РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 20.06.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на петнадесети юни през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2953 по описа
за 2017 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от
„Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В. срещу Е.И.М. ЕГН ********** *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни
установителни искове с правно основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 282,77 лева за
консумирана топлинна енергия, от които 244,15 лева – главница, представляваща
стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2014 г. до
31.01.2017 г., както и 38,62 лева, представляващи лихва за забава за периода от
03.04.2014 г. до 01.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, както и
направените в заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 1673/2017 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който в предвидения от закона
срок е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, по повод на което е
депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба
навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот-
апартамент с абонатен № ***, находящ се в *** е
клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Навеждат се доводи, че съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила
30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007
г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен
реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и
ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този
случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се,
че с изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от
ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от
приложената по ч.г.д. № 1673/2017 г. извлечение от сметка за абонатен номер № ***
ответникът е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил
задължението си. Излага, че сумите за топлинна енергия за периода от 01.11.2010 г. до 31.01.2017 г. за
процесния имот са начислявани от ищеца по изготвяни отчети от топлофикационното
дружеството на базата на реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата
на чл.61, ал.1 от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в
настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да постанови решение при
признание на иска. Претендира и разноски, както за исковото, така и за
заповедното производство, като за последните моли да бъдат съобразени с
предявената част в настоящето производство.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба. Признава предявения иск
за главницата за незаплатена топлинна енергия за сумата 244,15 лева за периода
от 01.02.2014 г. до 31.01.2017 г. и за лихва за забава върху главницата в размер на 38,62 лева за периода от
03.04.2014 г. до 01.03.2017 г. Прави
възражение за прекомерност на направените от ищеца разноски.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Налице е изрично признание на предявените
искове.
В съдебно заседание е отправено и искане от страна на ищеца да бъде
постановено решение при признание на иска и доколкото съдът счита, че не са
налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, то се налага изводът,
че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение
при признание на исковете, с което същите да бъдат уважени. Съдът намира, че признатите
права не противоречат на закона и на добрите нрави, доколкото от представените
в заповедното производство, приобщено към делото, препис-извлечение от сметка
на абонатен номер *** и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от ,,Т.П.” ЕАД се установява дължимост на претендираната сума от страна
на ответника. С оглед на направеното признание на предявените искове от
ответника, следва да бъде постановено положително установително решение относно
дължимостта на вземането по предявените
искове.
Съдът като взе
предвид, че е налице разлика
между предявените искови суми и тези, претендирани по ч.гр.д. № 1673/2017г. на ПлРС, счита, че за горницата над предявения
иск, Заповед за изпълнение № 1084/10.03.2017 г., следва да се обезсили.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото производство
разноски.С депозиране на възражение в заповедното производство и
незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите суми изцяло или
частично, ответникът е станал повод за водене на делото, поради което не е
налице основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както ги е
направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. Съразмерно с цената на
предявените искове на заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 19.91 лв.
За исковото производство, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 175,00 лв, от които 75,00 лв.
заплатени държавни такси и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, част от претендираното
юрисконсултско възнаграждение от 150.00 лв. Относно разноските за
юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира
следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е
налице фактическа и правна сложност, напротив – налице е признание на иска,
поради което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в
размер на 100.00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Е.И.М. ЕГН ********** *** дължи на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Й.В., сума в общ размер 282,77 лева /двеста осемдесет и два
лева и седемдесет и седем стотинки/ за консумирана топлинна енергия, от които 244,15
лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.02.2014 г. до 31.01.2017 г., както и 38,62 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 03.04.2014 г. до 01.03.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1673/2017 г. по
описа на ПлРС, до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.И.М.
ЕГН
********** *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 19,91 лева /деветнадесет лева и деветдесет и една стотинки/,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1673 по описа за 2017 г. на Плевенски
районен съд, разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.И.М. ЕГН ********** *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 175,00 лв. /сто седемдесет и пет лева/,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение № 1084 от 10.03.2017г. по ч.гр.д.
№ 1673/2016г. на ПлРС за сумата над 244,15
лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.02.2014 г. до 31.01.2017 г.,
и за сумата над 38,62 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 03.04.2014 г. до 01.03.2017 г
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: