Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                        гр.М. 30.10.2018г.

 

                                        В. ИМЕТО НА НАРОДА

 

             РАЙОНЕН СЪД- гр. М. пети граждански състав в. открито заседание на 09.10.2018г. в. състав:

 

                                                      Председател: ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря Димитър Цветанов, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д.№. 1582 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

             Исковете са с пр.осн.чл.127, ал.2, вр. ал.1 от СК, вр.чл.59, чл.143  и чл.150 от СК.

              Ищецът А.Т.С., ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx, е предявил искове против Л.Д.Б., ЕГН xxxxxxxxxx, с адрес: xxx.

               В. исковата молба се твърди, че с ответницата живели на съпружески начала, от което съжителство се родили децата им Н. А. Т., родена на xxx г. в. гр.М. и А. А. Т., роден на xxxг. в. гр.М.. Не живеят заедно отдавна, като ответницата ги напуснала /него и децата/ и заминала на работа в. И. От 14.03.2017г. майката въобще не търси децата, не се интересува от тяхното развитие и образование, не се обажда дори по телефона да се осведоми за тяхното състояние и здраве.

               Твърди се още, че от раждането на децата и след раздялата, той и децата живеят при родителите му, на посочения в. исковата молба адрес в. с.Д. Ц. в. къща, в. която са осигурени всички необходими социално-битови условия за отглеждането и възпитанието на децата. Неговата майка е поела грижите и за двете деца, когато е в. невъзможност, поради естеството на работата му. В. момента работи по трудово правоотношение в. СОТ 161 ЕООД, като редовно получава трудово възнаграждение.

               Ответницата е с настоящ адрес в. И. като към момента се е прибрала в. страната, живее в. с. Ч. в. общ. В. и очаква дете /бременна е/ от друг мъж.

                Голямото дете Н. А. посещава О. „. Б. в. с. Р. завършила I клас успешно, като изцяло е негов ангажимента относно нейното образование, посещава родителските срещи, интересува се непрекъснато от нейното развитие и обучение. Малкото дете А. А. посещава детска градина в. с.Д.Ц..

                Предвид изложеното и тъй като с ответницата не могат да постигнат съгласие по чл.127 ал.1 СК, се обръща към съда с искане да бъде постановено решение, с което: 1. Да му бъде предоставено упражняване на родителските права по отношение на посочените по-горе малолетни деца; 2. Децата да живеят при него, на адреса му по исковата молба в. с. Д. Ц., обл. М. у. №. 2. 3. Да бъде определен режим на лични отношения между децата и ответницата като тяхна майка- да се вижда с децата един път в. месеца на адреса, на който живеят децата с бащата, в. негово присъствие, от 10 ч. сутринта до 17 ч. след обяд; 4. Да бъде осъдена ответницата да му заплаща месечно издръжка за децата- по 150 лв за всяко едно от тях месечно, считано една година назад от завеждане на исковата молба в. съда т.е. от 27.06.2017г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини, даващи основание за изменение или прекратяването й.         По същество на спора поддържа исковете и моли да бъдат уважени.

               Ответницата     Л.     Д.     Б.,     ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx не е подала писмен отговор на исковата молба в. рамките на указания й едномесечен срок със съобщение по чл.131 ал.1 от ГПК. Становище по предявените искове изразява в. първо открито съдебно заседание чрез упълномощен от нея адвокат- В.. К. А. М.. Заявено е че с ищеца са във фактическа раздяла от м.април 2017г. насам във времето, а двете им деца са при него от м. октомври 2017г. „тъй като са я изгонили след като е отказала да дава пари, да продължи да ги издържа”. Ищецът припознава децата през м. октомври 2017г. и от тогава са при него. За новата учебна година 2018г. се твърди, че ответницата е купила за децата дрехи и ги е изпратила по пощата.

              Ответницата чрез адв.в.. К. заявява, че е съгласна родителските права да бъдат предоставени на ищеца по отношение на децата.

               Възразява за режима на виждане с децата по исковата молба, където е посочено, че майката има право да ги вижда само един път в. месеца и то там, където живеят децата в. присъствието на ищеца (бащата). Становището й е да се съобразни практиката на съда, като да има право два пъти в. месеца на лични контакти - първи и трети съботен и неделен ден или втори и четвърти -съботен и неделен ден. Също така е заявено, че желае, тъй като децата не са на 2-3 години, а са големи вече, майката да има право да ги вземе при себе си за събота и неделя с преспиване при нея. В. тази връзка се твърди, че децата са живели 3-4 месеца при нея с нейните родители и то преди една година са живели при нея в. с. Ч. връх в. дома на нейните родители.

               Ответницата е съгласна  да заплаща по 150 лв месечна издръжка за всяко едно от децата, „.. считам, че е разумна издръжка и сме съгласни да я плащаме”.

               По отношение на искането издръжка за една година назад, е заявено, че оспорва това искане, тъй като страните са разделени от юни месец 2017г., „като точно от март до юни доверителката ми е работила в. И. и е изпратила на ищеца 3000 евро, всеки месец по 1000 евро е пращала за издръжката на децата. Като се е прибрала в. България видяла е, че децата са голи и боси и той си е купил два автомобила и си живее човека и твърди сега, че тя не е давала пари за издръжката на децата”. По същество на спора поддържа изразеното становище. Няма претенция за присъждане на деловодните разноски.

               Доказателствата са писмени и гласни. Изразено е писмено становище от Д”СП”-М..

               Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища и съобр.чл.235 от ГПК приема следното:

              Безспорно е между страните и от доказателствата по делото е установено, че от съвместното им съжителство на съпружески начала се родили децата им Н. А. Т., родена на xxx г. и А. А. Т., роден на xxxг. в. гр. М.. Страните живеят разделено повече от година, като децата са при баща си/ищеца/, в. дома на родителите му с.Д. Ц., обл. М. у. №. 2Б. Подпомаган е в. отглеждането на децата от своята майка и баща, с които живеят в. едно домакинство. На 14.03.2017г. ответницата заминала на работа в. И. където била нейната майка. Тръгнала от дома на ищеца, в. който до тогава живели заедно с двете си деца. През м. юни 2017г. се завърнала обратно в. страната, но не при ищеца, а в. дома на своите родители в. с. Ч. в. общ. Вълчедръв, обл. М.. Заживяла на съпружески начала с друг мъж –Д. С. Б..  Ищецът закарал децата при нея, тъй като в. момента бил безработен и трябвало да си търси работа. Ответницата обаче на другия ден му ги  върнала като ги оставила сами на главния път  край с. Д. Ц., на около 500 м от дома му. Двете деца тръгнали от там към дома на баща си, който отсъствал и били прибрани от родителите му. След обаждане на тел.112 от майката на ищеца за съдействие, с помощта на дошлите полиции  децата били предадени обратно на ответницата. При нея останали около 10 дни, след което поставила на бащата и родителите му ултиматум-или идват и вземат децата да ги гледат, защото тя не може и мъжът й не ги желае, или „…утре в. десет часа идва „Закрилата” и ги дава в. приютни семейства”. Майката на ищеца веднага реагирала като отишла при ответницата в. с. Ч. в. а от там заедно отишли в. Д”СП” отдел „ЗД” гр. В., като ответницата оттеглила документите за настаняване на децата в. приемно семейство срещу договорка с майката на ищеца да ги прибере в. дома си в. с. Д. Ц. и да ги гледа. Било 03.08.2017г., от когато насам децата са при ищеца и родителите му, които се грижат непосредствено за отглеждане и възпитанието им.

            Към онзи момент децата не били припознати от ищеца за техен баща, което станало по-късно по официален ред /чрез нотариално заверена декларация през м.ноември 2017г./.

             Докато работела в. И. през периода м. март-м.юни 2017г. ответницата изпратила на ищеца около 500-600 евро, след което парични средства за издръжка на децата осигурявал той, с помощта на родителите си. Започнал работа по трудов договор със СОТ ЕООД, гр. София, видно от приложеното на л.10 у-ние №. 6521/13.06.2018г. По негови обяснения в. открито съдебно заседание работи на смени и в. почивните си дни е на село, при децата. Редовно дава пари на майка си за закупуване на необходимото им. Посещава единствено той родителските срещи на по-голямото дете- Н., което учи в. О.. Х. Б.” с. Р..бележка на л.9/. По-молкото дете- А. редовно посещава детска градина „. в. с. Я. /сл.бел. на л.8/. Ответницата е купила някои дрехи на децата за новата учебна  година през м.09.2018г.

             Гореизложеното се установява от събраните писмени доказателства и от показанията на свид. Н. А. С.- майка на ищеца, които съдът кредитира като израз на непосредствени възприятия на значими за спора факти, неопровергани от други доказатества. 

             Показания са изслушани и от ангажирани от ответницата свидетели- М. С. /нейна майка/ и Д. С. /съжителстващи на семейни начала/. Първата не е ясна и категорична в. изложените обстоятелства, вкл. и за спорните като напр. от кога до кога двете деца са били под грижите на своята майка след завръщането й от И. От показанията й се установява, че ответницата заедно със свид. Д. С.  работили за кратко в. гр. Севлиево, после се установили в. гр. В., при неговите родители и че щели да се отделят в. самостоятелна къща в. същия град, която още не им е прехвърлена. Идвали и в. дома на родителите й в. с. Ч. връх. Свид. С. говори за банкови преводи на суми от  ответницата на ищеца докато била в. И. на което той лично не присъствал, а знае от нея. По думите му „Аз ще се връщам в. И. и тя също”.

              Съдът намира с оглед доказателствата по делото, че родителските права по отношение малолетните деца на страните следва да бъдат предоставени за упражняване на бащата, за който данните по делото дават основание за извод, че притежава необходимия родителски капацитет за отглеждане и възпитанието им. Същият и до сега е полагал непосредствени грижи за децата, които са в. ранна детска възраст  и са привикнали към създадените условия за живот от него и родителите му, в. дома им в. с. Д. Ц.. Изцяло в. интерес на децата е да бъде уважен иска за родителските права като се определи и местоживеенето им да бъде при бащата, на адреса му по исковата молба/който е негов постоянен адрес по лична карта/. По този иск ответницата чрез пълномощника си по делото е изразила съгласие да бъде уважен.

               На ответницата като майка на децата следва да бъде определен режим на лични контакти – да има право да ги вижда всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа до 17 часа, по местоживеене на децата, в. присъствие на ищеца или на оправомощено от него лице. В. случая от значение е установената дезинтересованост на майката, нежеланието й да ги приеме, изоставянето им в. критични ситуации с оправдание за нежелание на мъжа, с който съжителства да ги гледат. Освен това двамата нямат установено местоживеене.

             При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира главният иск за издръжка за основателен. Съгл.чл. 143 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката следва да бъде съобразен с нуждите на детето, възможностите на родителите и в. границите, установени от закона.

              В. случая се претендира присъждане на издръжка за малолетни деца на страните, от които по-голямото – Н. е на 7 години и 9 месеца, а по-молкото- А. е на 5 години.  Доходите на бащата на децата са видни от представеното удостоверение от местоработата му, като за периода от м.12.2017г. до м. 05.2018г. трудовото му възнаграждение възлиза общо на сумата 2014лв бруто. За доходите на майката-няма конкретни доказателства. Няма обаче и обективни пречки за същата да работи и получава трудово възнаграждение поне в. размер на минималната работна заплата, която в. страната сега е 510 лв месечно. Не е установено ответницата да има други алиментни задължения. С оглед на тези  обстоятелства и съгл. законовите критерии при  определяне минималната издръжка - ¼ от минималната работна заплата в. страната, съдът приема , че ответницата следва да участва в. същата със сумите по исковата молба- по 150 лв за издръжка на всяко едно от децата, считано от завеждане на исковата молба в. съда-27.06.2018г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на забавата до окончателното й изплащане. По тази претенция също има изразено съгласие от ответницата чрез нейния пълномощник по делото.

                Претенцията за издръжка за минало време-една година назад от завеждане на делото, съдът намира за доказана и основателна за периода от 03.08.2017г., по изложените по-горе мотиви. Събраните доказателства в. процеса подкрепят твърденията  в. исковата молба, че ответницата не е участвал в. издръжката на децата след раздялата с ищеца, с изключение на един кратък период от няколко дни, през който ги е оставила на своите родители. Данните в. производството подкрепят този извод. Ето защо  искът за издръжка за минало време с пр. осн. чл.150 СК следва да бъде уважен в. размер на сумата по 150 лв месечно, считано от 03.08.2017г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на забавата до окончателното й изплащане. В. останалата част- за период една година назад от завеждане на исковата молба в. съда т.е. от 28.06.2017г. до 03.08.2017г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.            

              На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответницата следва да заплати по сметка на РС-М. сумата   432.00 лв- държавна такса съобр. размера на присъдените издръжки, като и 5.00лв-държ.такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

              Водим от горното, съдът

 

                                                   Р  Е  Ш  И :

 

              ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права  по отношение на малолетните деца на страните- Н. А. Т., родена на xxx г. в. гр. М. ЕГН xxxxxxxxxx и А. А. Т., роден на xxxг. в. гр.М. ЕГН xxxxxxxxxx, на бащата- А.Т.С., ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx, при когото и на адреса му по-горе определя местоживеенето им.

               Майката- Л.     Д.     Б.,     ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: xxx има право на лични контакти с малолетните си деца Н. А. Т., ЕГН xxxxxxxxxx и А. А. Т., ЕГН xxxxxxxxxx- да ги вижда всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа до 17 часа,  по местоживеене на децата, в. присъствие на ищеца/бащата/ или на оправомощено от него лице.

               Осъжда Л.     Д.     Б. /адрес и ЕГН по-горе/ да заплаща на А.Т.С., ЕГН  xxxxxxxxxx, като баща и законен представител на малолетните им деца Н. А. Т., ЕГН xxxxxxxxxx и А. А. Т., ЕГН xxxxxxxxxx по 150.00 лв месечно издръжка за всяко едно от децата, считано от завеждане на исковата молба в. съда-27.06.2018г. до настъпване на  причини, даващи основание за изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на забавата до окончателното й изплащане.

              Осъжда Л.     Д.     Б. /адрес и ЕГН по-горе/ да заплаща на А.Т.С., ЕГН  xxxxxxxxxx, като баща и законен представител на малолетните им деца Н. А. Т., ЕГН xxxxxxxxxx и А. А. Т., ЕГН xxxxxxxxxx по 150.00 лв месечно издръжка за всяко едно от децата за минало време, считано от 03.08.2017г. до завеждане на исковата молба в. съда-27.06.2018г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на забавата до окончателното й изплащане, като отхвърля иска  в. останалата част- т.е. от 28.06.2017г. до 03.08.2017г., като неоснователен.

              На осн.чл.242 ГПК допуска предварително изпълнение на иска за издръжка на двете деца.

              Осъжда Л.Д.     Б. /адрес и ЕГН по-горе/  да заплати по сметка на Районен съд-М. сумата    432.00 лв- държавна такса съобр. размера на присъдените издръжки и 5.00лв-държ.такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

              Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-М. в. двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: