РЕШЕНИЕ
№ 5785
гр. София, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110157809 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът ЗК „Лев Инс“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
за изпълнение на парично задължение срещу Столична община за сумите от: 489,98
лева (четиристотин осемдесет и девет лева и 98 стотинки), представляваща изплатено
застрахователно обезщетение на основание застрахователен договор "Каско" на МПС
№ със срок на валидност от 22.09.2018 г. до 21.09.2019 г. за настъпило ПТП на
21.11.2018 г. вследствие на попадане на МПС "Мерцедес", модел "Ц 250", с рег. № в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на ул. "Владимир Минков - в
гр. София, ведно със законна лихва за период от 31.08.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 149,32 лева (сто четиридесет и девет лева и 32 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 30.08.2019 г. до 30.08.2022 г., държавна
такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева), както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
Срещу заповедта за изпълнение е депозирано възражение от длъжника в
законоустановения срок, като след указание до заявителя, последният е предявил
установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът ЗК „Лев Инс“ АД твърди, че на 21.11.2018 г. в гр. София, ул. „В, в срока
на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско”, е
настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования при него лек автомобил марка "Мерцедес", модел "Ц 250", с рег. № , в
размер на 489,98 лева, като в този размер твърди да е включено изплатеното
застрахователно обезщетение от 479,98 лв. и 10,00 лв. ликвидационни разноски по
обработка на щетата. Твърди, че причина за настъпване на застрахователното събитие
е попадането на автомобила в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно.
Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на
1
пътя. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е
възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира
същата, заедно със законната лихва от предявяване на исковата молба до погасяване на
задължението. Твърди, че ответникът е получил регресна покана, но не е изпълнил
задължението си. Претендира и лихва за забава за период от три години преди
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Претендира разноски.
Ответникът Столична община оспорва иска, като твърди, че не е налице
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка, тъй като не
се установявало заплащането на уговорените застрахователни премии; че вредите не
са настъпили от описаното събитие; че ищецът е имал основания да откаже плащане на
щетата; че обезщетението надхвърля размера на действителните вреди; че е получил
регресна покана преди настоящото производство. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил. Моли съда да
отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на
която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се
установят следните факти: 1/ наличието на валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ в
срока на застрахователното покритие на договора и вследствие на виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът /бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
пътя/, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; 3/ в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на
дълга.
Видно е от приетата по делото застрахователна полица № от 21.09.2018 г., че
между „Лев Инс“ АД, в качеството му на застраховател, от една страна, и „АП Лизинг“
ЕООД, в качеството му на застрахован, от друга страна, бил сключен договор за
автомобилна застраховка „Каско“ на МПС по отношение на процесния автомобил
марка "Мерцедес", модел "със срок на застрахователно покритие от 00:00 часа на
22.09.2018 г. до 24:00 часа на 21.09.2019 г.
Приет по делото е протокол за ПТП № 1712815 от 21.11.2018 г., съставен в 20:50
часа от мл. автоконтрольор при ОПП – СДВР, в който е констатирано, че по данни на
водача И. Г., същият се движил в гр. София, по ул. „Владимир Минков - Лотко“, като
пред № 1 самокатастрофирал, попадайки в дупка на пътното платно. В протокола е
отразено, че щетите по автомобила са предна и задна дясна гума, джанти и други.
С уведомление за настъпило ПТП от 21.11.2018 г., подадено от И. Г. до ищцовото
дружество, водачът на автомобила описва механизма на ПТП, като сочи, че
преминавайки през дупка на пътното платно двете десни гуми спаднали. Направено е
искане за оглед и оценка на щетите по МПС. Представена е на застрахователя фактура
2
за отстраняване на щетата за сумата от 644 лева, издадена на 23.11.2018 г., както и
фактура за репатриране на автомобила за сумата от 48 лева, издадена на 21.11.2018 г.
Видно от данните по делото при ищцовото дружество е образувана щета № 0000-
1201-18-254013, по която е изготвен доклад и опис-заключение, по което е определено
обезщетение в размер на 431,98 лева. От съставения доклад се установява, че от така
определената сума била определена за изплащане на застрахованото лице. От
приложените по делото преводни нареждания за кредитен превод от 18.02.2019 г. и от
11.03.2019 г. се установява, че сумата от 431,98 лева /обезщетение по щетата/ и сумата
от 48 лева /разходи за репатриране/ лева са преведени по сметка на застрахованото
лице „АП Лизинг“ ЕООД. Тези обстоятелства са отделени и като безспорно между
страните с изготвения проект на доклад по делото, приет за окончателен без
възражения от тях.
До ответника била изпратена регресна покана по процесната щета за
възстановяване на платената сума от 479,98 лева, която била връчена на адресата на
07.05.2019 г., видно от приложеното известие за доставяне.
По делото е представен съставен протокол за ПТП от органите на МВР, въпреки
че с оглед разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба IЗ-41 от 12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и
Информационния център към ГФ, при повреда на МПС, която не е причинена от друго
ППС, мястото на произшествието не се посещава от органите на МВР – „Пътна
полиция“ и не се съставят документи за настъпилата повреда.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпита на водача на увредения автомобил И. С. Г..
Същият потвърждава, че си спомня за процесното събитие. Сочи, че е преминал през
дупката с дясната страна на автомобила, тъй като повредил десните гуми.
Потвърждава констатираното в съставения протокол. Сочи, че препятствието на
пътното платно не било сигнализирано по никакъв начин с пътни знаци или друго
обозначение.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като счита същите за логични и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Механизмът на ПТП се
потвърждава и от приетите по делото уведомление за изплащане на застрахователно
обезщетение и протокол за ПТП с начертани схеми на увреждането, взети предвид от
вещото лице по приетата САТЕ, която установява причинната връзка между този
механизъм и настъпилите вреди на автомобила. Поради изложеното съдът приема, че
на описаното в исковата молба място са били налице неравности на пътя – дупка на
пътното платно, необозначена по начин, позволяващ избягването й.
От представената застрахователна полица се установява, че към датата на ПТП е
съществувало валидно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увредения автомобил. Застраховката на процесния лек автомобил е
сключена при условията на Клауза 1 – /покриваща всички рискове, видно от
приложените Общи условия /, при която покрит риск е пътнотранспортно
произшествие, каквото е налице в настоящия случай, както и разходи за репатриране
на МПС. Ето защо възражението на ответника, че реализиралият се риск не е покрит, е
неоснователно.
Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното
застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право включва както
правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата
на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди
виновни действия – в този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978 г.
3
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19,
ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е
именно ответникът. Задължение на същия съобразно чл. 13 ЗДвП е било и да означи
неравността на пътя с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
участниците в движението. Общината като юридическо лице осъществява дейностите
по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните
по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на
задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо съдът намира,
че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при
него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на
механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Според заключението на САТЕ стойността, необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от 515,68 лева. Съдът кредитира
експертните заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.
По направеното от ответника възражение за намаляване на отговорността му
поради съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца
автомобил: Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен
да ги поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна
връзка със собственото му поведение. Когато и поведението на водача на увредения
автомобил е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване.
Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от наличието на
такава причинно-следствена връзка, а не и от наличието на вина в действието или
бездействието на пострадалия. За да е налице съпричиняване обективно е необходимо
за настъпването на вредите да са допринесли най-малко две лица - деликвентът и
увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен процес на увреждането.
В този смисъл е задължителната за съдилищата практика – напр. Решение № 444 от
31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК, произнесено по реда на чл. 290
ГПК.
В случая съдът намира, че по делото ответникът не доказа да е налице
съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил на
получените по него увреждания. Направеното от ответника възражение за
съпричиняване е бланкетно, без да се сочи и без да се доказва в производството с кое
свое поведение водачът на увредения лек автомобил е допринесъл за увреждането.
Столична община, чиято е тежестта, не доказва, че поведението на водача на МПС не
е било съобразено с конкретната пътна обстановка, поради което възражението за
съпричиняване не следва да бъде уважено.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на плащането
– 479,98 лв., както и ликвидицаионни разноски в обичаен размер от 10 лева.
Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде изцяло уважен.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
4
процесния период.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер на 489,98 лева.
Задължението на делинквента /на лицето, което отговаря за него/ към застрахователя е
задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на
вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и
моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на
регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът на настъпване
на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Покана е отправена до ответника
и получена от него на 07.05.2019 г. /видно от попълнената разписка – л. 29 от делото/.
Лихва за забава не се претендира от момента на връчване на регресната покана, а за
период три години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. За процесния период от 30.08.2019 г. до 30.08.2022 г. размерът на
мораторната лихва, определен от съда върху установения размер на главница по реда
на чл. 162 ГПК и посредством онлайн калкулатор от
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, възлиза на сумата от 149,32 лева. Искът
е предявен за същия размер, поради което следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят направените по делото разноски в размер на 640 лева съобразно
представения по делото списък на разноски по чл. 80 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищеца. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищцовото дружество в размер на 100,00
лв. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 465,00 лева, представляваща разноски съобразно представения списък за
разноски по чл. 80 ГПК, а именно: заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо
лице, юрисконсултско възнаграждение и усвоен депозит за разпит на свидетел.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, като с оглед изхода на делото сумите следва да се присъдят в пълен
размер.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Столична
община, БУЛСТАТ *********, гр. София, ул. „Московска“ № 33 дължи на ЗК „Лев
Инс“ АД, ЕИК ********* сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК на 14.09.2022 г. по ч. гр. дело № . по описа на
СРС, 33 състав, както следва:
489,98 лева на осн. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД, представляваща
регресно вземане за изплатено по договор за застраховка „Каско“ на МПС
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 21.11.2018 г. в гр. София,
5
вследствие на което е настъпило увреждане на лек автомобил марка "Мерцедес",
модел "Ц 250", с рег. № СВ0069АВ, за което е образувана щета при ищеца под №
0000-1201-18-254013, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 31.08.2022 г. до окончателното й погасяване;
149,32 лева на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода
от 30.08.2019 г. до 30.08.2022 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Столична община, БУЛСТАТ *********, гр.
София, ул. „Московска“ № 33 да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* сумата
от 465,00 лева, представляваща разноски в исковото производство и сумата от 75,00
лева, представляваща разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6