№ 244
гр. Стара Загора, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Д.а
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20235530100291 по описа за 2023 година
Предявени са следните обективно съединени искове: по чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и по чл.344,ал.1, т.3, вр. с чл.225,
ал.1 от КТ – за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без
работа поради уволнението.
Ищцата Р. Д. Е. твърди, че на 03.06.2022 г. между ответника, от една страна като
работодател, и ищцата, от друга страна като работник, бил сключен трудов договор № А-
320/03.06.2022 г. По силата на договора работодателят възложил, а ищцата приела да
изпълнява длъжността „учител“, с категория на персонал „педагогически“ и с шифър на
класификатора на длъжностите „2342 5002“. В договора било предвидено, че се сключва „до
завръщане на титуляра - Х.Г.И., учител във втора група, ползваща платен годишен отпуск“.
Предвидено било, че договорът се сключвал със срок за изпитване на основание чл. 70 от КТ
като срокът за изпитване бил уговорен в размер на 6 месеца и бил в полза на работодателя.
Със Заповед № А-350 от 24.06.2022 година, връчена на същата дата, трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ. На същия ден -
24.06.2022 г. между страните бил сключен трудов договор № А-351/24.06.2022 година.
Трудовият договор бил сключен отново за длъжността „учител“, с категория на персонал
„педагогически“ и с шифър на класификатора на длъжностите „2342 5002“. Предвидено
било, че договорът се сключва „до завръщане на титуляра - Д.Н.И., учител във втора група,
ползваща платен годишен отпуск“. В договор № А- 351/24.06.2022 г. отново бил предвиден
6 месечен срок за изпитване в полза на работодателя. Със Заповед № А-375 от 18.07.2022
година, връчена на същата дата, трудовото правоотношение възникнало с Договор № А-
351/24.06.2022 година било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ. На 18.07.2022
година между същите страни бил сключен нов Трудов договор № А- 376/18.07.2022 г. за
изпълнение на същата длъжност - „учител“, с категория на персонал „педагогически“ и с
1
шифър на класификатора на длъжностите „2342 5002“. Договорът бил сключен за срок „до
завръщане на титуляра - Х.Г.И. учител във втора група, ползваща платен годишен отпуск“ и
отново бил предвиден шестмесечен срок за изпитване по чл. 70 от КТ в полза на
работодателя. Със Заповед № А-431 от 12.09.2022 година, връчена на същата дата,
трудовото правоотношение възникнало с Договор № А-376/18.07.2022 година било
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ. На 12.09.2022 година между същите
страни бил сключен нов Трудов договор № А- 425/12.09.2022 г. за изпълнение на същата
длъжност - „учител“, с категория на персонал „педагогически“ и с шифър на класификатора
на длъжностите „2342 5002“ срещу основно трудово възнаграждение от 1486 лева и
допълнителни трудови възнаграждения. Договорът бил сключен като безсрочен. Предвиден
бил тримесечен срок за изпитване по чл. 70 от КТ в полза на работодателя. Със Заповед №
А-151 от 30.11.2022 година, връчена на същата дата, трудовото правоотношение възникнало
с Договор № А-425/12.09.2022 година било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса
на труда. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ за една и съща работа с един и същ
работник в едно и също предприятие договор със срок за изпитване можел да се сключва
само веднъж. В настоящия случай Трудов договор № А-425/12.09.2022 година бил
четвъртият пореден договор, сключен между страните със срок за изпитване и все за
длъжността „учител“. Клаузата за срок за изпитване в Трудов договор № А-425/12.09.2022
година била недействителна като противоречаща на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ,
поради което и прекратяването на трудовия договор със Заповед № А-151/30.11.2022 година
на основание противоречащата на закона клауза и чл. 71, ал. 1 от КТ било
незаконосъобразно и подлежало на отмяна. Незаконосъобразното прекратяване на
трудовото правоотношение лишило неправомерно ищцата от възможността да се труди и да
получава трудово възнаграждение. С цел намиране на работа ищцата се е регистрирала в
Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ - гр. Стара Загора, но към настоящия
момент опитите й да започне работа били неуспешни. Прекратяването на трудовото
правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 от КТ било незаконосъобразно, поради което и на
основание чл. 225 от КТ ответникът дължал на ищцата обезщетение за времето, през което
останала без работа поради незаконното уволнение в размер на брутното й трудово
възнаграждение за период до 6 месеца в общ размер на 10 377 лева или по 1729,50 лв.
