупуване на метали „Вторични метали Русе"ЕООД гр.Русе. Пунктът се
намирал на ул."Б. Т."№.. в гр.Б., обл.Р. и
представлявал едноетажна сграда с двор, ограден с метална мрежа. През м.юни 2013г.
св.С.П. съхранявал в чувал, оставен в двора на пункта части за автомобил-
изправен хром-никелов ауспух за л а. „Форд Ескорт" 1,9 ТД, изправна хидравлична
рейка от л.а. „Форд Ескорт" 1,9 ТД, както и 7 снопа с кабели от ел.
инсталацията на л.а. „Алфа Ромео 145", 1,9 JTD, които били негова
собственост. Подс.П.Й. бил безработен и се нуждаел от пари. На 29.06.2013г.
отишъл до пункта за метали на „Вторични метали Русе" ЕООД гр.Русе. По това
време в него нямало никого. Подсъдимият решил да влезе в двора и да открадне
метали каквито намери, а след това да ги предаде като метален отпадък. След
като се убедил, че никой не го наблюдава, подс.Й. се промушил през оградната
мрежа, влязъл в двора и се насочил към чувала на пострадалия. Видял, че в него
има метали, взел го и по обратния път напуснал пункта за метали. Подсъдимият
тръгнал към дома си в с.П. К., обл.Р. На поляна около селото Й. обгорил
ел.инсталацията на сноповете кабели и се върнал в същия пункт, за да продаде
откраднатите преди това вещи. По това време на работа бил бащата на пострадалия
св. Д.И.. Той измерил теглото представените му от подс.Й. метали и съставил
договор за покупко-продажба №2669, в който описал вида и количеството на
отпадъчния метал. След това свидетелят заплатил на подс.Йораднов сумата от
39,15лв.
На следващия ден
-30.06.2013г. подсъдимият решил отново да открадне метали от същия пункт.
Когато стигнал до там, по същия начин, както и предния ден, влязъл в двора.
Намерил изправна скоростна кутия на л.а. „Алфа Ромео", дизел 1,9. Същата
била собственост на пострадалия В.П.. Свидетелят също работел в пункта и бил
оставил частта, тъй като разчитал на видеонаблюдението в двора. Подсъдимият
взел скоростната кутия, сложил я в чувал, който носел предварително и напуснал
двора на пункта. След това се прибрал в дома си, където разглобил частите й.
Няколко дни след това подсъдимият продал разглобената скоростна кутия на св.П.К.
*** за сумата от 25лв.
На 01.07.2013г. св.С.П.
забелязал липсата на своите автомобилни части, но не подал сигнал в полицията.
Два дни по-късно свидетелят забелязал вещите си поставени в контейнер за
железни отпадъци. От св.И. научил, че тези вещи ги е предал подсъдимият, който
познавал като клиент, на 29.06.2013г. След като свидетелят направил справка за
продажбите и се уверил, че действително вещите са предадени от подс.Й., подал
жалба в полицията. В хода на полицейската проверка св.К. с протокол за
доброволно предаване от 03.07.2013г. предал разглобената скоростна кутия,
собственост на св.В.П. и обяснил, че я
закупил от подсъдимия.
В хода на
разследването била назначена и изготвена автотехническа ценова експертиза,
съгласно заключението на която, стойността на отнетите вещи -1бр. скоростна
кутия на л а. „Алфа Ромео", дизел 1,9 е 207,50лв.;хром-никелов ауспух за
л.а. „Форд Ескорт" 1,9 ТД е 50лв.; хидравлична рейка от л.а. „Форд
Ескорт" 1,9 ТД е 100лв. Експертът е посочил, че, за да се добият 5кг. мед
са необходими 7 снопа с кабели от ел. инсталацията на л.а. „Алфа Ромео
145", 1,9 JTD. Стойността на 7 снопа употребявани кабели на такава
инсталация е 140лв.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства- обясненията на
подсъдимия П.Й. в хода на досъдебното производство, признанията му в с.з., показанията на св.Св.П.,
св.В.П., св.Д.И., св.П.К., АТЕ, протокол за доброволно предаване, кантарна
бележка, разписка, справка за съдимост, автобиография, ДСМИС.
Всички
доказателства и доказателствени средства в своята съвкупност установяват по
категоричен начин времето, мястото и начина на извършване на престъплението,
владението върху вещите, както и авторството на подсъдимия. Показанията на
свидетелите са непротиворечиви и се покриват напълно с фактическата обстановка,
такава каквато е описана в обвинителния акт, поради което съдът ги намира за
незаинтересовани и непредубедени свидетели, като показанията им съдът кредитира
изцяло. Авторството на подсъдимия, времето и начина на извършване на
престъплението се установява изцяло от обясненията му в хода на досъдебното
производство и кореспондира на пълно на останалите гласни и писмени
доказателства, поради което съдът няма основание да се съмнява в тях.
Заключението на назначената по делото АТЕ е пълно, ясно и обосновано, съдържа
отговор на поставените задачи, поради което съдът го възприема изцяло.
Анализът на доказателствата налага
следните правни изводи:
От
обективна страна подсъдимият П.Й. е осъществил състава на престъплението по
чл.194 вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй в периода 29.06.-30.06.2013г. в гр.Б., обл.Р., в условията на продължавано престъпление – на два
пъти, отнел чужди движими вещи – скоростна кутия за л. а. „Алфа Ромео” дизел,
1,9 на стойност 207,50 лв. от владението на В.Д.П. ***, хидравлична рейка от л.
а. „Форд Ескорт” 1,9 ТД, хром-никелов ауспух за л. а.
„Форд Ескорт” 1,9 ТД и 7 снопа с кабели от ел. инсталацията за л. а. „Алфа
Ромео 145”, 1,9 JTD, всички на стойност 290 лв. от
владението на С.Д.П. ***, всичко на обща стойност 497,50 лв., без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Престъплението е довършено, тъй като подс.Й. взел инкриминираните вещи от мястото, където се
намирали. С изнасянето им прекъснал владението на владелците върху вещите,
което извършил без тяхно съгласие, осъществил фактическа власт върху вещите.
Намерението му било противозаконно да ги присвои като се разпореди с тях в свой
интерес, което се доказва и от по-нататъшните му действия по продажбата на вещите-част от тях в
пункта, от който ги е взел, а друга- на св.К..
Налице е продължавано престъпление, съгласно чл.26, ал.1 от НК, тъй като са налице две отделни деяния, извършени от подс.
Й. при еднородност на вината, при една и съща обстановка, през непродължителен
период от време и всяко едно се явява продължение на предшестващото.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието
умишлено. Той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е знаел,
че инкриминираните вещи са чужди и няма разрешение от владелците им да се
разпорежда с тях, но въпреки това ги е отнел и ги е продал, с което е
демонстрирал намерението си противозаконно да ги присвои и да се разпореди с тях
в свой имуществен интерес.
При
индивидуализация на наказанието на подсъдимия П.Й. за извършеното от него
престъпление, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства –
оказаното съдействие на досъдебното
производство, изразеното съжаление за извършеното, частично възстановените
щети, затрудненото му социално положение-не работи и
няма доходи, освен тези получавани от майка му, при която живее. Отегчаващи
отговорността обстоятелства – минали осъждания, за които е реабилитиран и упоритост
в умисъла. Не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства или изключително
такова, но в съответствие с протеклата процедура на съкратено съдебно
следствие, поради признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съдът се е съобразил с императивната разпоредба на чл.373
ал.2 от НПК, съгласно която в случаите по чл.372 ал.4 от НПК съдът, ако
постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от
Наказателния кодекс. Съдът счита, че наказанието следва да бъде определено при
условията на чл.54 и чл.36 от НК и да бъде над минималния предвиден в закона
размер, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно 1,6г
ЛС, като при условията на чл. 58а от Наказателния кодекс намалява така определеното
наказание с една трета, при което Й. следва да изтърпи 1г ЛС. Налице са кумулативните
предпоставки на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наложеното
наказание. Същият е неосъждан към момента на извършване на престъплението, наказанието
му е под три години лишаване от свобода, а освен това съдът счита, че целите на
наказанието и най-вече индивидуалната превенция биха се постигнали и без
ефективно изтърпяване на наказанието. Видно е от бюлетина за съдимост, че
деянието по втората му присъда е от 2001г. и след този период до настоящия
момент същият не е имал противоправни прояви, предвид на което съдът счита, че
поправителен ефект спрямо личността му би се постигнал и с условно наказание, и
Й. под угрозата за ефективно изтърпяване на това наказание няма да извършва
други престъпления.
На
осн. чл.189 ал.3 от НПК, тъй като подсъдимият е признат за виновен, съдът го е
осъдил да заплати направените по делото разноски - в размер на 100.00 лв. в
полза на държавата - разноски на досъдебното производство.
Мотивиран
така, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/