№ 74
гр. К., 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Административно
наказателно дело № 20231850200034 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
А. Т. А., ЕГН ********** от гр. Г., ул. „Е. № 15 е подал жалба до РС -
гр. К. чрез административнонаказващия орган – Началник отдел „Контрол по
Републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. С. срещу
наказателно постановление № 7982 / 06.01.2023 г. издадено от Началник
отдел „Контрол по Републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на
риска и и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. С.,
в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И
НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Ето защо с подадената жалба е поискано цитираното по
- горе наказателно постановление да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон.
Жалбоподателят редовно призован на съдебно заседание пред
настоящата инстанция не се явява, вместо него се явява адв. К. – САК, която
моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното
1
наказателно постановление, като излага подробно доводите си.
Административнонаказващият орган редовно призован на съдебно
заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител, но е
депозирал становище вх. № 1716 / 18.04.2023 г., като оспорва така по така
подадената жалба и моли обжалваното Наказателно постановление да бъде
потвърдено, като излага подробно доводите си.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка
със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК,
приема за установено следното от фактическа страна :
С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е
наложена „Глоба” в размер на 3 000.00 / три хиляди / лева, за това, че на
08.12.2022 г. в 14.40 часа, на път II – 81 , км. 5+500, в посока гр. К. – гр. С.
жалбоподателят е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири
оси, с две управляеми оси, марка „Мерцедес“, с рег. № ****, като в процеса
на извършената проверка е установено, че същият извършва превоз на асфалт,
без разрешение на дейности в рамките на специално то ползване на пътищата
/ Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8 ал. 2 във вр. чл. 8 ал.1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и /
или тежки ППС.
При направеното измерване с техническо средство електронна мобилна
везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW – 10 №
К0200009 и ролетка № 1307/18/5м/ е констатирано следното :
1. При измерено разстояние между осите 1.36 м., сумата от натоварването
на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 31.800 т. при максимално
допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7 ал.1 т. 5 буква „В“ от
Наредбата, като превишаването е с 12.800 т.
Съгласно чл. 3 т. 2 от наредбата, при превишаване на максимално
допустимите норми по чл. 7 , ППС е тежко.
Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е
тежко по смисъла на чл. 3 т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и / или тежки ППС, с което жалбоподателят е
нарушил разпоредбите на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“, предл. 2 от Закона за
пътищата, във вр. с чл. 8 ал. 2 във вр. чл. 8 ал.1 и чл. 37 ал.1 т. 1 предл. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и /
или тежки ППС.
Нарушението е констатирано с акт за установяване на административно
нарушение № 0009435 / 08.12.2022 г., когато е извършена проверка на
2
жалбоподателя. По делото са приети като доказателства : пътен лист, копие
от Заповед № РД – 11 – 246 / 31.03.2022 г., Заповед № РД – 11 – 247 /
31.03.2022 г. и други.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита
в съдебно заседание на актосъставителя Б. К. П. и на свидетеля Е. Л. С. както
и от присъединени на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени
доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Б. К. П. и Е. Л. С., съдът
намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един
от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя
и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това
показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду
си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал.
Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви
особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията
си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при
което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания
и приема същите за достоверни и правдиви.
От представените в съдебно заседание от упълномощения защитник на
жалбоподателя 2 / два / броя справки за актуалното състояние на Агенция
„Пътна инфраструктура“ е видно, че от 14.03.2022 г управляващ на
Агенцията е бил Т.В.В., който е подписал и приложените по делото заповеди.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, както и АУАН.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Наказателното постановление № 7982 / 06.01.2023 г. е издадено от
компетентен орган - от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна
инфраструктура”, гр. С., съгласно заповед № РД – 11 – 246 / 31.03.2022 г.
на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“ - гр. С. към Министерство на регионалното развитие и
благоустройство.
3
При извършената служебна проверка съдът установи, че в хода на
административно – наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за
това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са
били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-
наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ
всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити,
същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В наказателното
постановление също се съдържат всички минимално изискуеми по силата
на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено са описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в
наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на
защита на жалбоподателя не е накърнено.
