Решение по дело №328/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 352
Дата: 9 юли 2020 г. (в сила от 28 юли 2020 г.)
Съдия: Валери Цветанов Цветанов
Дело: 20204430200328
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

9.07.2020г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на първи юли

Шести наказателен състав

година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

 

Секретар: ПЕТЯ АНТОВА

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 328 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №19-0256-001074 от 20.11.2019г *** на РУ-Долна Митрополия към ОДМВР - Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 предл.5 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП на И.И.М. *** 1, административни наказания глоба в размер на 200лв и глоба в размер на 20лв и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 точки.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателя И.И.М., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител - адв. Н.Н., който изразява становище, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно постановление  не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява съществено процесуално нарушение, основание  за отмяна на процесното наказателно постановление. Навежда доводи, че неправилно е описано нарушението, неправилно е посочена виновно причинената норма и неправилно е определена санкционната норма.

         За въззиваемата страна О.н.М. *** не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна.

         Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия GA №108884 от 06.11.2019г. за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 06.11.2019г около 11,41 часа в гр.Тръстеник, ул. ***, посока гр.Долна Митрополия, жалбоподателят М. извършил следното: Управлява собствения си лек автомобил „***“ с Д.К.Н. ***, като предприема маневра неправилно изпреварване ограничено с надлъжна маркировка М-1 и реализира ПТП с движещия се пред него в насрещна пътна лента лек автомобил „***“ с Д.К.Н. *** като го блъска странично и блъска отзад паркирания лек автомобил вляво извън пътното платно за движение „***“ с Д.К.Н. *** и реализира материални щети по двете МПС.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните актосъставител И.Т.И. и свидетеля Х.Н.Х., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – протокол за ПТП №1463394/6.11.2019г. със съставител И.И.. От показанията на актосъставителя И. и свидетеля Х. се установява, че на 06.11.2019г около 11,41 часа в гр.Тръстеник, ул. *** са посетили станало ПТП с три автомобила. Според показанията на актосъставителя И. и свидетеля Х. жалбоподателят М. е управлявал собствения си лек автомобил „***“ с Д.К.Н. ***, като е предприел маневра неправилно изпреварване ограничено с надлъжна маркировка М-1 и е реализирал ПТП с движещия се пред него в насрещна пътна лента лек автомобил „***“ с Д.К.Н. *** като го е блъснал странично и е блъснал отзад паркирания вляво извън пътното платно за движение лек автомобил „***“ с Д.К.Н. *** и реализира материални щети по двете МПС. От обясненията на жалбоподателя М. и от показанията на свидетеля В.Г.М. се установява, че управляваният от последния лек автомобил „***“ с Д.К.Н. *** е бил спрял на пътното платно на ул. ***, а жалбоподателят като водач на лек автомобил „***“ с Д.К.Н. *** е предприел маневра заобикаляне на спряло пътно превозно средство, а не изпреварване. От обясненията на жалбоподателя М. се установява, че свидетелят В.Г.М. като водач на лек автомобил „***“ с Д.К.Н. *** се е отклонил наляво по платното за движение, като е преминал в насрещната пътна лента и е ударил движещият се покрай него /заобикалящ го/ лек автомобил „***“ с Д.К.Н. ***, управляван от жалбоподателя. Съдът кредитира обясненията на жалбоподателя М., тъй като неговите обяснения са конкретни, ясни, последователно и логически изложени, кореспондират си напълно с показанията на свидетеля М. относно обстоятелството, че управляваният от последния лек автомобил е бил спрял, а не в движение. Освен това обясненията на жалбоподателя М. относно описания от него механизъм на настъпване на ПТП съответстват напълно на описаните в протокола за ПТП№1463394/6.11.2019г. материални щети по двата автомобила.

При така приетото за установено от фактическа страна незаконосъобразно и необосновано административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят И.И.М. е осъществил съставите на административни нарушения по чл.42 ал.1 т.2 от ЗДвП и по чл.6 т.1 от ЗДвП и незаконосъобразно му е наложил административни наказания на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 предл.5 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП. Съгласно  разпоредбата на чл. 42, ал.1, т.2 от ЗДвП водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение. Законодателят в тази норма е въвел задължение на водач на МПС, което той следва да осъществи при предприемане на маневра изпреварване, а не по време на самото изпреварване, за който момент задълженията на водача, извършващ маневрата, са регламентирани в ал.2 на чл. 42 от ЗДВП. И актосъставителят в АУАН, и административнонаказващият орган в наказателното постаноление са изложили обстоятелства, които сочат неизпълнение на задължения на жалбоподателя като водач на МПС, който вече е предприел и извършва маневрата изпреварване, т. е. такива, които са относими към разпоредбата на чл. 42, ал.2 от ЗДВП, а не на тази по чл. 42, ал.1 от ЗДВП. Както бе посочено по-горе от обясненията на жалбоподателя М. и от показанията на свидетеля В.Г.М. се установява, че управляваният от последния лек автомобил „***“ с Д.К.Н. *** е бил спрял на пътното платно, а жалбоподателят като водач на лек автомобил „***“ с Д.К.Н. *** е предприел маневра заобикаляне на спряло пътно превозно средство, а не изпреварване. Съобразно разпоредбата на чл. 16 ал.1 т.1 от ЗДвП на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.  В конкретния случай жалбоподателят М. е навлязъл в лентата за насрещно движение при наличие на предвиденото в чл. 16 ЗДВП изключение / предприел е отклонението наляво и е навлязъл в лентата за насрещно движение при заобикаляне на спряло МПС/, като това негово правомерно поведение няма пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Съобразно разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП водач на ППС, който ще предприеме, каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните ППС или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства е установено, че свидетелят В.Г.М. като водач на лек автомобил „***“ с Д.К.Н. *** се е отклонил наляво по платното за движение, като е преминал в насрещната пътна лента с цел спиране на автомобила на пътното платно на ул. ***. Тази негова маневра на първо място е извършена в нарушение на пътната маркировка М-1. И на второ място, свидетелят В.Г.М. като водач на лек автомобил „***“ с Д.К.Н. *** не е изпълнил задължението си съобразно разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В частност свидетелят В.Г.М. като водач на лек автомобил „***“ с Д.К.Н. *** не се е убедил, че няма да създаде опасност за управлявания от жалбоподателя М. лек автомобил „***“ с Д.К.Н. ***, като участник в движението, който се движи след него и минава покрай него, и М. е извършил маневрата отклоняване в ляво за навлизане в насрещната пътна лента, без да се съобрази с положението, посоката и скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил. Тези нарушения на разпоредбите на чл.6 т.1 от ЗДвП и на чл.25 ал.1 от ЗДвП, които нарушения са извършени от свидетеля М., са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП с материални щети по управлявания от него лек автомобил „***“ с Д.К.Н. ***, по управлявания от жалбоподателя М. лек автомобил „***“ с Д.К.Н. *** и  по паркирания вляво извън пътното платно за движение лек автомобил „***“ с Д.К.Н. ***.

По изложените съображения незаконосъобразно и необосновано административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя М. на основание чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 предл.5 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП административни наказания глоба.

          Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. От представената към административно наказателната преписка Заповед №8121з-952/20.07.2017г. на *** на вътрешните работи се установява, че актосъставителят И. е оправомощен да съставя АУАН, както и че на *** на РУ-Долна Митрополия към ОДМВР-Плевен са делегирани правомощия да издава наказателни постановления. 

Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, като незаконосъобразно и необосновано.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-0256-001074 от 20.11.2019г. на *** на РУ-Долна Митрополия към ОДМВР – Плевен, с което са наложени на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 предл.5 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП на И.И.М. *** 1, административни наказания глоба в размер на 200лв и глоба в размер на 20лв, и на основание наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕОБОСНОВАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: