№ 679
гр. София , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000500401 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба на Е. П. К.,
чрез адв. И.Г., срещу Решение №260774/26.10.2020 г. по гр.д.№12675/2019 г. на СГС,
1-во г.о., 22 състав, с което е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Ч. Н.
Д. осъдителен иск с правно основание чл.51 от Закона за адвокатурата, за сумата от 39
540,24 лв., представляваща претендирано обезщетение за имуществени вреди от
неизпълнение на договор за адвокатска услуга, вследствие на ненадлежно осъществено
процесуално представителство, ведно със законната лихва за забава, за периода от
настъпването на вредата, до окончателното плащане. Решението се обжалва с
оплаквания за неправилност, поради противоречие с материалния закон, като се
настоява за отмяната му, и постановяване на ново решение по съществото на спора, с
което предявеният иск да бъде изцяло уважен. Претендира се присъждане на
разноските за двете съдебни инстанции.
Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана и
надлежно представлявана страна с правен интерес, същата е процесуално допустима и
редовна, и подлежи на разглеждане. На основание чл.83, ал.2 от ГПК жалбоподателят е
бил освободен от задължението за внасяне на държавни такси.
Преписи от въззивната жалба са връчени на насрещните страни – ответника и
третото лице – помагач ЗАД“Армеец“АД. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба, подаден от ответника Ч. Н. Д., в който се поддържа
становище за неоснователност на въззивната жалба, и се настоява да бъде оставена без
уважение, като се излагат подробни съображения. Заявава се претенция за присъждане
на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 2000 лв. Третото
1
лице – помагач не се е възползвало от възможността да депозира отговор.
С въззивната жалба и отговора, както и в проведеното открито съдебно
заседание, страните не са представили нови доказателства и не са направили
доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства
не са събрани.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е
допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във
въззивната жалба.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира следното:
Производството е било образувано пред Шуменския окръжен съд на 15.04.2019
г. по искова молба на Е. П. К. против Ч. Н. Д.. Иска се осъждане на ответника, на осн.
чл.51 от Закона за адвокатурата, да заплати на ищеца обезщетение в размер на
39 540,24 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деликта, до
окончателното плащане. Като фактически основания за иска се сочат обстоятелствата,
че на 16.07.2013 г. бил сключен между страните Договор за правна защита и
съдействие за осъществяване на процесуално представителство по гр.д.№4774/2013 г.
по описа на СРС, 75 състав, като със сключването на договора уговореното адвокатско
възнаграждение в размер на 2200 лв. било изцяло заплатено от ищеца в брой, и
ответникът бил упълномощен от ищеца да го представлява по делото, в качеството му
на ответник, до приключването на производството пред всички съдени инстанции.
Предмет на производството по посоченото дело бил предявен срещу ищеца и
„Палавра“ЕООД установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.79,
ал.1, предл.1 ЗЗД във вр. чл.535 от ТЗ, за установяване съществуването на вземане в
полза на „Транс Импорт“ООД (с предишно наименование „Дайрекс“ ЕООД), в размер
на 20 000 лв., дължими по запис на заповед, издаден на 26.11.2008 г. Предявеният иск е
бил оспорен своевременно с твърдения за недействителност на издадения запис на
заповед, тъй като положените върху него подписи на Е. П. К., в качеството му на
управител на „Палавра“ЕООД и като физичеко лице, не са автентични. За установяване
на възражението била назначена съдебно-графологична експертиза, за която Е.К.
заплатил депозит в размер на 200 лв. Същата дала заключение, че подписите на Е.К. са
положени от него. Ответникът не положил дължимата грижа за интересите на ищеца,
като оспорил бланкетно експертизата в писмена молба, не се явил в съдебното
заседание, в което заключението било прието, не направил доказателствено искане за
допускане на повторно заключение, а впоследствие не подал въззивна жалба срещу
постановеното неблагоприятно за ищеца решение на първостепенния съд, и то влязло в
сила. Въз основа на влязлото в сила решение било прието за установено, че ищецът и
фирмата му солидарно дължат на „Транс Импорт“ООД сумата от 20 000 лв. главница
по записа на заповед, ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от
24.01.2012 г., като ищецът и фирмата му били осъдени да заплатят на „Транс
Импорт“ООД сумата от 400 лв. за разноски по делото, и сумата от 2200 лв. за
адвокатско възнаграждение за заповедното производство. В срока за обжалване на така
постановеното решение ответникът не подал въззивна жалба от името на ищеца, и
2
решението влязло в сила.
