РЕШЕНИЕ
№ 453
гр.Бургас, 12.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 20 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря С. Х., в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа
докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 229 по описа на съда за 2020г. и
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) гр.Бургас с
адрес гр.Бургас, ул. „Шейново“ № 24, ет. 4. Касаторът участва в производството
чрез пълномощник – юрисконсулт С. Н..
Ответник по касация е Кинг Бъргър ЕООД ЕИК:********* с
адрес гр.Бургас ул.Александър Велики 3. Ответникът по касация участва в
производството чрез пълномощник – адвокат В.В. ***.
Касационната жалба е насочена срещу решение № 367/09.12.2019г.
по АНД № 1350/2019г. на Районен съд Несебър. С обжалваното решение е отменено
наказателно постановление № 02-0002515/09.09.2019 г. на директора на ДИТ (АНО),
с което на Кинг Бъргър ЕООД за извършено нарушение по чл.75а ал.2 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) е наложена имуществена санкция
5 000лв.
В обстоятелствената част на НП АНО е приел за установено,
че на 17.07.2019г. привлеченото към административнонаказателна отговорност лице,
в стопанисван от него обект заведение за бързо хранене Бъргър Кинг, намиращо се
в к.к.Слънчев бряг, алея Кубан, е приело лицето Б.А., роден на ***г., гражданин
на Узбекистан (чужденец), да предоставя работна сила на длъжност касиер, без
съответно разрешение или регистрация в Агенция по заетостта.
В мотивите си първоинстанционният съд е приел за
установена фактическата обстановка по АУАН и НП. Констатирал, че чужденецът А. е
бил приет от жалбоподателя на посочената работа, считано от 14.06.2019г., въз
основа на трудов договор с условие за стажуване № 15/13.06.2019г. Констатирал
е, че относно А. е била налице регистрация № 12/21.06.2019г. на директора на
дирекция Бюро по труда гр.Поморие, но същата е била отменена по реда на чл.99
от АПК за възобновяване на производството по издаване на административни актове,
с решение № 23/12.07.2019г. на директора на Агенция по заетостта. На основание
чл.60 ал.1 от АПК е постановено предварително изпълнение на отменителното
решение и същото е връчено на Кинг Бъргър ЕООД с обратна разписка на
15.07.2019г. Два дена по-късно, а именно на 17.07.2019г., контролните органи на
ДИТ установили, че чужденецът А. продължава да работи по посочения трудов договор.
За да отмени наказателното постановление първоинстанционният съд приел, че
административнонаказващият орган е допуснал неяснота коя от двете хипотези на
чл.75а ал.2 от ЗТМТМ е приел за приложима в случая – дали е налице приемане на
чужденеца или е бил допуснат да предоставя работната си сила. Тази неяснота е
довела до невъзможност на привлеченото към отговорност лице да се защити
ефективно. Наред с това съдът приел, че в постановлението е следвало да се
формират изводи какъв режим не е бил спазен при приемането на работа –
разрешителен или регистрационен, при положение, че и двата режима са визирани в
приетата за приложима правна норма. В мотивите си първоинстанционния съд приел
наред с горното, че установените по случая обстоятелства в съвкупността си
обосновават приложимост на разпоредбата на чл.28 от занн, тъй като случая е
маловажен. Поради това първоинстанционния съд отменил наказателното
постановление.
В касационната жалба се оспорват правните изводи на
първоинстанционния съд. Касаторът счита, че установените факти обосновават
правен извод за осъществен състав на административно нарушение по чл.75а ал.2
от ЗТМТМ и липсват специфики на случая, които да обосноват приложимост на чл.28
от ЗАНН. Иска първоинстанционното решение да се отмени и вместо него да се
постанови ново по същество, с което се потвърди обжалваното наказателно
постановление. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в законния 14-дневен
срок по чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.
Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Счита
мотивите на първоинстанционния съдебен акт за правилни, като съобразени със
събраните доказателства и закона. Излага допълнителен довод за
незаконосъобразност на наказателното постановление, като сочи, че същото е
издадено в противоречия с разпоредбите на Директива 2016/801 на ЕС, чийто срок
за транспониране е изтекъл, при което същата следва да има директен ефект в
страната. Иска касационната инстанция да остави в сила първоинстанционното
съдебно решение. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага немотивирано
становище за неоснователност на касационната жалба и иска потвърждаване на
първоинстанционното решение. Не сочи нови доказателства.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.
За да прецени правилното приложение на материалния закон,
настоящата съдебна инстанция при следното.
Фактите по делото като цяло са безспорни и правилно
са установени от първоинстанционния съд, съобразно описанието по-горе. Възприетите
правни изводи въз основа на тях обаче, не могат да бъдат споделени от настоящия
съдебен състав.
Съгласно чл.38а от ЗТМТМ граждани на трети държави,
които са приети като стажанти по трудов договор с условие за стажуване с местен
работодател, упражняват заетост на територията на Република България без
разрешение за работа – за срока на продължителност на стажа и с разрешено
пребиваване съгласно чл.
24в, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България. Трудовият договор
по ал. 1 съдържа програма на стажа и условия за провеждане на теоретично и
практическо обучение. Случаите по ал. 1 се регистрират в Агенцията по заетостта
от работодателя, който провежда стажа (а не от чужденеца). В случая
работодателят е поискал и у била извършена необходимата по закон регистрация от
съответния административен орган, но в резултат на неправилна оценка на фактите
и неправилно приложение на закона.
Представения трудов договор, макар и посочен от страните като такъв за
стажуване, не е отговарял на изискуемите от закона условия за квалификацията му
по чл.233б от КТ. След отмяната на регистрацията на чужденеца и постановеното
предварително изпълнение на акта, с който това е извършено, правото на
работодателя да го приеме на работа и да ползва в дейността си работната сила
на посоченото като стажант лице, е прекратено. След като жалбоподателят
продължил да приема на работа чужденеца, той е осъществил състава на посочената
административнонаказателна разпоредба, а именно на чл.75а ал.2 от ЗТМТМ, според
която на работодател – юридическо лице, за което чужденец предоставя работна
сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се налага
имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на
по-тежко наказание. Настоящата инстанция не намира неяснота относно
осъществяването на административнонаказателния състав. След като към момента на
извършената проверка регистрацията по чл.38а от ЗТМТМ е била отменена (т.е. от
правна гледна точка е липсвала регистрация) и същевременно работодателят е
приел работника-чужденец да продължи да предоставя работната си сила при него,
състава на нарушението е осъществен.
Настоящата инстанция не споделя правните изводи на
първоинстанционния съд, че изискуемата по закон пълнота на мотивите на
наказателното постановление (и на предхождащия го АУАН) предполагат обсъждане
на релевантните факти и формиране на правен извод относно това какъв режим не е
бил спазен при приемането на работа на чужденеца – разрешителен или
регистрационен. След като в случая е установено, че липсва както разрешение,
така и регистрация, подобно обсъждане в мотивите не е необходимо, тъй като с
нищо не би могло да промени крайния правен извод за осъществен административнонаказателен
състав.
Неоснователно е направеното от ответника по касация
възражение срещу законосъобразността на наказателното постановление, като
противоречащо на разпоредбите на Директива 2016/801 на ЕС. Възражението е общо
и не сочи несъответствия с конкретни разпоредби. Освен това посочената
директива не е приложима към настоящия случай. Съгласно чл.1 б.А от Директива
2016/801 на ЕС, тя касае условията за влизане и пребиваване на територията на
страната на граждани на трети държави, включително когато това влизане и пребиваване е с цел провеждане
на стаж (какъвто е процесния случай), когато това е за период над 90 дни. В
настоящия случай посоченият от страните по трудовия договор срок на стажа е под
90 дни.
Основателни са оплакванията на касатора за допуснато от
първоинстанционния съд неправилно приложение на чл.28 от ЗАНН. За да се приеме,
че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН следва да се налице
обстоятелства, които са специфични дотолкова, че да определят нарушението като
изключение, отличаващо се от останалите подобни случаи със занижена степен на
обществена опасност. Съдът не намира за значими в тази връзка направените от
привлеченото към отговорност лице доводи, касаещи специфичния статут на наетия
като работник чужденец. Касае се за отговорност не на работника, а на
работодателя, произтичаща напрактика от това, че след като е получил на
15.07.2019г. подлежащ на изпълнение административен акт, два дена по-късно е
продължавал да отказва да го изпълни. Подобно поведение не следва да се
разглежда като маловажен случай. Изложените от жалбоподателя, както и в
мотивите на първоинстанционното съдебно решение обстоятелства наистина смекчават
тежестта на нарушението, но обосновават извод за превес на смекчаващите
тежестта на нарушението обстоятелства, което налага определяне размера на
санкцията към установения от закона минимум. Това не е било взето предвид от
АНО при определяне размера на санкцията и следва да се съобрази от настоящата
инстанция.
Жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.221
ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се отмени, като на основание
чл.222 ал.1 от АПК се постанови ново, с което делото се реши по същество, а
именно като се измени наказателното постановление чрез намаляване размера на
имуществената санкция от 5000лв. на 2000лв., на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 367/09.12.2019г.
по АНД № 1350/2019г. на Районен съд Несебър и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 02-0002515/09.09.2019 г. на директора на дирекция Инспекция по
труда Бургас, като намалява размера на имуществената санкция от 5000лв. на
2000лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.