№ 502
гр. Дупница, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20231510100632 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Борово“, ул.
„Ястребец“ № 23Б, срещу З. Б. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която е предявен иск с
правно основание чл. 422, вр. с чл.415 от ГПК. Ищецът твърди, че ответницата, в качеството
си на собственик на топлоснабден имот-жилищен апартамент, находящ се в ***, е била
битов клиент на топлинна енергия по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ),
с абонатен № 357622, като е ползвала доставяна от дружеството-ищец в посочения
топлоснабден имот топлинна за м. април 2021г., която не е заплатила.
Сочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД
и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна
на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответницата не е упражнила
1
правата си по чл. 150, ат. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 на ДКЕВР,
публикувани във в-к “Монитор”, в сила от 10.07.2016г.; В раздел ІХ от ОУ - „Заплащане на
ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които
купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.
В този смисъл, задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се
начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се
начислява, в случай че клиента изпадне в забава, т.е след изтичане на 45-дневния срок от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
В изпълнение на нормативната уредба сградата-етажна собственост, в която се
намира топлоснабденият имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма “Термокомплект” ООД. Съгласно чл. 139 от
Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда
- етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ,
сумите за ТЕ, за топлоснабдения имат, са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по
прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата -
“Термокомплект” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от
24.04.2007г.).
С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че ответницата му дължи сума в общ размер на
общо 84.59 лв., от които: сумата от 71.45 лв.-главница, представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.04.2021г. до 30.04.2021г., сумата от 10.95
лв.-законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 31.05.2021г. до
03.01.2023г., сума за дялово разпределение за периода от 01.04.2021г. до 30.04.2021г. в общ
размер на 2.19 лв., от които 1.87 лв.-главница и 0.32 лв.-лихва, начислена за периода от
31.05.2021г. до 03.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ищецът е направил искане по чл. 219 от ГПК за привличане като трето лице-помагач
на “Термокомплект” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Люлин“, ул. „Проф. Александър Станишев“ № 2. Правният си интерес от
привличането ищецът обосновава с факта, че между “Термокомплект” ООД и
„Топлофикация София“ ЕАД имало сключен договор при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда – етажна
собственост, като през процесния период „Топлофикация София“ ЕАД е остойностявала
2
топлинната енергия за процесния имот по данни, предоставяни от “Термокомплект” ООД. За
“Термокомплект” ООД съществувал правен интерес да е трето лице-помагач, защото с
участието си по делото можело да докаже, че извършеното от негови служители
разпределение на топлинната енергия, е в съответствие с действащата нормативна уредба,
докато за „Топлофикация София“ ЕАД правният интерес от привличане на трето лице –
помагач се извеждал от обстоятелството, че при евентуално неуважаване на предявения иск
поради оспорване на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия, за
дружеството съществувала възможност да заведе регресен иск срещу “Термокомплект”
ООД.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответницата, с който
се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответницата твърди, че е
заплатила претендираните суми и представя като доказателство копие от платежен
документ.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, а се установява и от представените от ищеца с исковата
молба и от третото лице-помагач с допълнителна молба и приети като доказателство по
делото документи: Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 64, том І, рег. № 1719,
дело № 53/2021г.; Протокол за проведено на 31.07.2002г. Общо събрание на етажните
собственици на сграда, находяща се в ***, на което било взето решение да се сключи
договор за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода, с
фирма „Термокомплект“ ООД; Сключен на 17.09.2002г. договор между ищеца и
„Термокомплект“ ООД, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост в гр. София, главни отчети,
документи, удостоверяващи датата на връчване на изравнителните сметки и документи за
сертификация на уредите за дялово разпределение, че ответницата, в качеството си на
собственик на топлоснабден имот-жилищен апартамент, находящ се в ***, е била битов
клиент на топлинна енергия по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ), с
абонатен № 357622, като е ползвала доставяна от дружеството-ищец в посочения
топлоснабден имот топлинна за м. април 2021г.
Приложено е ч.гр.д. №154/2023г. по описа на РС - Дупница, по което е подадено
възражението от ответника по настоящото дело и са приложени доказателства за спазване на
срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Ответницата е представила два броя платежни нареждания от 10.07.2023г., видно от
които, след предявяване на иска, е платила по сметка на „Топлофикация София“ ЕАД сума в
размер на общо 138.75 лв.
Във връзка са така направеното плащане, с молба вх. № 6790/24.07.2023г. ищецът е
признал, че ответницата е направила плащания в размер на общо 138.75 лв., с които са
3
заплатени частично дължимите суми. По делото остават незаплатени сума в размер на общо
95.84 лв., от които: 73.32 лв.-главница, 11.27 лв.-мораторна лихва и 11.25 лв.-съдебни
разноски.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
154/2023г. по описа на РС - Дупница. Искът е предявен от процесуално легитимирана страна
и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният
интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК относно вземанията, предмет на настоящото
производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът
за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В
тежест на ищеца е да докаже, че се намира в договорни отношения с ответника, че е
изпълнил своите задължения по договора за доставяне на топлинна енергия в имот,
собственост на ответника в процесния период, че начисляването на сумите за текущите
месеци е извършено в съответствие с нормативната уредба - Закона за енергетиката и
подзаконовите нормативни актове, че всяка от сумите е изискуема.
Безспорно е установено по делото, че ответникът е битов клиент по смисъла на § 1, т.
2а ДР от Закона за енергетиката - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди, като собственик на топлоснабдения имот през
процесния период. Не е спорно между страните и следва да се приеме за доказано, че
начислените суми за топлинна енергия за процесния период са отчетени и фактурирани
коректно от ищеца и същите са дължими от ответницата.
С оглед изложеното, съдът намира, че претендираните с исковата молба суми са
дължими, поради което следва да се разгледа направеното от ответника възражение за
погасяването чрез плащане. Ответницата е платила след предявяване на иска сума в размер
на общо 138.75 лв., с които е погасила изцяло дължимите суми, както и част от разноските
по делото, предвид на което предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Настоящият състав намира, че разноските в настоящото производство следва да бъдат
възложени в тежест на ответницата, тъй като същата с поведението си (неплащане на
дължимите суми) е дала повод за завеждане на делото от ищеца. Плащането на дължимите
суми е направено от ответницата едва след като същата е узнала за предявения срещу нея
иск-на 10.07.2023г.
Сторените разноски от ищеца в настоящия процес са в размер на общо 175.00 лв., от
които 75.00 лв.- представляващи внесената от нея държавна такса по предявения иск и
100.00 лв.-юрисконсултско възнаграждение. Следва да бъдат присъдени и разноските по
4
ч.гр.д. № 154/2023г. по описа на РС-Дупница в размер на общо 75.00 лв., от които 25.00 лв.
Д.Т. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ищцата е заплатила сума в размер на общо 138.75 лв., от която, като се приспаднат
сумите по иска в размер на общо 84.59 лв., остават 54.16 лв., до който размер следва да се
приеме, че разноските са погасени.
От всичко гореизложено се налага извод, че ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство в размер на общо 195.84
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Борово“, ул.
„Ястребец“ № 23Б, срещу З. Б. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание
чл. 422, вр. с чл.415 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответницата З. Б. К. дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ” ЕАД сума в размер
на общо 84.59 лв., от които: сумата от 71.45 лв.-главница, представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.04.2021г. до 30.04.2021г., сумата от 10.95
лв.-законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 31.05.2021г. до
03.01.2023г., сума за дялово разпределение за периода от 01.04.2021г. до 30.04.2021г. в общ
размер на 2.19 лв., от които 1.87 лв.-главница и 0.32 лв.-лихва, начислена за периода от
31.05.2021г. до 03.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното плащане.
ОСЪЖДА З. Б. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. „Борово“, ул. „Ястребец“ № 23Б, сторените разноски по
настоящото дело, както сторените разноски по ч.гр.д.№ 154/2023г. по описа на ДРС, в
размер на общо 195.84 лв. (сто деветдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки).
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач “Термокомплект”
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Люлин“, ул.
„Проф. Александър Станишев“ № 2.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5