Същевременно, по друго заповедно производство – по ч.гр.д.№3504/2012 г. на
СРС, 123 състав, образувано за събиране на вземане на същия кредитор срещу същите
длъжници в размер на 20 000 лв., произтичащо от друг запис на заповед, също издаден
на 26.11.2008 г., и с падеж 26.01.2009 г., длъжникът също оспорил вземането. В
образуваното исково производство по чл.422 от ГПК по гр.д.№30869/2013 г. на а СРС,
123 състав, отново била оспорена автентичността на подписите върху записа на
заповед, но в това производство било установено, че подписите върху записа на
заповед не са автентични, и искът бил отхвърлен с влязло в сила решение. По подадена
от Е.К. жалба в прокуратурата във връзка с подправянето на подписа му върху двата
записа на заповед било образувано досъдебно производство №15257/2014 г. на 04 РУП
– СДВР, пр.пр. 38354/2013 г. на СРП, в хода на което било установено чрез изготвяне
на графическа експертиза, че подписите върху двата записа на заповед не са
автентични, както и че ръкописният текст също не е изписан от Е. П. К..
С оглед изложените обстоятелства ищецът счита, че в резултат от ненадлежно
осъществената от ответника адв. Д. защита по гр.д.№4774/2013 г. на СРС, 75 състав,
ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар
на ответника в размер на 2200 лв., задължение за 20 000 лв. за главница по гр.д.
№7447/2013 г., 6089,34 лв. законна лихва върху главницата за периода от 12.04.2016 г.
да 12.04.2019 г., 400 лв. за държавна такса по гр.д.№4774/2013 г., 200 лв. за депозит за
експертиза по гр.д.№4774/2013 г., 400 лв. за държавна такса по ч.гр.д.№3501/2012 г.,
2200 лв. адвокатско възнаграждение на „Дайрекс“ЕООД по ч.гр.д.№3501/2012 г.,
4561,25 лева присъдени разноски по изп.д.№20128520400279 на ЧСИ К. П. и 3 489,65
лв. разноски по изпълнението.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Ч. Н. Д. е оспорил иска по основание, с
възражение за надлежно и добросъвестно осъществено от него процесуално
представителство по гр.д.№4774/2013 г., в рамките на сключения между него и ищеца
ДПЗС, който е за процесуално представителство по конкретното гр.д.№4774/2013 г.,
като платеното адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лв. е в рамките на
минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за една
съдебна инстанция. Ищецът не е представил на адв. Д. изготвеното експертно
заключение на графологичната експертиза е била изготвена на 05.08.2015 г. и е била
известна на ищеца към датата на постановяване на съдебното решение на 03.02.2016 г.
След постановяване на решението по гр.д.№4774/2013 г. ищецът е бил запознат с
неговото съдържание, и с възможността да бъде обжалвано, но той не е уведомил адв.
Д. за изготвената графологична експертиза с Протокол №157/2015 г., отказал
категорично да бъде представляван от адв. Д. във въззивното производство и да
заплати авансово дължимото адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, като
заявил, че ще ползва друг адвокат. Релевира се при условията на евентуалност и
възражение за погасяване по давност на предявения иск, като поддържа да е
приложима в случая кратка 3-годишна давност.
Не се спори между страните, а и се установява от представения по делото
Договор за правна защита и съдействие от кочан №**********, серия Б, от дата
16.07.20013 г. /на л.13 от делото на ШОС/, че ищецът Е. П. К., лично и в качеството на
управител на „Палавра“ЕООД, в качеството на Клиент, е сключил договор с ответника
адвокат Ч. Н. Д., с предмет: „оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в
3
процесуално представителство по гр.д.№4774/2013 г. на СРС“, при договорено
възнаграждение в размер на 2200 лв., което е платено изцяло в брой при сключването
на договора. Не се спори, а и се установява от представено пълномощно от 16.07.2013
г. /на л.14 от делото на ШОС/, че ищецът Е. П. К., лично и в качеството на управител
на „Палавра“ЕООД, е упълномощил адвокат Ч. Н. Д. да го представлява и защитава по
гр.д.№4774/2013 г. на СРС-75 състав, като упълномощаването е за осъществяване на
процесуално представителство по делото за всички съдебни инстанции.
