РЕШЕНИЕ
№ 2677
гр. Варна, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110105288 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на предявен от ЕК. Д. М.,
действаща в качеството на майка на детето Н. АН. Н. срещу АН. Н. Н., с
искане за постановяване на решение, с което да се: измени Решение № 4701/
2018 г., постановено по гр. д. № 13071 по описа на ВРС за 2017 г., като
предостави на ищцата упражняването на родителските права по отношение на
детето Н. АН. Н.; определи местоживеенето на детето на адреса на ищцата;
определи режим на лични отношения между детето и неговия баща; осъди
ответника да заплаща в полза на детето, чрез неговата майка и законен
представител, месечна издръжка, в размер на 300.00 лева, считано от датата
на предявяване на иска, платима до десето число на текущия месец, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска.
В исковата молба се излага, че страните са родители на Н. АН. Н.. С
решение по гр. д. № 1164/ 2010 г. бракът им е прекратен. До * г. грижите за
детето се полагат единствено от ищцата. На 05.12.2017 г. детето е настанено в
дома на прародителите по майчина линия. С последващо съдебно решение от
2018 г., родителските права по отношение на детето са предоставени на
ответника, като до м. август 2020 г. детето е отглеждано от родителите на
ищцата, а след това – от ответника.
Твърди се още, че бащата и настоящата му партньорка препятстват
контактите между Н. и нейната майка, като в тази връзка детето е обиждано и
заплашвано. Считано от м. март 2021 г. детето се отглежда единствено от
партньорката на баща си, двете не се разбират. На 08.04.2021 г., по собствено
1
желание детето живее в дома на майка си.
Ответникът – А. Н. Н. депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК,
в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска.
Оспорва фактически твърдения, изложени в исковата молба, като отправя
искане за отхвърляне на молбата.
Контролиращата страна – Д. „С. п.“ гр. В., в съдебно заседание чрез
процесуален представител, изнася данни за системно отсъствие от училище
на детето.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 59, ал. 9 СК, вр. с чл. 127, ал. СК.
Основателността на молбата по чл. 59, ал. 9 СК се предпоставя от
изменили се обстоятелства, настъпили след влизане в сила на решението
относно мерките, които съществено да се отразяват на детето и на
ефикасността на взетите по-рано мерки.
Съгласно дадените в т. II от ППВС 1/ 12.11.21974 г. указания по
тълкуването и прилагането на закона, под "изменение на обстоятелствата" се
разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето
при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и
обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново
разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали
обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на
по-рано взетите мерки.
Предмета на спора между страните касае въпросите, свързани
титулярството по отношение на родителските права, режимът на лични
отношения и издръжката досежно детето Н. АН. Н..
В тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
доказване, наличие на трайно и съществено изменение на обстоятелствата,
обуславящи необходимост от изменение на мерките относно режима на лични
отношения и издръжката по отношение на детето Н. АН. Н. своите
родителските качества, привързаността на детето и възможностите си да
полага грижи за него; битовите и материалните възможности за отглеждането
му и отношението на детето към обкръжаващата среда при родителя и извън
него, както и че упражняпредложеният режим на лични отношения е
подходящ и е в интерес на детето; нуждата на детето от издръжка.
В тежест на ответницата е да установи родителските си качества,
привързаността на детето към нея.
При определяне на родителя, на когото да се предостави упражняването
2
на родителските права по отношение на детето, родено от съвместното
съжителството между страните от решаващо значение са интересите на
децата. Под “интереси на децата”, както е следва да се разбират всестранните
интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване
на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и
изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин /в този смисъл
и разяснението дадено в ППВС № 1/ 1974 год./.
Следва да бъдат взети в предвид възпитателските качества на всеки от
родителите; пола и възрастта на детето; полаганите до момента грижи и
отношение към детето, т. е. личните усилия на родителя във връзка с
отглеждането му, надзора и възпитателските похвати по изграждането
личността на децата; желанието на родителите да полагат грижи за детето,
привързаността на детето към родителите; възможността за помощ от трети
лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности на родителя. Съвкупността от тези обстоятелства формира
комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката при
кого от родителите да живее детето и кой да упражнява и родителските права.
От изброените обстоятелства на водещо място и с най–голяма тежест са
личните качества на родителите /разд. ІІ, б. “а” от ППВС № 1/ 1974 год./.
Безспорно между страните е, че с Решение № 4701/ 20.11.2018 г.,
постановено по гр. д. № 13071 по описа на ВРС за 2017 г. са изменени
определените с решение по гр. д. № 1164/ 2010 г. на ВРС мерки, като
упражняването на родителските права по отношение на Н. АН. Н. са
предоставени на ответника.
В настоящия случай, искането е основано на твърдения за настъпил
разрив в отношенията между детето и неговия баща. Данните по делото сочат,
че повече от година детето е при майка си, без да са изяснени точното му
местожителство, битовите условия и подкрепящата среда. Нещо повече,
установено по делото е, че ищцата и детето не пребивават на нито един от
посочените от майката адреси.
На следващо място - безспорно установено по делото е проблемно
поведение при Н. – системно отсъствие на училище, несъобразяване с
правила. Причина за това е безкритичното отношение на ищцата и занижения
родителски контрол от нейна страна. В тази връзка, следва да бъде
подчертано, че до навършване на пълноление, юношите имат нужда от ясни
правила и граници, с оглед правилното им развитие и възпитание. Вярно е, че
възпитателният подход на ответника не е възприет от детето, но следва да
бъде отчетена заинтересоваността и загрижеността на бащата за
преодоляване на проблемите. Същевременно, в рамките на производството не
са установени значими личностни или родителски дефицити при бащата,
нито са налице данни за негово системно вредоносно за непълнолетното дете
поведение.
Горното обуславя извода, че към настоящия момент в интерес на детето
3
е родителските права да се упражняват от неговия баща.
По изложените съображения, се налага извод за неоснователност на
иска, поради което същият следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 59, ал.
9 СК, вр. с чл. 127, ал. 2 СК.
Разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕК. Д. М., ЕГН: **********, с адрес: *
срещу АН. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес: *, иск за изменение на мерките,
определени с Решение № 4701/ 2018 г., постановено по гр. д. № 13071 по
описа на ВРС за 2017 г., като се предостави на ищцата упражняването на
родителските права по отношение на детето Н. АН. Н., ЕГН: **********;
определи местоживеенето на детето на адреса на ищцата – *; определи режим
на лични отношения между детето и неговия баща; осъди ответника да
заплаща в полза на детето, чрез неговата майка и законен представител,
месечна издръжка, в размер на 300.00 лева, считано от датата на предявяване
на иска, платима до десето число на текущия месец, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска, на основание чл. 59, ал. 9 СК, вр. чл. 127, ал.
2 СК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4