Производството е от административно - наказателен характер, при
което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено
ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административнонаказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ”а” от Закона за пътищата
/ЗП/ за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се
забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението
на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Конкретните норми в
тази насока са уредени в Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, като разпоредбата на чл. 3, т.
1 и т. 2 от същата визира, че тежки ППС или състав от ППС са тези, които
имат допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6, както и
4
натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. А според § 1, т. 1 от
цитираната Наредба № 11 от 03.07.2001 г. по смисъла на тази наредба
„извънгабаритни ППС“ се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или
тежките ППС по чл. 3. От материалите по делото се установява по безспорен
начин, че по време на извършване на проверката, жалбоподателят е
управлявал товарен автомобил с 4 / четири / оси, с две управляеми оси, марка
„Мерцедес“, с рег. № ****, като в процеса на извършената проверка е
установено, че същият извършва превоз на асфалт, без разрешение на
дейности в рамките на специално то ползване на пътищата / Разрешително/,
съгласно изискванията на чл. 8 ал. 2 във вр. чл. 8 ал.1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и / или тежки ППС.
Според нормата на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. ”В” от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройство, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос
на МПС е 31.800 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т.,
съгласно чл. 7 ал.1 т. 5 буква „В“ от Наредбата, като превишаването е с 12.800
т.
От материалите по делото и по-специално от събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Б. К.
П. и Е. Л. С., както и от приетите като писмени доказателства по делото
Протокол за измерване на превозно средство № - Protokol of vehicle weighing )
No. 0000154 / 2022, кантарна бележка № 631, отразяваща точното тегло на
измереното ППС и установяваща, че към момента на извършване на
проверката измереното разстояние между осите е било 1.36 м, сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е било 31.800 т. при
максимално допустимо натоварване на оста 19 т., т. е. измерените параметри
на управляваното от жалбоподателя ППС е извънгабаритно по смисъла на §
1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, респ. тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от същата
наредба. Към делото са приложени като доказателства Сертификат и
Декларация за съответствие на Ролетка 1307/18, в съответствие с Директива
2014/32/ЕС / л. 68 – 70 /.
Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят
управлявайки ППС с тегло над максимално допустимата маса и натоварване
на ос е осъществил от обективна и субективна страна състава на
5
нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ”а” от ЗП.
Административнонаказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. 53, ал.
1, т. 2, предл. 2 от ЗП, съгласно която се наказват с „Глоба“ от 1 000.00 до
5 000.00 лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица,
нарушили разпоредбата на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, б. ”в” и „г”, т. 2, ал. 2 и
ал. 5 и чл. 41 или които извършват или наредят да бъдат извършени
конкретно изброени дейности, между които и движение на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя. Според настоящия съдебен състав
именно жалбоподателят е извършил нарушението, доколкото именно той в
качеството си на водач е осъществявал движението на посоченото ППС,
поради което съдът намира, че правилно е била ангажирана неговата
административно-наказателна отговорност. Административно-наказващият
орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно
минимума на посочената разпоредба, като се е съобразил и с разпоредбата на
чл. 27 от ЗАНН и с обстоятелството, че констатираното нарушение е
извършено за първи път.
Съдът не кредитира доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата,
че административнонаказателната отговорност следва да бъде понесена от
юридическото лице – неговия работодател. На първо място, това е така,
защото съобразно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата едни от
субектите на процесното нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. ”а” от Закона за
пътищата /ЗП/ са физическите лица, т. е. шофьорите на тези пътни превозни
средства, които могат да носят такава административно - наказателна
отговорност извън тази на юридическото лице по чл. 54 от същия закон. В
случая административно – наказателната отговорност е правилно насочена
именно към шофьора, който е извършил движение по републиканската пътна
мрежа на съчленено пътно превозно средство. Основен съставомерен
елемент, водещ до ангажирането на административнонаказателната
отговорност на водача в случая е фактът, че ППС надвишава максимално
допустимите нормативно определени норми, което от своя страна го
квалифицира именно като извънгабаритно превозно средство по смисъла на §
1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното
6
развитие и благоустройството, респ. тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от същата
наредба. От друга страна, органите на Агенция „Пътна инфраструктура“
установяват, че той управлява извънгабаритно превозно средство без
надлежно издадено разрешително или документ за платена такса съобразно
чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11 /арг. от чл. 36 и чл. 37 от Наредба № 11/.