месечно. Ищцата моли съда да приеме, че клаузата за срок за изпитване в Трудов договор №
А-425/12.09.2022 година е недействителна като противоречаща на разпоредбата на чл. 70,
ал. 5 от КТ и да постанови решение, с което да признае прекратяването на трудовото
правоотношение, извършено със Заповед № А-151/30.11.2022 година за незаконно и да го
отмени. Моли съда да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 5188,50 лева,
представляваща обезщетение за период от три месеца, считано от 01.12.2022 г., през което
останала без работа поради незаконното уволнение в размер на брутното й трудово
възнаграждение за този период ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира сторените съдебни и деловодни
разноски.
Ответникът Детска градина №25 „Ален мак“, гр. Стара Загора счита предявените
искове за допустими, но неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Когато имала
възможността да полага труд и й било изгодно, независимо, че сключвала на няколко пъти
срочни трудови договори със срок за изпитване в полза на работодателя и всичките те били
сключвани все и все в противоречие на разпоредбата на чл.70, ал.5 от КТ, ищцата
бездействала, а когато бил прекратен последният /безсрочен/ неин Трудов договор № А-425 /
2
12.09.2022 г. със Заповед № А-151 / 30.11.2022 г., твърдяла, че била ощетена и че било
незаконосъобразно. Между страните по делото нямало спор относно фактическите
обстоятелства и тяхната хронология по делото. Спорът бил правен и той бил по въпроса за
действителността на клаузата за изпитване в полза на работодателя, включена не само в
подписаният между страните последен Трудов договор № А-425 от 12.09.2022г., като
безсрочен и като последица от това - за приложението на нормата на нормата начл.71, ал. 1
от КТ, но и по отношение на предишните няколко договора, които имали същата
характеристика. Те също били нищожни. Безспорно по делото било, че работата, на която
била първоначално назначена и последователно след това освобождавана и назначавана
ищцата, била една и съща по смисъла на чл.70, ал.5 от КТ. В случая, когато първоначално
изпълняваната от работника длъжност включвала в обема си и трудовите функции на
длъжността, на която впоследствие бил преназначен, не била налице нова длъжност поради
липса на съществено изменение не трудовите задължения. В тези случаи включването
отново на клауза за срок за изпитване при преназначаването му било недопустимо и същата
клауза била недействителна. По отношение на търсеното обезщетение по чл.225 от КТ,
ответникът прави възражение за неправилно изчисление. В исковата молба се сочело, че
месечното обезщетение следвало да е 1729,50 лв. Това не следвало да е така, тъй като в това
обезщетение били включени неправилно сумите: 100 лв. - ДТВ /Допълнително трудово
възнаграждение/, 35 лв. - СОП и 25 лв. - ЗУД по ведомост за заплата за м. ноември 2022 г.
При изчислението следвало да влязат само 1486 лв. - ОМЗ, 53.50 лв. - за прослужено време и
30 лв. - ПКС. Сумата от тези три цифри била 1569.50 лв. Това следвало да е обезщетението
по чл.225 от КТ. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното.
По силата на представения по делото трудов договор № А-425/12.09.2022 г. ищцата е
работила по трудово правоотношение с ответника на длъжността „Учител“. Със заповед №
А-151/30.11.2022 г. на директора на Детска градина №25 „Ален мак“, гр. Стара Загора
трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ.
Правното твърдение на ищцата е, че клаузата в трудов договор № А-425/12.09.2022
г., с която е уговорен срок за изпитване – 3 месеца в полза на работодателя, е
недействителна.
Специфичните въпроси на недействителността на трудовия договор са уредени в
разпоредбата на чл.74 от КТ, в която е използвано родовото понятие “недействителност”,
доколкото в трудовоправен аспект правните последици от нищожността и унищожаемостта
на трудовия договор са еднакви. Наред с това предвид договорната същност на трудовия
договор субсидиарно се прилагат и правилата за недействителност /нищожност и
унищожаемост/ на договорите, установени в чл.26-33 от ЗЗД.
3
В случая от представените по делото писмени доказателства е видно, че преди
сключване на прекратения с атакуваната заповед трудов договор № А-425/12.09.2022 г.
ищцата е сключила със същия работодател и за същата длъжност три трудови договора със
срок за изпитване: трудов договор № А-320/03.06.2022 г., прекратен със заповед № А-
350/24.06.2022 г.; трудов договор № А-351/24.06.2022 г., прекратен със заповед № А-375 от
18.07.2022 г., и трудов договор № А- 376/18.07.2022 г., прекратен със заповед № А-431 от
12.09.2022 г.