От приложеното гр.д.№4774/2013 г. на СРС – 75-ти състав се установява, че
ответникът Ч. Н. Д., в изпълнение на сключения между страните Договор за правна
защита и съдействие от 16.07.2013 г., е извършил следните действия по процесуално
представителство на ищеца Е. П. К. и дружеството „Палавра“ ЕООД, по гр.д.
№4774/2013 г.:
Непосредствено след сключването на договора и упълномощаването му, на
17.07.2013 г. адв. Д., в качеството на процесуален представител на двамата
ответници по гр.д.№4774/2013 г. – Е. П. К. лично, и „Палавра“ЕООД, е депозирал
Отговор на исковата молба, в който своевременно е оспорил автентичността на
подписите върху записа на заповед, издаден на 26.11.2008 г. с падеж 26.01.2009
г., положени от Е. П. К., в качеството му на управител на издателя на записа на
заповед – дружеството „Палавра“ЕООД, както и от Е. П. К. – лично като
физическо лице, в качеството му на авалист по записа на заповед. Направено е
доказателствено искане за представяне в оригинал на процесния запис на
заповед, и за допускане на съдебно-почеркова експертиза, която да изготви
заключение относно автентичността на подписите, положени от името на Е. П. К.
върху записа на заповед. Направено е искане експертизата да използва снет
почерков материал от ответника Е. П. К., след снемане на самоличността му от
съда.;
С изготвения проект за доклад по делото с Определение от 08.07.2014 г. е
допусната поисканата съдебно-почеркова експертиза във връзка с оспорването на
автентичността на подписите на издателя на записа на заповед и авалиста по него.
Изготвената експертиза е била депозирана по делото на 13.10.2014 г. В същата е
посочено, че е изследван запис на заповед от 26.11.2008 г., но с падеж 20.11.2009
г. /а не този с падеж 26.01.2009 г., който е бил предмет на делото/, като експерта е
стигнал до заключение, че подписът, положен от името на издателя
„Палавра“ЕООД Е ПОЛОЖЕН от Е. П. К. /няма заключение относно
автентичността на подписа, поставен от Е. П. К. в качеството на авалист,
съгласно поставената задача в отговора на исковата молба/.
В проведеното открито съдебно заседание на 04.11.2014 г. не се е явил
процесуален представител на ответниците. Съдът е констатирал, че и двамата
ответници са нередовно уведомени, поради което не е даден ход на делото;
С Молба на л.34 от гр.д.№4774/2013 г. адв. Ч.Д., в качеството на пълномощник на
ответниците, е посочил съдебен адрес за връчване на съдебни книжа: гр. ***,
бул.“***“, ж.к.“***“ №**, ет.*
С Молба от 02.12.2014 г. адв. Ч.Д. е депозирал вносна бележка за внесен от него
депозит в размер на 200 лв. за назначената по делото почеркова експертиза;
На 10.02.2015 г. е проведено първото по делото открито съдебно заседание, на
което адв. Ч.Д. се е явил, и е поддържал отговора на исковата молба, проекто-
докладът по делото е обявен за окончателен, и делото е отложено за 07.04.2015 г.,
4
за приемане на допуснатата експертиза, тъй като вещото лице не се е явило да
защити заключението си;
На насроченото о.с.з. за 07.04.2015 г. адв. Ч.Д. отново се е явил, но делото е
отложено за 14.05.2015 г., тъй като вещото лице не се е явило за изслушване на
експертизата;
На 14.05.2015 г. адв. Ч.Д. отново се е явил, но отново делото е било отложено за
11.06.2015 г. , поради неявяване на вещото лице;
Преди съдебното заседание, насрочено за 11.06.2015 г. в 14.30 ч., адв. Ч.Д. е
депозирал молба, с която уведомява съда, че не може да се яви в съдебното
заседание, тъй като е служебно ангажиран по друго дело в същия съд и за същия
час, но не възразява делото да се гледа в негово отсъствие. Заявява, че оспорва
изготвената Съдебно-почеркова експертиза, тъй като същата е работила, без да
бъде снет почерков материал от Е. П. К., и настоява, след вземане на почерков
материал от ответника Е. П. К., да бъде изготвена сравнително почеркова
експертиза, като вещото лице да изготви заключението си, като ползва оригинала
на записа на заповед.
В проведеното открито съдебно заседание на 11.06.2015 г. съдът е докладвал
становището на адв. Д., с което се оспорва заключението, но след изслушване на
вещото лице, експертизата е била приета. Съдът не се е произнесъл по
своевременно направеното от адв. Д. доказателствено искане за изготвяне на
сравнително-почеркова експертиза, която да изготви заключение след вземане на
почерков материал от Е. П. К., и като работи върху оригинала да записа на
заповед.
С постановеното Решение съдът е приел, че записът на заповед е редовен от
външна страна, и от приетата съдебно-почеркова експертиза, която не била
оспорена от страните, било установено, че положените подписи от Е. П. К. –
както в качеството му на управител на „Палавра“ЕООД, така и в качеството му
на физическо лице – авалист, били автентични, и е уважил предявения иск, като е
признал за установено, че ответниците „Палавра“ЕООД и Е. П. К. дължат
солидарно на „Транс Импорт“ООД сума в размер 20 000 лв. по запис на заповед
от 26.11.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2012 г., за която
сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по гр.д.№3501/2012 г. на СРС – 75 състав.
Така постановеното решение е връчено на 24.02.2016 г. на адвокат Ч.Д., в
качеството му на процесуален представител на двамата ответници. В срока за
обжалване не е била подадена въззивна жалба срещу решението, и същото е
влязло в сила.
По отношение обема и качеството на извършените от ответника Ч.Д.
процесуални действия по осъществяване на процесуалното представителство Е. П. К. и
на „Палавра“ЕООД, съдът намира следното:
Относно специалната деликтна отговорност на адвоката, регламентирана в
чл.51 от ЗАдв., с Решение по гр.д. №1166/12 г. на ВКС, четвърто г.о., както и в
Решение по т.д. №619/07 г. на първо т.о. на ВКС, е прието, че по силата на договора за
адвокатска услуга адвокатът не дължи благоприятно за страната решение и съответно
не отговаря във всички случаи на постигнат неблагоприятен резултат за страната.
Неговата отговорност за вреди може да бъде ангажирана само ако неблагоприятният за
страната резултат се дължи на пропуск на адвоката да упражни някое процесуално
5
право или да извърши надлежно някое процесуално действие, което е довело до
погасяването на съответна процесуална възможност. Страната понася във всички
случаи последиците от неблагоприятния за нея резултат, а упълномощеният адвокат не
отговаря за вреди, ако е положил дължимата грижа - в интерес на доверителя е
приложил всички подходящи законни средства за защита по най-добрия начин.
В конкретния случай по делото се установява, че в изпълнение на сключения
между страните ДПЗС от 16.07.2013 г., ответникът Д. е извършил следните
процесуални действия:
депозирал е своевременно отговор на исковата молба, в който е оспорил
предявения иск, релевирал е възражение за недействителност на правното
основание, от което произтича претендираното вземане, оспорил е верността /и
по-точно автентичността на подписите/ на ценната книга /запис на заповед,
издаден на 29.11.2008 г., с падеж 20.01.2009 г./, ангажирал е доказателства във
връзка с оспорването /поискал назначаване на съдебно-почеркова експертиза,
посочил е сравнителен материал, въз основа на който да бъде изготвено
заключението/; релевирал е при условията на евентуалност възражение за изтекла
погасителна давност;
внесъл е определения от съда депозит за назначената съдебно-почеркова
експертиза и е представил доказателства за това по делото;
явил се е в първото по делото открито съдебно заседание, в което е взел
становище по иска, и по доклада на съда;
явил се е в още две съдебни заседания, които са били отложени, поради неявяване
на вещото лице;
в с.з. на 11.06.2015 г. не се е явил, но преди съдебното заседание е депозирал
писмено становище, с което е взел становище по хода на делото; оспорил е
заключението на депозираната съдебно-почеркова експертиза, като оспорването е
обосновано – поради неизследване на почерков материал, снет от ответника,
съгласно направеното искане за това; направил е доказателствено искане за
назначаване на нова сравнително-почеркова експертиза, която да даде
заключение по същия поставен въпрос, но като използва снети пред съда
сравнителни образци от почерка и подписа на ответника с гарантирано авторство.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че
ответникът е положил дължимата грижа, като е извършил в срок и в необходимия обем
необходимите процесуални действия за защита на интересите на доверителите му – Е.
П. К. в лично качество, и дружеството „Палавра“ЕООД, в производството пред
първостепенния съд. В гражданския процес адвокатът няма процесуално задължение
да извършва процесуалните действия лично пред съда, като няма пречка същите да
бъдат осъществявани от него и в писмен вид. Съгласно чл.100 от ГПК, допустимо е
извършването на процесуалните действия както устно, когато се извършват в съдебно
заседание, така и писмено, когато те се осъществяват извън съдебното заседание.
Обстоятелството, че оспорената от адв. Д. съдебно-почеркова експертиза, е била
приета от съда, въпреки че същата не е била изпълнена съобразно поставената задача
/изследван е запис на заповед с падеж 20.11.2009 г., вместо описания запис на заповед
в исковата молба, с падеж 26.01.2009 г., липсва заключение относно автентичността на
подписа на Е. П. К. в качеството на авалист, и експертизата не е работила по
сравнителен материал с гарантирана автентичност, съобразно направеното искане в
отговора на исковата молба/, не може да бъде вменено във вина на адвокат Д.,
6
доколкото приемането на експертизата съставлява процесуално действие на съда,
който служебно е задължен да следи за съответствието на заключението с поставената
задача към експертизата. Назначаването на поисканата от адв. Д. повторна или
допълнителна експертиза, която да изготви ново заключение, съобразявайки
поставената задача, и като ползва оригинала на записа на заповед с падеж 26.01.2009
г., и сравнителни образци от почерка и подписа на ответника Е. П. К. с гарантирано
авторство, също съставлява процесуално действие на съда. Бездействието на съда да
се произнесе по надлежно и своевременно направеното от адв. Д. доказателствено
искане да бъде допусната такава експертиза, с оглед оспорване на заключението на
първоначалната такава, също не може да бъде вменено във вина на адв. Д., доколкото
произнасянето по молбата за допускане на това доказателствено средство съставлява
дължимо процесуално действие на съда.
В тази връзка следва да се отбележи също, че към датата на упълномощаването
на адв. Д. на 16.07.2013 г., на ищеца Е.К. е било известно обстоятелството, че срещу
него лично, както и срещу дружеството „Палавра“ЕООД, са образувани две заповедни
производства от един и същи кредитор – „Дайрекс“ООД, за издаване на заповеди за
изпълнение въз основа на два различни записа на заповед с една и съща дата на
издаване /26.11.2008 г./, всеки от тях за сумата от 20 000 лв., и двата подписани от Е.К.,
като представляващ издателя „Палавра“ЕООД, и в качеството му на физическо лице –
авалист по записа на заповед, като двете ценни книги са с различен падеж – едната с
падеж на 26.01.2009 г., а другата – с падеж на 20.11.2009 г. Това обстоятелство е било
известно на Е.К. към датата на сключването на ДПЗС с адв. Д., тъй като от исковата
молба, въз основа на която е образувано приложеното по делото гр.д.№30869/2013 г.
на СРС – 123 състав, във връзка с втория запис на заповед, се установява, че на
28.06.2013 г. кредиторът „Дайрекс“ЕООД е бил уведомен от съда за постъпилото
възражение от длъжниците „Палавра“ЕООД и Е. П. К., срещу вземането, за което е
била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3504/2012 г. на СРС. Също така, не се
установява адв. Д. да е бил уведомяван от ищеца за развитието на досъдебно
производство №15257/2014 г. по описа на 04 РУ-СДВР, и заключението на изготвената
по същото съдебно-графическа експертиза. Посочените обстоятелства са били от
съществено значение за ефективното осъществяване на защитата на ответниците по
гр.д.№4774/2013 г. на СРС – 75 с.
При така събраните по делото доказателства съдът намира да не се установява по
несъмнен начин ответникът Ч.Д. да не е положил дължимата грижа за изпълнение на
възложените му правни действия по осъществяването на процесуалното
представителство на ищеца в производството по гр.д.№4774/2013 г. на СРС – 75
състав.
От събраните по настоящото дело гласни доказателства чрез разпит на
свидетелката Каравелова се установява, че същата, в качеството на сътрудник –
консултант към кантората на адв. Д., в изпълнение на възложените функции по
администриране на делата към кантората и уведомяване на клиентите за съдебните
актове, познава ищеца Е.К. като клиент на адв. Д. по водено дело в една съдебна
инстанция. Резултатът бил неблагоприятен за Е.К., но той не пожелал да продължи
делото. Свидетелката лично разговаряла с него и го поканила да дойде в кантората, за
да подпише ново пълномощно, но той заявил, че не желае да бъде представляван
занапред от адв. Д.. По време на делото Е.К. не се бил обаждал в кантората с някакви
искания.
7
Съдът преценява показанията на св. Каравелова при условията на чл.172 от
ГПК, като отчита служебното й правоотношение с ответника като адвокат, както и
евентуалният интерес на свидетелката да бъде избегнато ангажирането на деликтната
отговорност на адвоката. Въпреки това, съдът кредитира показанията на свидетелката,
доколкото по делото липсват доказателства, които да опровергават показанията .
Показанията не противоречат и на твърденията на ищеца, изложени в исковата молба
– в нея ищецът не е навел твърдения да не е бил уведомен своевременно за
постановеното неблагоприятно за него решение, и да не му е била дадена възможност
да организира защитата си.
От представеното по делото писмено доказателство не може да бъде
обоснован извод, че с сключеният между страните договор за правна защита и
съдействие от 16.07.2013 г. е било възложено на ответника осъществяването на
процесуалното представителство по делото за всички съдебни инстанции – напротив, в
него изрично е вписано осъществяването на процесуалното представителство на
ищеца в производството по конкретното гр.д.№4774/2013 г. на СРС – 75 състав, като
липсва уговорка договорът да важи за всички съдебни инстанции. От размера на
уговореното адвокатско възнаграждение – 2200 лв. също не може да бъде обоснован
такъв извод. Минималното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство при материален интерес от 20 000 лева, в относимата към момента на
сключването на договора редакция, се изчислява по реда на чл.7, ал.2, т.4 в размер на
850 лв., но предвиденият в тарифата размер е минимален, и няма пречка с оглед
свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД, страните по договора за правна защита и
съдействие да уговарят какъвто желаят размер на адвокатските възнаграждения,
независимо в каква степен той надхвърля минималния размер по наредбата, и
независимо от това, дали той е съобразен с действителната фактическа и правна
сложност на делото. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че с ДПЗС е
уговорено процесуално представителство на два различни правни субекта, и във връзка
с две различни правоотношения – юридическото лице „Палавра“ЕООД, в качеството
на издател на записа на заповед, и физическото лице Е.К. – в качеството на авалист.
От приетото по делото Пълномощно от 16.07.2013 г., отпечатано на гърба на
договора за правна защита и съдействие от 16.07.2013 г. се установява, че същото е
съставено чрез попълване на готов формуляр с отпечатан текст, предвиждащ
стандартно упълномощаване на адвоката за всички съдебни инстанции. Посоченото
упълномощаване съставлява едностранна сделка, която е волеизявление само на
упълномощителя. То не поражда задължения за упълномощения, а го оправомощава да
извърши съответните правни действия от името на представлявания. Ако адвокатът
извърши правните действия, за които е упълномощен, без да е задължен да го стори по
силата на сключен ДПЗС, за него по силата на чл.36, ал.1 от ЗАдв. ще възникне право
да получи възнаграждение за извършените правни действия, което в този случай ще
бъде определено по реда на чл.36, ал.3 от ЗАдв. Задължението за упълномощения
адвокат да извърши правните действия обаче възниква по силата на сключения между
упълномощителя и упълномощения адвокат договор за правна защита и съдействие, с
който именно се определя естеството и обема на правните действия, които
упълномощения адвокат се задължава да извърши. В конкретния случай, със
сключения помежду им Договор за правна защита и съдействие от 16.07.2013 г.
страните са определили естеството и обема на правните действия, които адвокат Д.
следва да извърши като: „процесуално представителство по гр.д.№4774/2013 г. – 75 с-в
8
на СРС“. Адвокатското възнаграждение по принцип се определя за една инстанция,
което понастоящем е изрично предвидено в разпоредбата на чл.2, ал.4 /нова - ДВ, бр.
84 от 2016 г./ от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Преди изричното регламентиране на това правило, същото може да
бъде извлечено по аргумент от заглавието на Раздел III – „Възнаграждения по
граждански и административни дела за една инстанция“. Посоченото принципно
положение произтича от обстоятелството, че задължителен етап от исковото
производство е само първоинстанционното производство. Дали ще се развие въззивно
производство зависи от процесуалното поведение, интереса и преценката на страните,
доколкото същото не е необходим етап от исковото производство. При липса на
изрична уговорка в ДПЗС, волята на страните да уговорят едно общо адвокатско
възнаграждение, независимо от обема необходими правни действия, и дали
производството ще се развие в една, две или три инстанции, не може да се предполага.
Ето защо, при така очертания обем правни действия, които страните са договорили в
сключения между тях Договор за правна защита и съдействие от 16.07.2013 г., следва
да се приеме, че адвокат Д. е бил задължен да осъществи процесуалното
представителство на ответниците Е. П. К. като физическо лице, и на дружеството
„Палавра“ЕООД, до приключване на производството по гр.д.№4774/2013 г. пред
Софийски районен съд.
Депозирането на въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт не
е сред процесуалните действия, влизащи в обема на производството пред
първостепенния съд. Подаването на въззивна жалба е процесуално действие, с което
спорът се пренася пред въззивната инстанция, и то е част от процесуалните действия от
обема на въззивното производство. Това процесуално действие е свързано с
възникване на задължения за разноски за въззивното производство – дължи се
значителна по размер държавна такса, възникват задължения за заплащане на
адвокатско възнаграждение, евентуално – разноски за събиране на доказателства, а при
неблагоприятен изход от производството пред въззивната инстанция, страната ще бъде
обременена и с разноските на насрещната страна. Ето защо, волята на упълномощителя
за обжалване на първостепенния съдебен акт не може да се предполага, а също така –
не може да се предполага и съгласието му да бъде представляван от същия
процесуален представител и във въззивното производство /особено при накърнени
доверителни отношения в резултат от неблагоприятния изход от спора пред
първостепенния съд/.
Ето защо, при така събраните по делото доказателства, съдът намира да не се
установява от фактическа страна, от ищеца Е.К., в качеството му на физическо лице,
или в качеството му на представляващ „Палавра“ЕООД, да е бил сключен договор за
процесуална защита и съдействие с адв. Д., по силата на който ответникът да е бил
задължен да извърши правни действия по процесуално представителство пред
въззивната инстанця, на ищеца лично или на дружеството „Палавра“ЕООД, в това
число подаването на въззивна жалба. От събраните по делото гласни доказателства от
разпита на свидетелката Каравелова се установява, че ищецът изрично е заявил, че не
желае адв. Д. да продължи да го представлява занапред в производството. Ето защо,
осъщественото от ответника Д. бездействие да подаде въззивна жалба от името на
ищеца, не е противоправно.
Наред с това, по делото не се установява ищецът реално да е претърпял
претендираните вреди. По делото е представена Покана за доброволно изпълнение до
9
„Палавра“ЕООД от 16.10.2012 г., по изп.д.№20128520400279 по описа на ЧСИ К. П., в
която длъжникът „Палавра“ЕООД е поканен доброволно да изпълни задължения по
два изпълнителни листа, издадени по гр.д.№3501/2012 г. на СРС и по гр.д.№3504/2012
г. на СРС. Представена е и Покана за доброволно изпълнение до Е. П. К., издадена по
същото изп.д.№20128520400279 по описа на ЧСИ К. П., с която ищецът /като длъжник
по изпълнителното дело/ е поканен да изпълни доброволно задължения по два
изпълнителни листа, издадени по гр.д.№3501/2012 г. на СРС и по гр.д.№3504/2012 г.
на СРС, общо възлизащи на 40 000 лв. главница, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 24.01.2012 г., до окончателното плащане, в размер на 2990,64
лв. към 16.10.2012 г., както и присъдените разноски в размер на 9122,50 лв., както и
дължими разноски по изпълнението в размер на 6979,29 лв. към 16.10.2012 г. За
обезпечаване на изпълнението е наложена от съдебния изпълнител възбрана върху
недвижим имот, съставляващ Масивна жилищна сграда с идентификатор
68134.401.141.1, находяща се в гр. ***, район „***“, ул.“***“№**, заедно с ½ идеална
част от мястото с идентификатор 68134.401.141.
От приложеният по гр.д.№4774/2013 г. договор за правна защита и
съдействие се установява, че ищецът е заплатил на ответника сумата от 2200 лв. за
адвокатско възнаграждение. Така заплатеното адвокатско възнаграждение е договорно
задължение, възникнало за ищеца, по силата на сключения договор, срещу уговорена
насрещна престация на адвокат Д. да осъществи процесуалното представителство на
„Палавра“ЕООД и на Е.К. лично, като договорното основание, на което е възникнало
задължението, не е отпаднало. Плащането на доброволно поето задължение по договор
не съставлява непозволено увреждане, а дължимо от ищеца изпълнение на договорно
задължение.
По делото липсват доказателства твърдяните суми - 20 000 лв. за главница по
гр.д.№7447/2013 г., 6089,34 лв. законна лихва върху главницата за периода от
12.04.2016 г. да 12.04.2019 г., 400 лв. за държавна такса по гр.д.№4774/2013 г., 200 лв.
за депозит за експертиза по гр.д.№4774/2013 г., 400 лв. за държавна такса по ч.гр.д.
№3501/2012 г., 2200 лв. адвокатско възнаграждение на „Дайрекс“ЕООД по ч.гр.д.
№3501/2012 г., 4561,25 лева присъдени разноски по изп.д.№20128520400279 на ЧСИ
К. П. и 3 489,65 лв. разноски по изпълнението, да са били реално заплатени от ищеца, и
имуществото реално да е напуснало неговия патримониум. Предвид солидарното
осъждане на ищеца по настоящото дело Е.К. /който е предявил настоящия иск
единствено в качеството си на физическо лице/ и юридическото лице - дружеството
„Палавра“ЕООД, не се установява по несъмнен начин, че така възникналите солидарни
задължения са събрани, и то изцяло именно от имуществото на физическото лице –
длъжник.
Дори да се приеме, че възникването на посочените задължения увеличават
пасива на патримониума на ищеца, с което му причиняват реална вреда, то не е налице
причинна връзка между така причинената вреда и поведението на ответника, поради
следните причини:
Не се твърди и не се установява по несъмнен начин, ответникът
недобросъвестно да е отнел на ищеца възможността да узнае неблагоприятното за него
решение и да предприеме необходимите правни действия за въззивното му обжалване.
Напротив – от събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищецът е
бил уведомен за постановения неблагоприятен за него съдебен акт, както и за
10
възможността да подаде въззивна жалба. Същият е отказал да бъде представляван от
адв. Д. пред въззивната инстанция, но е имал възможност да организира защитата си
чрез упълномощаване на друг адвокат, или като сам предприеме необходимите правни
действия за това, или като поиска от съда да му бъде предоставена правна помощ за
това. Настъпилата вреда в патримониума на ищеца, в резултат от влизане в сила на
съдебно решение, с което се признават за установени задължения на ищеца към трето
лице, е опосредена от собственото поведение на ищеца, и взетото от него решение да
откаже да бъде представляван пред въззивната инстанция от адвокат Д., поради което
не е налице пряка причинна връзка между действията на ответника по осъщественото
процесуално представителство, и бездействието му да подаде въззивна жалба срещу
неблагоприятното за ищеца решение, и настъпилата в патримониума на ищеца вреда.
По изложените съображения съдът намира, че при лежаща върху ищеца
доказателствена тежест, не се установява по несъмнен начин да са се осъществили
елементите на фактическия състав на специалната деликтна отговорност, предвидена
в чл.51 от ЗАдв. – не се установява да е налице противоправно поведение на ответника
Д., изразяващо се в неполагане на дължимата грижа при осъществяване на
процесуалното представителство на ищеца по гр.д.№4774/2013 г. на СРС – 75 състав,
не се установява твърдените от ищеца имуществени вреди реално да са възникнали,
както и не се установява да е налице непосредствена причинна връзка между
поведението на ответника Д. и настъпилите неблагоприятни последици в
патримониума на ищеца Е.К.. По изложените съображения предявеният иск се явява
изцяло неоснователен, и следва да се отхвърли.
Като е достигнал до същите правни и фактически изводи, първостепенният
съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което ще следва да се
потвърди.
При този изход от спора, въззиваемата страна има право да бъдат
присъдени разноските за въззивното производство. С отговора на въззивната жалба
ответникът е претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 2000 лв., за това, че в качеството си на адвокат е представлявал сам себе си
във въззивното производство. Искането е неоснователно. Адвокатското
възнаграждение е възмездяване на услуга, която се осъществява другиму, за защита на
чужди права. Когато адвокатът защитава собствените си права, той действа в лично
качество, и адвокатско възнаграждение не му се дължи от насрещната страна. По
делото не са представени доказателства ответникът да е реализиран други деловодни
разноски, поради което и такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260774 от 26.10.2020 г., постановено по гр.д.
№12675 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, 1-во г.о., 22 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12