Р
Е Ш Е Н И Е № 260269 /
12.10.2020г.
гр.
Перник, 12.10.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на седемнадесети септември, две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1565 по описа на ПРС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба и уточнителна такава на Г.И.П. срещу Л.Н.Ж., К.Н.М. и срещу О.Б.М.
кумулативно обективно и пасивно субективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик въз основа универсално правоприемство от
своите родители, респективно на основание давностно владение на следните
недвижими имоти: 1). поземлен имот с пл.
№ 621, с площ от 89 кв. м. в кв. 61 съгласно ПРЗ на ***, община Перник,
утвърден с решение № 91/22.04.2008 г. на ОС-Перник, при граници по скица: от
североизток – имот с пл. № 622, от югозапад – имот с пл. № 69, от северозапад –
имот с пл. № 620 и от югоизток – имот с пл. № 834; 2). поземлен имот с пл. № 834, с площ от 23 кв. м. в кв. 61
съгласно ПРЗ на ***, община Перник, утвърден с решение № 91/22.04.2008 г. на
ОС-Перник, при граници по скица: от североизток – имот с пл. № 622, от югозапад
– поземлен имот, от северозапад – имот с пл. № 621 и от югоизток – имот с пл. №
623; 3). поземлен имот с пл. № 623, с
площ от 60 кв.м. в кв. 61 съгласно ПРЗ на ***, община Перник, утвърден с
решение № 91/22.04.2008 г. на ОС-Перник, при граници по скица: от североизток –
имот с пл. № 622, от югозапад – имот с пл. № 68, от северозапад – имот с пл. №
834 и от югоизток – имот с пл. № 624; 4).
поземлен имот с пл. № 68, с площ от 65 кв. м. в кв. 61 съгласно ПРЗ на ***,
община Перник, утвърден с решение № 91/22.04.2008 г. на ОС-Перник, при граници
по скица: от североизток – имот с пл. № 623, от югозапад – улица, от
северозапад – поземлен имот и от югоизток – имот с пл. № 67; 5). поземлен имот с пл. № 69, с площ от 81
кв. м. в кв. 61 съгласно ПРЗ на ***, община Перник, утвърден с решение №
91/22.04.2008 г. на ОС-Перник, при граници по скица: от североизток – имот с
пл. № 621, от югозапад – улица, от северозапад – имот с пл. № 70 и от югоизток
– поземлен имот (Имотите), както и за
отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на Нотариален акт № ***, дело № 26
от 20.02.2009 г. на нотариус Н.З„.с район на действие Районен съд – Перник.
Ищецът Г.П. твърди, че е единственият
наследник по закон на родителите си С.С.С.и И.П.С.. Посочва, че на 03.07.1978
г. същите придобили от наследодателя на ответниците собствеността върху
недвижим имот, представляващ дворно неурегулирано място, находящо се в
землището на *** с площ от 1 500 кв. м.,
ведно с полумасивна жилищна сграда, стопански постройки и трайни насаждения в
него, чрез покупко-продажба, за която бил съставен Нотариален акт № ***на
нотариус при ПРС. Изяснява, че с Решение № 91 от 22.04.2008 г. на Общинския
съвет – гр. Перник бил одобрен план за регулация и застрояване и за този
недвижим имот бил отреден УПИ парцел II-622 в кв. 61 по ПРЗ на ***, целият с
площ от 1 946 кв.м., към който били придадени 89 кв. м. от имот с пл. № 621, 23
кв. м. от имот с пл. № 834, 60 кв. м. от имот с пл. № 623, 65 кв. м. от имот с
пл. № 68, 81 кв. м. от имот с пл. № 69 и 38 кв. м. от общински имот. Твърди, че
още през 1978 г. – 1979 г., непосредствено след придобиване на имота, той и
родителите му започнали да го изграждат. Поддържа се, че тези придаваеми места
са част от имота, придобити от родителите му, който през 1979 г. бил заграден
изцяло. Посочва, че с Решение № 2009 от 21.12.2008 г. на Общинската служба по
земеделие – гр. Перник първите пет от тези придаваеми места са възстановени на
ответниците в качеството им на наследници на лицето Н.И.С.. Въз основа на това
решение последните се снабдили и с оспорвания КНА. Ищецът сочи, че ответниците
не са собственици на имотите като оспорва правата им с твърдението, че
решението на органа по поземлената собственост е нищожно – имотите никога не са
внасяни в ТКЗС и нямат земеделски характер.
