№ 740
гр. София , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20201000502610 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение от 24.11.2017 г. по гр.д. № 9610/2013 г. на СГС, І-9 състав са
отхвърлени исковете на БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ПО СТАНДАРТИЗАЦИЯ /БИС/
срещу Ю. В. С. с правно основание чл. 82 от ЗЗД за сумата от 140 240 лева –
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие
неизпълнение на договорните и задължения по сключения между страните Граждански
договор № 02/01.03.2010 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
Ищецът Български институт по стандартизация е депозирал въззивна жалба
против първоинстанционното решение, с твърдения, че същото е неправилно,
немотивирано и несъобразено с със събраните по делото доказателства.
Първоинстанционният съд необосновано приел, че твърдяното в исковата молба
бездействие представлява нарушени на договорни задължения на ответницата. Излага
твърдения, че СГС необосновано приел, че не следва да разглежда твърлдения за
неупражнен от ответницата контрол, тъй като такива не били въведени с исковата
молба, тъй като такива се съдържали в нея. Това било посочено и в доклада по делото.
В тази връзка ирелевантен се явявал изводът на СГС, че не ответницата , а друго лице –
К. М., юрисконсулт по проекта, е имал задължени да обяви процедурата по
обществената поръчка – твърдение, че това е пряко задължение на ответницата
липсвало. Посредством събраните писмени доказателства се доказвало неизпълнение
на задълженията на ответницата да управлява и контролира административното и
техническо изпълнение на проекта. В същото време ответницата не успяла да докаже
главно и пълно изпълнение на задълженията си. На следващо място, в обжалваното
решение необосновано и противно на събраните доказателства било прието, че
1
финансовата корекция е наложена за съвкупни нарушение по процесния договор.
Всички доказателства сочели, че 25% корекция е наложена на БИС само заради
непубликуването на обявление за откриване на процедурата по обществената поръчка в
Официалния вестник на ЕС, но съдът не обсъдил голяма част от тях и бил нарушен чл.
236, ал. 2 ГПК. Доказано било посредством заключение на ССЕ, че размерът на
претърпените от ищеца вреди е в размер на 140 240 лева. Въз основа на изложеното
жалбоподателят моли да бъде отменено първонистанцинното решение и искът му да
бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
Ответницата Ю. В. С. своевременно е депозирала отговор на въззивната жалба, с
който оспорва нейната основателност и излага подробни доводи срещу отделните
оплаквания на ищеца.
С решение № 375/15.02.2019 г. по в.гр.д. № 1002/2018 г. на САС, 10 състав е
отменено първоинстанционното решение и ответницата е осъдена да заплати на ищеца
140 240 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие
неизпълнение задълженията по сключения между страните Граждански договор №
02/01.03.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в канцеларията на съда – 10.07.2013 г.
С решение № 113/29.07.2020 г. по гр.д. № 2974/2019 г. на ВКС, ІV г.о. е
обезсилено решение № 375/15.02.2019 г. по в.гр.д. № 1002/2018 г. на САС и делото е
върнато за разглеждане от друг състав на САС, като е образувано в.гр.д. № 2610/2020 г.
на САС, 1 състав. В мотивите на посоченото решение на ВКС е прието, че в исковата
молба първоначално е посочено, че задълженията на ответницата по сключения
между страните договор били да управлява, координира и контролира
административното и техническото изпълнение на проекта; да организира подбора
на експерти и консултанти във връзка с изпълнението на проекта; да отговоря за
постигане целите и резултатите на проекта. След това се сочи, че тя е допуснала
нарушение на процедурата за обявяване на обществената поръчка, като не е
изпратила за публикуване в Официалния вестник на Европейския съюз обявлението за
откриването на процедурата и информация за сключения договор. При това
положение е явно, че в обстоятелствената част на исковата молба са били въведени
неясни твърдения за неизпълнение от страна на ответницата на сключения между
страните граждански договор, без да са конкретизирани самите задължения,
неизпълнението на които според ищеца е станало причина за настъпване на
вредата….. В писмените бележки на процесуалния представител на БИС пред
първоинстанционния съд пък се сочи, че именно С., в качеството си на изпълнител по
процесния граждански договор, е имала вменено задължение да контролира
спазването на задълженията и отговорностите на членовете на екипа, свързани с
процеса на проектното изпълнение, като ответницата се опитва да прехвърли
договорната си отговорност по договора на други лица, които не са страна по него и
които са били част от екип, който именно тя е избрала и ръководила при изпълняване
на задълженията си по този договор.... Във въззивната жалба на БИС пък изрично се
подчертава, че нито в исковата си молба, нито в някое от последващите становища
по делото ищецът е излагал твърдения, че задълженията на С. по договора се
изразяват в публикуване на обявления за откриване на процедурата по обществени
поръчки в страната и в Официалния вестник на ЕС… ВКС е приел, че непълното,
неясно и непоследователно излагане на фактите и липсата на конкретно посочване на
нарушените според ищеца уговорки в съответния граждански договор от страна на
ответницата, затруднява насрещната страна при реализирането на правото на защита
срещу заявената претенция, както и дължимата от страна на съда преценка на
2
твърденията на страните, при недопустимо в хода на процеса „доуточняване“ на
фактическите твърдения.
