Р
Е Ш Е
Н И Е
№
07.01.2021 г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав на седми декември две хиляди
и двадесета година в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско
дело № 369 по описа за
2020 г.
и като обсъди:
Иск с правно основание
чл.108 от ЗС.
Ищецът Д.М.А.,
чрез пълномощника си адвокат Л.А.М. твърди, че е собственик на лек автомобил
марка „БМВ“, модел „560L“, дизел, регистрационен номер KA XF1061, закупен от Германия в края на месец март 2019 г. В края
на месец ноември 2019 г. се намирал в гр.Асеновград и имал нужда от пари,
поради което решил да продаде описания по-горе автомобил. Посетил автосалон,
притежаван от „Вип ауто
клуб“ ЕООД. В дружеството работили ответниците: Р.Т.
и М.К.. С тях и законния представител на дружеството Р.Т. се уговорили
автомобилът да бъде изложен в техния автосалон, като ще се заплаща такса в
размер на 30 лева месечно. Разбрали се също и за цената, която дружеството
следва да получи при продажба, като им предал и документите на автомобила. В
продължение на един месец автомобилът не бил продаден. Ищецът и семейството му
трябвало да заминат за Германия, поради което посетил автосалона и поискал да
му бъде върнат автомобила. Р.Т. му отговорил, че документите на автомобила не
са при него, а на следващия ден му казали, че документите са предадени на трето
лице. Отказал да му съобщи името на третото лице, като му казал, че същия е
заложил автомобила при него и трябва да се плащат някакви лихва, че той няма
работа да се среща с него, че отношенията са между тях двамата. Освен това
ищецът твърди, че е уведомил Р.Т., че автомобилът му трябва временно и после
пак ще го остави в автосалона, съгласно уговорките им, но той отказал да го
върне. В началото на месец януари ищецът отново е посетил автосалона и отново е
поискал да му бъде върнат автомобила, като заявил, че не желае повече да бъде
изложен за продажба в този автосалон. На
срещата присъствали и тримата ответници, които
категорично отказали да му върнат автомобила, отказали да му предадат и
документите за него, поради което е потърсил съдействието на полицията, подал е
жалба в РУ на МВР гр.Асеновград, по която няма отговор. От тогава ответниците упражнявали фактическа власт върху лекия
автомобил, без да имат право на това, тъй като договорните отношения са
прекратени с направеното от ищеца изявление. Ответниците
не били собственици на автомобила и между тях и ищеца не е сключен договор за
покупко-продажба в предвидена от закона форма, поради което държат или владеят
автомобила без да имат основание за това. Освен това счита, че ответниците нямат намерение да му върнат вещта, като я
укрият или се разпоредят фактически с нея, да я повредят или разпродадат на
части. Особено притеснение за ищеца възниква от факта, че ответниците
твърдят, че са заложили автомобила при неизвестно трето лице. По молба на ищеца
е допуснато обезпечение. Ето защо ищеца моли да се постанови решение, с което
да бъде осъден ответника „Вип ауто
клуб“ ЕООД, представлявано от Р.Р.Т., Р.Р.Т. и М.И.К., солидарно да му отстъпят собствеността и
предадат владението на процесния лек автомобил, ведно
с документите – регистрационен талон. Ангажира доказателства, претендира за
разноски в производството.
В срока
по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Р.Т., чрез пълномощника адв.К.Г., с който счита предявения иск за допустим, но
изцяло неоснователен. Твърди, че действително ищеца е посетил автосалон „Вип ауто клуб“ ЕООД и е
разговарял с ответниците Р.Т., М.К. и с управителя Р.Т.,
с които се познава. Предложил е да закупят посочения автомобил, бил е сключен
предварителен договор между ищеца и ответника Р.Т., по силата на който
ответника е заплатил продажната цена на автомобила. При сключване на договора
ищеца е предал на Р.Т. ключовете и документите на автомобила. Р.Т. е поискал
ищеца да му предаде договора, с който е закупил автомобила в Германия и свидетелството
за регистрация на МПС, след което да се явяват при нотариус. Автомобилът е бил
отписан от съответните служби в Германия, но ищеца, който пребивавал в Германия
не е изпълнил другите си задължения, а вместо това претендира да си получи
автомобила обратно. Освен това ответникът счита, че ищецът не е изправна страна
по евентуален договор и ако го е сключил с него, нито го е прекратил, нито е
имал основание да го прекратява. Ако било вярно твърдението на ищеца, че е
имало уговорка да заплаща за престоя на автомобила по 30 лева месечно, той не е
изпълнил това си задължение, а неизправната страна по договора не може да го
прекратява. Твърди, че ищеца не е доказал, че е собственик на процесния автомобил. Изрично е отбелязано в свидетелството
за регистрация на МПС, част ІІ-ра, че притежателя на
свидетелството за регистрация не се счита за собственик на превозното средство.
Оспорва изрично, че приложеното свидетелство за регистрация доказва
собствеността на автомобила да принадлежи на ищеца. Поради недоказана собственост, ревандикационния иск е неоснователен, неоснователен
е и тъй като ответника Т. държи автомобила на правно основание – сключен с
ищеца предварителен договор. Освен това твърди, че няма никакво основание за
ангажиране от ищеца на солидарна отговорност, защото такава възниква по силата
на закона или по силата на договор, а между ищеца и ответника Т. не е сключен
договор, с който ответника да е натоварен да посредничи за продажба на
автомобила. Сключен е друг договор, на основание на който ответника държи
автомобила. Ангажира доказателства, претендира за разноски в производството.
В срока по
чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от М.К., чрез пълномощника адв.К.Г., с който счита предявения иск за допустим, но
изцяло неоснователен. Твърди, че действително ищеца е посетил автосалон „Вип ауто клуб“ ЕООД и е
разговарял с ответниците Р.Т.М.К. и с управителя Р.Т.,
с които се познава. Предложил е да закупят посочения автомобил, бил е сключен
предварителен договор между ищеца и ответника Р.Т., по силата на който
ответника е заплатил продажната цена на автомобила. При сключване на договора
ищеца е предал на Р.Т. ключовете и документите на автомобила. Р.Т. е поискал
ищеца да му предаде договора, с който е закупил автомобила в Германия и
свидетелството за регистрация на МПС, след което да се явяват при нотариус.
Автомобилът е бил отписан от съответните служби в Германия, но ищеца, който
пребивавал в Германия не е изпълнил другите си задължения, а вместо това
претендира да си получи автомобила обратно. Освен това ответникът счита, че
няма никакви отношения с ищеца, на него не му е възлагано да продава лекия
автомобил и никога не е упражнявал фактическа власт върху него. Ако било вярно
твърдението на ищеца, че между двамата е сключен договор, вида на който не е
конкретизиран в исковата молба, а ако е имало уговорка ищеца да заплаща за
престоя на автомобила по 30 лева месечно, той не е изпълнил това си задължение,
а неизправната страна по договора не може да го прекратява. Твърди, че ищеца не
е доказал, че е собственик на процесния автомобил.
Изрично е отбелязано в свидетелството за регистрация на МПС, част ІІ-ра, че притежателя на свидетелството за регистрация не
се счита за собственик на превозното средство. Оспорва изрично, че приложеното
свидетелство за регистрация доказва собствеността на автомобила да принадлежи
на ищеца. Поради недоказана собственост,
ревандикационния иск е неоснователен, неоснователен е и защото ответника Т. държи автомобила на
правно основание – сключен с ищеца предварителен договор. Освен това твърди, че
няма никакво основание за ангажиране от ищеца на солидарна отговорност, защото
такава възниква по силата на закона или по силата на договор, а между ищеца и
ответника К. не е сключен никакъв договор. Сключен е друг договор, на основание
на който ответника държи автомобила. Ангажира доказателства, претендира за
разноски в производството.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от „Вип ауто
клуб“ ЕООД, чрез пълномощника адв.К.Г., с който счита
предявения иск за допустим но изцяло неоснователен. Твърди, че действително
ищеца е посетил автосалон „Вип ауто
клуб“ ЕООД и е разговарял с ответниците Р.Т.М.К. и с
управителя Р.Т., с които се познава. Предложил е да закупят посочения
автомобил, бил е сключен предварителен договор между ищеца и ответника Р.Т., по
силата на който ответника е заплатил продажната цена на автомобила. При сключване
на договора ищеца е предал на Р.Т. ключовете и документите на автомобила. Р.Т.
е поискал ищеца да му предаде договора, с който е закупил автомобила в Германия
и свидетелството за регистрация на МПС, след което да се явяват при нотариус.
Автомобилът е бил отписан от съответните служби в Германия, но ищеца, който
пребивавал в Германия не е изпълнил другите си задължения, а вместо това
претендира да си получи автомобила обратно. Освен това ответното дружество
счита, че няма никакви отношения с ищеца, на него не му е възлагано да продава
лекия автомобил и никога не е упражнявал фактическа власт върху него.
Евентуално, ако въз основа на някакви доказателства бъде установено, че между
двамата е сключен договор, вида на който не е конкретизиран в исковата молба,
прави възражения. Твърди, че ищеца не е изправна страна по евентуален договор и
ако го е сключил с дружеството ответник, нито го е прекратил, нито е имал
основание да го прекратява. Ако е имало уговорка ищеца да заплаща за престоя на
автомобила по 30 лева месечно, той не е изпълнил това си задължение, а
неизправната страна по договора не може да го прекратява. Твърди, че ищеца не е
доказал, че е собственик на процесния автомобил.
Изрично е отбелязано в свидетелството за регистрация на МПС, част ІІ-ра, че притежателя на свидетелството за регистрация не
се счита за собственик на превозното средство. Оспорва изрично, че приложеното
свидетелство за регистрация доказва собствеността на автомобила да принадлежи
на ищеца. Поради недоказана собственост,
ревандикационния иск е неоснователен. Неоснователен е
и защото ответника никога не е владял или държал лекия автомобил. Освен това
твърди, че няма никакво основание за ангажиране от ищеца на солидарна
отговорност, защото такава възниква по силата на закона или по силата на
договор, а между ищеца и ответника К. не е сключен никакъв договор. Ангажира
доказателства, претендира за разноски в производството.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
От ищца е
представено Свидетелство за регистрация на МПС – част ІІ, отнасяща се за лек
автомобил, марка „БМВ“, модел „560L“, дизел, регистрационен номер KA XF1061; удостоверение за застрахователна стойност на автомобила,
Протокол по изп.дело № 50/2020 г. – по описа на СИС
при РС Асеновград за принудително отнемане и предаване на вещи – касаещ процесния автомобил.
От показанията на
свидетеля С.И.Д. – познат на Д., които съдът кредитира се установява, че Д.
имал коли: „БМВ 5“ черно на цвят, с транзитни номера – докарана от Германия и
две „Шкоди“. „БМВ-то“ било оставено в автосалона на тополовския път, по пътя за Кърджали. Д. е казал на
свидетеля, че е оставил автомобила там за някакви пари, оставил я за продаване
преди няколко месеца. Пред свидетеля Р. и Д. са говори за някакви пари, Д. е
взел от Р. 5000 лв., а сега Р. му искал 21 000 лв.
От показанията на
свидетеля Ш. Р.Ф.– познат на Д., с които живеят в един квартал се установява,
че Д. е докарал 3 автомобила от чужбина, които стоварил на площада на улицата в
махалата: едно „БМВ“ и две „Шкоди“. Тези коли са
стояли там няколко дни, след това ги закарал някъде. Свидетелят е виждал Д. да
кара „БМВ-то“, черно на цвят – без номера. След това свидетелят е виждал
автомобилите на автосалона, на края на Асеновград – по пътя за Кърджали.
