РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1978
гр. Пловдив, 03 септември 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в закрито заседание на трети септември през две
хиляди и петнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 2057 по описа за 2015
год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид
следното :
Производство по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба, предявена от „Бамекс“
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление : **, електронен адрес : office@bamex.bg, чрез процесуалния си
представител адв.К.Б.,***, „Делови Център Пловдив“, ет.6, офис 606 против
Министерство на икономиката, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.4 § 3
от Договора за Европейския съюз, с която са предявени искови претенции за
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в общ
размер на 7 591 136, 55 лв. вследствие на незаконосъобразен
административен акт, отменен по съответния ред, а именно : Заповед № ТР Д – 15
- 12 от 08.10.2008г. на заместник – министъра на икономиката и енергетиката,
както следва :
- обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди в размер на 6 222 716, 34 лева (шест милиона двеста двадесет
и две хиляди седемстотин и шестнадесет лева и
тридесет и четири стотинки);
- лихвите върху посочената
сума от датата на постановяването на решението на Административен съд София -
град (26.07.2013 г.) до датата на
подаване на исковата молба (04.08.2015 г.), възлизащи на 1 281 616, 76 лева
(един милион двеста осемдесет и една хиляди шестстотин и шестнадесет лева и
седемдесет и шест стотинки);
- обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди в размер на 50 000 лева (петдесет хиляди лева);
- лихвите върху посочената
сума от датата на извършване на нарушението - издаването на незаконосъобразната
заповед (08.10.2008 г.) до датата на подаване на исковата молба (04.08.2015
г.), възлизащи на 36 803, 45 лева (тридесет и шест хиляди осемстотин и три лева
и четиридесет и пет стотинки);
- лихвите върху посочените суми
от датата на предявяване на исковете до окончателното плащане на обезщетението.
Претенцията е и за осъждане на
ответника да заплати направените по делото разноски.
Ответникът по делото – Министерство на
икономиката, счита че исковата молба по чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл.4 § 3 от
Договора за Европейския съюз е недопустима и следва да се остави без
разглеждане, като предявена срещу ненадлежен ответник. Алтернативно се навеждат
доводи за нейната неоснователност и се иска същата да бъде отхвърлена като такава.
Пловдивският административен съд,
в настоящия състав, след като прецени данните по делото, доводите и
възраженията на страните, прие за установено следното :
Твърденията,
на които се основава исковата молба са, че е налице незаконосъобразен
административен акт, отменен по съответния ред, а именно : Заповед № ТР Д – 15
- 12 от 08.10.2008г. на заместник – министъра на икономиката и енергетиката,
отменена с влязло в сила съдебно решение № 5250 от 26.07.2013г. по адм.дело №
6582/2008г. на Административен съд София град. В тази връзка ищецът твърди, че
в резултат на незаконосъобразният административен акт на заместник – министъра
на икономиката и енергетиката е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в
наказателни лихви по просрочени и изискуеми кредити, обезщетения на напуснали
служители поради неплатени работни заплати, стойността на продадените на
публична продан земи, сгради и съоръжения на дружеството по изпълнително дело с
взискател „Уникредит Булбанк“ АД, лихви,
разноски и такси по дела, заведени от съконтрагенти на дружеството за заплащане
на суми по неизпълнени договори, лихви, глоби и санкции за неизплатени публични
задължения, безвъзмездна финансова помощ, както и неимуществени вреди, изразяващи
се в загуба на безупречната репутация на дружеството, като коректен търговец,
който зачита правилата и законите на бизнеса, на доброто име на дружеството на
коректен клиент на банката.
В този смисъл се иска на основание чл. 1, ал.
1 ЗОДОВ и чл.4 § 3 от Договора за Европейския съюз ответникът – Министерство на
икономиката да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени
и неимуществени вреди в общ размер на 7 591 136, 55 лева (седем милиона петстотин деветдесет и една хиляди сто
тридесет и шест лева и петдесет и пет стотинки).
Видно от предявената искова молба, заявените
претенции на ищеца са насочени срещу Министерството на икономиката, като
юридическо лице по смисъла на чл.205 от АПК, доколкото се твърди, че вредите,
чиято репарация се претендира от ищеца, са произтекли от незаконосъобразна
заповед на заместник – министъра на икономиката и енергетиката, упълномощен с
нарочна заповед от министъра на икономиката и енергетиката.
При
така изложените фактически обстоятелства и формулираните въз основа на тях
искови претенции по чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ и чл.4 § 3 от Договора за Европейския съюз, съставляващи осъдителни
искове за заплащане на обезщетение по реда на чл. 203 и сл. от АПК за
претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт, отменен по
съответния ред, настоящият съдебен състав намира, че същите са недопустими,
поради следните съображения :
Считано
от 13.07.2012г. е в сила нов Закон за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. 53 от 13.07.2012г., в сила от
13.07.2012 г.), с който е отменен Законът за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. 86
от 2003 г.; изм., бр. 70 от 2004 г., бр. 77, 87, 88, 95 и 105 от 2005 г., бр.
30, 34, 63 и 80 от 2006 г., бр. 53 от 2007 г., бр. 36, 70 и 105 от 2008 г., бр.
82 и 95 от 2009 г., бр. 41, 63 и 98 от 2010 г., бр. 8, 30, 33 и 99 от 2011 г.;
Решение № 3 на Конституционния съд от 2012 г. - бр. 26 от 2012 г.; изм., бр. 44
от 2012 г.), и който нов закон е действал, както към момента на постановяване
на решението на АССГ по адм.д.6582/2008г., с което е отменен административния
акт (26.07.2013г.),
респективно влизането му в законна сила, така и към момента на предявяване на
исковата молба. С новия Закон за управление на отпадъците лицензионният режим
по отношение на извършване на търговска дейност с черни и цветни метали е
отменен и е въведен нов разрешителен режим за търговците на метални отпадъци,
който вече се администрира и контролира от министъра на околната среда и водите,
който е и национален компетентен орган и координатор по всички международни
спогодби, свързани с предмета на закона, по които Република България е страна (така § 3 от допълнителните разпоредби на Закона аз
управление на отпадъците).
Казано
с други думи, в случая компетентността на органа, издал акта – заместник - министъра
на икономиката и енергетиката, като упълномощено лице от министъра на
икономиката и енергетиката по отношение на лицензионния режим за търговията с
черни и цветни метали понастоящем е отнета, като компетентността относно
разрешителния режим за търговията с метални отпадъци вече е предоставена на
министъра на околната среда и водите.
Следователно изложеното по горе, съотнесено с
конкретиката на настоящия казус налага да се приеме, че предметът на правния
спор се обема от компетентността на Министерството на околната среда и водите,
в частност на директора на РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите,
съгласно чл.75, ал.1 във връзка с чл.67, ал.1 от ЗУО, поради което и Министерство
на икономиката, считано от 13.07.2012г. не разполага с пасивна процесуалноправна
легитимация да бъде ответник по предявените от дружеството искови претенции с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.4 §3 от Договора за Европейския съюз.
В
обсъжданата насока, с оглед разрешаването на настоящия административен спор,
несъмнено ще следва да бъде съобразено и правилото на чл.205 от АПК, съгласно което искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. По силата
на посочената правна норма ответник следва да бъде юридическото лице, в чиято
система бюджетно и организационно е включен органът или длъжностното лице, пряк
причинител на увреждането. В този смисъл е и т.6 от Тълкувателно решение №
3/2004г. на ВКС, която посочва кой може да бъде ответник.
В случая отнемането на компетентността на
органа, издал незаконосъобразния акт – заместник - министъра на икономиката и
енергетиката, като упълномощено лице от министъра на икономиката и енергетиката
по отношение на лицензионния режим за търговията с черни и цветни метали и
предоставянето на компетентността относно разрешителния режим по отношение на търговията
с метални отпадъци на министъра на околната среда и водите, обаче не налага
служебно конституиране, като ответник по делото на юридическото лице, съгласно
чл.205 от АПК, в чиято система бюджетно и организационно е включен органът, овластен
с компетентността да издава същите актове, а именно : Министерството на околната среда и водите, в
какъвто смисъл е разпоредбата на чл.153 от АПК, приложима единствено в
производството по оспорване на административни актове.
В тази
насока, следва да се посочи, че исковете
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се разглеждат по
реда на АПК, в който обаче липсват разпоредби относно исковото производство.
Затова и на основание разпоредбата на чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК. Особеното за
производството по чл. 203 - чл. 207 от АПК е, че законодателят изрично
посочва срещу кого трябва да се насочи искът, като в този случай изискванията
за пасивната материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната
процесуална легитимация. Процесуалните предпоставки за исковото производство са
свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване, като процесуалната
легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални
предпоставките за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица
недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл. 130 от ГПК или да прекрати
образуваното съдебното производство. В тази насока, следва да се посочи още, че
съдът не е длъжен да напътства ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва
да е ответник, а е длъжен само да даде указания във връзка с надлежното
упражняване на правото на иск, като в исковото производство съдът не може
служебно да конституира надлежния ответник, тъй като кръгът от страни в исковия
процес се сочи само от ищеца (така и в този
смисъл са Определение № 9424 от 13.07.2009г. на Върховен административен съд по
адм.дело № 8922/2009г., III отделение, Определение № 12871 от 02.11.2010г. на
Върховен административен съд по адм.дело № 13362/2010г., III отделение
и други).
При това положение, настоящият състав
на съда намира, че исковите претенции, предявени от ищеца срещу Министерството
на икономиката са недопустими, като предявени срещу ненадлежна страна, която в
случая, каза се не е пасивно легитимирана да отговаря по така предявените искове
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.4 § 3 от Договора за Европейския съюз. В случая
предявяването на исковете срещу Министерството на икономиката, а не срещу
Министерството на околната среда и водите, които с оглед изложеното по- горе и съгласно чл.205 и т.6 от Тълкувателно
решение № 3/2004г. на ВКС е надлежна страна, обуславя извод за процесуалната
недопустимост на предявените искове.
Поради
изложеното исковата молба следва да бъде върната на подателя й на основание
чл.130 от ГПК, приложим във връзка с разпоредбата на чл.144 от АПК, а производството по делото
следва да бъде прекратено.
Водим от
горното, Пловдивският административен съд, ХІІ състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба, предявена от „Бамекс“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление : **, електронен адрес : office@bamex.bg,
чрез процесуалния си представител адв.К.Б.,***, „Делови Център Пловдив“, ет.6,
офис 606 против Министерство на икономиката, с която са предявени искови
претенции с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.4 § 3 от Договора за
Европейския съюз за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди в общ размер на 7 591 136, 55 лв. вследствие на
незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, а именно :
Заповед № ТР Д – 15 - 12 от 08.10.2008г. на заместник – министъра на
икономиката и енергетиката, както следва :
- обезщетение за претърпените от
него имуществени вреди в размер на 6 222 716, 34 лева (шест милиона двеста
двадесет и две хиляди седемстотин и шестнадесет лева и тридесет и четири стотинки);
- лихвите върху посочената сума от
датата на постановяването на решението на Административен съд София - град
(26.07.2013 г.) до датата на подаване на
исковата молба (04.08.2015 г.), възлизащи на 1 281 616, 76 лева (един милион
двеста осемдесет и една хиляди шестстотин и шестнадесет лева и седемдесет и
шест стотинки);
- обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди в размер на 50 000 лева (петдесет хиляди лева);
- лихвите върху посочената сума от
датата на извършване на нарушението - издаването на незаконосъобразната заповед
(08.10.2008 г.) до датата на подаване на исковата молба (04.08.2015 г.),
възлизащи на 36 803, 45 лева (тридесет и шест хиляди осемстотин и три лева и
четиридесет и пет стотинки);
- лихвите върху посочените суми от
датата на предявяване на исковете до окончателното плащане на обезщетението.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2057
по описа за 2015 г. на Административен
съд - гр.Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: