№ 70
гр. Русе, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на девети февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Анета Георгиева Гражданско дело №
20214500100372 по описа за 2021 година
Производството е по чл.432 КЗ.
Ищцата твърди,че на 29.ХІІ.2016 год.водачът на лек автомобил „Фолксваген
Голф“Е.З. нарушила правилата за движение по пътищата,като предприела изпреварване в
забранен участък,в резултат на което навлязла в насрещното движение и блъснала
движещия се в това платно лек автомобил с водач К.К..Като пътник в автомобила на
виновния водач ищцата претърпяла телесни увреждания-съчетано счупване на лакетна и
лъчева кост,подробно описани в исковата молба,наложили продължително лечение,болки и
неудобства.И към настоящия момент не е настъпило пълно възстановяване,движението на
крайника е ограничено,намалена е силата на юмручния захват,а вследствие на оперативната
намеса останали видими белези,загрозяващи външния вид.От преживения при ПТП стрес
изпадала в състояние на тревожност,безсъние,страх да не се повтори случилото се и чувство
на непълноценност.
Твърди,че за лекия автомобил,управляван от виновния водач,към момента на
произшествието,е сключена застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество.На
18.ІІ.2020 год.подала искане за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени и имуществени вреди.Постигнали споразумение за размера на
обезщетението -18000 лева за неимуществените и 1680 лева за имуществените вреди,които
дружеството не изплатило и за нея се породило правото да предяви иск за обезщетение на
претърпените вреди.Твърди,че паричният еквивалент на неимуществените вреди,подробно
описани в исковата молба,е 50000 лева,които заявява в непълен размер -30000 лева,а
неимуществените вреди оценява на 1680 лева,представляващи разходи за
лечение.Претендира върху двете главници присъждане на законна лихва ,считано от
19.ХІ.2020 год.,когато изтекъл срока по чл.496,ал.1 КЗ.
1
В писмен отговор ответното дружество оспорва иска.Признава,че е страна по
договор за застраховка Гражданска отговорност за лекия автомобил,управляван от водача
З.,както и за постигнато предварително съгласие с ищцата по размера на обезщетението,но
по вина на ищцата страните не подписали писмено споразумение.По същество оспорва
исковете по основание и размер.Счита,че не е установен механизма на ПТП и виновното
поведение на водача на застрахования лек автомобил,както и че ищцата допринесла за
настъпване на уврежданията,тъй като пътувала без поставен предпазен колан.Оспорва
причинната връзка между произшествието и претърпените телесни увреждания,техния
вид,характер,както и всички обстоятелства,свързани с периода на лечение и
възстановяване.Въз основа на това оспорва действително претърпените вреди и размера на
иска като прекомерен и несъответен на претърпените болки и страдания.Въз основа на
подробно изложени в отговора възражения иска от съда да отхвърли исковете като
неоснователни,или ,след като отчете виновното поведение на пострадалата,да определи
обезщетение в по-нисък от претендирания размер,съобразен с всички обстоятелства
.Оспорва претенцията за мораторна лихва.
Съдът ,като взе предвид твърденията и възраженията на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.ХІІ.2016 год.около 19,30 часа ищцата пътувала като пътник на предна дясна
седалка в лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.*****,управляван от нейната дъщеря
,свидетелката Е.З..Движили се по главен път Е 85 в посока град Русе,в тъмната част на
денонощието,при намалена видимост поради мъгла и мокра пътна настилка.В участък на
пътя с плавен ляв завой по посока на движението на л.а.“Фолксваген“ при пътен знак и
хоризонтална маркировка забраняващи маневрата, свид.З. предприела изпреварване на
движещия се пред нея лек автомобил,при което навлязла в лентата за насрещно
движение,при което последвал удар с движещия се в това платно автомобил „Пежо“ с рег.№
******,управляван от свидетеля К.К..Той твърди,че автомобилът се появил внезапно в
неговото платно и нямал време за реакция.Единствено успял да завърти волана наляво,за да
избегне челен удар ,но на практика цялата предна част на управлявания от него автомобил
била ударена,до степен на тотална щета.След като се съвзел от шока,бил изваден от
автомобила.На мястото пристигнали полиция и кола на спешна помощ.До свидетеля се
приближила млада жена,която му казала че пътува с родителите си и че катастрофата е
станала по тяхна вина.
След удара ищцата споделила със свид.З.,че се чувства зле и вероятно си е счупила
ръката.Получила медицинска помощ в спешното отделение на болница в град Велико
Търново ,където се установило открито счупване на костите на лявата предмишница.Ищцата
отказала да остане там на болнично лечение и още същата вечер близки я закарали в
УМБАЛ“Канев“Русе. В отделението по ортопедия и травматология е проведено оперативно
лечение с поставяне на импланти за времето от 2 до 6.І.2017 год.,след което лечението и
възстановяването продължили в домашни условия. Представените болнични листи и ЕР на
ТЕЛК установяват,че била в отпуск по болест поради временна нетрудоспособност до
2
1.VІІ.2017 год.
В периода непосредствено след травмата и след оперативното лечение ищцата
изпитвала силни болки и приемала болкоуспокояващи лекарства,а в периода на
възстановяване имала болки с по-слаб интензитет.Според заключението на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза нормалният период на възстановяване при
такъв вид увреждания е около 5-6 месеца за физически труд.При ищцата обаче поради вида
на счупванията и увреждането на меките тъкани възстановителният период е продължил с
около 2-3 месеца повече .Към момента хватателната функция на ръката е
възстановена.Обективно има ограничения на отвеждането и екстензията в гривнената става
от няколко градуса.Според вещото лице д-р С. премахването на имплантите може да се
осъществи по препоръка на лекуващия лекар и съгласие на пациента.В случая такова
съгласие няма.Ищцата ще продължава да изпитва болки при по-голямо натоварване на
крайника и при промяна на времето,особено при захлаждане. От операцията останали два
външни белега,които са видими и не могат да бъдат премахнати.
След изтичане на срока на временната нетрудоспособност ищцата се върнала на
работа като готвач,но изпитвала сериозни затруднения и болки поради по-голямото
натоварване на ръката.Споделила с близките си,че не може да работи пълноценно и затова
преустановила работа.Ставала неспокойна и напрегната,когато се возела в автомобил
,особено в ситуации на по-рязко спиране или натискане на спирачки.
За произшествието е съставен констативен протокол № 1426 и акт за установяване на
административно нарушение ,в който е посочено ,че водачът на л.а.“Фолксваген“ с
рег.***** при наличие на знак В-24 и надлъжна пътна маркировка М-1 извършва маневра
изпреварване на друго МПС,навлиза в лентата за насрещно движение и блъска движещия се
в посока В.Търново товарен автомобил „Пежо“ с рег.№ ******.С НП от 9.І.2017 год.на
водача на автомобила Е.З. е наложено административно наказание глоба и отнемане на
контролни точки за виновно нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП.
Изложените фактически обстоятелства съдът приема за установени след обсъждане на
събраните по делото писмени и гласни доказателства-показанията на свидетелите К. и
З.,последните съдът цени съобразно изискванията на чл.172 ГПК и кредитира поради
липсата на противоречие с останалия доказателствен материал,заключението на КСМАТЕ.
Те обосновават от правна страна следното:
При задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“пораждането на процесуалното право на иск по действащия КЗ е
обусловено от настъпването на уредената в чл.498,ал.3 абсолютна процесуална
предпоставка,а именно предявяване на писмена застрахователна претенция пред
застрахователя по реда на чл.380 КЗ и неизплащане на застрахователно обезщетение в срока
по чл.496,респ.отказ да бъде изплатено такова или несъгласие на увреденото лице с размера
на определеното или изплатено обезщетение.От данните по делото е видно,че ищцата е
поискала с молба от 18.VІІІ.2020 год.определяне и изплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди.Страните постигнали предварително съгласие по
3
размера на дължимото обезщетение,но плащане не е извършено.Относно причините
страните поддържат различни версии.Според ищцата е подписано споразумение,но
плащането не е осъществено въпреки изпратената покана от нея с определен срок за
изпълнение.Ответното дружество поддържа,че спорът не е уреден извънсъдебно поради
неявяването на процесуалния представител на ищцата да подпише изготвеното
споразумение.За допустимостта на настоящото производство е ирелевантна
причината,поради която страните не са уредили доброволно отношенията си.За пораждане
на правото на иск за обезщетение от пострадалото лице законът изисква отправена
застрахователна претенция и неизплащане на обезщетение в срока по чл.496 КЗ,които в
случая са налице.Това прави предявените искове допустими.
Към момента на процесното ПТП е била налице валидна действаща застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“за лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с
рег.*****, което дава основание на ищцата да предяви иск против застрахователя за
обезщетение на претърпените от нея неимуществени вреди. Съгласно чл. 432 от КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“. За да е налице непозволено
увреждане, следва да се докаже наличието на предвидените в закона предпоставки:
противоправност на деянието, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.
Наказателното постановление за налагане на административно наказание на водача на
лекия автомобил за допуснати нарушения на правилата за движение на пътищата няма
обвързваща гражданския съд сила по смисъла на чл.300 ГПК.В този смисъл на
самостоятелно основание съдът следва да преценява наличието или липсата на осъществен
деликт.
Установените чрез събраните по делото доказателства факти водят до извода,че ПТП
на 29.ХІІ.2016 год. е настъпило в резултат на допуснати от свидетелката З. нарушения на
правилата за движение по пътищата.Тя предприела изпреварване на движещия се пред нея
автомобил при наличието на пътен знак и хоризонтална маркировка,забраняващи
извършването на такава маневра от водачите на МПС,без видимост за движещите се в
насрещното платно автомобили,при което навлязла в насрещната лента за движение пред
движещия се в това платно товарен автомобил „Пежо“.Последвал челен удар между
автомобилите.Според заключението на КСМАТЕ произшествието е било предотвратимо
ако водачът З. не е извършила маневрата изпреварване и е управлявала автомобила си в
полагащата се лента за движение.По този начин тя нарушила правилата на
чл.6,т.1,чл.42,ал.1,т.2 и ал.2,т.2 от ЗДвП.
