Решение по дело №535/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 634
Дата: 26 април 2021 г.
Съдия: Яна Димитрова Колева
Дело: 20217040700535
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 март 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

        634                                 26.04.2021 година                    гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,      XIX-ти административен състав,

на петнадесети април                            две хиляди двадесет и първа година,

В публично заседание в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

            ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ

               2. ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря В. С.

с участието на прокурора Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 535 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С.В.С., ЕГН **********, със съдебен адрес *** против Решение № 260643 от 29.12.2020г., постановено по НАХД № 4345/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление №НП-2114/05.08.2020г., издадено от зам. кмет на Община Бургас, с което за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.12, вр. чл.178д от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв.

В жалбата си жалбоподателят иска съдът да отмени оспорвания съдебен акт, както и потвърденото с него наказателно постановление. Сочи, че в хода на първоинстанционното съдебното производство са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Намира, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Изтъква, че конкретното място за паркиране било неправилно сигнализирано, а автомобилът бил паркиран извън обхвата на този знак. Жалбоподателят паркирал късно през нощта, поради което знакът не бил добре видим.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител.

Ответникът по касация – Община Бургас, редовно призован, не изпраща представител. Не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

  Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

  Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил Наказателно постановление №НП-2114/05.08.2020г., издадено от зам. кмет на Община Бургас, с което за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.12, вр. чл.178д от ЗДвП на С.В.С. е наложена глоба в размер на 200лв. За да постанови решението си съдът е приел за безспорно, че на посочените в НП време и място, жалбоподателят бил паркирал автомобила си на място, определено за превозни средства на хора с трайни увреждания. Служител на Община Бургас установил, че автомобилът не е обозначен с карта за хора с увреждания, поради което същият бил вдигнат и отнесен до наказателен паркинг. Съдът намерил, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Нарушението било доказано, а размерът на санкцията правилно определен.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

 Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

 В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че на 31.07.2020г. в 10,06ч. в гр.Бургас била извършена проверка, при която се установило, че МПС с рег.№ СВ8216РВ, марка Шкода, собственост на „Порше Мобилити БГ“ ЕООД е паркирано от жалбопадетеля на ул.Фердинандова №59 на място, определено за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания. Мястото било обозначено с пътен знак Д21 с 3 бр. места и табела за принудително отстраняване на нарушителите, както и пътна маркировка с международния символ за достъпност.

Разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, въвежда забрана за престой и паркиране на места, определени за хора с трайни увреждания. Според чл.178д от ЗДвП, наказва се с глоба в размер 200 лв. лице, което, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.

На първо място, неоснователно е възражението, според което жалбоподателят не бил призован да се яви в съдебно заседание на 07.12.2020г. По първоинстанционното дело е приложена призовка, според която С.С. бил търсен четири пъти на посочения в жалбата адрес за съдебното заседание на 12.11.2020г., но не бил намерен. Съдебното заседание е отложено за 07.12.2020г. и отново жалбоподателя е призоваван като е търсен три пъти на посочения адрес. Също така не се отзовал и на останалите съобщения с оставен контакт на служителя-призовкар. При тези обстоятелства първоинстанционният съд правилно е провел съдебното заседание, като е приложил разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗАНН при наличие на предпоставката-жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес.

Съгласно чл.22 от Наредба № 4 от 1.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 „Инвалид“ в съответствие с Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (обн., ДВ, бр. 73 от 2001 г.; изм. и доп., бр.18 и 109 от 2004 г.) и с пътна маркировка с международния символ за достъпност. Съгласно чл.98, ал.1, т.3 от Наредба № 18 от 2001 г., пътен знак със специално предписание Д21 има формата на квадрат или правоъгълник и цветът на фона на пътния знак е син. Съгласно чл.101 от същата наредба, пътните знаци от група „Д“ се използват за въвеждане на специални предписания за участниците в движението и се поставят непосредствено преди местата или участъците от пътя, за които се въвеждат предписанията. В случая, от снимковия материал, изготвен от общинските служители и приложен по първоинстанциооното дело, са видни както наличието на съответния пътен знак, обозначаващ три места за инвалиди, така и начинът, по който е паркиран автомобилът. Същият се намира на второто място след пътния знак, а не както се твърди в касационната жалба няколко места под знака, т.е. автомобилът е бил паркиран изцяло в обхвата на действие на пътния знак Д21. Касаторът не твърди, че притежава карта по чл.99а, ал.1 от ЗДвП, даваща право за паркиране на места, определени за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания, не е вписал такова възражение в АУАН, нито е представил доказателства за това в хода на административнонаказателното и съдебното производство.

Неоснователно е възражението, че тъй като автомобилът бил паркиран в тъмната част на деня за водача било трудно да забележи наличието на знака и обозначените три места. Задълженията на водачите да спазват правилата за движение по пътищата не зависят от това, в коя част от денонощието управляват МПС. В този смисъл независимо, че е управлявал и паркирал автомобила през нощта, водачът е бил длъжен да съобрази поведението си с пътната маркировка.

С оглед на изложеното правилен е изводът на районния съд, че по безспорен начин е установено и доказано извършването на административно нарушение по  чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП от жалбоподателя и в този смисъл законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл.178д от ЗДвП с налагане на глоба във фиксирания от закона размер от 200 лв.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260643/29.12.2020г. постановено по НАХД № 4345/2020г. на Районен съд Бургас.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                           2.