№ 9449
гр. София , 03.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ в закрито заседание на трети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Частно гражданско
дело № 20211110138621 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.410 ГПК
Образувано е по заявление вх.№21498/01.07.2021 г. на АСВ ЕАД за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу В. Б. Д. за задължения по
договор за потребителски кредит №1075988/11.05.2018 г. между ... ЕАД и длъжника,
обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство от 11.05.2018 г. между .... ЕООД и
длъжника, като вземанията на .... ЕООД са прехвърлени на заявителя по силата на
приложение №1/17.12.2020 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 17.12.2020 г. между .... ЕООД и заявителя, като със заявлението се претендира и сумата
464,42 лв.-възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.
Съгласно чл.7, ал.3, изр.І ГПК „Съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител“, а заявлението се отхвърля, когато „искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави“ (чл.411, ал.2, т.2 ГПК) или „се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това“ (чл.411, ал.2, т.3 ГПК).
Процесният договор е сключен при действието на ЗПК-2010 г.
Заявлението в частта му относно претенцията за възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство е неоснователно, защото се основа на клауза, която е
нищожна поради заобикаляне на закона (чл.26, ал.1, хип.ІІ ЗЗД)-налице е заобикаляне на
чл.33 ЗПК.
Уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, чието
заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, представлява заобикаляне
на ограниченията на императивната норма на чл.33 ЗПК и води до оскъпяване на кредита и
неоснователното обогатяване на кредитора. По този начин кредиторът постига незаконен
резултат, което представлява заобикаляне на закона.
Видно от датировката им, договорите за кредит и двата договора за поръчителство
(между ... АД и .... ЕООД и между последното дружество и длъжника) си са сключени на
1
една и съща дата. Нещо повече, както договорът за поръчителство между „....” ЕООД и „...”
ЕАД, така и договорът за предоставяне на поръчителство между „....” ЕООД и длъжника,
имат акцесорен характер по отношение на договора за потребителски кредит. Договорът за
предоставяне на поръчителство има пряка връзка с договора за потребителски кредит, тъй
като е сключен, за да се поеме задължение да се поръчителства по договора за
потребителски кредит между физическото лице-длъжник по договора за потребителски
кредит и търговско дружество „....” ЕООД, сключило договора с длъжника като част от
своята търговска дейност.
Съдът намира, че съгласно трайната практика на СРС и СГС уговорената между
длъжника и .... ЕООД клауза за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне
на поръчителство срещу задължението на .... ЕООД да сключи договор за поръчителство с ...
ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с длъжника за изпълнение на всички
задължения по договора, е и неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 ЗПП. Размерът на
възнаграждението от 110,54 лв. месечно или общо за 12 месеца-1 326,48 лв.-почти равно на
размера на месечните погасителни вноски по кредита и на общия размер на кредита-
1 500,00 лв., като възнаграждението за поръчителя се дължи на датата на падежа на
съответното плащане по кредита съгласно погасителния план. В този смисъл уговорката за
заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на
страните по него. От друга страна от служебната справка в Търговския регистър се
установява, че кредитодателят ... ЕАД е едноличен собственик на капитала на своя
поръчител .... ЕООД (който е едновременно и поръчител на длъжника-кредитополучател) и
двете дружества се явяват свързани лица по смисъла на §1 ТЗ. Следователно посредством
договора за предоставяне на поръчителство ще се кумулира плащане, което в крайна сметка
ще бъде в полза на кредитора по договора за кредит, което от своя страна съставлява разход,
пряко свързан с кредита, който не е включен в годишния процент на разходите (ГПР).
Именно чрез позволени от закона средства - създаване от кредитора на негово собствено
дружество, чиято печалба се формира основно от възнаграждения по договори за
предоставяне на поръчителство в полза на собственика му за задължения на клиенти на този
собственик, се постига заобикалянето на чл.19 ЗПК. На практика длъжникът връща на
кредитора почти два пъти цялата получена главница и отделно плаща и възнаградителна
лихва.
Следователно претендираното възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство съставлява прикрито допълнително възнаграждение за заемодателя ... ЕАД
извън договорната лихва, което води до съществено и неоправдано обременяване на
длъжника-потребител, а при включването му в ГПР се стига и до надхвърляне на
законоустановения в чл.19, ал.4 ЗПК максимум-при уговорен в договора за кредит ГПР от
50,00%. Чрез въвеждане на това допълнително плащане се заобикаля и ограничението на
чл.33 ЗПК, тъй като уговорено възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана или
не (т.е. независимо дали длъжникът е изпаднал в забава или не). В този смисъл, следва да се
приеме, че се касае за заобикаляне на закона- чл. 33 и чл.19, ал.4 ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1
ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на закона, е нищожна. Тъй като клаузата, предвиждаща възнаграждението по
договора за поръчителство с длъжника е нищожна, то това възнаграждение не се дължи.
Вярно е, че в общите си условия и договора за потребителски кредит са предвидени
опциите на обезпечено и необезпечено кредитиране, но характеристиките на всеки от двата
избора се различават съществено по обема на правата на потребителя. От друга страна, няма
данни при кандидатстването за отпускане на кредит на потребителя да е била предоставена
2
,
информация относно предварително одобрените от ... ЕАД поръчители. Посочването на
конкретно одобрен от кредитора поръчител, представляващ свързаното с него юридическо
лице, вместо кредитополучателят да е свободен да се договори с лице, на което има доверие
и би поело ангажимента безвъзмездно, и определянето на банковата гаранция като
единствен друг допустим способ на обезпечаване е индиция за ограничаване на избора на
потребителя. Задаването на тези възможни опции представлява злоупотреба със
затрудненото финансово състояние на потребителя, тъй като същият очевидно има нужда от
средствата, за които кандидатства и съответно-нарушава изискването за добросъвестност,
поради което не може да се приеме, че опцията за поръчителство на длъжника е резултат от
договаряне на индивидуално уговорена договорна клауза.
По изложените съображения задължението за плащане на възнаграждение по договора за
поръчителство се основава на нищожни клаузи поради заобикаляне на закона и тяхната
неравноправност и претенцията в тази й част следва да се отхвърли.
Заявлението следва да се отхвърли и в съответната част на претендираните разноски,
съответни отхвърлената част от заявлението.
По изложените мотиви и на основание чл.413 ГПК Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№21498/01.07.2021 г. на АСВ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу В. Б. Д. за задължения по договор за
потребителски кредит №1075988/11.05.2018 г. между ... ЕАД и длъжника, обезпечен с договор за
предоставяне на поръчителство от 11.05.2018 г. между .... ЕООД и длъжника, като вземанията на
.... ЕООД са прехвърлени на заявителя по силата на приложение №1/17.12.2020 г. към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 17.12.2020 г. между .... ЕООД и заявителя, за
сумата 464,42 лв.-възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, както и в частта
му относно искането за присъждане на държавна такса в размер на 9,29 лв. (над сумата 20,53
лв. до пълния й заявен размер-29,82 лв.), и за юрк.възнаграждение в размер на 15,57 лв. (над
сумата 34,43 лв. до пълния му размер-50,00 лв.).
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-
седмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3