Решение по дело №12945/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260698
Дата: 23 февруари 2022 г. (в сила от 23 февруари 2022 г.)
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20201100512945
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр.София,23.02.2022 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и четвърти януари  през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА                                                    

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 12945 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

                            Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

              С решение от 24.08.2020 г.по гр.д.72122/19 г. на СРС-166 състав  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „С.в.” АД, ЕИК ******, с адрес: ***, Бизнес парк ******срещу Г.Ч.К., ЕГН **********, с адрес *** искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г.Ч.К., ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА „С.в.” АД, ЕИК ****** сумата 1014,34 лева -неизплатена сума за потребена вода за периода от 23.06.2016 г. до 23.05.2019 г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, жк ******, клиентски №           **********, ведно със законна лихва от 11.07.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 139,44 лева за периода от 24.07.2016 г. до 23.05.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.07.2019 г. по ч.гр.д. № 39817/2019 г. на Софийски районен съд, 166 състав КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 3603,43 лева и за периода 27.03.2012 г. - 22.06.2016 г. и иска за мораторна лихва за забава разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 997,58 лева и за периода от 27.04.2012 г. до 23.07.2016 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Г.Ч.К., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „С.в.” АД, ЕИК ******, с адрес: ***, Бизнес парк ******на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 35,61 лева - разноски в заповедното производство и сумата от 201,15 лева - разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА „С.в.” АД, ЕИК ******, с адрес: ***, Бизнес парк ******ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ч.К., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 449,54 лева - разноски в исковото производство.

           В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата, в която се правят оплаквания, че е неправилно-незаконосъобразно.По делото нямало доказателства,че ответницата е собственик на водоснабдения имот –не е получила справка от АВп с изпратения препис от исковата молба;липсвали доказателства за валидно облигационно отношение между страните по делото;предоставянето на услуга без съгласието на потребителите било забранено на основание чл.62 ал.1 ЗЗП ;била осъдена на цялата търсена сума,а не на ½ от нея съобразно съсобствеността.

           Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което претенцията на ищеца да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба такъв не е постъпил от въззиваемия.

            Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:

                Според § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ бр. 18/25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от ДКЕВР към МС. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите. Общите условия обвързват страните.

По делото е приложената към исковата молба разпечатка от Службата по вписванията от личната партида на ответника,от която се установява, че Г.Ч.К. е собственик на 1/2 ид. ч. от процесния имот, находящ се на адрес: гр. София, жк ******.В призовката до ответницата е записано,че се изпраща препис от исковата молба с приложенията като възражение за липса на приложени доказателства не са направени в срока за това.Приложената справка на АВп. удостоверява собственост на ответницата -1/2 от водоснабдения имот.Присъдените суми са ½ от търсените такива.

Изпълнено е задължението за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга, установено от изслушаните заключения по допуснатите техническа и счетоводна експертизи, вещите лица са работили и след проверка на карнетите.

                        Неоснователно е възражението на ответника за приложимост на нормата на чл. 62 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, която е в противоречие със Закона за енергетиката /ЗЕ/. Това е така, тъй като за доставката на Ви К услуги до сграда-етажна собственост не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика , за да се приеме наличието на валидна облигационна връзка. Като колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в сгради-етажна собственост, доставката на топлинна енергия се урежда от специалния закон - ЗЕ, който изключва прилагането на общите разпоредби на ЗЗД и ЗЗП, и в частност разпоредбата на чл. 62 ЗЗП.

            Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционото решение и то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

             

             Водим от гореизложеното, съдът

 

                                                                   Р   Е   Ш   И :

           

 

             ПОТВЪРЖДАВА решение от24.08.2020 г.по гр.д.72122/19 г. на СРС-166 състав .

             РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване .

       

           ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

           

                    ЧЛЕНОВЕ:1.                                 

 

           

                                          2.