ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Гълъбово, 21.10.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД ГЪЛЪБОВО, ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на 21.10.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРЯНА ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от
съдията Христова гр.д. №218 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
повод редовна и допустима искова молба на Д.Д.Д.,
действаща със съгласието на майка си И.Т.К., против „Дженерали
застраховане“ АД, с който е предявена искова претенция за обезщетяване на
причинени в резултат на ПТП имуществени и неимуществени вреди. Преписи от
исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на ответника,
като в указания срок е постъпил писмен отговор.
Съдът, след като констатира, че
исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 от ГПК,
намира, че следва да изготви проект за доклад на делото и да го насрочи в
открито съдебно заседание за разглеждане на молбата.
Представените от ищцата писмени
доказателства следва да бъдат приети. Следва да бъде допуснато събирането на
гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели по искане на ищцата
Д.Д. за установяване на посочените в исковата молба
обстоятелства. Следва да бъдат издадени поисканите от страните съдебни
удостоверения. Доказателственото искане по чл. 190 от ГПК на ищцата не е
необходимо за изясняване на спора от фактическа страна, тъй като ответникът не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ за процесния автомобил „Рено Меган“. По искането за
назначаване на съдебни експертизи съдът ще се произнесе в откритото съдебно
заседание след отделяне на безспорните от спорните обстоятелства по делото. По
искането за спиране на производството по делото съдът ще се произнесе в
откритото съдебно заседание след изслушване становищата на страните.
По направеното възражение за
недопустимост на исковата претенция съдът намира следното. Съгласно чл. 498,
ал. 1 от КЗ увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение,
е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по
реда на чл. 380 от КЗ. Допустимостта на прекия иск на увреденото лице при
настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция
за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за
доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна
процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице. Ищцата е предявила претенцията си пред застрахователя не
по-късно от 18.12.2019 г., като към датата на подаване на исковата молба –
09.06.2020 г. тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ е изтекъл. Съгласно
практиката на ВКС, изискването от страна на застрахователя на допълнителни
документи, извън представените от увреденото лице по чл. 498, ал. 2 от КЗ, при
положение, че разпоредбата на чл. 496, ал. 3 от КЗ защитава ползвателя на
застрахователна услуга, ако той не е представил определени документи, срещу
отказа на застрахователя да се произнесе по основателността на претенцията му,
е недобросъвестно поведение, в разрез със законовото му задължение да даде
мотивиран отговор по застрахователната претенция в законоустановения срок,
както и е в недопустимо отклонение от забранителната разпоредба на чл. 106, ал.
5 от КЗ. В конкретния случай, тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ е
изтекъл, като непроизнасянето на застрахователя в този срок обусловя
допустимост на иска по чл. 432 от КЗ (така Определение № 339 от 29.05.2019 г.
на ВКС по ч. т. д. № 972/2019 г., II ТО; Определение № 332 от 19.07.2018 г. на
ВКС по т. д. № 1614/2018 г., I ТО; Определение № 224 от 15.05.2019 г. на ВКС по
ч. т. д. № 805/2019 г., I ТО). С оглед изложеното исковата претенция е
допустима.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито заседание за 17.11.2020 г. от 11:00 часа, за която дата да се призоват страните, на които
да се връчи копие от настоящото определение, а на ищеца – и копие от отговора
на исковата молба.
НАПЪТВА страните към медиация и/или доброволно уреждане на спора чрез
споразумение.
УКАЗВА на ищцата с писмена
молба с препис за ответника в срок до
първото заседание по делото да посочи банкова сметка.
***оказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по чл. 190 от ГПК.
ДОПУСКА разпита на двама свидетели по искане на ищцата за установяване на
посочените в исковата молба обстоятелства. Свидетелите
следва да бъдат доведени в първото по делото открито съдебно заседание. Ако ,
че искът е допустим. не доведе свидетелите в първото по делото открито съдебно
заседание, съдът ще реши делото без да събира показанията им или ще наложи
глоба. В срока за становище по проекта на доклад, с писмена молба с препис за
ответника, , че искът е допустим. следва да посочи трите имена на свидетелите.
ДА СЕ ИЗДАДАТ исканите от страните съдебни
удостоверения, за което следва да внесат държавна такса в размер на по 5 лева
всяка.
ОТЛАГА произнасянето по исканията за назначаване на съдебни експертизи в
откритото съдебно заседание.
ОТЛАГА произнасянето по искането за спиране на производството на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК в откритото съдебно заседание.
УКАЗВА на страните, че следва да се запознаят с проекта за доклад. С писмена
молба с препис за другата страна всяка от страните следва да изрази становището
си по проекта за доклад, както и да уточни твърденията си във връзка със
спорните по делото обстоятелства. Тази молба следва да е постъпила по делото до 10.11.2020 г. С тази молба страните
следва да направят и евентуалните си допълнителни доказателствени искания.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес; а ако живеят или заминат за повече от един
месец в чужбина, са длъжни да посочат лице в гр. Гълъбово, на което да се
връчват съобщенията. Същото задължение имат законният представител, попечителят
и пълномощникът на страната. Юридическите лица и едноличните търговци са длъжни
да вписват в съответния регистър промените на адреса си. При неизпълнение на
тези задължения всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени,
т.е. делото се разглежда без призоваване на страните.
УКАЗВА на ищеца, че съгл. чл. 238 от ГПК, ако нито се яви
в заседанието по делото, нито вземе становище по отговора на исковата молба,
нито поиска с молба до съда разглеждането на делото в свое отсъствие, съдът
може да прекрати делото или по искане на ответника с необжалваемо решение да
отхвърли иска, ако го намери за вероятно неоснователен, както и да осъди ищеца
за деловодните разноски.
УКАЗВА на ответника, че съгл. чл. 238 от ГПК, ако нито е
представил в срок отговор на исковата молба, нито се яви в заседанието по
делото, нито поиска с молба до съда разглеждането на делото в свое отсъствие,
съдът може да прекрати делото или по искане на ищеца с необжалваемо решение да
уважи иска, ако го намери за вероятно основателен, както и да осъди ответника
за деловодните разноски.
СЪСТАВЯ, на основание чл. 140 вр. чл.
146, ал. 1 от ГПК, проект за доклад на делото:
В исковата си молба Д.Д. сочи, че на 30.11.2019 г., около 12:45 часа, по улица
„Партизанска“ в с. Обручище се движил лек автомобил „Рено Меган“ с peг. № X 0498 ВМ, управляван от Бончо Бонев. Твърди, че
водачът нарушил правилата за движение по пътищата, като изгубил контрол над
МПС, напуснал платното за движение и се блъснал в метална врата, ограда на къща
и крайпътно дърво. Вследствие на катастрофата пострадала ищцата като пътничка
от същия автомобил. Във връзка с причиняване на процесното ПТП било образувано досъдебно
производство №256/2019 г. по описа на РУ Гълъбово, пр.пр.
№1750/2019 г. по описа на ТО Гълъбово към РП
Стара Загора, което към настоящия момент не било приключило. Ищцата
излага, че причина за настъпване на ПТП били допуснатите от водача на лекия
автомобил нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната
ситуация за него били налице определени, фиксирани в закон задължения за
спазване правилата за безопасно движение по пътищата. Счита, че в случая
съществувала пряка причинна връзка между деянието на Бончо Бонев и настъпилите
общественоопасни последици – телесните повреди, причинени на ищцата.
Излага по-нататък в исковата
молба, че за увреждащия лек автомобил „Рено Меган“, управляван от Бончо Бонев,
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, з.п.
BG/08/119003125897/07.11.2019 г. със срок на валидност една година, считано от
07.11.2019 г. до 06.11.2020 г. с „Дженерали застраховане“ АД, гр. София. Сочи,
че предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред застрахователя и
представила всички документи, с които разполага. С писмо с обратна разписка от
12.12.2019 г. застрахователят бил уведомен за настъпилото събитие. По случая била
регистрирана преписка с №********* от 12.12.2019 г., по която към настоящия
момент не било платено обезщетение. С изложеното обосновава правния си интерес
да предяви претенцията си за плащане пред съда.
Ищцата твърди, че при процесното
ПТП получила следните травматични увреждания: Fracturа
L1 и други. След инцидента, на 30.11.2019 г. пострадалата била настанена в
клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович"
АД, гр. Стара Загора. Същата е постъпила с оплаквания от болки в кръста в
дясно, прилошаване и повръщане. Направени са й били необходимите параклинични изследвания и консултативни прегледи, като при
извършеното й КТ на лумбален сегмент бил установен снишен кранио-каудален
размер на тялото на L1 на базата на компресионна
фрактура. В резултат на получените травми на пострадалата й била назначена
медикаментозна терапия и на 03.12.2019 г. е била изписана с окончателната
диагноза Fractura L1. При изписването й била дадена
препоръка за носене на тораколумбален корсет за
период от 6 м., два контролни прегледа в рамките на месец и й бил даден и 30
дневен период временна нетрудоспособност.
В резултат на уврежданията,
получени от процесното ПТП, ищцата търпяла силни болки и много страдания, не се
чувствала добре физически и емоционално. Преди пътния инцидент тя била в много
добро здравословно състояние, изключително активно и жизнерадостно дете, но
след него се изолирала и вече не била в състояние да извършва обичайните си
занимания с връстниците си. Получените наранявания и приложените методи за
лечение с тораколумбален корсет намалявали значително
възможността й да се движи и натоварвали физически за дълъг период от време. Следвало
да спазва режим на покой, прекаран в голямата си част на легло, като за това
време за задоволяване на елементарни нужди от ежедневието е разчитала
единствено на помощта на своите близки. И към настоящия момент болката в контузионните области продължавала, като освен тях ищцата изживяла
и силен емоционален стрес, който щял да остане за цял живот в нейното съзнание.
В резултат на процесното ПТП и
получените при него увреждания ищцата претърпяла и имуществени вреди в размер
на 260.00 лева, които също следвало да й бъдат възстановени. Посочените разходи
били направени за закупуване на дорзолумбален корсет.
Счита, че с оглед на изложеното,
причинените неудобства, болки и страдания следвало да бъдат компенсирани чрез парично
обезщетение, което да заличи, макар и в минимална степен, неблагоприятните
последици от претърпените телесни увреждания и да репарира в относително пълен
обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо
нематериалните последици от извършеното престъпление.
Вредите на ищцата били причинени
в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил Бончо
Бонев, а за причинените от него вреди отговарял ответникът по делото „Дженерали
застраховане" АД, гр. София.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника „Дженерали застраховане“ АД, гр. София, да ѝ заплати
обезщетение в размер на 15 000 лева, частичен иск от 60 000 лева, за
причинените ѝ неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и
страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП,
както и обезщетение за причинените ѝ в тази връзка имуществени вреди в
размер на 260.00 лева. Претендира законната лихва върху сумите, считано от
07.12.2019 г. до окончателното им изплащане. Евентуално, претендира законната
лихва върху сумите, считано от 12.12.2020 г. - датата, на която
застрахователното дружество е уведомено за застрахователното събитие.
Претендира разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
с ДДС, предвид обстоятелството, че процесуалният представител е регистриран по
ЗДДС.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника „Дженерали застраховане“ АД, който оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни. Счита, че не са налице
необходимите предпоставки за ангажиране отговорността му по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за вредите, които ищцата твърдяла да търпи.
На първо място, излага твърдения
за нередовност на исковата молба, тъй като не отговаряла на разпоредбата на чл.
127, ал. 4 от ГПК. В същата ищцата не била посочила банкова сметка, ***вна норма, което изправяло застрахователя, в случай на
осъдителен диспозитив, пред невъзможност за изпълнение, а съгласно разпоредбите
на КЗ, застрахователите извършвали плащания на застрахователни обезщетения само
и единствено по банков път, освен ако не било възможно възстановяване на
вредите в натура, каквото възстановяване в конкретния случай било невъзможно. Моли
исковата молба да бъде оставена без движение, като на ищцата бъдат дадени
указания да предостави банкова сметка, ***те от съда указания – производството
по делото да бъде прекратено.
На следващо място, излага
съображения за недопустимост на исковата претенция. Счита, че не е проведена
изцяло процедурата по чл. 380 от КЗ, която била абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на прекия иск за заплащане на обезщетение за вреди
/чл. 498, ал. 3 от КЗ/. Ищцата била уведомена за необходимостта от представяне
на допълнителни документи, необходими за установяване на основателността и
размера на претенцията, но такива пред застрахователя не били представени. Исковата
молба на ищцата била депозирана в деловодството на съда, преди да е приключила
процедурата по чл. 380 от КЗ. Поради това моли съда да прекрати производството
делото поради недопустимост на ищцовите претенции.
На трето място, оспорва
предявения иск изцяло (по основание и размер).
Не оспорва, че е налице договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен между „Дженерали
Застраховане“ АД и собственика на лек автомобил марка „Рено“", модел
„Меган“ с peг. №Х0498ВМ, валидна към 30.11.2019 г. – датата
на настъпване на процесното пътно-транспортното произшествие.
Твърди, че е налице изключение от
покритието по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, на основание чл. 494, т. 1 от КЗ.
На следващо място, счита, че е
нарушено правото му на защита – исковата молба не била окомплектована с годни
доказателства, относно механизма на настъпване на ПТП, вината за настъпване на
същото, конкретно място на настъпване на събитието, местоположение на
участниците, състояние на пътя, организация на движението в района и др. Не били
приложени никакви годни доказателства за физическото и физиологичното състояние
на пострадалата, липсвали документи за консултации, провеждано лечение и т.н. Изложеният
в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, респективно, претендираните
вреди, противоречели на приложените към същата доказателства.
По случая било образувано
досъдебно производство, за което към момента нямало данни да е приключило.
Предвид неясния и противоречив механизъм на събитието, липсата на данни чия е
вината за настъпване на ПТП, прави искане за спиране на настоящото производство
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като воденото за процесното ПТП
наказателно производство не било приключило към настоящия момент и нямало
окончателен съдебен акт досежно вината и механизма на ПТП. Счита, че в интерес
за изясняването на обективната истина по настоящия съдебен спор би било
спирането му до постановяване на окончателен съдебен акт в наказателното
производство, тъй като произнасянето по посочените въпроси от страна на
наказателния съд се явявало преюдициален въпрос, необходим за правилното
произнасяне на съда по настоящите граждански искове, като присъдата е
задължителна за гражданския съд – чл. 300 от ГПК.
Оспорва твърдения механизъм на
настъпване на ПТП. В исковата молба бланкетно бил
описан същият, като не била изложена подробна фактическа обстановка. Твърдяло
се извършване на нарушение от страна на застрахован водач, без да се сочи коя
точно разпоредба на закона е нарушена и как с поведението си той я е нарушил. Соченото
за водач лице не фигурирало никъде в приложените доказателства.
Оспорва обективираните в
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №26/30.11.2019 г. констатации
досежно качеството „пътник“ на посочените в протокола лица. Счита, че
представеният констативен протокол за ПТП не може да се ползва с
доказателствена сила относно механизма на ПТП и качеството на установените на
местопроизшествието лица, тъй като произшествието не било реализирано в
присъствие на съставителя на акта, доколкото по смисъла на чл. 125 от ЗДвП
посещението на службите за контрол на МВР на местопроизшествието винаги било
последващо.
Сочи, че по делото липсвали доказателства
изброените наранявания и страдания да са в причинно-следствена връзка с
настоящето произшествие. Твърди, че претендираните увреждания от пострадалата не
били последица на виновно поведение на водача на автомобила, ако той е бил
различен от ищцата.
Евентуално твърди, че водачът на
автомобила /ако е бил различен от ищцата/, не по своя вина е бил поставен в
невъзможност да избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие, като
не е нарушил виновно правилата за движение и за него събитието е случайно.
Загубата на контрол над автомобила се дължала на обстоятелства, стоящи извън
контрола и възможностите на водача на МПС. Не можело да се приеме, че е налице
непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, защото съществени елементи
за осъществяването му били вината и противоправното поведение, каквито в
конкретния случай не били налице.
Излага, че отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента и
застрахователят дължи обезщетение за вредите ако и дотолкова, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увредените лица. Тъй като в настоящия случай
застрахованият при „Дженерали Застраховане“ АД по застраховка „Гражданска
отговорност“ не бил отговорен за възникване на произшествието, то не можело да
бъде ангажирана и отговорността на неговия застраховател.
Счита, че липсвали доказателства
изброените телесни наранявания и претендираните болки и страдания да са в
причинно-следствена връзка с твърдяното произшествие. Оспорва пряката
причинно-следствена връзка между претендираните увреждания, болки и страдания,
и настъпилото на 30.11.2019 г. ПТП. В условията на евентуалност, твърди наличие
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като твърди, че
същата, в нарушение на чл.137а от ЗДвП, е пътувала в автомобила без поставен
предпазен колан. Видно от настъпилите травматологични увреждания, същите били
резултат само и единствено от противоправното поведение на ищцата. Сочи, че при
ползване на обезопасителен колан, същият би бил в състояние да задържи пътника
в седалката на автомобила, така че уврежданията да не бъдат реализирани. Твърди,
че всички телесни наранявания били в резултат от свободното придвижване на
тялото на ищцата в пространството на автомобила и вследствие ударите в
предметите и частите от автомобила, като това била и основната причина за
констатираните телесни наранявания. Излага, че с поведението си, поради
неизползването на предпазните средства, ищцата в значителна степен допринесла
за настъпилия по отношение на нея вредоносен резултат.
В обобщение на изложеното,
ответникът счита иска за неимуществени и претърпени имуществени вреди за недоказан
и завишен по размер. Според него неоснователността на главния иск води до
неоснователност и на акцесорния иск за лихви.
Претендира разноски и адвокатско
възнаграждение.
Предявен е частичен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставките за уважаване на иска
са: 1) ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от
застраховка „Гражданска отговорност“; 2) това застрахователно събитие да е
причинило увреждания на ищеца; 3) гражданската отговорност на виновния
причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4)
вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени
вреди; 5) ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.
Не се спори по това, че гражданската отговорност на
виновния причинител на застрахователното събитие е била застрахована при
ответника и че ответникът не е изплатил на ищеца обезщетение за вреди.
Спори се по това кой е причинил ПТП, какъв е
механизмът на ПТП, какви увреждания от ПТП е претърпяла ищцата, че уврежданията
са в причинно-следствена връзка с ПТП, какви вреди и в какъв размер е претърпяла
ищцата.
В тежест на ищцата е да установи всички
елементи от механизма, по който е настъпило ПТП; водача, който е предизвикал
ПТП; твърдените увреждания; причинната връзка между ПТП и тези увреждания;
твърдените вреди и техния размер.
Ответникът е възразил, че 1) претендираните увреждания не са последица от виновно
поведение на водача, евентуално – че водачът не по своя вина е бил поставен в
невъзможност да избегне ПТП, 2) че претендираните
увреждания и болки и страдания не са в пряка причинно-следствена връзка с
ПТП, 3) че ищцата е допринесла за настъпването на ПТП, тъй като е била без поставен
обезопасителен колан.
В тежест на ответника е 1) да обори
презумпцията за вина, доколкото вината се предполага (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД),
както и 2) да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, от
които може да се изведе основателност на възражението за съпричиняване.
УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства за
настъпването на ПТП по твърдения от нея начин и от твърдения от нея водач.
Определението не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: