Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 493

 

гр. Пловдив, 9 март 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на дванадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                         ДИЧО ДИЧЕВ,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                                           ЗДРАВКА ДИЕВА,

НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Г.Г. и с участието на прокурора Петър Петров, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №3339 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:  

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.179, ал.1, пр.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

“САЛВЕ КРЕАЙТИВ МЕДИЯ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Борислав” №7, ет.1, ЕИК *********, представлявано от адвокат С.Х.- пълномощник, обжалва Решение №1427 от 03.11.2020г. по Н.А.Х дело №5188 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., VІ-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с №515684-F541100 от 04.06.2020г., издадено от директор на Дирекция “Обслужване” в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с което на “САЛВЕ КРЕАЙТИВ МЕДИЯ” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер от 500,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и необоснованост и постановяване на решение по същество, с което да се отмени изцяло процесното НП. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по делото- ТД- Пловдив на НАП, не се представлява в съдебно заседание. От юрисконсулт Р.Е.- пълномощник, е представен отговор по касационната жалба чрез Районен съд- Пловдив, в който се твърди, че жалбата е неоснователна; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 120,00 лв., определен по реда на чл.63, ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП); възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, ако жалбата бъде уважена.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Петър Петров, изразява становище за неоснователност на жалбата.  

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Жалбата е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която актът на съда е неблагоприятен, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена служебна проверка на 17.12.2019г. от служители на ТД- Пловдив на НАП, е прието за установено, че дружеството касатор, в качеството му на регистрирано лице по смисъла на ЗДДС, не е подало справката-декларация по смисъла на чл.125, ал.1 от ЗДДС за данъчния период 01.11.2019г. – 30.11.2019г. в рамките на законоустановения 14-дневен срок- до 16.12.2019г., включително (тъй като 14 и 15.12.2019г. са събота и неделя, неработни дни). За установеното в рамките на проверката се съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №F541100 от 11.03.2020г., с който деянието на дружеството касатор, изразяващо се в неподаване на справката-декларация по смисъла на чл.125, ал.1 от ЗДДС до 14.12.2019г. (всъщност до 16.12.2019г.) за данъчния период месец 11.2019г., се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.125, ал.5, във връзка с чл.125, ал.1 от ЗДДС. Според процесния АУАН, справката-декларация за месец 11.2019г. не е подадена и към момента на съставянето му (11.03.2020г.). А според приетото по делото заверено копие на Уведомление за приемане на справка-декларация за ДДС за периода месец 11.2019г., с Вх.№ДДС.1600-4371830, справка-декларация за месец 11.2019г. е подадена на 21.07.2020г. по електронен път. Против общо 4 броя съставени АУАН, между които и процесният, постъпва обяснение (възражение) с Вх.№70-00-3074 от 12.03.2020г. от А.Н.Ц.- упълномощено от касатора лице, след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации прилага закона правилно, като потвърждава НП.

Съображенията, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. В тази връзка следва да се посочи, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Съгласно чл.179, ал.1 от ЗДДС, лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл.125, ал.1, декларацията по чл.125, ал.2 (“VIES декларация (Value Added Tax Information Exchange System - информационна система за обмяна на информация по ДДС)“ е обобщена декларация, използвана за целите на контрола и обмена на информация между държавите членки.обобщена декларация, използвана за целите на контрола и обмена на информация между държавите членки (§1, т.44 от ДР на ЗДДС)), отчетните регистри по чл.124 (дневник за покупките, дневник за продажбите) или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. А съгласно чл.125, ал.5 от ЗДДС, декларациите и отчетните регистри следва да бъдат подадени до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Съответно, по смисъла на чл.179, ал.1 от ЗДДС, съставомерно е всяко деяние, представляващо неизпълнение на което и да е от изброените задължения на задължено за целта лице, както и изпълнението на което и да е от изброените задължения след установения от закона срок.

В случая, обстоятелствата, че касаторът е регистрирано лице по смисъла на ЗДДС към датата на инкриминиране на вмененото му нарушение и в това си качество е задължено да подаде справката-декларация за периода месец 11.2019г. най-късно до 14.12.2019г. (всъщност до 16.12.2019г.), което обаче е направено едва на 21.07.2020г., не са спорни между страните по делото и се явяват установени, въз основа на приетите по делото доказателства. Следователно, налице е от обективна страна вмененото на дружеството касатор административно нарушение.

Освен това, както правилно приема районният съд, административнонаказателното производство е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Ето защо, процесното НП е правилно и законосъобразно и като го потвърждава, районният съд постановява решението си при правилно прилагане на закона. Респективно, решението на районния съд е правилно, а освен това е валидно и допустимо, поради което следва да се остави в сила.

Вярно е че, съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г., преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

При липсата на легално определение в ЗАНН на “маловажен случай” и с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за “маловажен случай” следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл.93, т.9 от НК).

В случая обаче, дори само обстоятелството, че справката-декларация за месец 11.2019г. е подадена едва на 21.07.2020г. или след издаване на процесното НП, не позволява формирането на извод, че разглежданото нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, поради което не е налице маловажен случай на административно нарушение.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна, поради което същата не следва да бъде уважена.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.27е от НЗПП.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1427 от 03.11.2020г. по Н.А.Х дело №5188 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., VІ-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление №515684-F541100 от 04.06.2020г., издадено от директора на Дирекция “Обслужване” в ТД- Пловдив на НАП, с което на “САЛВЕ КРЕАЙТИВ МЕДИЯ” ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер от 500,00 лева.

ОСЪЖДА “САЛВЕ КРЕАЙТИВ МЕДИЯ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Борислав” №7, ет.1, ЕИК *********, да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…/п/ о.м.

 

ЧЛЕНОВЕ:   1………………

 

2………………

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

 

на Председателя на  съдебния състав, постановил Решение № 493/ 09.03.2021 г. по  КАНД  № 3339/ 2020 г.  по описа  на  Административен съд – Пловдив:

 

            Подписвам  Решение № 493/ 09.03.2021 г. по  КАНД  № 3339/ 2020 г.  по описа  на  Административен съд – Пловдив  с особено мнение, предвид следното:

 Решението и в частност неговите мотиви не държат сметка за законодателното изменение в  чл.125, ал.7 от ЗДДС /Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г./, което изменение се намира в пряка взаимовръзка със санкционната норма на чл.179, ал.1 от ЗДДС. Съгласно приложимата редакция на чл.125, ал.7 от ЗДДС “Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс освен в случаите на ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8.“   Технически това подаване се извършва чрез софтуер, достъпен на страницата на НАП, като задълженото лице въвежда данните от регистрите по чл.124 от ЗДДС,  самата декларация се генерира автоматично от софтуера /без човешка намеса/, а изпращането на декларацията и регистрите може да стане единствено едновременно и само по електронен път. От своя страна това означава, че за задълженото лице е налице едно-единствено задължение, при пълното неизпълнение на което се осъществява състава на административно нарушение по чл.179, ал.1, изразяващо се в неподаване на  справка-декларация, ведно с отчетните регистри, въз основа на които тя е генерирана. 

В същото време при справка в деловодната система на Административен съд - Пловдив се установява, че с Решение № 453/ 02.03.2021 г. по КАНД № 56/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, което решение е окончателно, е оставено в сила първоинстанционно съдебно решение, с което е било потвърдено НП, с което юридическото лице – касационен жалбоподател в настоящото производство, вече е било санкционирано за неизпълнение на посоченото по-горе задължение за данъчен период ноември, 2019 г. 

При това положение намирам, че е налице административнонаказателно производство срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство с характер на наказателно производство по смисъла на ЕКПЧ, при което първоинстанционното съдебно решение – предмет на съдебен контрол в настоящото производство, съответно „второто по време“ НП, следваше да бъдат отменени, съответно да бъде прекратено настоящото административнонаказателно производство, за да се избегне т.нар. “двойно наказване“.

Поради изложеното подписвам Решение № 493/ 09.03.2021 г. по  КАНД  № 3339/ 2020 г.  по описа  на  Административен съд – Пловдив с особено мнение.     

 

31.03.2021 г.                        ……………………………/п/……………………………………

                                                           /ДИЧО ДИЧЕВ/