С определение на съда от 22.11.2018 г.
производството по делото е било прекратено по отношение на твърдяното основание
наследствено правоприемство и давностно владение в периода преди 11.10.2011 г.
Това определение е отменено по повод подадена частна въззивна жалба от
горестоящия съд по отношение на частта за връщане на исковата молба по
твърдението за давностно владение в периода преди 11.10.2011 г., а в останалата
част е влязло в сила като необжалвано.
С тези доводи, ищецът отправя искане за
уважаване на исковите претенции като същият бъде признат за собственик на Имотите
на основание давностно владение и бъде отменен издадения в полза на ответната
страна констативен нотариален акт.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответниците Л.Н.Ж. и К.Н.М., чрез пълномощника си адв. А. М.
– С.а изразяват становище, че предявеният положителен установителен иск е
недопустим, предвид наличието на влязло в сила съдебно решение, постановено в
хода на съдебно производство със същите предмет и страни и представляващо
абсолютна процесуална пречка за предявяване на нов иск съгласно чл. 299 ГПК.
Посочват, че по гр. дело № 2315/2009 г. по описа на Районен съд – Перник,
приключило с окончателно съдебно решение № 362 от 17.05.2011 г. друг съдебен
състав вече се е произнесъл по предявен от настоящия ищец Г.П. срещу същите
ответници положителен установителен иск, като е отхвърлил искането му за
признаване за установено, че е собственик на процесните имоти, разглеждайки
наведените в настоящата искова молба правопораждащи факти и фактически
обстоятелства. Твърди се също, че в хода на това дело ищецът е изложил
твърдения, че процесните имоти никога не са били собственост на наследодателя
на ответниците, поради което обратните твърдения в настоящото производство – че
са придобити по силата на договора за покупко-продажба представляват форма на
злоупотреба с процесуални права и опит за пререшаване на вече разрешен между
страните правен спор във връзка със собствеността върху имотите. Изложени са
подробни съображения по същество като оспорват правата на ищеца върху имотите.
Твърдят, че наследодателят им е внесъл в ТКЗС общи три земеделски имота, находящи
се в местността Тодоров дол, сред които и нива с площ от 0,5 дка. В хода на
инициирана от ответниците процедура по възстановяване на отчуждените земеделски
земи е установено, че тази нива е идентична с процесните имоти, представляващи
придаваеми места, възстановени на ответниците с решение на ОСЗ № 2009 от
20.12.2008 г. Оспорват ищецът да е придобил собствеността върху тези имоти на
основание давностно владение, с оглед съществуваща през периода 1951 г. – 1990 г. законова забрана за това. Правото на
собственост върху имотите е била възстановена в полза на ответниците през 2008
г., като към настоящия момент не е изтекъл законоустановеният 10-годишен
давностен срок. Владението на имотите не
е било явно и необезпокоявано, предвид активните действия на ответниците по
защита на оспореното им право.
Ответникът О.Б.М. не е подал писмен
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание страните се
представляват. Поддържат изложените твърдения и възражения в исковата молба,
респективно отговора на същата.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото доказателства се
установява, че с Нотариален акт № ***от 03.07.1978 г. наследодателите на ищеца
са придобили от ответниците по делото недвижим имот, представляващ дворно
неурегулирано място, находящо се в землището на *** с площ от 1 500 кв. м., ведно с полумасивна жилищна
сграда, стопански постройки и трайни насаждения в него чрез покупко-продажба.
Съгласно Решение № 2009 от 21.12.2008 г.
на Общинската служба по земеделие – гр. Перник на наследниците на Н.И.С.
(ответниците) е признато и е възстановено правото на собственост върху нива от
0,579 дка, обхващаща седем имота, сред които и процесните пет с № 621, 834,
623, 68 и 69. Въз основа на това решение, ответниците са се снабдили с констативен
нотариален акт за собственост № 28, том 1, рег. № 472, дело 26/2009 г. от
20.02.2009 г. на нотариус Николай Златанов.
Съгласно представената по делото скица,
издадена от община Перник на 18.01.2018 г. УПИ 622 е с площ от 1946 кв.м, в която се включва и придаваемите имоти
с № 621 – 98кв.м., 834 – 23 кв.м., 623 – 60 кв.м., 68 – 65
кв.м., 69 – 81 кв.м., общ. (без
номер) – 38 кв.м., или обща площ от 365 кв.м.
По делото са допуснати и приети
заключение и две допълнителни такива, изготвени от вещо лице Р.Н.. Посочено е,
че към имота на ищеца с № 622 са прiдадени
имоти с № 621, 834, 623, 68, 69 и такъв без номер съгласно Решение №
91/22.04.2008 г. Посочено е още, че имотите нямат реални граница, че в имот №
621 е изграден гараж, в имот №69 е изградена бетонна водомерна шахта и са
посадени дървета. Установено, че между имотите няма ограда, както и че достъпа
до имота на ищеца е единствено през тези имоти, които към настоящия момент са в
регулация. В първото допълнение е посочено, че за имоти с № 621, 834, 623, 68,
69 няма записан собственик в регистъра на имотите към кадастралния план на ***.
Във второто допълнително заключение, след оглед на място, вещото лице е
посочило, че между имоти с № 69 и 621 няма ограда, а те за заградени от четирите
посоки. Същата е констатацията и по отношение на имоти с № 68 и 623 и 834 и
имот без номер. В съдебно заседание пояснява, че подстъпа към имота на ищеца е
от улицата, през имот без номер и № 834,
след които следва голяма порта. Имоти № 69 и 621, както и № 68 и 623 остават от
двете страни на подхода.
По делото е представена писмена кореспонденция
между ответниците по делото и съответните общински служби по повод подадени от
тях сигнали за премахване на построения от ищеца гараж в един от спорните
имоти.
По делото са събрани гласни
доказателства. Свидетелят Йордан Лазов е заявил, че познава ищеца и неговите
родители. Заявява,че ищецът ползва имот в обема, в който е закупен. Уточнява подробности
около извършените преустройства. Наясно е, че имота, в който живее ищеца е бил собственост
на Н.С.. Заявява, че един от ответниците (Кръстина) е живеела в имота с баща си
- Н.С., но впоследствие се е преместила.
Свидетелят К. П.заявява, че познава
ищеца и имота, в който живее, тъй като притежава имот в съседство с неговия.
Описва в детайли постройките и тяхното разположение. Заявява, че е от ***, но
активно пребивава последните 3-4 години. Описва процесните имоти като „парчета“
и твърди, че е ищецът ги ползва, тъй като там са неговите животни.
Свидетелят С. С. заявява,че познава
имота, в който ищеца живее. Описва постройките в него, като сочи, че има къща,
парник, стопанска сграда и гараж. Заявява, че входа към къщата е земя, която е
била засадена с дръвчета от ищеца и неговите родители.
Свидетелят П. Ж. заявява, че майка му
притежава имот в съседство с този на ищеца, различен от спорните. Заявява, че
не живее в ***, както и че не знае откога ищеца живее в имота. Твърди, че
процесните имоти не попадат в имота на ищеца, а се ползват от него като ги е
заградил от самото начало. Наясно е също, че до имота на ищеца се стига като се
премине през спорните имоти, въпреки че това не е необходимо. Заявява, че са
провеждани разговори с ищеца да освободи спорните имоти, като той е сторил това
с изключение на този, в който е построен гараж. Заявява също, че са
съществували ограждения, които към момента са премахнати.
Налице са и други доказателства по
делото, но поради тяхната неотносимост същите не следва да бъдат обсъждани.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи.
Районен съд Перник е сезиран с
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на право на
собственост върху Имотите в полза на ищеца спрямо Л.Н.Ж., К.Н.М. и срещу О.Б.М..
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може
да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. Тази норма урежда по общ начин
предявяването на установителен иск, като въвежда правния интерес от него като
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Правният интерес се
преценява винаги конкретно във всеки отделен случай, като такъв е винаги
налице, когато се претендира едно оспорвано от ответника право, съответно –
отрича се едно претендирано от ответника право и решението по установителния
иск ще съхрани или увеличи правната сфера на ищеца. В конкретния случай с установяването на
посоченото право ищецът ще увеличи своя актив, ако искът бъде уважен със сила
на пресъдено нещо, поради което за него е налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск, поради което същият е процесуално допустим. В същата насока
са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно
решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК и т. 3Б от
Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК.
В рамките на съдебното производство,
ищецът обосновават активната си материална легитимация и носител на спорното
материално право като се позовава на давностно владение като способ за
придобиване на абсолютното вещно право в периода след 03.07.1978 г.
От своя страна подалите отговор
ответници се легитимират като носители на материалното право по силата на
Решение № 2009 от 21.12.2008 г. на Общинската служба по земеделие – гр. Перник,
съгласно спорните Имоти са възстановени на ответниците в качеството им на
наследници на Н.И.С. и издадения по тяхна молба констативен нотариален акт №
28, том 1, рег. № 472, дело 26/2009 г. от 20.02.2009 г. на нотариус Николай
Златанов.
С оглед на тези данни и конкретни
твърдения, в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно, главно
доказване, че е собственик на процесните имоти на посоченото основание,
съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 11
от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК – че е упражнявал
фактическа власт върху Имотите с намерението да я свои за себе си.
В случай, че ищецът докаже горното, в
тежест на ответниците е да установят, че със своите действия са прекъснали
придобивната давност.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години, а в алинея две от същата разпоредба се дефинира, че
ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 68 ал. 1 ЗС владението
е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя, а чл. 69 ЗС въвежда оборимата презумпция, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
В конкретния случай се установява такова
поведение не само по презумпцията уредена чл. 69 ЗС. От показанията на
разпитаните по делото свидетели безспорно се установи, че ищецът упражнява
фактическа власт както върху закупения от родителите му недвижим имот, така и
върху спорните такива. Така свидетелят П. и С. заявяват, че познават ищеца от
дълги години и същия владее спорните Имоти като в тях е реконструирал и
изградил редица подобрения. Същият живее в имота от придобиването му ответниците
през 1978 г., пред който период владее и спорните имоти.
Тези показания се подкрепят както от представената
и приета по делото СТЕ, в която вещото лице е посочило, че Имотите са оградени
и в тях са изградени постройки и отглеждани трайни насаждения, така и от
показанията на свидетеля на ответниците П.Ж. (преценени по реда на чл. 172 ГПК,
с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на
свидетеля), който е заявил, че Имотите се ползват от ищеца като той ги е заградил
от самото начало. Допълнил е, че към настоящия момент заграждения не са налице,
но в тази част показания се опровергават от установеното в ССЕ, изготвена след оглед на място.
При тези обективни данни, настоящият
състав приема, че ищецът владее Имотите с намерение да ги свои, като в негова
полза е текла придобивана давност. По отношение на заявения период, обаче съдът
не споделя становището на ищеца, че такава е започнала от 1978 г. Това е така,
защото по делото се установи, процесните имоти са възстановени на ответниците с
Решение № 2009 от 21.12.2008 г. на Общинската служба по земеделие – гр. Перник,
влязло в сила на 20.01.2009 г.
В рамките на своите правомощия по чл.
17, ал. 2 ГПК настоящият състав намира, че това решение е валидно като издадено
от надлежен орган, в рамите на неговата компетентност и в законоустановената
форма, че същото е подписано от състава, участвал в издаването му. (така
Решение № 463 от 21.01.2012 г. по гр. д. № 13 / 2011 г. на ВКС за задължението
на съда да осъществи косвен съдебен контрол). Тук посоченото решение на ОСЗ –
Перник, дава основание на съда да приеме, че Имотите са били одържавени и са
били общинска собственост, по отношение на която придобивна давност не е текла,
съгласно приложимото към процесния период материално право. Такава давност
обаче е започнала да тече с придобиването им от ответниците. Това е станало с
влизане в сила на решението на ОСЗ – Перник - 20.01.2009 г., което съгласно т.1
от Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр. д. № 11/1997 г., ОСГК и приетото
в Решение № 584 от 25.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2949/2008 г., I г. о., ГК
има конститутивно действие. Това е така, защото с влизане в сила на решението,
ответниците се легитимират като собственици на имоти частна собственост и на
общо основание придобивна давност върху тях тече.
В този смисъл е и приетото в Решение №
627 от 5.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1623/2009 г., I г. о., ГК - за да започне да тече срок на придобивна
давност е необходимо и имотът да е бил възстановен на бившите собственици с
решение на ОСЗ. До постановяване на позитивното решение имотът не е
индивидуализиран и намерението на ползвателя да владее не е насочено към точно
определен обект и конкретното лице, което е негов собственик. Така и Решение №
161 от 23.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4894/2017 г., I г. о., ГК, в което се
приема, че ако собствеността върху имоти
възстановена по ЗСПЗЗ след 21.11.1997 г., давността започва да тече от
момента на възстановяването.
Съгласно т. 2 от Постановление № 6 от
27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г., пленум на ВС намерението на лицето да
държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват
съдържанието на правомощията на собственика, като същите следва да бъдат насочени
и към собственика. Отново от изслушаните по делото свидетелски показания
(включително и от данните за предходните съдебни спорове между страните) съдът
приема, че именно между ищеца и ответниците съществува извънсъдебно разминаване
в субективните им схващанията кому принадлежат Имотите, като всяка от страните
е поддържала, че е собственик, позовавайки се на съответното основание.
За да бъде уважена исковата му претенция
ищецът, както вече бе указано, следва да установи владение в продължение на
период от поне десет години без то да е прекъсвано (чл. 81 ЗС), спокойно (да не
е установено чрез насилие или заплаха) и явно (да не е установено чрез скрити
действия). Настоящият състав приема, че по делото се установиха тук посочените
предпоставки (ищецът е оградил имотите, препятствайки достъпа до тях на
ответниците, като е упражнявал фактическа власт с намерението да свои) и
следователно придобивния давностен срок в полза на ищеца спрямо ответниците е
изтекъл на 20.01.2019 г. Това е така, защото по правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК
се събраха доказателства, че ищецът владее Имотите след тази дата. Така
показанията на свидетелите са събрани в ОСЗ, проведено на 10.10.2019 г., и последната
от СТЕ е изготвена при оглед осъществен на 30.07.2020 г. установяват именно,че
към тук посочените дати ищецът е единствен владелец.
Конкретните възражения на ответниците за
прекъстване на давностния срок в полза на ищеца съдът намира за недоказани.
Това е така, защото по правилото на чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство. В Решение № 99 от 10.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 681/2012 г., I
г. о., ГК се приема, че прекъсването на давността в хипотезата на чл. 116, б.
"б" ЗЗД се свързва винаги с действия на носителя на спорното
материално право, насочени срещу лицето, което би могло да се позове на
погасителна или придобивна давност, а не обратното. По делото не се установиха
действия на ответниците насочени срещу ищеца от естеството да бъде прекъсната
давността. По делото са събрани данни единствено за предявявани от него искове,
които не прекъсват давността текла в негова полза.
Позоваването на решението гр. дело №
2315/2009 г. по описа на Районен съд Перник е неоснователно, тъй като в него
искът е отхвърлен, тъй като не е доказано изтичането на десет годишен срок в
полза на ищеца, но това решение не прави ответниците собственици. Последващото
съдебно производство е по предявен отрицателен установителен иск отново от
ищеца, но същото е прекратено с определение на съда. Без правно значение е, че
настоящото производство е образувано през 2018 г., тъй като решението се
постановява по установеното по делото към датата на приключване на съдебно
дирене.
Неоснователно е и позоваването на
образуваните преписки по повод подадени в Община Перник жалби от ответниците
срещу ищеца, тъй като същите не са от естеството да породят правните последици
по чл. 116 ЗЗД.
Неоснователно е позоваването на чл. 115,
б. „ж“ ЗЗД по вече посочените правни съждения, тъй като за да не тече давност,
първо следва да е прекъсната, а не се прекъсна владението на ищеца, защото
ищецът не може да прекъсне собствената си давност - Решение № 109 от 25.05.2015
г. на ВКС по гр. д. № 7420/2014 г., I г. о., ГК.
Само за ясното следва да се посочи, че
издаденият един месец по късно (констативен нотариален акт за собственост № 28,
том 1, рег. № 472, дело 26/2009 г. от 20.02.2009 г.) е без правно значение за
придобитото от ответниците право на собственост, тъй като същият е с
декларативен характер и издаден въз основа на вече посоченото решение на ОСЗ –
Перник, а не по обстоятелствена проверка, в който случай би бил индиция за
заявени вещни права, макар и те да не са извършени спрямо владелеца и отново
биха били непротивопоставими на ищеца.
При тези обективни данни и приложимото
право, настоящият състав намира, че предявените искове са доказани и следва да
бъдат уважени. Следва да бъде уважено и искането с правно основание чл. 537,
ал. 2 ГПК, но не в заявения обем. Това е така, защото с констативния нотариален
акт се установява правото на собственост върху недвижими имоти в по-голям обем
от спорните Имоти и искането следва да бъде уважено именно до установеното по
делото като последица от постановеното съдебно решение, признаващо правата на
ищеца.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 1615,00 лева, но
15,00 лева от тях са за подаване на частна въззивна жалба срещу прекратително
определение на съда и същите не могат да бъдат възложени в тежест на
ответниците, независимо, че частната жалбата е уважена, поради което в негова
полза следва да бъдат присъдени 1600,00 лева.
В
светлината на гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Г.И.П., ЕГН **********,*** е собственик на основание давностно
владение на 1). поземлен имот с пл. № 621, с площ от 89 кв. м. в кв. 61
съгласно ПРЗ на ***, община Перник, утвърден с решение № 91/22.04.2008 г. на
ОС-Перник, при граници по скица: от североизток – имот с пл. № 622, от югозапад
– имот с пл. № 69, от северозапад – имот с пл. № 620 и от югоизток – имот с пл.
№ 834; 2). поземлен имот с пл. № 834, с площ от 23 кв. м. в кв. 61 съгласно ПРЗ
на ***, община Перник, утвърден с решение № 91/22.04.2008 г. на ОС-Перник, при
граници по скица: от североизток – имот с пл. № 622, от югозапад – поземлен
имот, от северозапад – имот с пл. № 621 и от югоизток – имот с пл. № 623; 3).
поземлен имот с пл. № 623, с площ от 60 кв.м. в кв. 61 съгласно ПРЗ на ***,
община Перник, утвърден с решение № 91/22.04.2008 г. на ОС-Перник, при граници
по скица: от североизток – имот с пл. № 622, от югозапад – имот с пл. № 68, от
северозапад – имот с пл. № 834 и от югоизток – имот с пл. № 624; 4). поземлен
имот с пл. № 68, с площ от 65 кв. м. в кв. 61 съгласно ПРЗ на ***, община
Перник, утвърден с решение № 91/22.04.2008 г. на ОС-Перник, при граници по
скица: от североизток – имот с пл. № 623, от югозапад – улица, от северозапад –
поземлен имот и от югоизток – имот с пл. № 67; 5). поземлен имот с пл. № 69, с
площ от 81 кв. м. в кв. 61 съгласно ПРЗ на ***, община Перник, утвърден с
решение № 91/22.04.2008 г. на ОС-Перник, при граници по скица: от североизток –
имот с пл. № 621, от югозапад – улица, от северозапад – имот с пл. № 70 и от
югоизток – поземлен имот спрямо Л.Н.Ж., ЕГН **********,***, К.Н.М., ЕГН **********,*** и О.Б.М., ЕГН **********,***.
ОТМЕНЯ основание чл.
537, ал. 2 ГПК Нотариален акт № ***, дело № 26 от 20.02.2009 г. на нотариус Н.З„.с
район на действие Районен съд – Перник В
ЧАСТТА, с която Л.Н.Ж., ЕГН **********,***, К.Н.М., ЕГН **********,*** и
О.Б.М. ЕГН **********,*** са признати за собственици на 1).
поземлен имот с пл. № 621, с площ от 89 кв. м. в кв. 61 съгласно ПРЗ на ***,
община Перник, утвърден с решение № 91/22.04.2008 г. на ОС-Перник; 2). поземлен
имот с пл. № 834, с площ от 23 кв. м. в кв. 61 съгласно ПРЗ на ***, община
Перник, утвърден с решение № 91/22.04.2008 г. на ОС-Перник; 3). поземлен имот с
пл. № 623, с площ от 60 кв.м. в кв. 61 съгласно ПРЗ на ***, община Перник,
утвърден с решение № 91/22.04.2008 г. на ОС-Перник; 4). поземлен имот с пл. №
68, с площ от 65 кв. м. в кв. 61 съгласно ПРЗ на ***, община Перник, утвърден с
решение № 91/22.04.2008 г. на ОС-Перник; 5). поземлен имот с пл. № 69, с площ
от 81 кв. м. в кв. 61 съгласно ПРЗ на ***, община Перник
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л.Н.Ж., К.Н.М.
и О.Б.М. ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.И.П., ЕГН
**********,*** сумата от 1600,00 лева –
разноски пред Районен съд Перник.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________