От показанията на
свидетелят Б.И.Я.– познаваща ответниците, които съдът
кредитира се установява, че същата е извършвала услуги за тях – писала им е
договори за продажба на МПС-та. През есента, към края на 2019 г. Р. е извикал
свидетелката в автосалона, за да подготви договор за покупко-продажба на МПС,
марка „БМВ“. В автосалона са били оставени документите за автомобила,
включително и ключовете. Свидетелката си спомня, че цената за продажба на
автомобила била 10 000 лв., не си спомня дали Д. е бил в автосалона. На
свидетелката били предоставени данни за автомобила, същата написалата договора,
в които продавач бил Д., а купувал Р.Т..
Спомня си че автомобила бил „БМВ“ с немски номера, но не си спомня модел
или цвят на същия, знае само че същия бил докаран от Германия. След написване
на договора свидетелката е оставила същия в автосалона и си тръгнала, пред нея
същия не е бил подписван. Свидетелката си спомня също, че на талона на
автомобила липсвал един печат за отписването му от Германия. Изготвения от
свидетелката договор бил за покупко-продажба на МПС, а не предварителен договор.
От изпратените
материали по преписка вх.№ 51/20 г. и ДП 362/2020 г. от РУП и РП Асеновград се
установява, че същите са били образувани
по повод противозаконно присвояване на 2 бр. леки автомобили марка „Шкода“, без
българска регистрация на стойност 10 000 лв., собственост на Д.М.А. – за
престъпление по чл.206 ал.1 от НК. С постановление от 20.10.2020 г. на РП Асеновград производството по същото е
било прекратено, като срещу същото е постъпила жалба от Д. А..
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 108 ЗС е необходимо да са налице,
предвидените в закона предпоставки - ищецът следва да докаже: че е собственик на спорната
вещ – процесния автомобил, че тя се владее
от ответниците без правно основание; че е
сключил договор с ответниците за посредничество за
продажба на автомобила и че е прекратил сключения договор, поради неизпълнение
от страна ответниците.
От ответниците е направено
възражение, че ищецът е собственик на МПС-то, предмет на спора. По делото е
приложено свидетелство за регистрация на МПС, в което в графа С.4с изрично е
отбелязано, че притежателят на свидетелството не се счита за собственик на
превозното средство. Въпреки, че ищецът беше задължен да представи оригинала на
свидетелството за регистрация на МПС-то, същия не го представи в процеса на
производството, което по ГПК е основание за изключване на това доказателство.
Твърдението на ищеца в ИМ е, че същия е бил сключил договор за
посредничество на лекия автомобил с ответниците,
което не бе доказано от същия. От
показанията на разпитаните свидетели на ищцовата
страна се установи следното: свидетелите
не са присъствали при оставяне на автомобила в автосалона, нито на подписване
на договор между страните. Свид.Д. е ходил с Д.
веднъж на автосалона, присъствал е на разговор между страните, в които е
ставало дума за някакви пари, които Д. трябва да даде на Р. и баща му. От
разговора същия е разбрал, че Д. е получил 5 000 лв., а Р. поискал да му
върне 21 000 лв. – но незнае дали са за колата или за друга уговорка между
тях. А свид.Ф.знае само, че Д. е докарал „БМВ“ от
Германия, черно на цвят, с чужди номера, което е оставил на автосалона на ответниците. Свид. Я.е изготвила
договор за покупко-продажба на МПС, за л.а „БМВ“ , за цена 10 000 лв., продавач
по които е бил Д., а купувач Р.. Същата не е присъствала на: подписване на
договора, на изповядване на сделката или на предаване на парите.
Искът по
чл.108 от ЗС е средство за правна защита на собственика на една вещ против
лице, което упражнява фактическа власт в/у същата вещ – но без правно
основание. В ИМ ищецът твърди, че доброволно е предоставил фактическа власт на
лекия автомобил на тримата ответници на договорно
основание, въз основа на сключен между тях договор за посредничество, които бил
прекратен от него – поради неизпълнение от страна на ответниците.
От ангажираните от ищеца по делото доказателства не се установи, че същия е
предоставил фактическа власт в/у автомобила на тримата ответници,
на основание сключен договор за посредничество.
От
приложените по делото материали по преписка вх.№ 51/20 г. и ДП 362/2020 г. от РУП и РП Асеновград се
установява, че ищецът е давал обяснения пред надлежен орган на власт, в което е
посочил че е получил от Р.Т. сумата 3000 лв.
назаем, което потвърждава тезата на ответника Р.Т., че отношенията между
него и ищеца не са породени от договор за посредничество, а от друг вид
договор: предварителен или договор за заем. За да се счита един договор за
сключен, е необходимо страните да постигнат съгласие по основните му елементи.
При сключване на договор за посредничество е необходимо, страната която се
позовава на този договор да докаже предмета на същия, срокът на действието му и
размера на дължимото възнаграждение при сключване на сделка. В настоящото
производство нито един от тези съществени елементи на договора за
посредничество не е доказан.
Твърденията на ищеца са за сключен
договор за посредничество, които е прекратен. Тези твърдения също не се
доказаха от ищеца, които при оказана доказателствена
тежест следваше да докаже, че между страните е сключен договор за
посредничество, които е прекратен, поради неизпълнение на задълженията на
другата страна или поради изтичане на срока на действие на същия. Ищецът също твърди в ИМ, че е предал
фактическата власт в/у МПС-то на ответниците, на основание сключен договор за
посредничество, като претендира връщане собствеността на същия, на основание
прекратен договор, той носи тежестта на доказване на всички съществени елементи
от съдържанието на сключения договор и на всички предпоставки, довели до
неговото прекратяване.
Освен, че не е доказана първата
предпоставка на ревандикационния иск: притежаване
правото на собственост в/у вещта от ищеца, което е основание за отхвърляне на
иска, не е доказано и сключването на договор за посредничество, на основание на
който ищецът да е предал фактическа власт в/у автомобила, на който и да е от
тримата ответници. Напротив от показанията на
водените от страните свидетели се установи, че ответника Р.Т. е дал пари не
ищеца, заради което този ответник има фактическа власт в/у автомобила. Ако
ищецът беше доказал първата предпоставка на ревандикационния
иск, че е собственик на лекия автомобил, тогава ответниците
– владеещия несобственик, следва да докаже, че има право да владее чужда вещ,
за да отблъсне уважаването на този иск. А когато ищецът не доказва, че е
собственик на веща, не е необходимо ответникът-владеещия несобственик да
доказва/установява основанието за владение на веща.
По
изложените съображения предявеният иск за отстъпване на собствеността и
предаване на владението върху автомобил
марка „БМВ“, модел „560L“, дизел, регистрационен номер KA XF1061, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците
направените по делото разноски общо в размер на 900 лева, за заплатено
адвокатско възнаграждение – или по 300 лв. за всеки от тях по отделно (за което
по делото са представени доказателство).
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск от: Д.М.А., ЕГН ********** ***, за солидарно осъждане на: „ВИП АУТО КЛУБ“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, обл. П-вска, ул.“Кръстова гора“ № 2, представлявано от Р.Р.Т.;
Р.Р.Т., ЕГН ********** *** и М.И.К., ЕГН ********** ***,
за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху движима вещ, представляваща
лек автомобил марка „БМВ“, модел „560L“, дизел, регистрационен номер KA XF1061,
идентификационен номер /рама/ WBANX51030CT59996, ведно с
документите за автомобила – регистрационен талон.
ОСЪЖДА
Д.М.А.,
ЕГН ********** ***, да заплати на: „ВИП АУТО КЛУБ“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Асеновград, обл. П-вска, ул.“Кръстова
гора“ № 2, представлявано от Р.Р.Т.; Р.Р.Т.,
ЕГН ********** *** и М.И.К., ЕГН ********** ***, сумата от 900 лева (деветстотин),
представляваща направени по производството разноски – или по 300 лв. за всеки
по отделно.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен Съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: