Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260032 Дата 19.02.2021
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Емил Митев
Славейка Костадинова
Секретар: Нели Богданова
в съдебно заседание на 10 февруари 2021 г.
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 645 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е
по реда на чл. 294 ГПК.
От Д.Г.К.
и К.Ж.К. е обжалвано Решение № 19 от 22.02.2018 г., постановено от Хасковския
окръжен съд по т. д. № 122/2017 г., с което съдът е решил следното:
„ОСЪЖДА К.Ж.К., ЕГН ********** и Д.Г.К., ЕГН **********, да заплатят солидарно
на „Ю.Б.“ АД /предишно наименование „Б.“ АД/, ЕИК ***, сумата общо 120 000
лева, от които 78 820,90 лева – главница /частичен иск/; 38 830,77 лева –
договорна лихва за периода от 10.07.2014 г. до 16.05.2017 г.; 671,07 лв. такси
по договора за периода от 10.07.2014 г. до 16.05.2017 г.; 637,56 лв.
обезщетение за заплатени застрахователни премии и 1 039,70 лева – нотариални
такси, които задължения произтичат от неизпълнение на Договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот ***от
07.08.2006 г. и допълнителни анекси към същия, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.09.2017 г. до окончателното й изплащане, както и
направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 9 966 лева,
от които 4 800 лева ДТ; 4 716 лева
– адвокатско възнаграждение и 450 лева депозит за в. л.“.
Ответникът
по жалбата „Ю.Б.“ АД, е на
мнение, че тя е неоснователна.
По жалбата е
постановено Решение № 118 от 04.04.2019 г. по т. д. № 271/2018 г. на
Пловдивския апелативен съд, с което Решението на Хасковския окръжен съд е било
потвърдено в частта му, с която К.Ж.К. и Д.Г.К. са били осъдени, да заплатят
солидарно на „Ю.Б.“ АД „общо сумата от 28 444.58 лева, съставляваща сбор
от 26 580.34 лева, представляващи падежирана главница към момента на
предявяване на иска /18.09.2017 г./ и 1 864.24 лева договорна лихва за
периода 10.07.2014 г. – 16.05.2017 г.“.
В останалата
му част обжалваното решение е отменено, а исковете – съответно отхвърлени.
С Решение №
112 от 28.10.2010 г., постановено от Върховния касационен съд по т. д. №
2029/2019 г., Решението на Апелативния съд е било отменено в отхвърлителната му
част и делото е върнато за ново разглеждане в тази част.
Затова
предмет на разглеждане в настоящото производство по чл. 294 ГПК е отново
въззивната жалба на К.Ж.К. и Д.Г.К. с вх. № 2583/19.03.2018 г., с изключение
на неотменената от ВКС част от първоначалното въззивно решение, с която
осъдителното решение на Хасковския окръжен съд, по отношение на:
- сумата 26 580.34 лева –
„падежирана главница към момента на предявяване на иска /18.09.2017 г./“ и
- сумата 1 864.24 лева – „договорна
лихва за периода 10.07.2014 г. – 16.05.2017 г.“,
е било
потвърдено и – в тази негова част – е влязло в сила.
След влязлото в сила присъждане на сумата 26 580.34 лева – „падежирана главница към момента на
предявяване на иска /18.09.2017 г./“, понастоящем предмет на тази претенция е
главница в размер на сумата 52 240.56 лева (78 820.90 лева – 26 580.34 лева = 52 240.56 лева), като част от
общо дължима – според ищеца – главница в размер на сумата 141 884.93 лева
(168 465.27 лева – 26 580.34 лева =
141 884.93 лева).
А след
влязлото в сила присъждане на сумата 1 864.24 лева – „договорна лихва за
периода 10.07.2014 г. – 16.05.2017 г.“, понастоящем предмет на тази претенция е
договорна лихва за посочения период от 10.07.2014 г. до 16.05.2017 г., в размер
на сумата 36 966.53 лева (38 830.77
лева – 1 864.24 лева = 36 966.53 лева).
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази
становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
Искът е по чл. 430 ТЗ, между ищеца „Ю.Б.“ АД и ответниците К.Ж.К.
и Д.Г.К. е сключен Договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот ***от
07.08.2006 г. (л. 10 и сл.), с последващи четири Допълнителни споразумения – от
28.04.2009 г. (л. 21 и сл.), от 10.05.2010 г. (л. 23 и сл.), от 16.08.2011 г.
(л. 29 и сл.) и от 30.05.2014 г. (л. 41 и сл.).
Според ищеца, към 10.07.2014 г. било налице сериозно
забавяне в плащането на дължимите погасителни вноски, затова Б.обявила кредита
за изцяло предсрочно изискуем, което било обявено на длъжниците на 15.11.2016
г. и оттогава задълженията им са:
- 141 884.93 лева – неиздължена главница, който
размер е след влязлото в сила присъждане на сумата 26 580.34
лева;
- 36 966.53 лева –
неиздължени договорни лихви за периода от 10.07.2014 г. до 16.05.2017 г., след
влязлото в сила присъждане на сумата 1 864.24
лева;
- 671.07 лева – неиздължени такси за
периода от 11.07.2014 г. до 16.05.2017 г.;
- 637.56 лева – неиздължено обезщетение за заплатени застрахователни премии за
периода от 11.07.2014 г. до 16.05.2017 г. и
- 1 039.70 лева – нотариални такси.
С
отговорите на исковата молба (л. 103 и л. 104) ответниците са заявили, че:
а) предпоставките
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем липсват;
б) размерът на
претендираната главница е бил образуван чрез капитализиране на неплатени лихви,
а това е било забранено от закона и
в) претендираният
размер на лихвите е бил определен според клаузи, които, на осн. чл. 146, във
вр. с чл. 143 ЗЗП, са нищожни.
Усвоената сума по договора за кредит от 07.08.2006 г. е била
в размер на 130 000 лева, а крайният срок за нейното връщане, заедно със
съответните лихви и др. такси, е бил определен на 276 месеца, считано от датата
на откриване на заемната сметка по кредита (чл. 5). Заемната сметка е отрита на
датата 10.08.2006 г. (л. 15), затова крайният срок за връщане на кредита е бил
10.08.2029 година.
1. По
възражението на кредитополучателите относно размера на претендираната от Б.договорна
лихва.
Според чл. 6, ал. 1, във вр. чл. 7, ал. 1 от договора,
кредитът е трябвало да бъде връщан на равни /анюитетни/ месечни вноски, платими
на 10-то число от месеца, включващи главница и лихва, с размер на всяка
вноска|:
- 471,01 лева –
през първата година, като тези ежемесечни вноски са включвали само главница (гратисен
лихвен период) и
- 994.53 лева – през
всеки месец от всяка следваща година до крайния срок на издължаването на
кредита.
А дължимата лихва (цената на кредита) се е формирала така:
Чл. 3, ал. 1: „През
първата година от срока за издължаване на кредита фиксираната годишна лихва е в
размер на 0 /нула/ процента“
Чл. 3, ал. 2: „За всяка
следваща година до крайния срок на издължаване на кредита Кредитополучателите
дължат на Б.годишна лихва в размер на сбора на БЛП (базовия лихвен процент) на Б.АД
(Б. АД) за жилищни кредити за лева валиден за съответния период на начисляване
на лихвата плюс договорна надбавка 0.9 /нула цяло и девет десети/ пункта. Към
момента на сключване на настоящия договор БЛП за лева е в размер на 7 % /седем
процента/.“
Чл. 3, ал. 5: „Действащият
Базов лихвен процент на Б.за жилищни кредити в лева не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните. Б.уведомява
Кредитопо-лучателите за новия размер на Базовия лихвен процент на Б.АД за
жилищни кредити в лева и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на
видно място в банковите салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се
променят“.
Чл. 6, ал. 3: „В
случай, че по време на действието на настоящия договор Б.промени БЛП на Б.АД за
жилищни кредити в лева, размерът на погасителните вноски, определен в ал. 1, т.
2 се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което Кредитополучателят
с подписването на настоящия договор, дава своето неотменяемо и безусловно
съгласие“.
Според заключението на счетоводната експертиза на вещото
лице Р.К., прието при предходното разглеждане на делото пред Апелативния съд
(т. д. № 271/2018 г., л. 92 и сл.), през процесния период след сключването на
договора (07.08.2006 г.) Комитетът за управление на активите и пасивите на „Ю.Б.“
АД е променял шест пъти нивата на Базовия лихвен процент така:
- 28.09.2007 г.
– на 7.50 %;
- 21.03.2008
г. – на 7.75 %;
- 19.05.2008 г.
– на 8.15 %;
`` - 18.09.2008
г. – на 9.00 %;
-
17.10.2008 г. –
на 10.58 % и
-
03.11.2012 г. –
на 10.25 %.
А според лихвения лист на процесния кредит, за периода след
10.08.2007 г. (след изтичането на гратисния период) до 16.05.2017 г. промените
в лихвените нива са не шест, а са общо 17 на брой, като само пет от тях са на
нива, по ниски от първоначалния БЛП от 7 % при сключването на договора, а 12
промени са над 7 %, достигащи в периода 10.09.2012 г. – 09.10.2012 г. до 13.25
% – вж. таблицата, колона 2 „Редовна лихва“ по
т. 4 от заключението.
Разпоредбата по чл. 3, ал. 5 от договора е
очевидно неравноправна, по смисъла на чл. 143, т. 3 ЗЗП. Тази уговорка
позволява на Б.едностранно и без фиксирана периодичност да определя собствения
си базов лихвен процент, който обаче, е елемент, структурно образуващ договорената
възнаградителна лихва (цената на кредита). Уговорката по чл. 3, ал. 5 не
съдържа никакви предвидими основания или поне някаква обоснована външна причина
за извършване на предвидените изменения на договора, не съдържа дори и задължение
за персонално уведомяване на кредитополучателите за толкова съществени
изменения на подписания от тях договор, както и за правото им, евентуално да не
бъдат съгласни с тези нови, едностранно променени от едната страна, включително
и увеличени по размер техни задължения и съответно – да прекратят договора.
Затова преценката на Апелативният съд е,
че при липса на каквито и да било ангажирани от ищеца доказателства (чл. 154,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 4 ЗЗП), за наличие на изключението по чл.
146, ал. 1 ЗЗП, оспорените от ответниците клаузи – като неравноправни – следва
бъдат приети за нищожни, на основанието по чл. 146, ал. 1 ЗЗП, поради наличие
на предпоставките по чл. 143, т. 3 и т. 10 ЗЗП.
Последицата е, че възнаградителната лихва по
процесния договор, за целия период на действието му, е била дължима така, както
е уговорена в разпоредбите по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от договора:
нула процента за първата година и 7.9 % годишна лихва за периода до издължаване
на кредита.
И съответно, месечните анюитетни
вноски, включващи главница и дължима лихва, без прилагане на нищожните клаузи за възможност
за изменяне на лихвата по чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3, е трябвало
да продължат да са същите, както са посочени в разпоредбата по чл. 6, ал. 1 от договора:
- 471.01 лева
месечно – за периода от 11.08.2006 г. до 11.08.2007 г., с които вноски се погасява
само главницата и
- 994.53 лева месечно
– за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита 10.08.2029
година.
Очевидно е, че до размер на сумата 471.01 лева всяка от тези
вноски от 994.53 лева е била предназначена да погаси съответната 1/276 част от
главницата по кредита (130 000 лева : 276 месеца = 471.01 лева).
А останалата част от всяка от тези вноски от 994.53 лева, в
размер на сумата 523.43 лева (994.53 лева – 471.01 лева = 523.43 лева) очевидно
е предназначена да погасява договорната лихва от 7.9 % годишно, която би се
дължала при всяко погасяване на съответна част от главницата, до изтичането на
крайния срок на договора 10.08.2029 г.
При това няма съмнение, че посочената в договора ежемесечно
дължима за лихвата сума, винаги в размер на 523.43 лева, е всъщност 1/276 част
от предварително пресметнатата договорна лихва, която е трябвало да се плати за
целия период на договора. Друго обяснение тук няма, защото при ежемесечното
погасяване на част от главницата, месечно дължимите лихви, които е трябвало да
се начислят като 7.9 % върху съответната невърната
(оставащата непогасена) все още част от главницата, никога не биха могли да са
в един и същ постоянен (еднакъв) размер – посочената в договора месечно дължима
сума за лихви, винаги в размер на 523.43 лева. Но такава е била волята на
страните и следва да се приеме, че – според първоначалната редакция на договора
за кредит – договорната лихва, която ежемесечно е била дължима от
кредитополучателите след първата гратисна лихвена година, винаги, до последната
вноска включително, е била в размер на сумата 523.43 лева.
2. По направеното
и поддържано от ответниците възражение за претендирания от Б.размер на дължима главница
– като образуван в резултат на забранено от закона добавяне (капитализиране) на
просрочени лихви.
След сключването на договора за кредит от 07.08.2006 г.,
между страните са сключени четири Допълнителни споразумения – от 28.04.2009 г.
(л. 21 и сл.), от 10.05.2010 г. (л. 23 и сл.), от 16.08.2011 г. (л. 29 и сл.) и
от 30.05.2014 г. (л. 41 и сл.).
В първото Допълнително споразумение, подписано на 28.04.2009
г., страните са констатирали, че към тази дата просрочената главница е в размер
на сумата 2 354.49 лева, а просрочената лихва е в размер на сумата
11 879.23 лева. Кредитополучателите са се съгласили (т. ІІІ), да внесат
сумата 1 500 лева, а сумата на сбора от просрочената лихва (11 879.23
лева) плюс просрочената главница (2 354.49 лева) „да бъде преоформена чрез
натрупване към редовната главница“ (т. ІV). Предвидено е и съставянето на нов
погасителен план (т. V), както и условия за прекратяване на споразумението.
Тоест, основната причина за сключване на това споразумение е точно
„преоформянето“ на просрочените лихви „чрез натрупване към редовната главница“.
Второто по ред Допълнително споразумение от датата
10.05.2010 г. е буквално същото, просрочената към тази дата лихва от
2 267.01 лева отново е „преоформена чрез натрупване към редовната
главница“, която вече е нараснала на 141 963.83 лева (т. ІІІ). Предвидено
е съставянето на нов погасителен план, както и условията за прекратяване на
това споразумение.
Третото Допълнително споразумение от 16.08.2011 г.
констатира просрочена лихва в размер на сумата 4 445.90 лева, която също
се „преоформя чрез натрупване към редовната главница“ (чл. 4), която е била в
размер на сумата 144 298.66 лева (чл. 2, т. 5). Съставен е и нов
погасителен план, месечната вноска по него вече е станала 1 857.79 лева,
редовната главница е нараснала на 159 345.28 лева, а дължимите за срока на
договора лихви са в общ размер на сумата 279 522.06 лева.
Четвъртото
Допълнително споразумение от 30.05.2014 г. като констатира редовна главница в
размер на сумата 160 402.35 лева (чл. 2, т. 5) добавя към нея и
5 993.74 лева просрочени лихви (чл. 3), с новия погасителен план определя
вноските за главница на общата сума 179 323.03 лева, вноските за лихви –
на общата сума 241 111.13 лева, а месечната вноска е нараснала на сумата
1 905.82 лева.
В тази обстановка изводът е, че основната
определяща цел и на четирите допълнителни споразумения е капитализирането на
просрочените лихви към редовната непогасена главница, така договорената лихва е
започнала да се начислява и към сумите, добавени по този начин към
главницата.
Не е вярно, че сключените между страните допълнителни споразумения
– за добавяне на просрочените задължения за лихви към неплатената част от
главницата, всъщност означавали не друго, а само „променяне вида на
задължението“ и не водели до понастоящем забранения от закона (чл. 10, ал. 3 ЗЗД) анатоцизъм.
Напротив, дори и да е номинално прибавено към
главницата, по своето основание вземането за лихви продължава да е същото
вземане за лихви, защото по произход то няма (и няма как да има) нищо общо с
първоначалното договорно основание, на което вземането за главница е
възникнало. А щом вземането за изтекли лихви е било променено на главница,
върху която е започнало начисляването на лихви, тогава е налице анатоцизъм. А издадена
от БНБ наредба, която да е уредила по положителен начин олихвяването на изтекли
лихви в гражданските отношения, понастоящем няма.
Не е вярно и твърдението на „Ю.Б.“ АД, че настоящата
правна невъзможност (чл. 10, ал. 3 ЗЗД) страните да уговарят капитализация на
лихви, била „отпаднала“ с приемането на Наредба № 9 на БНБ от 30.04.2008 г. за
оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на
специфични провизии за кредитен риск, обн. ДВ, бр. 38 от 11.04.2008 г., сега
отменена. Наредбата наистина е действала по време на сключването на
допълнителните споразумения, но предвидената в чл. 10, ал. 3 ЗЗД, законодателна
делегация на БНБ изобщо не е била упражнена. В наредбата няма каквото и да било
нормативно уреждане на олихвяването на изтекли лихви, нито е била предвидена
възможност, при преструктуриране на рисковите експозиции на Б.чрез
споразуменията по чл. 13, ал. 2, във вр. с ал. 1, да се прибавят лихви и такси
към главницата на дълга.
По-горе бе извършена преценката, че основната определяща цел
и на четирите допълнителни споразумения е капитализирането на просрочените
лихви към редовната непогасена главница, за да е възможно, договорната лихва да започне да се начислява и към
сумите, добавени по този начин към главницата. Затова Апелативният съд приема,
че без договореното „служебно преоформяне“ на дълга,
чрез натрупване (прибавяне) на просрочената лихва към редовната усвоена и
непогасена главница, нито едно от четирите допълнителни
споразумения не би било сключено. Затова предпоставката по чл. 26, ал. 4 ЗЗД
липсва и тъй като хипотезата по чл. 294, ал. 2 ТЗ е неналична, споразуменията
следва да се приемат за изцяло нищожни, на основанието по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во, във вр. с
чл. 10, ал. 3 ЗЗД, като при определяне размера на
оставащия дълг вземанията, формирани по посочения по-горе начин, следва да
бъдат признати за несъществуващи.
Последицата
в този случай, както и по-горе по т. 1, е следната: месечните анюитетни вноски,
включващи главница и дължима лихва, без прилагане:
а) на
нищожните клаузи за възможност за изменяне на лихвата по чл. 3, ал. 5 и чл. 6,
ал. 3 от договора и
б) на
нищожните допълнителни споразумения за „преоформяне“ на просрочените лихви чрез
добавянето им към редовната главница,
е трябвало да са същите, както са посочени
в разпоредбата по чл. 6, ал. 1 от
договора, в първоначалната му редакция от 07.08.2006 година:
- 471.01 лева
месечно – за периода от 11.08.2006 г. до 11.08.2007 г., с които вноски се
погасява само главницата и
- 994.53 лева
месечно – за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита
10.08.2029 година.
3. Относно обявената от
„Ю.Б.“ АД предсрочна изискуемост на задълженията на кредитополучателите.
Трябва изрично да
се подчертае, че погасителен план, който да е бил приет със сключването на
договора на 07.08.2006 г. или поне при откриването на заемната сметка на
10.08.2006 г. и който да е съобразен с ясните разпоредби по чл. 6, ал. 1, т. 1
и т. 2 от този договор, не е бил представен по делото, а и приемането на такъв
план дори не е предвидено в договора.
Приложеното на л. 112 от т. д. № 271/2018 г. неподписано от
страните копие на извлечение от „Погасителен план“ с дата на отпечатване
11.05.2010 г., е било представено от вещото лице Р.К. заедно със заключението с
вх. № 447/18.01.2019 г. (л. 92 и сл.) с обяснението, че било „получено от
банката“ и че „първият погасителен план“ въобще не е бил предоставен на вещото
лице.
Затова всякакви изчисления, свързани или отнасящи се до
„Погасителен план“, който да е действал още от датата на сключването на
договора, или до погасителните планове, едностранно съставяни от Б.в изпълнение
на приетите за нищожни Допълнителни споразумения от 28.04.2009 г., от
10.05.2010 г., от 16.08.2011 г. и от 30.05. 2014 г., нямат никакво отношение към
разпоредбите по чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 7, ал. 1 от процесния
договор и не могат да послужат за определяне размера на изискуемите, но
непогасени задължения кредитополучателите.
Според заключението на вещото лице Р.К. с вх. № 643/ 19.01.2018
г. (л. 132 и сл. от т. д. 122/2017 г. на ХОС), платените от кредитополучателите
суми, които Б.счетоводно е отнесла към погасяване на главницата, са общо 11 461.40
лева, а към погасяване на лихвите – общо 83 637.78 лева. Тоест, общо по
кредита е платена сумата 95 099.18 лева (11 461.40 лева +
83 637.78 лева = 95 099.18 лева).
Тази сума е била достатъчна, за да покрие следните
задължения на кредитополучателите:
а) за всички 12 вноски
през първата гратисна лихвена година (10.08.2006 г. – 10.08.2007 г.), в общ
размер на сумата 5 653.20 лева (471.01 лева х 12 месеца = 5 653.20
лева), остава сумата 89 445.98 лева (95 099.18 лева – 5 653.20
лева = 89 445.98 лева)
б) сумата 89 445.98 лева е била
достатъчна за плащането на общо 89 пълни месечни вноски по 994.53 лева (89 445.98
лева : 994.53 лева = 89.94 вноски), покриващи периода от 10.08.2007 г. до
10.01.2015 г.
За
следващата след тази дата вноска остава непълната сума от 932.81 лева, от
тогава (10.01.2015 г.) до днес други плащания по кредита няма.
Според чл. 18, ал. 1 от договора, „при
непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от
Кредитополучателя на което и да е задължение по настоящия договор, Б.може да
направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем“.
При
продължаващото след 10.01.2015 г. неплащане на повече от 22 последователни
вноски, на 15.11.2016 г. Б.е обявила на всеки от двамата кредитополучатели (л.
69 и сл. и л. 72 и сл.), че „обявява вземането си по договора за кредит за
изцяло предсрочно изискуемо преди крайния срок на погасяване, включително и за
вноските с ненастъпил падеж“.
Независимо
от неправилно посочените в обявленията размери на дължимите суми (като главница
и договорна лихви), обявяването на предсрочната изискуемост на задълженията с
още ненастъпил падеж – при наличие на обективно настъпилите факти по чл. 18,
ал. 1 от договора – е било основателно. Към датата 15.11.2016 г. неплащането е
било налице, обявяването на предсрочната изискуемост на задълженията по кредита
е изпълнено според изискванията на закона, затова предявените осъдителни искове
са били основателни, но в следните размери:
3.1. По отношение на главницата.
Слез влязлото в сила присъждане на
сумата 26 580.34 лева, първоначалната претенция за главница понастоящем е
в размер на сумата 52 240.56 лева (78 820.90 лева – 26 580.34
лева = 52 240.56 лева), като част от общо дължима – според ищеца –
главница в размер на сумата 141 884.93 лева (168 465.27 лева –
26 580.34 лева = 141 884.93 лева).
По-горе бе установено, че месечните задължения за
съответната част от главницата са покрити до 10.01.2015 г., чрез плащането на
общо 89 пълни месечни вноски. Общо уговорените вноски са 276, а това означава,
че до края на срока на договора остават неплатени 187 вноски (276 – 89 = 187).
Частта от всяка вноска, с която е трябвало да се плати главницата, бе в размер
на сумата 471,01 лева. Затова неизпълнените задължения на кредитополучателите
за връщане на оставащата част от получената по договора главница са общо в
размер на сумата 88 078.87 лева (187 вноски х 471,01 лева = 88 078.87
лева). А не – както твърди ищецът в исковата молба – в размер на сумата
168 465.27 лева.
Резултатът е, че след предходното присъждане на сумата 26 580.34 лева, понастоящем предявената
претенция за главница, която е в размер на сумата 52 240.56 лева, но като
част от сумата 88 078.87 лева, е основателна и е трябвало да бъде уважена
в пълен размер, ведно със законната лихва върху посочената сума от
52 240.56 лева, считано от 18.09.2017 г. до нейното окончателно изплащане.
Присъдената с обжалваното решение част от дължимата главница
от 52 240.56 лева е била правно идентифицирана по следния начин: „задължение, което произтича от неизпълнение на Договор за кредит
за покупка и ремонт на недвижим имот ***от
07.08.2006 г. и допълнителни анекси към същия“, а това – като се има предвид
приетата с настоящото решение нищожност на допълнителните споразумения от
датите 28.04.2009 г., 10.05.2010 г., 16.08.2011 г. и 30.05.2014 г. – е
било неправилно.
На осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, Решението на Хасковския окръжен
съд ще следва да се отмени в тази негова част, като предявената от „Ю.Б.“ АД
частична претенция за връщане на неплатената по процесния договор главница бъде
съответно уважена до размер на посочената сума от 52 240.56 лева, като
част от общо дължимата сума от 88 078.87 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.09.2017 г. до
окончателното плащане на сумата.
3.2. По отношение на договорната лихва.
След влязлото в сила присъждане на
сумата 1 864.24 лева, представляваща „договорна лихва за периода
10.07.2014 г. – 16.05.2017 г.“, понастоящем предмет на тази претенция е
договорната лихва за посочения период от 10.07.2014 г. до 16.05.2017 г., в
размер на сумата 36 966.53 лева (38 830.77
лева – 1 864.24 лева = 36 966.53 лева).
По-горе бе установено, че са платени общо 89 пълни месечни
вноски по 994.53 лева, покриващи периода от 10.08.2007 г. до 10.01.2015 г. и че
за
следващата след тази дата вноска е останала непълната сума от
932.81 лева.
Частта от всяка вноска, с която е трябвало да се плати
договорната лихва, бе в размер на сумата 523.43 лева., с нея е покрито
задължението за договорна лихва за дължимата на 10.02.2015 г. 90-та вноска и
остава сумата 409.38 лева, с която е погасена част от дължимата на 10.03.2015
г. 91-ва вноска, в частта и за лихвите.
До датата 15.11.2016 г., на която е била обявена предсрочната
изискуемост на задълженията на кредитополучателите по процесния договор, е
трябвало да бъдат платени още 21 пълни месечни вноски с покриваща лихвите част
от общо 8 596.98 лева плюс лихвата за оставащите до 15.11.2016 г. четири
дни, в размер на сумата 69.79 лева. Или общо 8 666.77 лева, до размер на
тази сума претенцията за договорна лихва е било основателна – вж. т. 2-ра от Тълкувателно
решение от
27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС.
Което означава, че в частта му, с която с обжалваното
решение е присъдена сумата 36 966.53
лева, представляваща „договорна лихва за периода от 10.07.2014 г. до 16.05.2017
г.“, това решение е неправилно и ще следва да се отмени, като претенцията на „Ю.Б.“
АД съответно се уважи до размер на сумата 8 666.77 лева,
представляваща дължима по процесния договор възнаградителна лихва за периода от
10.03.2015 г. до 15.11.2016 г.
В останалата му част, до размер на сумата 28 299.76 лева
(36 966.53 лева – 8 666.77 лева =
28 299.76 лева), претендирана като дължима договорна лихва за периода от 10.07.2014
г. до 16.05.2017 г., искът ще следва да се отхвърли.
В предходната т. 3, б. „б“ бе установено, че с направените
след сключването на договора плащания кредитополучателите са погасили
задълженията си за плащане на общо 89 пълни месечни вноски по 994.53 лева,
покриващи периода от 10.08.2007 г. до 10.01.2015 г. При това положение,
направените във въззивната жалба евентуални възражения за погасяване по давност
на вземанията на Б.за вноските, дължими в периода от месец февруари 2008 г. до
м. март 2009 г. включително, са без предмет и не подлежат на обсъждане.
3.3. По отношение на
сумата 671.07 лева – „неиздължени такси за периода от 11.07.2014 г. до
16.05.2017 г.“
Според исковата молба, основанието за плащане на тези такси
е разпоредбата по „чл. 13 от Допълнителното споразумение от 16.08.2011 г.“
Става въпрос за „месечна такса за администриране на
просрочен кредит“, но след като по-горе бе прието, първо, че Допълнителното
споразумение от 16.08.2011 г. е нищожно, второ, че към датите на това и на
последващите споразумения забава за плащане на новите размери на дълга всъщност
е нямало, тогава трето, посочването на търсените такси единствено в Справката
по чл. 366 ГПК (л. 75 и сл.) е недостатъчно и претенцията следва да се приеме
за недоказана.
В тази негова част обжалваното решение е неправилно и ще
следва да се отмени, а претенцията – съответно да бъде отхвърлена.
3.4. По отношение на
сумата 637.56 лева – „обезщетение за заплатени застрахователни премии за
периода от 11.07.2014 г. до 16.05.2017 г.“
Вярно е, че кредитополучателите са имали задълженията за
плащане на застрахователните премии по договора за застраховка на ипотекирания
имот (чл. 14, ал. 3), но доказателства за плащането на тези премии от банката,
по делото няма. При липса на признание за дължимостта им, справката по чл. 366 ГПК е недостатъчна и претенцията – като недоказана – не е можело да бъде
уважена. В тази негова част обжалваното решение е неправилно и ще следва да се
отмени, а искът – съответно да се отхвърли.
3.5. По отношение на
сумата 1 039.70 лева, представляваща „платени за сметка на
кредитополучателите нотариални такси“.
Според исковата молба, това били платени от Б.такси по
изпратените до кредитополучателите нотариални покани. В поканите обаче,
платените такси не са отбелязани, а доказателства за плащането им няма. Както и
в предходната т. 3.4., липсата на признание за дължимостта на тези вземания
прави справката по чл. 366 ГПК недостатъчна и претенцията – като недоказана –
не е можело да бъде уважена. В тази негова част обжалваното решение също е
неправилно и ще следва да се отмени, а искът – съответно да се отхвърли.
4. Разноските.
В частта му за
присъдените разноски в полза на ищеца, като дължими „солидарно“ от ответниците,
обжалваното решение е неправилно и ще следва да се отмени, като разноските
съответно се присъдят на всяка от страните, съобразно защитения в процеса
материален интерес.
4.1. Ищецът е защитавал материален интерес в общ
размер на сумата 120 000 лева, пред съдебните инстанции е направил разноски
в общ размер на сумата 12 282.11 лева, като е постигнал осъждане на
ответниците, да му заплатят сумата от общо 89 351.91 лева.
На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, К.Ж.К. и Д.Г.К. ще следва да бъдат
осъдени, да заплатят на „Ю.Б.“ АД, съразмерно на защитения материален интерес, сумата 9 145.25 лева разноски по делото.
4.2. Ответниците
са защитавали материален интерес в общ размер на сумата 120 000 лева, пред
съдебните инстанции са направили разноски в общ размер на сумата 5 800.00
лева, като са постигнали отхвърляне на исковете до общ размер на сумата 30 648.09
лева
На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, дружеството „Ю.Б.“ АД ще следва да бъде осъдено, да заплати на К.Ж.К. и Д.Г.К.,
съобразно защитения от тях материален интерес, сумата 1 481.32 лева
разноски по делото.
В този смисъл ще се постанови и решението.
Ето
защо Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 19 от 22.02.2018 г.,
постановено от Хасковския окръжен съд по т. д. № 122/2017 г., в частта му,
с която К.Ж.К., ЕГН ********** и Д.Г.К.,
ЕГН **********, са били осъдени, солидарно да заплатят на „Ю.Б.“ АД /предишно
наименование „Б.“ АД/, ЕИК ***, следните посочени по-долу суми, приети като
„задължения, произтичащи по „Договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим
имот ***от 07.08.2006 г. и допълнителни анекси към същия“:
- сумата
52 240.56
(петдесет и две хиляди двеста и четиридесет лева и 56 ст.), представляваща „главница /частичен иск/, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2017 г. до окончателното
й изплащане“;
- сумата
28 299.76
лева (двадесет и осем хиляди двеста деветдесет и девет лева и 76 ст.),
представляваща „договорна лихва за периода от
10.07.2014 г. до 16.05.2017 г.“;
- сумата
671.07 лева (шестстотин седемдесет и един лева и 07 ст.), представляваща
„неиздължени такси за периода от 11.07.2014 г. до 16.05.2017 г.“;
- сумата 637.56 лева (шестстотин
тридесет и седем лева и 56 ст.), представляваща „обезщетение за заплатени
застрахователни премии за периода от 11.07.2014 г. до 16.05.2017 г.“;
- сумата
1 039.70 лева (хиляда тридесет и девет лева и 70 ст.), представляваща
„платени за сметка на кредитополучателите нотариални такси“, както и
- сумата
9 966 (девет хиляди деветстотин шестдесет и шест) лева „направени
деловодни разноски, от които 4 800 лева ДТ; 4 716 лева адвокатско възнаграждение
и 450 лева депозит за в. л.“.
ОСЪЖДА К.Ж.К., ЕГН ********** и Д.Г.К., ЕГН **********, солидарно
да заплатят на „Ю.Б.“ АД /предишно наименование „Б.“ АД/, ЕИК ***, следните посочени
по-долу суми, дължими по сключения между тях и основателно прекратен от
кредитодателя „Ю.Б.“ АД Договор
за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот ***от 07.08.2006 г.:
- сумата 52 240.56 (петдесет
и две хиляди двеста и четиридесет лева и 56 ст.), като част от общо дължимата
сума от 88 078.87 лева, представляваща невърната главница по посочения
договор ***от 07.08.2006 г.,
ведно със законната лихва
върху присъдената сума от 52 240.56 лева, считано от 18.09.2017 г. до
окончателното и изплащане.
- сумата
8 666.77
лева (осем хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и 77 ст.), представляваща договорна
лихва за периода от 10.03.2015 г. до 15.11.2016 г. дължима по същия Договор за кредит за
покупка и ремонт на недвижим имот ***от 07.08.2006 г.
ОТВЪРЛЯ предявения от „Ю.Б.“ АД /предишно наименование
„Б.“ АД/, ЕИК ***, иск против К.Ж.К., ЕГН ********** и Д.Г.К., ЕГН **********,
за солидарното им осъждане, да заплатят следните посочени по-долу суми, претендирани
като дължими по сключения
между тях Договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот ***от
07.08.2006 г.:
- сумата
28 299.76 (двадесет и осем хиляди двеста деветдесет и девет лева и 76
ст.), представляваща „договорна лихва за периода от
10.07.2014 г. до 16.05.2017 г.“;
- сумата
671.07 лева (шестстотин седемдесет и един лева и 07 ст.), представляваща
„неиздължени такси за периода от 11.07.2014 г. до 16.05.2017 г.“ по сключения между тях Договор за
кредит за покупка и ремонт на недвижим имот ***от 07.08.2006 г.;
- сумата 637.56 лева (шестстотин
тридесет и седем лева и 56 ст.), представляваща „обезщетение за заплатени
застрахователни премии за периода от 11.07.2014 г. до 16.05.2017 г.“ по сключения между тях Договор за
кредит за покупка и ремонт на недвижим имот ***от 07.08.2006 г., както и
- сумата
1 039.70 лева (хиляда тридесет и девет лева и 70 ст.), представляваща
„платени за сметка на кредитополучателите нотариални такси“ по сключения между тях Договор за
кредит за покупка и ремонт на недвижим имот ***от 07.08.2006 г.
Апелативният съд отбелязва,
че Решение № 19 от 22.02.2018 г., постановено от Хасковския
окръжен съд по т. д. № 122/2017 г., е влязло в сила по отношение на следните, посочени по-долу две
суми, за които К.Ж.К., ЕГН ********** и Д.Г.К., ЕГН **********, са били
осъдени, солидарно да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, като „задължения, които
произтичат от неизпълнение на Договор за кредит за покупка и ремонт на недвижим имот ***от
07.08.2006 г. и допълнителни анекси към същия“:
- сумата 26 580.34 (двадесет и шест хиляди петстотин и
осемдесет лева и 34 ст.), представляваща част от „главница“ по посочения
договор /частичен иск/, „ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
18.09.2017 г. до окончателното й изплащане“ и
- сумата 1 864.24 (хиляда осемстотин шестдесет и четири
лева и 24 ст.), представляваща „договорна лихва за периода от 10.07.2014 г. до
16.05.2017 г.“.
ОСЪЖДА К.Ж.К., ЕГН ********** и Д.Г.К., ЕГН **********, общо
да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, сумата 9 145.25 лева (девет хиляди сто четиридесет и пет лева и 25
ст.) разноски по делото.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, да заплати на
К.Ж.К., ЕГН ********** и Д.Г.К., ЕГН **********, сумата 1 481.32 лева (хиляда
четиристотин осемдесет и един лева и 32 ст.) разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.