Решение по дело №8602/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11689
Дата: 25 октомври 2022 г.
Съдия: Гергана Живкова Троянова
Дело: 20221110108602
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 11689
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110108602 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от Агенция
„Пътна инфраструктура“ (АПИ), чрез Областно пътно управление – гр.Ямбол, срещу „ЗК
Лев Инс“ АД за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
65162/2021г. на СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 432, ал.1 от Кодекса за
застраховането (КЗ) за установяване съществуване на вземане за сумата 1252.88 лева
– обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 25.05.2020г. на АМ Тракия, км 286+100,
в посока гр.София, причинено виновно от водача на л.а. „Хонда Сивик“ с рег.№ .......,
застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО)
към датата на събитието, ведно със законната лихва от подаване на заявление по
чл.410 ГПК – 15.11.2021г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
115.20 лева – лихва за забава за периода 16.12.2020г. – 12.11.2021г.
Ищецът твърди, че водачът на л.а. .......... е загубил контрол над управляваното
превозно средство и е самокатастрофирал в ограничителна система на пътя на АМ Тракия в
участъка на км 286+100, при което на АПИ били причинени вреди, изразяващи се в разхода
за материал и труд за подмяна на увредените елементи. Поддържа, че отговорен да репарира
щетите е ответника в качеството му на застраховател по договор ГО за увреждащото МПС,
1
поради което е отправил покана за плащане на търсената сума. Счита, че с изтичането на 15
дневен срок от прилагане на всички необходими документи по образуваната от
застрахователя щета ответникът е изпаднал в забава по отношение на задължението си да
репарира вредите от деликта. Ето защо, претендира плащане на търсената главница, ведно с
лихва за забава. Обосновава правен интерес от предявяване на установителни искове по
чл.422 ГПК с проведено заповедно производство и издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 65162/2021г. на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение от
застрахователя. Претендира разноски.
Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка ГО за автомобила, нито механизма на произшествието. Заявява, че по
образуваната при него щета е определено и изплатено обезщетение в размер на 801.78 лева,
с което е репарирал вредите в пълен размер. Предвид изложеното, оспорва размера на
претенцията като завишена. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Видно от протокол за ПТП № ........../25.05.2020г., съставен от младши контрольор от
на РДВР – гр.Ямбол, на 25.05.2020г. на АМ Тракия, км 286+100, в района на община
Тунжда, е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Хонда Сивик“ с рег.№ ....... – Н. С. С.,
която, поради загуба на контрол над превозното средство, напуснала платното за движение и
се ударила в стоманена прдпазна ограда, след което пропаднала в отводнителна канавка. В
протокола е отразена схема на произшествието. Същият е подписан от водача на
увреждащото МПС без забележки. В приложение са налични и снимки на увредения участък
от пътните принадлежности.
Представена е количествено-стойностна сметка, изготвена от ищеца за оценка на
вредите, съгласно която възстановителната стойност на увреденото имущество възлиза на
1044.07 лева без ДДС, съответно 1252.88 лева с ДДС, и покрива разходите по демонтаж на
увредената ограничителна система – 8.50 м., доставка и монтаж на нова такава, както и на
бетонови улеи, 40/50 – 4 м., каквито също било констатирано, че са разрушени при
произшествието.
Приложено е искане от АПИ – ОПУ – Ямбол до „ЗК Лев Инс“ АД за репаране на
вредите, основано на обстоятелството, че отговорността на деликвента се покрива от
застрахователя по силата на валиден към датата на произшествието договор за задължителна
застраховка ГО. Видно от представено известие за доставяне искането е получено от
адресата на 04.06.2020г., което обосновава допустимостта на иска, доколкото същият се
предявява пред съд след извънсъдебно отправена претенция до ответника и изтичане на
тримесечен срок от този момент – чл.496 КЗ.
Представени са доказателства за образувана по искането преписка при ответника по
щета № ......../2020г., като не е спорно, че „ЗК Лев Инс“ АД е страна по договор за
задължителна застраховка ГО за л.а. „Хонда Сивик“ с рег.№..........., валиден към датата на
2
събитието. За установяване на това обстоятелство е приложена и справка от
Информационната система на ГФ.
Не са представени доказателства за плащане на обезщетение по щетата на АПИ,
въпреки твърдението на застрахователя, че е репарирал вредите до размера от 801.78 лева, с
която сума твърди, че напълно е покрил щетите, и въпреки указанието на съда, че не се
сочат доказателства за твърдяното плащане.
Приложени са Договор от 20.09.2018г. за възлагане на обществена поръчка с предмет
определяне на изпълнител за доставка и монтаж на ограничителни системи за
републиканската пътна мрежа, стопанисвана от АПИ, както и Договор от 13.12.2018г. за
възлагане на обществена поръчка с предмет определяне на изпълнител за извършване на
поддържане на АМ Тракия, по които възложител е АПИ. Договорите и приложенията към
тях, вкл. ценова част, са представени за доказване на твърдението, че възстановяването на
увредения участък се осъществява от определени изпълнители на фиксирани цени, поради
което ищецът не би могъл да договоря свободно такива, извън посочените.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни
изводи:

По отношение на прекия иск:
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и
главно доказване наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка ГО между деликвента и ответника; настъпване на застрахователно събитие -
ПТП, което да е резултат от виновното и противоправно поведение на водача на
застрахованото МПС; вида и размера на причинените вреди, които стоят в пряка причинно-
следствена връзка от произшествието. В тежест на ответника е било да установи плащане.
Така разпределена е била и доказателствената тежест на страните с доклада по делото,
обективиран в определение на съда от 23.05.2022г.
Страните не спорят относно наличието на всички елементи от фактическия състав на
отговорността по чл.432 КЗ, а именно: настъпило пътно–транспортно произшествие, вина за
което има водача на застраховано при ответника моторно превозно средство по договор за
задължителна застраховка ГО, валиден към датата на произшествието. Не са спорни и се
установява от представените доказателства и приетата съдебна автотехническа експертиза
вида на причинените вреди. Няма спор и е известно, че увредения участък е част от
републиканската пътна мрежа, стопанисвана от АПИ, в което качество Агенцията е носител
на така възникналото вземане, като в процеса страната е представлявана от съответното
специализирано звено – Областно пътно управление – гр. Ямбол, по силата на нарочната
разпоредба на чл.22, ал.4 от Закона за пътищата. Съгласно същата ръководителите на
специализираните звена представляват Агенцията по съдебни дела, възникнали по
правоотношения, свързани с тази дейност. Наличието на основание за ангажиране
3
отговорността на ответника по този ред е и признанието на претенцията по основание,
направено от застрахователя с отговора на исковата молба.
Спорен е само размера на претенцията.
За установяване на спорното обстоятелство по делото е била допусната и приета като
неоспорена от страните автотехническа експертиза, вещото лице по която е дал заключение,
че:
Произшествието се дължи на противоправното и виновно поведение на водача на
увреждащото МПС, който не е контролирал непрекъснато превозното средство, в
резултат на което се е ударил в крайпътната ограничителна система и е увредил
същата, ведно с разположените в близост бетонови отводнителни улеи;
Щетите са в пряка причинно-следствена връзка от процесното ПТП, а увреденото
имущество не подлежи на възстановяване, а само на замяна с ново;
Стойността на щетата, определена по средни пазарни цени към датата на увреждането,
е 1471.38 лева, съответно евентуалната стойност на прихода, който АПИ би могъл да
реализира на пазара от продажбата на увредените пътни принадлежности като скрап е
21.61 лева, която цена е заложена по договор на стопанина на пътя с избран
изпълнител.
Размерът на дължимото от застрахователя по застраховка ГО обезщетение се
остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на
събитието и е лимитирано от застрахователната сума по договора, като при определяне на
обезщетението не се прилага коефициент на овехтяване. Ето защо, при установената от
вещо лице стойност на вредата, надвишаващ търсения с исковата молба размер, и липсата на
представени от ответника доказателства за твърдяното плащане по процесната щета,
исковата претенция на АПИ следва да бъде уважена в цялост, като основателна и доказана.

По отношение на исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Основателността на главния иск обосновава основателност и на претенцията за
присъждане на закъснителна лихва. Размерът й не е бил спорен в процеса, нито началната
дата за начисляването й, още повече, че същият се установява да е 16.12.2020г., предвид
приетите доказателства за пълно окомплектоване на искането на АПИ до застрахователя с
писмо, получено от ответника на 23.11.2020г. – аргумент от чл.497 КЗ вр.чл.106, ал.3 КЗ.
Ето защо, искът по чл.422 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 115.20 лева за периода
16.12.2020г. – 12.11.2021г. (която дата предхожда подаването на заявлението по чл.410
ГПК), следва да се уважи в цялост.
На ищеца следва да се присъди и лихва за забава върху търсената главница, считано
от 15.11.2021г. – датата на постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, до
окончателното плащане, с оглед правилото на чл.422 ГПК, че установителният иск за
вземания по издадена заповед за изпълнение се смята предявен от датата на образуване на
заповедното дело (датата на подаване, ако е по поща или чрез куриер, има отношение само
4
за спазване на срока по чл.415 ГПК).

По разноските
При този изход на спора по делото право на разноски има ищецът. Същият е
направил разходи по водене на делото в общ размер на 550.12 лева, от които 77.36 лева по
ч.гр.д.№ 65162/2021г. на СРС, 55 състав, и 472.76 лева – в исковото производство: 72.76
лева държавна такса, 300.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, дължимо на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК и определено по НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК ......., дължи на Агенция
„Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ ......., представлявана от Областно пътно управление –
Ямбол, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 65162/2021г.
на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 432, ал.1 от КЗ – сумата 1252.88 лева
обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 25.05.2020г. на АМ Тракия, км 286+100,
причинено виновно от водача на л.а. „Хонда Сивик“ с рег.№ ......., застрахован по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника,
валиден към датата на събитието, ведно със законната лихва от 15.11.2021г. до
окончателното плащане;
на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД – сумата 115.20 лева
лихва за забава за периода 16.12.2020г. – 12.11.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК ......, да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата 550.12 лева - разноски, от които 77.36 лева по
ч.гр.д.№ 65162/2021г. на СРС, 55 състав, и 472.76 лева – по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5