М О Т И В И
към присъда № 152 от 11.09.2017 г. по
НОХД № 916/2017 г. на СлРС
РП – Котел е
внесла обвинителен акт против подсъдимия М.П.Р. за извършено престъпление по чл. 152, ал.2, т.3, вр.ал.1, т.2, пр.1 от НК. Делото е изпратено за разглеждане от СлРС, с
определение на ВКС от 04.07.2017 г., тъй като в РС-Котел не е сформиран състав.
Производството се движи по реда на глава 27 от
НПК. Съдът след като изслуша становището на защитника му и на самия подсъдим и
след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода
на досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл.371
т.2 от НПК.
В с.з.
представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е предявено,
като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да наложи на подсъдимия
наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно лишаване от свобода за срок
от шест години, което на основание чл.58а от НК да се намали с 1/3 и така
определеното наказание от четири години да се изтърпи при първоначален строг
режим.
В с.з.
подсъдимият, редовно призован се явява, признава се за виновен и дава съгласието
си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371
т.2, а именно признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът
му не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и също изразява
съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от НК. По вида на наказанието изразява
съгласие с предложеното от РП-Сливен, но моли да бъде в размер на три години,
което да се намали с 1/3 и подс. Р. да изтърпи наказание от две години лишаване
от свобода.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подс. Р.
работел при лице на име Дургут /Джамбаза/, който имал
крави и живеел при него в с. Малко село, общ. Котел. В близост до къщата на
Дургут, където бил и краварника, се намирала къщата на
пострадалата
Ю.М.Д.. Тя била на 77 години и живеела сама, тъй
като децата й били в Германия. Подс. Р. я е виждал като извежда козичката си на паша, пострадалата също е виждала подсъдимия
и двамата се познавали.
На 02.04.2017 г. вечерта подс. Р. употребил около
200 гр. алкохол. Под влияние на алкохола решил да отиде в къщата при
пострадалата Д. и да прави секс с нея. Той отишъл до къщата й около 20.00 ч. и
я видял, че била седнала до печката. Без да каже нищо, подс. Р. отишъл до нея,
съборил свещта, с която осветявала и започнал да я бута и да й дърпа дрехите.
Пострадалата Д. започнала да вика и да се дърпа, да удря подсъдимия по лицето и
където го стигне, да хапе. Подс. Р. й запушил устата и започнал да я хапе, да
нанася удари с юмрук по лицето и тялото на пострадалата, съборил я на земята.
След нанасянето на ударите пострадалата вече не можела да се съпротивлява. Подс.
Р. започнал да я опипва, скъсал шалварите на пострадалата, след това и той се
съблякъл и проникнал в нея, въпреки несъгласието и съпротивата й. В следствие
на нанесените удари постр. Д. получила
множество наранявания по
лицето и тялото. От контузноразкъсните
рани постр. Д. била цялата окървавена.
След
като стоял в дома на пострадалата около половин час, подсъдимият се прибрал в
къщата си, взел от там два хляба и ги занесъл в дома на пострадалата Д.. След
като се съвзела, постр. Д. отишла до дома на съседа
си св. Х. Ибрям Ч. и започнала да вика. Когато излязъл
навън и светнат лампата, Ч. видял пострадалата цялата окървавена. Тя му казала
да търси лекар и че е била изнасилена от един от работниците на Дургут. Св. Ч. също бил виждал работниците на Дургут и веднага разбрал, че това е лице на име М.,***.
Обадил се на 112 и на място били изпратени служители на РУ-Котел и линейка.
Пострадалата била откарана в МБАЛ Сливен.
От заключението на вещото лице по назначената
в хода на досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза за преглед и
освидетелстване на Ю.М.Д. е видно, че е получила множество кръвонасядания
в областта на лицето, разкъсно - контузии рани и хематоми, довели до „Временно разстройство на здравето неопасно за живота”. Тя е получила и увреждания в половата
област, които са били получени в следствие на силен натиск в тези области и
извършено полово сношение с нея по много груб начин. При причиняването на тези
множествени наранявания, пострадалата е изпитвала мъчителни болки и страдания.
В следствие на упражненото грубо и брутално насилие, нападателят бързо е сломил
нейната воля за самозащита.
От заключението на вещото лице по назначената
в хода на досъдебното производство съдебно - медицинска експертиза за преглед и
освидетелстване на М.П.Р. е видно, че същият е получил повърхности охлузвания
под формата на одрасквания в областта на гърба на носа и ръбовете на ноздрите,
две охлузвания в областта на петия пръст на дясната ръка. Това увреждане
отговаря да е направено от ухапване с уста, както обяснява и самият
освидетелстван. При изследване на взетия от половите органи материал се
установила наличие на плоски епителни клетки и единични суперфициални
клетки от влагалищен произход.
От заключението на вещото лице по назначената
по делото съдебно -психиатрична експертиза е видно, че подс. М.Р. е разбирал
свойството и значение на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.
От заключението на вещото лице
по назначената по делото съдебно -психиатрична експертиза е видно, че Ю.М.Д.
следствие извършените спрямо нея насилствени действия със сексуален характер е
изпаднала в състояние на остра реакция на стрес.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и
относими към предмета на делото. Съдът кредитира показанията на разпитаните в
хода на досъдебното производство свидетели, приобщени по съответни процесуален
ред, както и заключенията на вещите лица.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени
от него в хода на досъдебното производство, като на основание чл.372 ал.4 от НПК приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината
си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към
доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени към дознанието.
На основание чл.284 от НПК съдът предяви на
страните приложените по делото веществени доказателства – дрехите, с които са
били облечени подсъдимия и пострадалата към момента на деянието.
Въз основа
на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни
изводи:
С деянието си подс. М.Р. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 152, ал. 2, т. 3,
вр.ал. 1, т. 2, пр.1 от НК, тъй като на
03.04.2017 г. в с. Малко село, общ. Котел се съвкупил с лице от женски пол - Ю.М.Д.,
като я принудил към това със сила, като деянието е извършено повторно след като
е осъден за същото деяние с Присъда № 33/2011 г. на РС-Котел по НОХД №
142/2011г. на РС Котел.
Подс. М.П.Р. е осъден с Присъда № 33/03.12.2011
г. по НОХД № 142/2011 г. по описа на РС-Котел, влязла в сила на 23.12.2011 г.
за извършено деяние по чл.152, ал. 1, т. 2, пр.1 от НК на две години лишаване
от свобода. Наказанието е изтърпяно на 08.12.2012 г. Предвид изложеното, деянието
предмет на настоящото производство е извършено преди да са изтекли пет години
от изтърпяване на наказанието по предходната присъда, т.е. в условията на
повторност по смисъла на чл.28 и чл.30 от НК.
Деянието е осъществено с пряк умисъл. Подс. Р. е съзнавал общественият опасният
му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
последици.
Съдът не
отчете смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът прие многобройните предишни
осъждания, извън деянието обуславящо повторност по настоящото дело - Присъда № 33/03.12.2011 г. по НОХД № 142/2011 г. по описа на РС-Котел.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия,
съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието.
Съдът определи на подсъдимия наказание при
условията на чл.54 от НК, при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, над минималния размер, а именно лишаване от свобода за срок от пет
години. На основание чл.58а от НК съдът намали така определеното наказание с
1/3. Доколкото подс. Р. е осъждан, не може да намери приложение разпоредбата на
чл.66 от НК, поради което съдът постанови така определеното след редукцията наказание
от три години и четири месеца да се изтърпи ефективно, при първоначален строг
режим. Съдът определи първоначалния режим на изтърпяване на наказание съобразно
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС, доколкото деянието предмет на настоящото производство е извършено преди да са
изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предходната присъда и
доколкото прие, че осъденият е с висока степен на обществена опасност, предвид множеството
предишни осъждания, включително и за престъпление по чл.149 от НК – блудство.
Така наложеното
на подсъдимия наказание, съдът счита за справедливо и за отговарящо в
максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца.
Съдът на
основание чл.59 от НК зачете времето, през което подсъдимият е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по настоящото дело, а именно – 04.04.2017
г.
Веществените
доказателства съдът отне в полза на държавата, въпреки че не са налице
предпоставките на чл.53 от НК, тъй като всички дрехи са разкъсани, обилно
зацапани с кръв и предвид времето, през което са били поставени в чувал,
миришат изключително силно и неприятно. Съдът постанови след влизане на
присъдата в сила да се унищожат като вещи без стойност.
По правилата на процеса съдът осъди подсъдимия
да заплати направените по делото разноски за експертизи в размер на 768,00 лв.
по бюджета на държавата, по сметка на ОДМВР-Сливен.
Ръководен
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
26.09.2017 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :