РЕШЕНИЕ
№ 20839
гр. София, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИЦА В. ИВАНОВА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА В. ИВАНОВА СТОЙЧЕВА
Гражданско дело № 20231110106437 по описа за 2023 година
Производството е по предявен от “.......“ ЕООД срещу „...........“ ЕАД иск с
правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 313,05 лв., представляваща недължимо платена
сума въз основа клауза от Допълнително споразумение № ***29092022-
55152504 от 29.09.2022 г. към Договор за електронни съобщителни услуги,
който не е породил действие предвид отказ от него, а в условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузата за неустойка от сключения договор,
съединен с иск по чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 313, 05 лв., представляваща заплатена на
ответника сума по нищожната клауза за неустойка.
В исковата молба се твърди, че след проведен телефонен разговор от
страна на ответника е отправена оферта за сключване на договор за
предоставяне на мобилни услуги и интернет. На 29.09.2022 г. управителят на
ищцовото дружество посещава офис на ответника и подписва споразумение,
но на следващия ден депозира отказ от същото. Поддържа, че мобилният
оператор не е изразил становище дали приема отказа. В исковата молба е
1
посочено, че с фактура № **********/15.01.2023 г. на ищеца е начислена
неустойка без да е уточнено основанието за това. Поддържа, че мобилен
номер .................... е бил пренесен към мрежата на друг оператор, като
последният е бил предмет на споразумение от 29.09.2022 г. Сочи, че предвид
отказа споразумението не би следвало да породи действие, тъй като не е
влязло в сила. В условията на евентуалност поддържа, че клаузата за
неустойка противоречи на добрите нрави и е нищожна. Моли съда да уважи
иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
иска като неоснователен. Сочи, че ищецът доброволно е сключил договор с
ответника, като преди това подробно се е запознал с условията. Уточнява, че
на 29.09.2022г. ищецът е сключил 4 бр. допълнителни споразумения. На
30.09.2022г. и на 24.11.2022г. е постъпил сигнал за прекратяване на договора,
като на 30.12.2022 г. е постъпило заявление за преносимост на номер
.................... и на 03.01.2023г. същият е пренесен. Сочи, че е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услугата. Поддържа, че
неустойката не противоречи на добрите нрави. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. С иска по чл. 55 ЗЗД ищецът претендира връщането на
нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено
даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил
дадената му сума. Първата хипотеза на чл. 55 от ЗЗД е налице, както когато
ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него
основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил
даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно.
Между страните не се спори, че на 29.09.2022г. са подписани
допълнителни споразумения, а именно: ***2909022-55152404 за телефонен
номер ..................., с избран тарифен план Бизнес Смарт XS и за телефонен
номер ...................., с избран тарифен план Бизнес Смарт S; ***2909022-
55152450 за телефонен номер .............., с избран тарифен план Бизнес Смарт S
и за телефонен номер ......................, с избран тарифен план Бизнес Смарт XS;
2
***2909022-55152549 за телефонен номер ..............., с избран тарифен план
Бизнес Смарт S.
По делото е приложено единствено ***2909022-55152404, но съдът
намира, че между страните са сключени и още две споразумения, доколкото
самият ответник посочва това и ги индивидуализира в отговора на исковата
молба. Не се спори и че като клауза в споразуменията е предвидено, че при
липса на заявено желание споразумението да влезе незабавно в сила, абонатът
може да се откаже от него до 7 дни след подписването му. Споразумението
влиза в сила и условията по него се прилагат след изтичане на срока за отказ.
При отказ на абоната се прилагат условията на предходни споразумения.
Съгласно чл. 55 от ОУ на ищеца, приложими към 29.09.2022г., в 7-дневен
срок от подписване на индивидуалния договор абонатът има право
едностранно да прекрати договора, без да дължи неустойки по него, освен ако
абонатът изрично не е заявил писмено желание договорът му да влезе в сила
незабавно; при подписване на договора, е предоставено на абоната крайно
устройство, договорът е подписан за номер/а, във връзка с който е подадено
заявление за преносимост към мрежата на БТК.
Правото на отказ от договора е субективно материално потестативно
право, с чието упражняване договорната връзка между страните се ликвидира
чрез прекратяване. Съдът намира, че ищецът е упражнил надлежно правото
си на отказ от договора, довело до преустановяване на облигационните
правоотношения между страните. Потестативното право се упражнява чрез
едностранно адресирано волеизявление. Приложено и прието по делото е и
„Уведомление за отказ“ от 30.09.2022г., изходящо от „.......“ ЕООД до БТК
ЕАД, в което е посочено, че се прави отказ от сключените на 29.09.2022г.
споразумения. Уведомлението е подписано от Ася Асенова, посочена като
управител на дружеството, и П. П.-пълномощник. Обстоятелството, че Ася
Асенова е управител на дружеството се потвърждава и от служебно
извършена справка в Търговски регистър. Същата е и едноличен собственик
на капитала. Предвид това, съдът намира, че Ася Асенова е лице с
представителна власт и ищецът надлежно е отправил волеизявление за отказ.
На следващо място е необходимо волеизявлението да е достигнало до
насрещната страна, което също е реализирано с оглед писмо от „...........“ ЕАД
от 30.09.2022г. до „.......“ ЕООД, в което е посочено, че писменото оплакване е
прието и регистрирано на дата 30.09.2022г. под входящ номер
3
22_31844_30.09.2022г. В писмото е посочено, че ще бъде предоставена
обратна връзка в 1-месечен срок, но не са ангажирани доказателства за даден
отговор в срок, в т.ч. и доказателства от мобилния оператор. Приложени са
единствено писма от „...........“ ЕАД, датиращи от м.12.2022г., в които не се
коментира депозирания отказ, а се напомнят на абоната последиците от
прекратяване на договора. Приложено е и писмо от 20.10.2022г., в което
мобилният оператор посочва, че информация може да се даде единствено на
титуляра или упълномощен негов представител. Становище по направения
отказ не е взето. Предвид изложеното, за съда няма основание да приеме, че
изявлението не е достигнало до ответника и то не е породило правно
действие. Видно от условието по споразуменията, както и от ОУ, не е
предвидено изрично съгласие от страна на мобилния оператор при направата
на отказ, като не са предвидени някакви конкретни действия от страна на
мобилния оператор, за да породи същият действие. Следва да се отбележи и
че последният не е възразил срещу него в посочения 1-месечен срок за
обратна връзка, а и получаването на отказа не се оспорва от ответника.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът надлежно е упражнил
правото си на отказ от сключените на 29.09.2022г. допълнителни
споразумения. Както бе вече посочено, в същите е уговорена възможността за
отказ в 7-дневен срок, което в случая е реализирано. Не се установява при
подписването им ищецът да е заявил изрично желанието си споразуменията
да влязат в сила незабавно, което би изключило правото на отказ от договора.
С оглед разпределението на доказателствената тежест, доказването на това
обстоятелство е в тежест на ответника, който трябва да установи основание за
задържане на процесната сума. Не са ангажирани доказателства в тази посока.
Не са налице и някои от предвидените в ОУ пречки за отказ от договора, а
именно предоставено крайно устройство или договорът да е подписан във
връзка със заявление за пренос на номер към мрежата на ищеца. Съдът
намира, че ищецът е имал право на отказ, което той надлежно е упражнил още
на следващия ден след подписването на споразуменията. Последните изобщо
не са влезли в сила, а при отказ от договора не се начислява неустойка, както
е изрично упоменато в ОУ.
От фактура № **********, издадена на 15.01.2023г., се установява, че
мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 313,05 лв. за тарифен
план Бизнес Смарт S, избран именно с допълнителните споразумения от
4
29.09.2022г. Страните твърдят, че неустойката е начислена заради предсрочно
прекратяване поради пренос на един от номерата по споразуменията
/..................../. Доколкото е налице валидно направен отказ по всяко едно от
споразуменията от процесната дата, начисляването на неустойка за тарифен
план Бизнес Смарт S /избран именно със споразуменията от 29.09.2022г./ е
лишено от основание без значение причината за начисляването на същата.
Договорната връзка между страните е преустановена по причина, за която
изрично е предвидено, че не се дължи неустойка. Да се начисли такава без да
се вземе предвид направения валидно отказ е незаконосъобразно.
По делото е приложен фискален бон /л. 26 от делото/, от който се
установява, че сумата за неустойка е заплатена на 26.01.2023 г., към която
дата облигационна връзка между страните не е съществувала, предвид което
направеното плащане е направено при изначална липса на основание. В този
смисъл заплащането на неустойка по преустановените договорни отношения е
довело до неоснователно обогатяване на ответника. Искът е основателен и
следва да бъде уважен.
С оглед основателността на претенцията за главница, предявеният
акцесорен иск също следва да бъде уважен. Началният момент на забавата е
извършването на престацията или това е денят на плащането. Съдът намира,
че ответникът дължи сумата от 0,70 лв. за периода 26.01.2023 г.-02.02.2023 г.
Предвид уважаването на главния иск, не следва да се разглеждат по
същество предявените в условия на евентуалност искове.
С оглед изхода от спора с право да претендират присъждане на разноски
разполага ищецът. Същият е направил и доказал такива в размер на 50 лв.
държавна такса и 1100 адвокатско възнаграждение. От страна на ответника е
наведено възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение, което
съдът намира за основателно предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото и обстоятелството, че е проведено само едно заседание.
Възнаграждението следва да бъде намалено до размер от 600 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...........“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на
5
управление: гр. *********, да заплати на „.......“ ЕООД, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление: гр. *******, на основание чл. 55, ал. 1, предл. от 1 ЗЗД
сума в размер на 313,05 лв., представляваща недължимо платена сума за
неустойка по Допълнително споразумение № ***29092022-55152404 от
29.09.2022г. към Договор за електронни съобщителни услуги, който не е
породил действие предвид отказ от него, ведно със законната лихва от
06.02.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 0,70 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 26.01.2023 г. - 02.02.2023 г.
ОСЪЖДА „...........“ ЕАД, ЕИК:*******, седалище и адрес на
управление: гр. *********, да заплати на „.......“ ЕООД, ЕИК ***, седалище
и адрес на управление: гр. *******, сума в размер на 600 лв.,
представляваща разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6