По делото са установени всички факти, включени в състава на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, от които е възникнало правото на ищцата на обезщетение за
претърпените неимуществени и имуществени вреди. Към момента на ПТП за автомобила,
4
управляван от виновния водач е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, по силата на която и съгласно чл. 432 от КЗ за него е
възникнало задължението да покрие в границите на определената с договора сума
отговорността на застрахования за виновно причинените от него на трети лица
неимуществени вреди. Ответното дружество е пасивно материалноправно легитимирано да
отговаря по предявения иск и да го обезщети за претърпените от получените при ПТП
увреждания неимуществени вреди и имуществени .
Съдът намира за доказан факта, че причиненият вредоносен резултат е в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното деяние. От събраните доказателства се
установи, че ищцата е получила счупване на костите на лявата предмишница в резултат на
директен удар върху твърд,тъп предмет в областта на предмишницата/профили на детайли в
предната част на купето на автомобила/.Претърпяла е оперативно лечение с поставяне на
импланти и продължителен период на възстановяване, надхвърлящ обичайния за подобен
вид травми поради засягане на меките тъкани. По време на лечението и възстановяването
изпитвала болки,най-силни и продължителни непосредствено след получаване на
травмите,след оперативната интервенция и в периода на раздвижването.Към настоящия
момент, макар обективно да е възстановена хватателната функция на ръката,е налице
ограничение в отвеждането и екстензията в гривнената става,както и болки при физическо
натоварване и промяна в атмосферните условия.
Като съобразява вида и характера на уврежданията,свързаните с преодоляването
им болки,физически неудобства и ограничения в бита,продължителността на
възстановителния период,съдът намира,че справедливият паричен еквивалент на търпените
от ищцата неимуществени вреди следва да се определи на 25000 лева.
Неоснователно е възражението на ответното дружество за допуснато от ищцата
нарушение на правилата за движение-пътуване без поставен предпазен колан,с което
допринесла за настъпване на причинените вреди.Заключението на експертите е
категорично,че полученото счупване на костите на предмишницата не влиза в защитните
възможности на поставен предпазен колан.Травмата е резултат на директен удар на
предмишницата в детайли от предната част на купето на автомобила/арматурното табло/ и
би могла да бъде получена както с поставен обезопасителен колан,така и с непоставен
обезопасителен колан.Поставеният обезопасителен колан не би предотвратил,нито намалил
интензитета на удара в областта на лявата предмишница.По тези съображения съдът намира
възражението за неоснователно.
Основателен се явява и иска за обезщетение за претърпени имуществени
вреди.Установи се,че за проведеното оперативно лечение с поставяне на импланти ,за които
ищцата е заплатила съгласно представените писмени документи 1680 лева.
Върху двете главници ответното дружество дължи законна лихва,считано от
19.ХІ.2020 год.,когато е изтекъл срока по чл.496,ал.1 КЗ.
При този изход на спора застрахователят дължи държавна такса върху уважената
част от исковете общо в размер на 1067,20 лева.Той има право на разноски съобразно
5
отхвърлената част на исковата или сумата 109,16 лева.
На основание чл.38,ал.2 ЗА ответникът дължи адвокатско възнаграждение на
Адвокатско дружество“Д. и Х.“, представлявано от адвокат Г.Б. Х. в размер на 1596 лева с
включен ДДС съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004 год.на Висшия адвокатски съвет.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“АД със седалище град
София,съдебен адрес гр.София,бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А ,ЕИК ********* да
заплати на Ф. М. МЮРС. ЕГН **********,съдебен адрес гр.София,район
Слатина,ул.“К.“№1,ет.3 сумата 25000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ПТП на 29.ХІІ.2016 год. и сумата 1680 лева обезщетение за претърпени имуществени
вреди,ведно със законната лихва върху двете главници,считано от 19.ХІ.2020 год.до
окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. М. МЮРС. ЕГН ********** против
Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“АД иск за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за размера над 25000 лева до размера от 30000 лева,частично
предявен иск от 50000 лева,както и иска за мораторна лихва върху главница от 30000 лева и
върху главница от 1680 лева за периода 19.ХІ.2020 год.-3.VІ.2021 год.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“АД със седалище град
София,съдебен адрес гр.София,бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А ,ЕИК ********* да заплати
по сметка на Русенския окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт сумата 1067,20
лева държавна такса върху уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“АД със седалище град
София,съдебен адрес гр.София,бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А ,ЕИК ********* да заплати
на Адвокатско дружество“Д. и Х.“,представлявано от Г.Б. Х. сумата 1596 лева адвокатско
възнаграждение с включен ДДС на основание чл.38,ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА Ф. М. МЮРС. ЕГН ********** да заплати на Застрахователна
компания „ЛЕВ ИНС“АД със седалище град София,съдебен адрес
гр.София,бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А ,ЕИК ********* сумата 109,16 лева разноски
съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред ВТАС.
6
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
7