Именно такава е настоящата хипотеза, тъй като на водача е съставен акт за
установяване на административно нарушение за управление на
извънгабаритно ППС, без разрешение, издадено от управляващата пътя
администрация. В този смисъл, по делото не се твърди, а и липсват
доказателства за издадено подобно разрешение, поради което настоящия
съдебен състав намира, че деянието е осъществено от обективна страна.
Съдът счита, че е налице и субективния елемент на административното
нарушение. Водачът е бил длъжен и е следвало да знае, че параметрите с или
без товар на управляваното от него ППС не надвишават максимално
допустимите норми по посочената Наредба № 11, както и че управляваното
извънгабаритно превозно средство изисква снабдяването му с нарочно
разрешение за движение по пътищата на републиканската пътна мрежа,
поради което, управлявайки извънгабаритното съчленено ППС без такова
разрешение, е допуснал нарушение, осъществяващо
административнонаказателния състав на чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП. В
този смисъл е Решение № 234/25.06.2014 г. по КАНД № 163/2014 г. по описа
на Административен съд – Ш..
Съдът обаче не споделя доводите на Административнонаказващия
орган за налагане на наказание над минималния в закона размер от 1 000.00
лева.
Липсват мотиви в наказателното постановление за отчетени отегчаващи
отговорността обстоятелства. Същевременно явно не е отчетено
обстоятелството, че за жалбоподателя това е първо по ред такова
административно нарушение. Ето защо АНО е следвало да определи
наказание към минимума предвиден в закона. Законодателят е отчел
обществената опасност на подобен вид деяния, като е предвидил относително
висок праг на минималното наказание 1 000.00 лева, който в случая според
съда може изцяло да постигне целите на наказанието посочени в чл. 12 от
ЗАНН.
7
Поради това наказателното постановление следва да се измени и
размерът на наказанието да се редуцира от „Глоба“ в размер на 3 000.00 / три
хиляди / лева на „Глоба“ в размер на 1 000.00 / хиляда / лева.
Относно разноските :
С оглед изхода на делото и претенциите на страните разноски се дължат
единствено в полза на административнонаказващия орган, доколкото е
установено, че жалбоподателят е извършил вмененото нарушение, а
окончателния размер на санкцията, определена от съда е ирелевантен. ЗАНН
не предвижда хипотезите при които се присъждат разноски, а препраща към
АПК. По правната си същност НП представлява правораздавателен
административен акт, с който се ангажира и реализира
административнонаказателната отговорност на лице, извършило
административно нарушение, а не вида и размера на наложеното наказание.
Поради тези съображения съдът счита, че с оглед доказването на
настоящия случай на извършено от страна на жалбоподателя
административно нарушение , той следва да бъде осъден да заплати изцяло
направените от наказващия орган разноски, а именно на основание чл. 63д ал.
4 и ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ, съдът следва да осъди жалбоподателят А. Т. А., ЕГН ********** от
гр. Г., ул. „Е. № 15 да заплати в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ –
гр. С. сумата от 100.00 / сто / лева – юрисконсултско възнаграждениев
минимален размер, доклокото делото не се отличава с фактическа и правна
сложност /изпратено е становище от юрисконсулта /.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 7982 / 06.01.2022 г. издадено
от Началник отдел „Контрол по Републиканската пътна мрежа“ към дирекция
„Анализ на риска и и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр. С., с което на А. Т. А., ЕГН ********** от гр. Г., ул.
„Е. № 15 е наложена „Глоба“ в размер на 3 000.00 / три хиляди / лева на
основание чл. чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата за извършено
административно нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“, предл. 2 от Закона за
8
пътищата, във вр. с чл. 8 ал. 2 във вр. чл. 8 ал.1 и чл. 37 ал.1 т. 1 предл. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и /
или тежки ППС., КАТО му налага „Глоба” в размер на 1 000.00 / хиляда /
лева.
ОСЪЖДА А. Т. А., ЕГН ********** от гр. Г., ул. „Е. № 15 да заплати
на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. С. сумата от 100.00 / сто / лева,
представляваща разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд – С.
област в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9