Разпоредбата на чл.70, ал.5 КТ предвижда, че за една и съща работа с един и същ
работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване
може да се сключва само веднъж. Ограничението по чл.70 ал.5 от КТ обхваща не само
случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово
правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор /какъвто е настоящият
случай/ за изпълнение на определена длъжност, се сключва нов трудов договор за същата
трудова функция. Това ограничение произтича от смисъла на клаузата за изпитване - да се
провери годността на работника или служителя да изпълнява точно определена трудова
функция. След като работодателят вече веднъж е сключил трудов договор със служителя да
изпълнява длъжността „учител" и след прекратяването на този договор се е съгласил да
сключи нов за същата длъжност, той мълчаливо е заявил, че служителят може да изпълнява
работата. Последващият договор не може да бъде със срок за изпитване, защото годността за
изпълнение на трудовата функция вече е проверена и подобен договор би бил изпразнен от
съдържание. Законовата забрана за последващо изпитване води до недействителност на
клаузата от трудовия договор относно срока за изпитване, а тя от своя страна води до
незаконност на посоченото от работодателя основание за прекратяване на трудовия договор
/в този смисъл е решение № 11 от 27.01.2015 г. по гр. д. № 4911/2014 г. на ВКС и
цитираното в него решение № 261 от 7.11.2014 г. по гр.д.№ 1477/14г. на IV г.о. на ВКС/.
По тези съображения съдът намира, че на основание чл.74 КТ, като противоречаща
на закона, следва да бъде обявена недействителността на клаузата в трудов договор № А-
425/12.09.2022 г., с която е уговорен срок за изпитване – 3 месеца в полза на работодателя.
Недействителността на клаузата за изпитване води до липса на соченото от ответника
основание за прекратяване на трудовото правоотношение /чл. 71, ал. 1 от КТ/, доколкото
субективното преобразуващо право на работодателя да прекрати едностранно без
предизвестие трудовото правоотношение може да възникне само при наличието на валидна
клауза по чл.70, ал.1 КТ. Ето защо предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и
следва да бъде уважен, като бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата,
извършено със заповед № А-151/30.11.2022 г. на директора на Детска градина №25 „Ален
мак“, гр. Стара Загора.
От представените по делото трудова книжка и регистрационна карта в Дирекция
„Бюро по труда“ е видно, че ищцата е останала без работа след уволнението в рамките на
визирания в исковата молба тримесечен период.
4
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 01.12.2022 г. до 28.12.2023 г. /три месеца/
е в размер на 4888,50 лв. - брутна сума, респ. 4399,65 лв. – нетна сума след приспадане на
дължимия ДДФЛ в размер на 10 %/.
Ето защо искът за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ се явява основателен
и следва да бъде уважен до размера на 4399,65 лв. – чиста сума за получаване, а в останалата
част до претендирания размер 5188,50 лв. искът за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцата направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете в размер на
1328,68 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.8 ГПК
следва в полза на ответника да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение
съобразно отхвърлената част от предявените искове в размер на 60,82 лв. На основание
чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Старозагорския районен съд сумата 225,99 лв., представляваща държавна такса, и сумата
138,90 лв., представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице, съобразно уважената
част от исковете.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителна на основание чл.74 КТ клаузата в трудов договор № А-
425/12.09.2022 г., сключен между Р. Д. Е. от гр.Стара Загора, ... и Детска градина № 25
„Ален мак“, гр. Стара Загора, ..., ЕИК *********, представлявана от М.Д.Б., с която е
уговорен срок за изпитване – 3 месеца в полза на работодателя.
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на Р. Д. Е. от гр.Стара Загора, ...,
извършено на основание чл. 71, ал. 1 КТ със заповед № А-151/30.11.2022 г. на директора на
Детска градина №25 „Ален мак“, гр. Стара Загора, ..., ЕИК *********, представлявана от
М.Д.Б..
ОСЪЖДА Детска градина №25 „Ален мак“, гр. Стара Загора, ..., ЕИК *********,
представлявана от М.Д.Б., да заплати на Р. Д. Е. от гр.Стара Загора, ... сумата 4399,65 лева,
представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през което ищцата е останала
без работа поради уволнението за периода от 01.12.2022 г. до 28.12.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в останалата част до претендирания размер 5188,50
лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Детска градина №25 „Ален мак“, гр. Стара Загора, ..., ЕИК *********,
представлявана от М.Д.Б., да заплати на Р. Д. Е. от гр.Стара Загора, ... сумата 1328,68 лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. Д. Е. от гр.Стара Загора, ... да заплати на Детска градина №25 „Ален
5
мак“, гр. Стара Загора, ..., ЕИК *********, представлявана от М.Д.Б., сумата 60,82 лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Детска градина №25 „Ален мак“, гр. Стара Загора, ..., ЕИК *********,
представлявана от М.Д.Б., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Старозагорския районен съд сумата 225,99 лева, представляваща държавна такса, и сумата
138,90 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от обявяването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6