№ 21392
гр. София, 23.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110171600 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
В подадената от Л. Д. Г. и В. И. Г., чрез адв. Е. Т. въззивна жалба, вх. №
76471/07.03.2024 г. се съдържат оплаквания за неправилност на решението в частта за
разноските, като е изразено несъгласие с намаляването по възражение на М. М. М.,
чрез адв. И. Ю. на разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено от Г.и в полза
на процесуалния им представител. Същото е обосновано с доводи за цената на иска по
чл. 109 ЗС, предявен от М. М., както и предвидените в Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимуми. Несъгласие е изразено и по
начина на разпределение на разноските за възнаграждение на вещото лице по СТЕ –
сторените от М. М. разноски за експертиза следвало да останат в нейна тежест. Съдът
приема, че по реда на чл. 248 ГПК Л. Д. Г. и В. И. Г. целят да им бъдат присъдени
разноските за заплатен адвокатски хонорар в цялост, както и съдът да отмени
присъждането на разноски в полза на М. за изготвянето на СТЕ.
Ответникът по молбата М. М. М. не е изразила становище по същата.
Молбата е подадена в срок от легитимирани лица, поради което съдът приема, че
е допустима. На л. 209 от делото е приложен списък на разноските на Г.и, с оглед
което и исканията следва да бъдат разгледани. Същите съдът намира за неоснователни,
като съображенията за това са следните:
С Решение № 1202/22.01.2024 г., по предявения от М. М. М., иск с правно
основание чл. 109 ЗС са осъдени Л. Д. Г. и В. И. Г. да премахнат изградените две
покривни капандури в северната и източната част на покрива на сградата, намираща се
на адрес: гр. София, бул. „М., последната със статут на единична архитектурно-
строителна недвижима културна ценност, недвижим архитектурно-строителен
паметник на културата без опредЕ. категория, като покривът се преработи на
посочените места при запазване на облика и архитектурните форми на сградата, в т.ч.
местоположението на покривната конструкция и обема на подпокривното
пространство, отпреди преустройството. По предявените от Л. Д. Г. и В. И. Г. искове с
правно основание чл. 109 ЗС М. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
бул. „В., е осъдена да премахне извършеното зазиждане на фасадата към задния двор
на втория надпартерен етаж откъм жилището си в сградата, намираща се на адрес: гр.
София, бул. „М. последната със статут на единична архитектурно[1]строителна
недвижима културна ценност, недвижим архитектурно-строителен паметник на
1
културата без опредЕ. категория, като възстанови металния парапет в зоната над първи
надпартерен етаж, премахне поставения пластмасов прозорец, възстанови площта на
прозорците на апартамента си на втори жилищен етаж до размерите на намиращите се
на първи жилищен етаж непосредствено под апартамента й прозорци, премахне
поставения на фасадата въздуховод на аспиратор с диаметър 120 мм и възстанови
цялостта на фасадата, нарушена за извеждането му. М. М. М. е осъдена да заплати на
основание чл. 48, ал. 7, вр. ал. 6 ЗУЕС, вр. чл. 60 и сл. ЗЗД на Л. Д. Г. и В. И. Г. сумата
2669,45 лева, представляваща припадащата се на М. М. М. част от стойността на
извършения през 2021 г. ремонт на покрива на сградата, намираща се в гр. София, бул.
„М. според притежаваните от М. М. М. идеални части от общите части на сградата,
ведно със законната лихва от 30.11.2022 г. до окончателното плащане, като тези искове
са отхвърлени за разликата над уважените до пълните предявени размери от общо
6689,28 лева.
По делото са представени доказателства, че Г.и са заплатили адвокатско
възнаграждение на адв. Т. в размер на 4800 лева с ДДС. Видно е от договора за правно
обслужване, че предмет на същия е подаване на отговор на исковата молба на М. и
предявяване на насрещни искове, както и за процесуално представителство пред СРС.
Дължимото възнаграждение е определено общо, без да е конкретизирано каква част от
него се отнася до предявения срещу Г.и иск и каква част се отнася за защита по
насрещните искове.
Неоснователни са доводите за цената на иска по чл. 109 ЗС, предявен от М.. На
първо място, ответниците са оспорили същата, с оглед което този въпрос е изследван и
цената на иска е опредЕ. въз основа на заключението на вещото лице по СТЕ в размер
на сумата 4250 лева (виж л. 14 от решението, л. 272 гръб от делото). От друга страна,
доколкото съдът е приел, че е уважил в цялост иска на М. срещу Г.и по чл. 109 ЗС на
ответниците по същия не се следват разноски за адвокатско възнаграждение.
Доколкото заплатената като адвокатско възнаграждение сума не е разграничена,
то и дори да се приеме, че същата условно може да се раздели на 3 (с оглед предявения
първоначален иск по чл. 109 ЗС, насрещният иск по чл. 109 ЗС и исковете по чл. 48, ал.
7 ЗУЕС), то в тази хипотеза Г.и биха имали право на разноски само по насрещните
искове, по които са ищци. Искът има по чл. 48, ал. 7 ЗУЕС е уважен за 39,91 % според
предявената цена на същия или за този иск от сумата 1600 лева с ДДС им се следват
638,50 лева с ДДС. Като към същата сума се прибави и дължимите им разноски за
адвокатско възнаграждение в размер по предявения от тях иск по чл. 109 ЗС, то тези
разноски възлизат на общо 2238,50 лева. Към същите на ищците се следва заплатената
държавна такса в размер на 120 лева по иска по чл. 109 ЗС и частично държавната
такса по иска по чл. 48, ал.7 ЗУЕС в размер на 106,78 лева. Като ищци по насрещните
искове, Г.и са заплатили депозит за СТЕ в размер на 350 лева, като следва да се приеме,
че поставените от тях задачи към вещото лице касаят и двата предявени от тях иска, а
исковете по чл. 48 ЗУЕС не са уважени в цялост, с оглед което и на ищците не се
следва пълния заплатен от тях депозит. Съобразно уважената част от исковете, по
които Г.и са ищци, следващите им се разноски за заплатено възнаграждение на вещото
лице по СТЕ са в размер на 213,26 лева. Обобщено и без съдът да бе уважил
възражението на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК следващите се на Г.и
разноски биха били в размер на сумата 2678,54 лева, а са им присъдени разноски в
размер на 2642,78 лева.
Съдът приема, че при определяне размера на разноските за адвокатското
възнаграждение, присъдени в полза на Г.и, съдът е съобразил всички обстоятелства по
делото, с оглед конкретиката на случая – фактическата и правна сложност на делото,
вида и размера на предявените искове, броя на съдебните заседания и извършените
2
процесуални действия. Присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са
съобразени и с обстоятелството, че е налице регистрация по ЗДДС, т.е. същите
включват и дължимите данъчни и осигурителни тежести.
Следва да се допълни, че съдът е съобразил разрешенията, дадени с Решение на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела
C 427/16 и C 428/16, задължителни за прилагане от националните съдилища, както и
актуалната съдебна практика на ВКС. Доколкото съдът не е длъжен да се съобразява с
посочените в Наредбата минимуми, намира, че присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение удовлетворяват критериите за справедливост и разумност на
разноските, тъй като са отчетени всички релевантни за това обстоятелства, в това
число и факта на регистрация на адвоката по ЗДДС.
Останалите доводи, съдържащи се в отправеното искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, че
в полза на М. по предявения от нея иск по чл. 109 ЗС не следвало да се присъждат
разноските за заплатен депозит за изготвяне на СТЕ и за такси за съдебни
удостоверения, са напълно неоснователни. Както се посочи и по-напред, в т.ч. и в
решението по чл. 250 ГПК, съдът е приел, че е уважил иска на М. по чл. 109 ЗС в
цялост. Следователно и същата има право на разноските, сторени във връзка с
производството по този иск в цялост. Не е установено М. да е извършила разноски,
които да бъдат обособени като такива по предявените срещу нея искове, по които е
имала качеството на ответник, и които да не й се следват съобразно изхода от спора.
Както поставените от тази страна към СТЕ задачи, така и издадените й съдебни
удостоверения са били свързани с установяване на правнорелевантни факти, за които
тази страната е носила тежестта да докаже в качеството си на ищец по иска по чл. 109
ЗС. Съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК не е налице основание съдът да не
присъди тези разноски в нейна полза.
Ето защо и искането за изменение на решението в частта за разноските, заявено от
Г.и, чрез процесуалния им представител, следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение на решение №
1202/22.01.2024 г., постановено по делото, в частта за присъдените в полза на Л. Д. Г. и
В. И. Г. разноски, както и за намаляване размера на присъдените в полза на М. М. М.
разноски за изготвяне на съдебно-техническа експертиза и за държавни такси за
издаване на съдебни удостоверения, заявено с въззивна жалба, вх. № 76471/07.03.2024
г., подадена от Л. Д. Г. и В. И. Г., чрез адв. Е. Т..
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна
жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3