РЕШЕНИЕ
№ 1001
гр. Плевен , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430103370 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от *** с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя ***,
чрез ***, адрес: ***, против Н. ИВ. ИЛ. с ЕГН **********, адрес: ***.
Посочва се в исковата молба, че на 08.02.2013г. между *** и ответника бил
сключен Рамков договор № *** за издаване и ползване на национална
кредитна карта РайКАРт/РайКАРТ+Dir.bg. Твърди се, че съгласно
уговореното от страните в договора, кредитоиздателят издал кредитна карта в
полза на кредитодържателя , който можел да я използва за суми до определен
лимит, като върху използваната част от кредитния лимит се дължи договорна
лихва. Посочва се, че ежемесечно на длъжника било изпращано месечно
извлечение за транзакциите с картата през предходния месец, за начислените
лихви и такси, както и за размера на дължимата от длъжника минимална
погасителна вноска за съответния месец и срока за нейното плащане.
Посочва се в исковата молба, че длъжникът преустановил обслужването на
задълженията по договора за кредит, като първото допуснато просрочие било
от дата 17.03.2016г. Твърди се, че срокът на действие на договора е три
години, като била предвидена възможност за подновяването му за нов срок
при определени условия. Посочва се, че договорът бил подновен за нов срок
от три години, след изтичането на който процесната кредитна карта не била
преиздавана. Посочва се, че с изтичането на срока на договора всички
1
вземания по него станали изискуеми. Твърди се, че с Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания ( цесия) от 30.01.2019г. и договор за
цесия от 01.08.2019г. и Приложение №1 към него , кредиторът прехвърлил
вземанията си на ищеца. Иска се от съда да постанови решение, с което да
осъди Н. ИВ. ИЛ. с ЕГН ********** да заплати на *** с ЕИК ***, сумата от
600 лв. главница , сумата от 601,93 лв. възнаградителна лихва, законна лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба (28.05.2021г.) до
окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни
разноски .
На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея
са връчени на ответника. В законовия срок не е постъпил отговор.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Страната
взема становище в молба с вх.№ 16440/14.09.2021г. и моли съда при наличие
на законовите предпоставки да постанови неприсъствено решение на
основание чл.238, ал.1 ГПК, както и да уважи изцяло предявените искове.
Ответникът, редовно призован при условията на чл.40, ал.2 вр. ал.1 ГПК, не
се явява, не се представлява и не взема становище по проекта на съда за
доклад по делото.
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр. Плевен като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
Съдът, след като повторна проверка за редовност на исковата молба и с оглед
приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно е по делото и се установява от заверено копие на рамков Договор
№ *** за издаване и ползване на национална кредитна карта
РайКАРт/РайКАРТ+Dir.bg, че на 08.02.2013г. между ***и Н. ИВ. ИЛ. бил
сключен договор, по силата на който банката открила сметка в лева на
ответника и издала национална кредитна карта РайКАРт/РайКАРТ+Dir.bg с
персонален идентификационен номер на името на картодържателя. Бил
уговорен първоначален кредитен лимит в размер на 680 лв. и минимален
кредитен лимит от 300 лв., а максималния се определял въз основа на
изискванията на клиента, свързана с неговата кредитоспособност, кредитна
история, размер на доходите и др. В чл.26 било уговорено, че за ползвания
кредитен лимит или част от него, картодържателят се задължавал да заплаща
на банката годишна лихва в размер на 18,5% . Размерът на дължимата лихва
се изчислявала ежемесечно и се събирала служебно от банката. Съгласно т.30
от договора банката се задължавала да информира картодържателя в случай
на промяна.срокът за плащане на минималните погасителни вноски бил
уговорен в т.38 – от 2-ро до 16-то число на месеца, в който е изготвено
извлечението. Уговорено било и в т. 125, че срокът на договора и кредитния
2
лимит да се подновява автоматично за нов период, в случай че: а/
картодържателят не е в просрочие към момента на изтичане на срока на
валидност на картата и б./ картодържателят не е уведомил банката, че не
желае картата да му бъде подновена. Срокът на договора бил три години (
т.124).
Не се спори и относно обстоятелството, че между*** и *** бил сключен
договор за цесия от 30.01.2019г., като в Приложение №1 в него срещу номер
372 фигурира името на ответницата, основанието – договор от 08.02.2013г. и
следните суми: сумата от 680 лв. главница към 01.08.2019г., сумата от 601,93
лв.- лихва към 01.08.2019г. или общо сумата от 1281,93 лв. В тази насока е и
заверено копие на потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3
ЗЗД от „Райфайзенбанк (България) ЕАД.
Безспорно е и се установява от заверено копие на пълномощно на л. 14 от
делото, че банката оправомощила новия кредитор да представлява *** в
процедурата по уведомяване на длъжника по реда на чл.99 ЗЗД.Не се спори и
се установява от уведомление на л.8 и обратна разписка на л. 15 от делото,
че дружеството цесионер спазило изискването на чл.151 о договора и
изпратило на адреса в договора, посочен от Н. ИВ. ИЛ., уведомление за
прехвърлянето на вземанията към *** .
Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове на *** против Н.
ИВ. ИЛ. с основание чл. 240, ал.1 и чл.86 от ЗЗД (претенции за осъждане на
ответника за изпълнение на поето задължение по договор за заем, ведно с
възнаградителна лихва и лихва за забава от датата на подаване на исковата
молба).
Съдът намира, с оглед на направеното от ищеца искане за постановяване
на неприсъствено решение, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1
от ГПК. На двете страни са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно
заседание. Съобщението ведно с препис от разпореждане
№3806/31.05.2021г., препис от исковата молба и приложенията към нея,
ответникът е получил на 17.06.2021г. Не е представил в срока по чл.131 ГПК
отговор на исковата молба. С призовка ведно с Определение №***,
връчени при условията на чл.40 чл.40, ал.2 вр. ал.1
ГПК ответникът е уведомен за датата на откритото съдебно заседание на
17.09.2021г., не се е явил в първото съдебно заседание и не е заявил желание
производството да се разгледа в негово отсъствие, както и не е взел
становище по исковата молба.Същевременно от представените по делото
писмени доказателства –заверено копие на рамков договор № *** за издаване
и ползване на национална кредитна карта РайКАРт/РайКАРТ+Dir.bg;
заверено копие на уведомление за извършено прехвърляне на вземания;
заверено копие на Приложение №1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) между *** и *** от 30.01.2019г.и
Приложение №1А; заверено копие на потвърждение за сключена цесия на
основание чл.99, ал.3 ЗЗД и др., съдът приема, че исковете се явяват вероятно
3
основателни. Ето защо настоящото неприсъствено решение не следва да се
мотивира по същество, като е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за това по чл.239, ал.1 ГПК.Гореизложеното
води до извода, че исковете на *** против Н. ИВ. ИЛ. следва да бъдат
уважени като основателни.
На основание чл.78, ал.1 ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца направените деловодни разноски по списъка по чл.80 ГПК, депозиран
по делото: сумата от 100 лв. платена държавна такса.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.239, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал.1 и чл.86 от ЗЗД Н. ИВ. ИЛ. с ЕГН
**********, адрес: *** да заплати на *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя ***, сумата от 600 лв.-
главница (по Договор № *** за издаване и ползване на национална кредитна
карта РайКАРт/РайКАРТ+Dir.bg, сключен между Н. ИВ. ИЛ. и ***, цедиран в
полза на *** с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 30.01.2019г.и Приложение №1А към него), както и сумата от
601,93 лв. възнаградителна лихва, законна лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба (28.05.2021г.) до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 Н. ИВ. ИЛ. с ЕГН **********, адрес: ***
да заплати на *** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя ***, сумата от 100 лв. направени деловодни
разноски в производство.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
На основание чл.239, ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4