Решение по дело №572/2019 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 20
Дата: 24 януари 2020 г. (в сила от 13 август 2020 г.)
Съдия: Николета Антонова Карамфилова
Дело: 20197110700572
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  20

гр.Кюстендил, 24.01.2020г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

секретар Светла Кърлова и с участието на прокурор Йордан Георгиев от ОП Кюстендил, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№572/2019г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

„Б.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** чрез пълномощника адвокат Г.В.Д., съдебен адрес ***  е предявило иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна за заплащане сумата от 1850 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.03.2019г. - датата на влизане в сила на съдебното решение по КАНД №433/2019г. по описа на Варненски административен съд до окончателното погасяване. Твърди се, че вредите са настъпили от незаконосъобразен акт – отменено НП №03-007390/15.05.2019г.г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна. Претендира разноски.

В съдебно заседание на основание чл.214, ал.1 от ГПК по препращане от чл.144 от АПК е допуснато изменение на иска относно размера му, като е увеличен на 2040 лв., ведно със законната лихва върху сумата, смитано от 14.03.2019г. до окончателното плащане.

Ответникът не изразява становище по иска.

Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за доказаност на иска по основание и размер.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Ищцовото дружество „Б.“ ООД *** е санкционирано с НП №03-007390/15.05.2019г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна с административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. Образувано е АНД №4082/2019г. по описа на ВРС, в което дружеството е представлявано от адвокат, съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие на когото е заплатило адвокатско възнаграждение от 1140 лв. /вж. фактура и операционна бележка/. С решение №2119/12.12.2019г. на ВРС НП №03-007390/15.05.2019г. е отменено. Съдебният акт е оставен в сила с решение на Варненски административен съд №512/14.03.2019г., постановено по КАНД №433/2019г. В касационното производство дружеството е ползвало адвокатска защита, като е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие.

С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира иска за допустим, като предявен от активно легитимиран субект срещу пасивно легитимиран ответник и пред компетентен да го разгледа съд. Разгледан по същество е основателен, по следните съображения:

Основателността на иска за вреди с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предполага кумулативното наличие на три предпоставки: 1.незаконен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на администрацията при или по повод изпълнение на административна дейност; 2.настъпила вреда в правната сфера на ищеца, имуществена или неимуществена и 3.пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на ищеца, а отсъствието на една от тях определя иска като неоснователен.   

В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от  незаконосъобразен акт на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна –  отменено НП №03-007390/15.05.2019г., с което на „Б.“ ООД *** е наложено административно наказание в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. Безспорно същото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, обаче не е предвиден като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. Определящ е характера на дейността на органа, който е издал акта, а НП е резултат от упражнена дейност по административно наказване, т.е. неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Съдът взема предвид и ТР №1/15.03.2017г. на ВАС по т.д. №2/2016г., ОСС, I и II колегия. Предвид горните констатации и доколкото процесното НП е отменено с влязъл в сила на 14.03.2019г. съдебен акт, съдът приема, че е доказана първата предпоставка - незаконен акт, постановен при и по повод изпълнение на административна дейност.

 Съдът счита, че чрез проведено от ищеца пълно и главно доказване се установи и втората предпоставка за основателността на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за репариране на имуществените вреди – настъпила имуществена вреда в правната му сфера, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по оспорване на НП – въззивно и касационно. Същото съдът разглежда именно като имуществена вреда, настъпила в патримониума на дружеството, тъй като се явява пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. Направените разходи за адвокат, който да проведе защитата на страната при водене на административнонаказателно дело пред ВРС и АдмС - Варна, чийто краен правен резултат е отмяна на НП, се квалифицират от съда като имуществени вреди, настъпили от незаконосъобразен акт, издаден при упражняване на административна дейност, доколкото ако НП не бе издадено, вредите нямаше да настъпят. Действително в съдебното производство по чл.63, ал.1 от ЗАНН не се внася държавна такса, не се присъждат и разноски /редакцията на закона преди изменението от 29.11.2019г./. Но това не означава, че следва да се отрича правото на лицето от съдебна защита против неправомерно издаденото НП. Същата не е задължителна, но е необходима с оглед гарантиране правото на адекватна и компетентна правна помощ в съдебното производство. Разноските, понесени от дружеството в производството по отмяна на незаконосъобразното НП, подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, тъй като процесуалния закон не им придава качеството на съдебни разноски, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно НП, действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по същия ред. Тези вреди са преки, тъй като са причинени от вредоносния резултат, т.е. явяват се следствие от увреждането. Те са и непосредствени, тъй като са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Във връзка с изложеното искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за репариране на имуществени вреди в размер на 2040 лв. ще бъде уважен изцяло, като доказан по основание и размер. Последният се установява от приложените по АНД №408218/2018г. на ВРС и КАНД №433/2019г. на АдмС - Варна договори за правна помощ и пълномощно с отбелязване на заплатено в брой възнаграждение от 900 лв. и платежен документ за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1140 лв. Спазвайки принципа за справедливост и съразмерност, съдът намира, че размера на иска отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от ЗАдв - същият е обоснован и справедлив, доколкото е съразмерен на извършената правна защита и съдействие, съобразен е с материалния интерес и Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

               Върху присъденото обезщетение от 2040 лв. се дължи законна лихва от датата на поискване – 14.03.2019г., съгласно ТР №3/2004г. на ВКС по т.д.№3/2004г., а именно датата на влизане в сила на съдебното решение, с което незаконосъобразния акт е отменен.

               С оглед изхода от правния спор съдът присъжда разноски на ищеца, платими от ответника, в размер на 825 лв. - 25 лв. държавна такса и 800 лв. адвокатско възнаграждение /вж. договор за правна защита и съдействие/.

Воден от горното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът

 

                                         Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, ул.“Христо Самсаров“ №2А да заплати на „Б.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 2040 лв. /две хиляди и четиридесет/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменено НП №03-007390/15.05.2019г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.03.2019г. до окончателното изплащане, както и съдебни разноски в размер на 825 лв. /осемстотин двадесет  и пет/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.

 

 

              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: