Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 774
17.11.2022 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Антоанета Митрушева
Биляна Икономова
при
секретаря Гергана Тенева
и в
присъствието на прокурора Евгения Стефанова,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 757 по описа на
Административен съд – Хасково за 2022 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от Г.К.А., адрес: ***, против Решение № 92/09.06.2022
г., постановено по АНД № 125/2022 г. по описа на Районен съд –Димитровград.
Касационният
жалбоподател е останал недоволен от така постановеното решение и счита същото
за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. От представената и приета от
съда като доказателство административнонаказателна преписка и от събраните в
хода на съдебното заседание гласни доказателства било установено, че в АУАН му били
вменени нарушения, с които била ангажирана отговорността му за отказ да бъде
тестван с медицинско/химическо изследване. Мястото на извършване на нарушението
в процесния случай, с оглед характера на нарушението и неговите елементи от
обективна страна, било от значение не само за определяне на местната компетентност
на актосъставителя и наказващия орган, но имало за цел и гарантиране правото на
защита на санкционираното лице - да разбере за какви факти се ангажира
отговорността му. В
тежест на наказващия орган било те да бъдат установени по необходимия безпротиворечив
и категоричен начин чрез съставянето на АУАН и впоследствие издаване на НП.
Критерият, по който се разграничавали съществените от несъществените нарушения,
била преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на
защита на наказаното лице. В случая в АУАН не се съдържало ясно описание на
нарушението и фактическите обстоятелства, при които то било извършено. С оглед
гореизложеното, касационният жалбоподател моли за постановяване на решение, с
което да бъде отменено Решение № 92/09.06.2022 г., постановено по АНД № 125/2022
г. по описа на PC - Димитровград и да бъде отменено Наказателно постановление №
21-0254-000671 от 09.07.2021 г. на ВПД Началник РУП - Димитровград.
Ответникът
– РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – Димитровград към ОД на МВР – Хасково не изпраща
процесуален представител и не изразява становище по основателността на
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково
намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на
районния съд като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Хасково, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
С обжалваното съдебно решение Районен
съд – Димитровград е потвърдил Наказателно Постановление № 21-0254-000671/09.07.2021
г. на ВПД Началник РУ към ОД на МВР - Хасково, РУ - Димитровград, с което на Г.К.А.
с адрес: ***, ЕГН : **********, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, и на основание чл. 174,
ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000 лв., като на основание Наредба N 1з-2539
на МВР са му отнети общо 12 точки - като законосъобразно и обосновано.
Съдът е приел, че при съставянето на акта
за установяване на административно нарушение като цяло са спазени изискванията
на чл. 42 от ЗАНН, като описанието на установените нарушения е достатъчно ясно
и разбираемо. Показанията на разпитаните по делото свидетели - полицейски
служители, били категорични относно правно релевантните факти по случая, а
именно къде и кой е управлявал автомобила, реакциите на водача и че същият
отказал да бъде тестван за евентуална употреба на наркотични вещества. Посочил
е, че двама от разпитаните свидетели са възприели маневрите на лекия автомобил,
готвещ се за паркиране. Отбелязал е, че след като едно лице борави с лостовете
за управление на моторно превозно средство, същото е със стартиран двигател и
се придвижва - независимо на какво разстояние, в каква посока и с каква
скорост, като това придвижване е посредством боравенето с лостовете за
управление, то тези действия неминуемо се приемат като управление на МПС.
Заявил е, че в случая на оспорващия е
било издадено свидетелство за управление на МПС на 24.06.2021 г., тоест 12 дни
след извършване на процесното административно нарушение и че към датата на
извършването му - 12.06.2021 г., оспорващият е бил неправоспособен като водач
на МПС. С това същият осъществил състава на чл. 150 от ЗДвП, във връзка с което
нарушение впоследствие правилно била приложена и съответната санкционна норма -
тази на чл. 177, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП. Съдът е обсъдил размера на наложеното
наказание, като е приел, че в случая са налице множество отегчаващи
отговорността обстоятелства - касаело се за млад човек, който бил служебно
известен на полицейските органи, поради извършване на непристойни прояви,
отделно от това, самите полицейски служители заявили, че оспорващият им е
известен с това, че не е правоспособен водач на МПС и че карал шофьорски курсове.
Обстоятелството, че на жалбоподателя било издадено СУМПС 12 дни след този
случай било утежняващо обстоятелство, доколкото млад обучаващ се човек, преди
да стане правоспособен, вече нарушавал правилата за движение по пътищата и то
още по време на обучението си.
По отношение на второто описано
нарушение, съдът е възприел същото за установено по безспорен начин. Липсвали
допуснати нарушения в процедурата по тестване на водача за употреба на
наркотични вещества и не се спорело, че същият отказал тест с техническо
средство, въпреки, че му било предоставено достатъчно време за изследването.
По отношение на мястото на извършване на
нарушението, съдът не е констатирал съществени процесуални нарушения, довели до
нарушаване правата на водача до степен, в която той да не може да упражни
правото си на защита в пълен обем. Ясно било описано както в АУАН, така и в
обжалваното НП, че водачът управлява МПС на посочения адрес и че отказва да
бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
В обобщение съдът е намерил проведеното
административнонаказателно производство по отношение на нарушението на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, за законосъобразно и правилно проведено, като не били установени
съществени нарушения на материалния или процесуалния закон или такива, засягащи
правото на защита на жалбоподателя. Правилно фактическата обстановка била
отнесена именно към състава на административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, съставляваща както материалния състав на нарушението, така и санкционната
норма. Приел е за правилно определени по вид и размер и наложените
административни наказания.
Разгледана по същество, касационната
жалба се явява неоснователна по следните съображения:
При постановяване на решението си
районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В
решението са обсъдени възраженията на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е
приел за неоснователни.
Изцяло се споделя извода на въззивния
съд, че административно наказателното обвинение за извършените от Г.К.А.
нарушения по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е
фактически, правно и доказателствено обосновано. Изводът, че извършването на
вменените на санкционираното лице административни нарушения е установено и
доказано по несъмнен начин, е направен след обсъждане и преценка на
доказателствения материал, като при формиране на вътрешното убеждение,
фактическите и правните изводи, не се установяват порочни действия на въззивния
съд. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал и преценил
събраните по делото писмени и гласни доказателства, като обосновано е приел, че
описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на
нарушенията по време, начин и място, посочени в АУАН и в НП, се потвърждава по
категоричен начин. Районен съд – Димитровград не е допуснал нарушение на
правилата за оценка и проверка на доказателствения материал, като подробно е
разгледал, обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства.
Обосновано от гледна точка на доказателствата и правилно от гледна точка на
закона въззивният съд е приел, че Г.А. е осъществил виновно съставите на
административните нарушения по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 174, ал. 3,
пр. 2 от ЗДвП.
Първото деяние, за което е привлечен към
отговорност А. по т. 1 от НП е за управление на автомобил без правоспособност. С
нормата на чл. 150 от ЗДвП е създадено задължение за водачите да управляват
пътно превозно средство при наличие на правоспособност, освен когато превозното
средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност
за управление на моторно превозно средство по време на обучението му, и при
провеждането на изпита за придобиване на правоспособността. От фактическа
страна по делото е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС, без да е
правоспособен водач, който факт установява осъществяването на нарушението по
чл. 150 от ЗДвП.
Възражението на касатора, с което се
оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод по т. 2 от НП, че
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения
и нарушения на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, е неоснователно, доколкото не се установява
наличието на допуснати процесуални нарушения в хода на проведеното
административнонаказателно производство. Самото нарушение е описано в
съставения АУАН и в НП по следния начин: "... отказва да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техните
аналози с техническо средство Drug Test 5000", отчетено като нарушение на чл.
174, ал. 3, предложение второ от ЗДвП, съгласно който текст водач на МПС, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. Разпоредбата съдържа три отделни хипотези
в състава си: отказ от подлагане на проверка с техническо средство за алкохол;
отказ от подлагане на проверка с техническо средство за упойващи вещества;
неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта, като в случая ясно е посочено за коя от трите хипотези е
образувано административно наказателното производство. В този смисъл за
наказаното лице не е налице пречка да разбере в извършването на какво по вид деяние
е обвинен и санкциониран и не се създава затруднение по отношение на защитата
му.
Не се споделя и следващият довод на жалбоподателя
за формална неизрядност на НП, обоснована с липсата на яснота относно мястото
на извършване на нарушенията. Както в съставения АУАН, така и в издаденото НП
за място на нарушението се сочи – "гр.Д. ул.***. При това описание следва да се
счита за изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно
вписването на този реквизит в обстоятелствената част на НП и съответно
извършена преценка за наличие на териториална компетентност както на
актосъставителя, така и на издателя на НП.
Предвид горното, съдът намира, че не са
налице твърдените в жалбата касационни основания.
Мотивиран от горното и на основание чл.
221, ал. 3 от АПК, Административен съд – Хасково
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 92/09.06.2022 г., постановено по АНД № 125/2022 г. по описа на
Районен съд –Димитровград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.