С решението на ВКС са дадени указания по чл. 294, ал. 1 ГПК, а именно, че при
новото разглеждане на делото въззивният съд следва да отстрани нередовности на
исковата молба, изразяващи се в липса на посочване от страна на ищеца на конкретни
задължения на ответницата по договор № 02/01.03.2010 г., които тя не е изпълнила,
както и липса на твърдения относно връзката между това неизпълнение и
претендираните вреди.
С разпореждане от 17.08.2020 г. по настоящото дело са дадени указания на
ищеца в посочения от ВКС смисъл.
На 14.09.2020 г. ищецът Български институт за стандартизация е депозирал
уточнителна молба, в която е посочил, че Ю.С., в качеството си на Ръководител на
проект, не е изпълнила задължението, предвидено в т. 4.2. от граждански договор №
02/01.03.2010 г., а именно, не е управлявала и не е контролирала ефективно
административното и техническото изпълнение на проекта, както и не е изпълнила
възложените й задължения качествено и добросъвестно. Непубликуването на
обявление за възлагане на обществена поръчка в Официалния вестник на ЕС било
следствие именно от неизпълнението на горепосочените задължения. Ответницата не
упражнила качествено и добросъвестно контрол върху процедурата по публикуване на
обществената поръчка. Непубликуването на обществената поръчка от своя страна
представлявало нарушение на изискванията на Регламент (ЕО) № 1177/2009 г. на
Комисията от 30.11.2009 г., с което бил нарушен принципът за публичност и
прозрачност при възлагане на обществените поръчки. Предвид това нарушение, прието
от министерство на икономиката за изключително тежко и съществено, на БИС била
наложена финансова корекция в размер на 25% от стойността на договора за
обществена поръчка. Именно Ю.С. задължението да контролира спазването на
задълженията и отговорностите на членовете на екипа, свързани с процеса на проектно
изпълнение. Ищецът поддържа, че ако ответницата бе изпълнила посоченото по-горе
задължение, предвидено в т. 4.2. от граждански договор № 02/01.03.2010 г.,
обявлението за откриване на обществена поръчка щяло да бъде публикувано и нямало
да бъде наложена финансова корекция. Тази финансова корекция била имуществена
вреда за БИС и настъпила само и единствено поради извършеното от ответницата
нарушение. Гражданският договор с нея бил сключен на 01.03.2010 г., в изпълнение на
договора между МИЕТ и БИС, поради което ответницата могла да предвиди какви
вреди ще настъпят за БИС в следствие неизпълнение на договора с МИЕТ и на
съответните подзаконови нормативни актове, в това число неспазване изискването за
публикуване на обявената обществена поръчка в Официалния вестник на ЕС.
Уточнителната молба е връчена на ответницата Ю. С., която е депозирала
отговор на 23.11.2020 г., в който изразява становище, че ищцата не е изпълнила
дадените й указания, като уточнението продължава да е неясно за ответника и същото е
направено проформа. Ищцата не посочвала кого или какво точно е следвало да
контролира ответницата, какви са отношенията в екипа – каква е йерархическата
зависимост, съотв. – кой има право да изисква дължимо поведение от членовете на
екипа. Ищцата вместо това направила бланкетно и общо посочване на лишени от
съдържание дейности. Изложени са от друга страна твърдения, че пряко отговорен за
публикуването в Агенцията за обществени поръчки на обявления за откриване на
процедури за възлагане на обществени поръчки е бил избраният външен експерт –
юрисконсулт. Това негово задължение било посочено на стр. 5 от техническото
3
задание ЛОТ 2. Изложени са подробни доводи по съществото на спора.
Съдията-докладчик, след като е приел възражението на ответника за
непълнота и неяснота в направените от ищеца уточнения за основателно, с
разпореждане от 23.12.2020 г. е указал на ищеца Български институт по
стандартизация, че следва в 7-дневен срок от получаване на разпореждането да
конкретизира уточнението на исковата молба, направено с молба от 14.09.2020 г., като
точно и ясно посочи какви конкретни действия е дължала Ю.С. във връзка с общото й
задължение за управление и контрол на проекта по отношение изпращането за
обявяване в Официалния вестник на ЕС на съобщение за процесната обществена
поръчка и спрямо кое/кои лица е дължала управление и контрол чрез тези конкретни
действия.
С молба от 18.01.2021 г. Български институт по стандартизация е посочил, че
уточнява, че действията, които е дължала Ю.С. във връзка с изпращането за обявяване
в Официалния вестник на ЕС са изброени в т. 4.2. от гражданския й договор с
дружеството и като ръководител на проекта тя носи отговорност за наложената
финансова санкция в размер на 25% от стойността на договора за обществена поръчка.
Ю.С. дължала управление и контрол по отношение на екип, който тя е избрала да
ръководи, като списъкът на конкретните лица се съдържал в приетите и представени по
делото писмени доказателства.
С молба от 17.02.2021 г. Ю.С. е изразила становище, че отново не са изпълнени
дадените от съда указания по уточняване на исковата молба и е поискал същата да бъде
върната, а производството по делото прекратено.
В проведеното на 20.05.2021 г. открито съдебно заседание процесуалният
представител на Български институт по стандартизация - адв. Т., е заявила, че
многократно са правили по делото уточнения, че конкретните задължения на Ю.С. са
посочени в чл. 4.2. от нейния граждански договор, тъй като същата е дължала контрол
по отношение на екипа, който е назначила, т.е., тя не е изпълнила задължението,
уговорено в чл. 4.2. да упражнява контрол върху наетия от нея екип. Посочила е още,
че във връзка с изпращането на това обявление в Официалния вестник на ЕС твърдят,
че това е било задължение на Ю.С. и тя не го е извършила и поради тази причина е
наложена финансова корекция в размер на 25% на Български институт по
стандартизация. Точно това били твърдели във всичките си уточнителни молби и
становища. Конкретно Ю.С. не изпълнила задължението си да контролира наетия от
нея екип. Тя не е проконтролирала лицето, което е трябвало да изпрати обявлението в
Официалния вестник на ЕС. Нямало посочено конкретно лице и не се установявало кое
е упълномощеното лице. Т.е., Ю.С., като управител на този екип, носи отговорност за
действията на екипа.
Настоящият съдебен състав намира, че с така направените неколкократни
уточнения ищецът Български институт по стандартизация не е отстранил
нередовностите на исковата молба, във връзка с които ВКС е върнал делото за ново
разглеждане от въззивния съд. Продължава да е налице непълнота и неяснота относно
това какви свои конкретни задължения във връзка с изпращането на обявление до
Официалния вестник на ЕС не е изпълнила Ю.С., в причинна връзка с които е
настъпила вреда за ищеца. Общата препратка към задълженията по чл. 4.2. от договора
(които са множество и твърде общи) и дори по-конкретизираното посочване на нейно
задължение да управлява и контролира проекта чрез управление и контрол на екип, не
съдържа конкретни твърдения за неизпълнение на конкретни задължения, които
ответницата е имала във връзка с договора между страните и които не е изпълнила
4
така, че да осигури обявяване на процесната обществена поръчка в Официалния
вестник на ЕС. Въпреки дадените на 23.12.2020 г. указания за конкретизиране на
твърдението за неизпълнение на задължението за управление и контрол на своя екип,
ищецът не е направил такава конкретизация в дадения срок или по-късно. Дори в
съдебно заседание твърденията не са конкретизирани, като дори са станали още по-
неясни, тъй като отново е въведено и твърдение, наред с липсата на контрол върху
екипа й, че самата ответница е имала задължение да изпрати съобщение до
Официалния вестник на ЕС.
Настоящият съдебен състав намира, че неконкретизираните твърдения на ищеца
не дават възможност на ответницата да се защити, тъй като правят предмета на спора
неясен и не отговарят на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, като предвид
посоченото исковата молба продължава да е нередовна.
Неизпълнението на двукратно даваните указания до ищеца за отстраняване
констатираната от ВКС нередовност на исковата молба, при съобразяване
задължението по чл. 294 ГПК, налагат връщане на исковата молба, на основание чл.
129, ал. 3 ГПК. Това от своя страна налага обезсилване на първоинстанционното
решение като постановено по нередовна искова молба и прекратяване производството
по делото.
По разноските: При този изход на спора пред въззивната инстанция право на
разноски има въззиваемата. Тя е доказала разноски в размер на 6500 лева – адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззиваемата има право и на разноските пред
ВКС, които възлизат на 8000 лева – адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на насрещната страна е направил възражение за
прекомерност на така платените адвокатски възнаграждения. Настоящият състав
намира за неоснователно това възражение. Съгласно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждение при защитаван интерес от 140 240 лева
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 4 330 лева. Предвид
фактическата и правна сложност на делото, която е около средната, адвокатско
възнаграждение за всяка инстанция над минималното, но под двукратния му размер не
е прекомерно.
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ВРЪЩА исковата молба вх. № 82439/10.07.2013 г. по описа на СГС, депозирана
от Български институт за стандартизация, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Лъчезар Станчев“ № 13 против Ю. В. С., ЕГН **********,
гр. ***, ж.к. „***“ 2, бл. ***, вх. В, ап. 13 за заплащане на сумата 140 240 лева -
обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие неизпълнение
задълженията по сключения между страните Граждански договор № 02/01.03.2010 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда.
ОБЕЗСИЛВА решение от 24.11.2017 г. по гр.д. № 9610/2013 г. на СГС, І-9
състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 2610/2020 г. на САС, 1 състав.
5
ОСЪЖДА Български институт за стандартизация, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. Лъчезар Станчев“ № 13 да заплати на
Ю. В. С., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“ 2, бл. ***, вх. В, ап. 13, сумата 6 500
лева –адвокатско възнаграждение по настоящото производство и сумата 8000
лева –адвокатско възнаграждение по гр.д. № 2974/2019 г. на ВКС, ІV г.о.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6