МОТИВИ
по Присъда № 6/17.06.2020г по
НОХД № 128 /2019 г.
по
описа на ДРС
Подсъдимият А.Г.П.
със снета по делото самоличност е предаден на съд за престъпление по чл. 290
ал. 1 от НК, за това че на ****г.
в ****, като свидетел
по НОХД № ****г по
описа на РС Дулово, устно съзнателно е потвърдил неистина в протокол за разпит
на свидетел, като заявил че вещите обект на запор по изпълнително Дело № **** по описа на Частен съдия
изпълнител Г. Г. с рег.№ *****, представляващи елементи на поточна линия за
преработка и сушене на плодове и зеленчуци /подробно описани в обв.акт/ са в
негово владение.
Граждански иск не е прядевен.
Обвинителния акт е внесен от
прокурор П.П. на ****г. В негово лице, Районна прокуратура – Дулово поддържа
обвинение по чл. 290 ал.1 от НК срещу
подсъдимият П. в разпоредителното заседание на ****г. След даване ход на
разпоредителното заседание , защитата на подсъдимия иска отвеждане на прокурор П..
На осн. чл. 29 ал. 2 във връзка с чл. 47 ал. 4 от НПК прокурор П. се
самоотвежда, а съдът с определение и на същото основание по НПК, приема отвода.
Новият определен прокурор по делото
е В.М.от РП – Силистра. Същата пледира да се постанови оправдателен акт ,
подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението за
престъпление по чл. 290 ал. 1 от НК, не поддържа обвинението, тъй като счита че
от събраните по делото доказателства то не е доказано.
Подсъдимият не признава фактите и
обстоятелствата изложени в обвинителния акт, не се признава за виновен. Дава
подробни обяснения. На осн.чл.297 от НПК при даване на последна дума
подсъдимият П. заявява, че няма никаква вина, не е казвал неистина, иска да бъде
оправдан, благодари на Прокуратурата.
След преценка на събраните в хода
на съдебното следствие по делото доказателства съдът прие за установено от
фактическа страна следното :
На ****г. подсъдимият А.П. е
призован като свидетел в РС Дулово по НОХД № ****г. По това дело прокурор е бил
П.П. – РП Дулово. В последствие е обвинен от същият прокурор , че на същата
дата – ******г. когато е давал показания съзнателно е потвърдил неистина, като
е потвърдил че вещите – предмет на запор по изп. Дело на ЧСИ са в негово
владение. Разпитан в качеството на свидетел по НОХД № ****г. П. е отговарял на
зададените му въпроси, като най често е уточнявал че не може да си спомни, че
описаните обстоятелства са се случили така както ги описва, че не е сигурен
дали това са били всички вещи които са му посочени за взети, че не е
специалист, отново повтаря че не може да си спомни и уточнява, че притежава
машини и предпочита да ги ползва.
Показанията на всички свидетели
са в подкрепа на подсъдимия и против обвинителната теза на прокурор П..
Съдът като
прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горното деяние подсъдимият П. не
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ
характер по чл. 290 ал.1 от НК , поради
следното :
С обвинителния акт е
повдигнато обвинение по чл. 290 ал.1 от НК Изпълнителното деяние по този състав
от НК включва умишлено потвърждаване на неистина, или затаяване на истина от
свидетел пред съд или друг надлежен орган на властта.
По доказателствата, а
именно обясненията на подсъдимият, показанията на незаинтересованите от изхода
на делото свидетели съда кредитира изцяло и изгражда изводите си и върху тях,
вследствие на целия доказателствен материал.
Други доказателства по делото няма и не могат
да бъдат събрани. Наличните не са в състояние да обосноват единствения и
безспорен извод за виновността на подсъдимият в извършване на вмененото му
деяние.
Прокуратурата
не представя в достатъчна степен необходимите доказателства за повдигнатото
обвинение. Изясняването на тези обстоятелства е в тежест на прокуратурата и е
от значение за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимият. Нещо
повече – в хода по същество на съдебните прения, прокурор В.М.не поддържа обвинение и моли за оправдателна присъда.
Съдът, на
основание чл. 293 от НПК следва да се произнесе по вътрешно убеждение, макар
прокуратурата да иска оправдателна присъда. Предвид това, съдът намира че
присъдата не може да почива на предположения, обвинението трябва да е доказано
по несъмнен начин, съгласно чл.303 от НПК. Съмнението в тази насока ползва подсъдимият
и е основание за признаването му за невинен, по аргументи от чл.304 от НПК.
Съдът намира
още, че събраните доказателства по делото, обсъдени в своята съвкупност и
поотделно, не установяват по безспорен и категоричен начин описаната фактическа
обстановка в обвинителния акт, авторството на деянието и вината на подсъдимият П..
Предвид горното съдът намира че
обвинението срещу подсъдимият не е доказано по безспорен начин, признава
подсъдимият за невинен и го оправдава по възведеното обвинение.
Мярката за неотклонение „Подписка“
за подсъдимият, следва да се отмени след влизане на определението по чл. 309
ал.4 от НПК в сила.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:……………….
/Н. Кънчев/