Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.12.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1015 по описа на СГС за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД вр. с чл. 81, т. 2 вр. с чл. 49, т. 1 от Конвенцията на ООН за договорите
за международна продажба на стоки.
Ищецът твърди, че между страните са били установени
търговски отношения във връзка с продажба и доставка на полиетиленови торби,
произвеждани от „Е.“ ЕООД. Установена била търговска практика между двете
дружества за всяка отделна търговска сделка ответникът да издава про-форма
фактура, с която се специфицира поръчката, определя се начина на заплащането,
срок и място на доставката и се уточнява евентуално и други детайли на
търговската сделка. Твърди, че в началото на месец юни 2014 г. направил поръчка
към ответника за конкретно посочени количества и видове полиетиленови торби, за
която „Е.“ ЕООД издал проформа фактура на обща стойност 88 200 евро. На
11.06.2014 г., съгласно получената проформа фактура от дата 03.06.2014 г.,
заплатил 50% от цялата стойност, а именно 44 100 евро по конкретно
посочена банкова сметка, *** „Е.“ ЕООД. Въпреки надлежното изпълнение на
задължението си за авансово плащане, не получил доставката на стоката в разумен
срок по смисъла на чл. 319 ТЗ. Посочва, че многократно инициирал разговори с
ответника за разрешаване на създалата се ситуация, в резултат на което били
провеждани срещи и разговори, но въпреки това не получил договорената стока.
Посочва, че забавата на ответника е довела до невъзможност да изпълни
договорени продажби от него към крайни клиенти, поради което няма вече и
интерес от изпълнението от страна на продавача /длъжник/. Заявява, че с
исковата молба упражнява правото си да развали договорената търговска продажба,
като посочва, че изпълнението за него е станало безполезно по смисъла на чл.
87, ал. 2 ЗЗД. Счита, че „Е.“ ЕООД дължи връщане на авансово платената сума от
44 100 евро, представляваща 50 % от цялата стойност на поръчаната стока
съгласно проформа фактура от 03.06.2014 г., тъй като с развалянето на договора
отпада основанието за дължимо плащане. Предвид изложеното иска да се постанови
решение, с което да се осъди ответникът да му заплати сумата 44 100 евро,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва иска като
неоснователен. Посочва, че се касае за трансграничен търговски спор и приложима
в конкретния случай е Конвенцията на Организацията на обединените нации относно
договорите за международна продажба на стоки, по която Република България и
Република Гърция са страни. Твърди, че в случая е налице договор за периодична
доставка на заместими вещи – стоки, чийто правопораждащ факт – съвпадане на
волята на двете страни, е настъпил преди издаване на проформата фактура от
03.06.2014 г. По смисъла на чл. 18, пар. 1, изр. 1 вр. чл. 11 от Конвенцията
сделката е сключена на 05.05.2014 г., на която дата е потвърдена поръчката.
Посочва, че ищецът е загубил правото да релевира волеизявление за разваляне,
тъй като същото е преклудирано по давност. Прави изрично възражение за изтекла
погасителна давност, тъй като най-късният момент, до който ищецът е имал
възможност да отправи нарочно волеизявление по реда на чл. 26 от Конвенцията е
05.05.2019 г. Посочва, че е упражнил правото по чл. 71, параграф 1, б. „б“ от
Конвенцията да не изпълнява собствените си задължения. Твърди, че бездействието
на ответника от 2014 г. до 2019 г. носи символиката на признание на собствената
неизправност и стремеж да не провокира ответникът да предяви по съдебен ред
претенциите си. Прави възражение за изтекла кратка тригодишна погасителна
давност по отношение предаването на процесните заместими вещи – чували за смет.
Счита, че претенцията на ищеца е и недоказана по размер, доколкото разликата
между внесените депозити и доставените количества е 33 300 евро.
В срока по чл. 372 ГПК с допълнителна искова молба
ищецът счита, че направените възражения и изложени правни аргументи в отговора
на исковата молба са неоснователни и недоказани, а направените твърдения и
правна квалификация на съществуващите правни отношения и сключени търговски
договори между страните са в противоречие с цитираните като приложимо право
общностни, международни и национални актове. Оспорва, че след като има
кореспонденция между страните относно бъдещи търговски отношения на 05.05.2014
г., то неизпълненото договорно задължение е станало изискуемо на тази дата и е
започнал срока на погасителната давност, и че същото е възникнало в резултат на
договор за периодични доставки. Посочва, че Конвенцията от Виена 1980 няма
правила, отнасящи се до давността, като Регламент № 593/2008 г. относно
приложимото право препраща към българското право, като право на сезирания съд.
Най-късният момент, в който ищецът И.А.Е. е имал възможност да отправи
волеизявление по реда на чл. 26 от Конвенцията се явява дата след 12.06.2014
г., когато е направено плащане на цената на поръчката. Възразява, че ответникът
за пръв път в отговора на исковата молба споменава за правото си по чл. 71, т.
1, б. „б“ от Конвенцията, а и не е изпълнил задължението си по чл. 71, т. 3.
Поддържа, че съществуващите договорни търговски отношения за продажба на стоки
не могат да бъдат квалифицирани като „периодични доставки“. Оспорва наведените
възражения за изтекла погасителна давност. Посочва, че предявеният иск не е за
реално изпълнение, т.е. не се претендира вземането за доставка на заместимите
вещи, предмет на договора между страните, а се заявява претенция за
неоснователно обогатяване. Счита, че изявлението в отговора на исковата молба
представлява частично признание на иска до размера на 33 300 евро.
В срока по чл. 373 ГПК с допълнителен отговор на
допълнителната искова молба ответникът поддържа становището си, че правото на
ищеца да иска разваляне на договорната връзка е погасено по давност към момента
на депозиране на исковата молба. Поддържа и останалите доводи, наведени в
отговора на исковата молба и заявените доказателствени искания. Прави
предложение за постигане на спогодба.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Приета е като доказателство проформа фактура от 03.06.2014
г., издадена от „Е.“ ЕООД до „И.“ АД, която съдържа вид на стоките и услугите,
количество, единична цена и обща цена от 88 200 евро. Посочено е, че 50%
от себестойността следва да бъде платена при поръчката и 50% при получаване на
стоките. Записано е, че сумата следва да се заплати по банкова сметка ***
„Райфайзен Банк“ АД.
Представено е потвърждение за плащане на сума 44 100
евро от 12.06.2014 г., с основание: 50% по проформа фактура 3/6/14 И.АД.
В разменената между страните кореспонденция се съдържа писмо
от 20.11.2014 г., съгласно което ищецът, чрез лице Т.Т., се е обърнал към „Е.“
ЕООД и конкретно до лице на име Юлиан, че е обещано ответникът да достави
поръчката до 20.11.2014 г., но няма нищо получено и че ищецът чака отговор до
утре. В писмо от 26.11.2014 г. ответникът чрез Ю.Г.е заяви, че съжалява за
закъснението, но същото се случило поради получена от ищеца инструкция пред юли
за спиране на доставките поради невъзможност за складиране. Заявено е, че забавянето
се дължи на технически причини, които са указани в поръчките и че се полага
всяко усилие да достигнат производствения си капацитет и да доставят стоките.
Писмото завършва с уверение, че доставката ще бъде извършена във възможно
най-кратки срокове. В отговор от 27.11.2014 г. ищецът е заявил, че причините,
посочени в писмото са неприемливи, че е депозирал авансово плащане на
03.06.2014 г. и че чака доставката от 10.07.2014 г. насам, което е много дълъг
период.
Представена е кореспонденция между страните, с която на
29.04.2014 г. ищецът е поискал от ответника поръчка да му бъде изпращана всеки
месец, започваща от май и до септември. С имейл от 05.05.2014 г. ответникът е
потвърдил на ищеца доставките на 5 камиона по негово желание, всеки месец от 1
май до 1 октомври, като е посочено, че условията за плащане са аванс преди
доставката за всеки камион. В имейла е заявено, че първият камион е готов за
доставка при 07.05.2014 г. С имейл от 12.05.2014 г. ответникът е посочил дати
за товарене: 14.05.2014 г., 19.05.2014 г., 23.05.2014 г., 28.05.2014 г.,
30.05.2014 г. и е поискал да му бъде заплатена проформа фактура и да се изпрати
swift, за да може да запази камион за 14.05.2014 г.
Представена е фактура от 15.05.2014 г., издадена от
ответника за сума в размер на 18 000 евро за торби за боклук, ЧМР,
товарителница от 15.05.2014 г., както и фактура от 19.05.2014 г. на същата
стойност, фактура от 03.06.2014 г. на стойност 18 000 евро и фактура от
06.06.2014 г. на стойност 18 800 евро.
От приетата съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се
установява, че на 12.06.2014 г. по разплащателна сметка в „Райфайзенбанк“ АД с
титуляр „Е.“ ЕООД ответникът е получил сума в размер на 44 100 евро от
ищеца. По данни на ответника, за получената сума на 12.06.2014 г. в размер на
44 100 евро не е издадена фактура. В предоставения дневник на продажби по
ЗДДС за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. не фигурира декларирана
стойност в размер на 44 100 евро по процесното плащане. От процесното
плащане в размер на 44 100 евро, ответникът е разнесъл 10 800 евро за
закриване на остатък от задължение по фактура № 580/06.06.2014 г. и 33 300
евро осчетоводени като приход от продажби. От ответника не са представени
доказателства за предаване/доставяне на стоката на ищеца на стойност
33 300 евро. В предоставените документи от ответника не фигурират данни за
връщане на сумата 44 100 евро от ответника на ищеца. В представените
счетоводни записвания не фигурират данни и за издадено кредитно известие, от
ответника на ищеца, свързано с процесното плащане в размер на 44 100 евро.
В съдебно заседание вещото лице допълва, че по никакъв начин процесното плащане
ответникът не го е отразил и не го е вързал с процесната проформа фактура. С
част от сумата е закрил неплатен остатък по предходна фактура, която е някаква
друга фактура от месец юни 2014 г., а разликата е отчел като приход от
извършена продажба. Експертът поискал копие на проформа фактурата от ответника,
но му било казано, че не се съхранява на хартиен носител. Посочва, че
записаното, че „клиентът не се е появил да си получи стоката“ е коментар на
главния счетоводител на ответника.
От изслушаното допълнително
заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, по предоставени
данни от „Райфайзенбанк“ АД за разплащателна сметка в евро с титуляр „Е.“ ЕООД,
че посоченото основание за постъпване на процесната сума от 44 100 евро по
сметката на дата 12.06.2014 г. е: „50 PRCENT PROFORMA INVOICE
3/6/14 INTERTAN AE“.
При разпита свидетелят А.Т.Г.заявява,
че работи в „Е.“ ЕООД като касиер-счетоводител от 2012 г. и към настоящия
момент. Дружеството имало взаимоотношения с И.някъде към края на 2013 г. – 2014
г. за доставка на полиетиленови чували. Кореспонденцията се извършвала по
електронна поща, до която има достъп и тя. През 2014 г. се договорили страните
от май месец да има доставки от „Е.“ ЕООД към И.по 5 камиона на месец, но това
не се случило. Заявките били по-малко, при което г-н Г.ги потърсил, защото им
дали цена на базата на по-голямото количество, което ще купуват от тях. Те не
си изпълнили това обещание и на един по-късен етап прекратили взаимоотношенията
си. Няма спомен след това да са ги търсили. Посочва, че страните първо се
договарят и след това се издава проформа фактурата. Не си спомня колко фактури
са издадени между двете дружества. Имало е повече от една доставка, но не си спомня
за какъв период се доставяли стоките.
При разпита свидетелят Г.Й.К.заявява,
че е началник на счетоводния отдел в И.. Дружеството Екорепласт бил техен
доставчик. През 2014 г. имало две поръчки. Първата била чрез имейл, а втората
започнала чрез имейл и завършила по телефона. Така се е образувала самата
фактура. Първата поръчка е на 12.05. Посочва, че първата поръчка е изпълнена и
на 06.06. платили 80 000 евра. Втората поръка не е изпълнена, като за нея
платили 50% капаро. Трябвало да доставят стоката в рамките на месец, но не било
направено. След като не доставили, били проведени няколко разговора с
ответника. Доколкото знае, към 20.11.2014 г. представител на фирмата изпратил
имейл и поискал парите по втората фактура. От Екорепласт не са казвали, че И.не
е изпълнило задълженията си по договора. Не знае през 2013 г. двете фирми да са
имали търговски отношения.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД за връщане на даденото по развален международен договор
за продажба и доставка на полиетиленови торби, произвеждани от ответника. За да
се уважи предявеният иск следва да се докаже, че ищецът е заплатил процесната
сума 44 100 евро и че няма
основание за нейното задържане от ответника, тъй като договорът е развален
поради виновно неизпълнение от страна на „Е.“ ЕООД.
Не се спори, че страните са
търговски дружества с място на дейност в различни държави, поради което към
сключване на договора са приложими нормите на Конвенцията на ООН за договорите
за международна продажба на стоки /наричана по-долу „Конвенцията“/. От момента
на ратифицирането й в сила от 01.08.1991 г., Конвенцията е част от вътрешното
право на Република България и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията разпоредбите
й се ползват с приоритет пред съответните разпоредби на националния закон,
уреждащи договора за търговска продажба.
Договорът за международна продажба на стоки не е
обвързан с изискване за спазване на определена форма, но сключването му е
обусловено от две предпоставки – отправено предложение до едно или повече
конкретни лица с характеристиките по чл. 14, ал. 1 и приемане на предложението
от насрещната страна по начина и в сроковете, указани в чл. 18. Съгласно чл.
14, ал. 1 във връзка с чл. 15 от Конвенцията, предложението за сключване на
договор за продажба поражда действие с достигането си до адресата и е валидно,
ако изразява ясно намерение за обвързване при приемане и посочва стоката,
предмет на продажба, а по възможност и цената или реда за определянето й, като
цената не е задължителен елемент на предложението, тъй като разпоредбата на чл.
55 от Конвенцията позволява при липса на указания относно цената или реда за
определянето й съгласието на страните да бъде заместено от онази цена, която
обикновено се плаща по време на сключване на договора за същия вид стока при
подобни обстоятелства в съответната област на търговия. Приемането по смисъла
на чл. 18, ал. 1 от Конвенцията предполага волеизявление или друго поведение на
адресата, което указва на съгласие с предложението и поражда действие в
момента, когато стигне до предложителя, стига да е извършено в рамките на
определения от предложителя срок или ако такъв не определен – в друг разумен
според обстоятелствата срок /чл. 18, ал. 2/, като с чл. 18, ал. 3 е призната
възможност съгласието за приемане на предложението да се изрази и чрез
конклудентни действия като например изпращане на стоката или плащане на цената,
ако вследствие на предложението, на установената между страните практика или на
обичая адресатът извърши съответното действие в предвидените за това срокове.
Договорът за продажба се счита за сключен в момента, когато приемането на
предложението породи действие според разпоредбите на Конвенцията, от които
момент се пораждат задължения за продавача да достави стоката, да прехвърли
собствеността и да връчи отнасящите се до стоката документи и насрещни
задължения за купувача да плати уговорената или мълчаливо определена цена и да
приеме доставката.
От приетите по делото писмени доказателства и изслушаните
свидетелски показания съдът намира за доказано, че страните са постигнали
съгласие за продажба и доставка на полиетиленови торби, произвеждани от „Е.“
ЕООД, което съгласие за конкретната продажба, предмет на настоящия иск, е
оформено в издадената на 03.06.2014 г. проформа фактура. Същата съдържа вид на
стоките, количество, единична цена и начин на плащане. Безспорно се установи по
делото от приетото заключение, както и от представеното потвърждение за
плащане, че ищецът е заплатил на ответника на 12.06.2014 г. половината от
договорената по горепосочената фактура цена в размер на 44 100 евро.
Спорни по делото са обстоятелствата налице ли е
основание за разваляне на сключения между страните договор за покупко-продажба,
за който е постигнато съгласие и издадена проформа фактура на 03.06.2014 г. и
ако има основание за разваляне на договора, дали правото на разваляне на
договора и това за вземането за неоснователно обогатяване са погасени по
давност, каквито възражения прави ответникът.
Правото на страната да развали договора трябва да бъде
надлежно упражнено, за да породи правно действие. Съгласно чл. 26 от
Конвенцията изявлението за разваляне на договор е действително само, ако е
направено чрез уведомяване на другата страна. Съобразно чл. 4, т. 1, б. „а“ от
Регламент /ЕО/ № 593/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни
2008 г. относно приложимото право към договорните задължения /Рим I/,
приложение намират българските материални норми, тъй като при липса на избор на
приложимо право между страните по договор за продажба на стоки, правото, което
урежда договора е правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на
продава, т.е. Република България. В Конвенцията не се съдържат правила относно
развалянето, които да влизат в колизия с нормите на ЗЗД. Развалянето на
договора за продажба се упражнява чрез извънсъдебно писмено изявление на
кредитора и след предоставяне на длъжника на подходящ срок за изпълнение на
задължението. Подобно на чл. 87 ЗЗД, в чл. 49, ал. 1, б. „б“ от Конвенцията
изисква нарочно волеизявление от страна на купувача, с което се дава разумен
срок за изпълнение. В чл. 87, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че кредиторът може да
заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е
станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника, то е
станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в
уговореното време. В разглеждания случай се установява от разменената
кореспонденция между страните, че на ответника е даван допълнителен срок да
изпълни, като последният е до 20.11.2014 г. Няма данни преди подаване на
настоящата искова молба ищецът да е заявил на ответника, че разваля договора.
Към датата на исковата молба е налице забава от почти пет години, като предвид
дългия период на забава, както и липсата на изпълнение да се достави процесната
стока, то следва да се приеме, че забавеното изпълнение на задължението на
ответника е станало безполезно за ищеца. Ето защо в случая приложение следва
намери чл. 87, ал. 2 ЗЗД, като не е нужно да се дава нов срок на длъжника за
изпълнение, за да бъде надлежно упражнено правото на купувача да развали
договора за продажба.
Предвид изложеното съдът намира, че изявлението за
разваляне на процесния договор за международна продажба на стоките, посочени в
проформа фактура от 03.06.2014 г., е направено с исковата молба, достигнало е
до ответника и е произвело правно действие. По делото не са събрани
доказателства ответникът да е доставил стоките, поради което същият е в
неизпълнение на основното си задължение по договора.
Настоящият съдебен състав намира за недоказано
възражението на „Е.“ ЕООД, че е упражнил правото си по чл. 71, ал. 1, б. „б“ от
Конвенцията. Съгласно цитираният текст, страна може да спре изпълнението на
своите задължения, ако след сключване на договора стане видно, че другата
страна няма да изпълни съществена част от своите задължения, поради нейното
поведение по подготовката на изпълнението или при изпълнението на договора. Нито
в разменената кореспонденция между страните, нито от друг документ се
установява ответникът да е заявил това свое право преди подаване на отговора на
исковата молба, в който го е цитирал. Съгласно чл. 71, ал. 3 страната, която
спира изпълнението преди или след изпращане на стоката, трябва да уведоми
незабавно за това другата страна и е длъжна да продължи изпълнението на
задължението си, ако другата страна предостави достатъчно обезпечение, че ще
изпълни своите задължения. В случая не се установява „Е.“ ЕООД да е уведомило
ищеца, че спира изпълнение, както и не е ясно за кои точно задължения е видно,
че И.АД няма да изпълни, след като половината от сумата за стоките е преведена,
както е договорено между страните – след издаване на проформа фактурата, а за
другата не е настъпило условието, тъй като не е извършена доставка на стоките.
Ето защо възражението на ответника се явява неоснователно и недоказано.
Ответникът прави възражение, че ищецът е загубил
правото си да релевира изявление за разваляне на договора, тъй като същото е
преклудирано по давност. В приложимата Конвенция липсват правила относно
погасителната давност. В чл. 87, ал. 5 ЗЗД е предвидено, че правото да се
разваля договорът се погасява с петгодишна давност. Давността започва да тече
от момента, в който това потестативно право възниква за изправната страна по
двустранния договор, който е този на осъществяване на неизпълнението, което
поражда правото по чл. 87 ЗЗД. В разглеждания случай длъжникът „Е.“ ЕООД е в
забава за изпълнението да достави стоката. При всички случаи доставката на
стоките следва да се извърши след 03.06.2014 г., като затова еднопосочно сочат
всички събрани доказателства. В проформа фактурата от 03.06.2014 г. изрично е
посочено, че 50% от сумата следва да бъде заплатена при поръчката и 50% при
получаване на стоките, т.е. стоката следва да се предаде в един по-късен момент
от плащане на първата половина от цената. В показанията си свидетелят Контоз
заяви, че доставката е следвало да се извърши в рамките на един месец, а видно
от разменената кореспонденция между страните срокът е бил удължаван поне до
20.11.2014 г. Едва след като падежът за задължението на ответника да достави
стоките настъпи, т.е. задължението му стане изискуемо, след тази дата започва
да тече срокът на давността. Следователно към дата на подаване на исковата
молба 03.06.2019 г. ищецът не е загубил по давност правото си да развали
облигационната връзка, тъй като давността не е изтекла. Без значение за
започване на срока на погасителната давност е това дали договорът следва да
счита за сключен към месец май 2014 г. или на 03.06.2014 г., каквито доводи
излага ответникът.
В чл. 88, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че развалянето на
договора има обратно действие, което означава, че както в отношенията между
страните по сделката, така и по отношение на всяко трето лице, освен в случаите
на чл. 88, ал. 3 ЗЗД, която не е приложима в настоящата хипотеза, се приема, че
тази сделка не е била сключвана и се възстановява състоянието от преди нейното
сключване, като всяка от страните по нея е длъжна да върне на другата това,
което е получила. По делото се доказа, че в изпълнение на договора, обективиран
в проформа фактура от 03.06.2019 г. ищецът е заплатил сумата 44 100 евро,
представляваща авансова дължима част от уговореното възнаграждение, поради
което ответникът дължи връщането й, тъй като не се доказа основание за нейното
задържане. Счетоводното „разнасяне“ на сумата от ответника към предишна
фактура, каквото се установи от заключението на вещото лице, не може да
обоснове намаляване на задължението, тъй като не се доказа по делото, освен
извършените от „Е.“ ЕООД едностранни операции, да е налице основание за това.
Искът по чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД се погасява с общата
петгодишна давност. Давността тече от момента на възникване на вземането за
връщане на получената сума, което в хипотезата на отпаднало основание, е от
деня на отпадане на основанието. В тази насока са задължителните указания,
дадени с т. 7 от Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС. В
разглеждания случай основанието, на което е престирана сумата 44 100 евро
е отпаднало в момента, в който купувачът е упражнил по отношение на продавача-ответник
правото си да развали договора за продажба на стоки, което е направено с
исковата молба. От този момент започва да тече петгодишният давностен срок за
възникналото за ищеца вземане за получаване на платената по договора сума,
което е след датата на постъпване на исковата молба в съда, доколкото е
осъществено в хода на настоящия процес.
Ето защо следва да се приеме, че искът е предявен преди изтичане на давността.
Ищецът не претендира предаване на вещи, поради което не подлежи на обсъждане
възражението на ответника, че това право също е погасено по давност.
Предвид изложеното и доколкото по делото се доказа, че
в изпълнение на сключения между страните договор за продажба на стоки, за който
е издадена проформа фактура на 03.06.2014 г., ищецът е заплатил сумата
44 100 евро, като авансово плащане, ответникът не е доставил стоката, с
което виновно е нарушил задълженията си, правото на ищеца да развали договора,
както и да получи обратно платената сума не е погасено по давност, то искът по чл.
55, ал. 1, т. 3 ЗЗД вр. с чл. 81, т. 2
вр. с чл. 49, т. 1 от Конвенцията на ООН за договорите за международна продажба
на стоки се явява основателен и доказан, поради което следва да се уважи
изцяло. Основателно е искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху
сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
При този изход на спора
право на разноски има ищецът. От негова страна са извършени разноски в общ
размер на 7 153,83 лева, от които 3 450,08 лева за държавна такса, 650
лева за депозити за вещо лице, 120 лева за депозит за преводач и 2 933,75
лева за адвокатско възнаграждение, които ще се възложат в тежест на ответника.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание
чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД „Е.“ ЕООД, с ЕИК: *****, с адрес: ***, да
заплати на И.А.Е., с пълно наименование „И.“ А.Е. Е.& А./С.И.Д.& И.Х.В./К.Т./К.П./К.К./К.Е./Он“,
акционерно дружество със седалище в Гърция, Еввия, гр. Халкида, район Лиландия,
Лампсакос, вписано в Генералния търговски регистър с № 46139222000, с ДДС № EL094312775, със съдебен адрес:***, сумата 44
100 евро /четиридесет и четири хиляди и сто евро/, представляваща 50%
авансово плащане по проформа фактура от 03.06.2014 г., издадена от „Е.“ ЕООД за
доставка на стоки, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба 03.06.2019
г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Е.“ ЕООД, с ЕИК: *****, с адрес: ***, да заплати на И.А.Е., с пълно
наименование „И.“ А.Е. Е.& А./С.И.Д.& И.Х.В./К.Т./К.П./К.К./К.Е./Он“,
акционерно дружество със седалище в Гърция, Еввия, гр. Халкида, район Лиландия,
Лампсакос, вписано в Генералния търговски регистър с № 46139222000, с ДДС № EL094312775, със съдебен адрес:***, сумата 7 153,83 лева /седем хиляди сто
петдесет и три лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща направени
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: