Решение по дело №1198/2021 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 636 |
| Дата: | 18 октомври 2021 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.) |
| Съдия: | Димитър Бишуров |
| Дело: | 20215220201198 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 11 август 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Обвинението е против обвиняемия В. Д. К., ЕГН ********** за
престъпление по чл.313 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, а именно затова, че за
периода от 07.05.2019 г. до 19.08.20219 г., в гр.Пазарджик, в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Пазарджик, при условията на продължавано
престъпление, пред Ц. Н. К.-М. и В. П. Г. - системни оператори в Сектор
„ПП“ при ОД на МВР Пазарджик е потвърдил неистина в 2 броя писмени
декларации, които по силата на чл.160 ал.1 от Закона за движение по
пътищата, чл.17 ал.1 Правилника за издаване на български лични документи
и чл.141 ал.2 от Закона за движение по пътищата се дават пред орган на
властта - началник Сектор „ПП“ при ОДМВР Пазарджик, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, а именно че СУМПС с № *********
издадено на негово име е било изгубено на 09.07.2018 г., както и че СРМПС
част II с № ********* /малък талон/ за превозно средство с рег. № ****** е
било изгубено /откраднато/, като в действителност българското СУМПС с
№********* е било подменено с белгийско СУМПС с № ********** и
СРМПС част II с № ********* /малък талон/, са му били временно отнети за 6
месеца на 16.02.2019 г. за пътно нарушение на пункт Песница от властите на
Република Словения по деяния, както следва:
На 07.05.2019 г. в гр.Пазарджик пред Ц. Н. К.-М. - системен оператор в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР Пазарджик съзнателно е потвърдил
неистина в писмена декларация от същата дата, която по силата на
чл.160 ал.1 от Закона за движение по пътищата и чл.17 ал. 1 от
Правилника за издаване на български лични документи се дава пред
орган на властта - началник Сектор „ПП“ пир ОД на МВР Пазарджик, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че
СУМПС с № ********* издадено на негово име е било изгубено на
09.07.2018 г., а в действителност същото е било подменено на 16.02.2012
год. от него в Белгия с белгийско СУМПС с №№**********.
На 19.08.20219 г. в гр.Пазарджик пред В. П. Г.- системен оператор в
Сектор „ПП“ при ОДМВР Пазарджик е потвърдил неистина в писмена
декларация от същата дата, която по силата на чл.141 ал.2 от Закона за
движение по пътищата се дават пред орган на властта - началник Сектор
„ПП“ при ОДМВР Пазарджик, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно че СРМПС част II с № ********* /малък талон/
за превозно средство с рег. № ****** е било изгубено /откраднато/, като
в действителност същото му е било отнето за 6 месеца от словенските
власти за пътно нарушение на 16.02.2019 г.
Производството пред Районен съд-гр.Пазарджик е по реда на Глава
ХХVІІІ от НПК.
1
Образувано е въз основа на постановление на РП-Пазарджик, с което е
направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на
обвиняемия и налагане на административно наказание глоба.
В съдебно заседание обвиняемият се явява лично и с упълномощен
защитник, като се признав аза виновен и дава кратки обяснения по
обвинението.
Защитникът пледира за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК и налагане на административно
наказание глоба в минимален размер.
Представителят на Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа
изцяло предложението и излага подробни доводи по същество. Пледира за
налагане на административно наказание глоба.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбите на чл.301 от
НПК, като прие за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият В. Д. К. бил правоспособен шофьор с категории В, М и
АМ, придобити през 2006 год., когато му било издадено СУМПС с №
*********.
На 16.02.2012 год. в Кралство Белгия на обв. К., на базата на подмяна
на българското СУМПС с №*********, било издадено белгийско
свидетелство за управление на МПС с № **********, като белгийското
свидетелство било с неограничен срок за категории А3 и В /писмо на ДМОС-
МВР л.78 в делото/.
Обвиняемият К. живеел в Белгия като през месец февруари 2019 год. се
прибрал в България. На връщане към Белгия пътувал с личния си автомобил
„Ландровер“ с рег.№ ******, като минал през Сърбия, Хърватия, Словения и
Германия. На пункт за плащане на магистрални такси в Песница, Република
Словения, на 16.02.2019 год. обв. К. извършил нарушение на Закона за
пътните такси на Република Словения чл.50 а параграф 1, за което била
предвидена по словенския закон глоба в размер на 300 евро.
Постановлението за плащане издадено от Органът за нарушенията чрез
упълномощеното си лице М. З. и на основание чл.57 от Закона за
нарушенията било връчено на обв. К. на год. на 16.02.2019г. на пункта за
плащане на магистрални такси. След като му била наложена глобата на
стойност 300 евро, Органът за нарушенията с цел гарантиране изпълнението
на постановлението за плащане на основание чл.201, §. 5 от Закона за
нарушенията на Р Словения, временно отнел за 6 месеца СРМПС с №
********* издадено на 01.08.2000 г. в България, както и СУМПС с номер
********** – белгийски образец. След това документите били изпратени на
Посолството на Р България в гр.Л. Словения.
2
Обвиняемият се прибрал в България, а на 07.05.2019 г. отишъл в Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Пазарджик и пред св.Ц. К.-М. /системен
оператор в сектора/ подал писмена декларация от същата дата, която по
силата на чл.160 ал.1 от Закона за движение по пътищата и чл.17 ал.1 от
Правилника за издаване на българските лични документи /Приложение №6/
се подава в случай на откраднат, повреден или унищожен български личен
документ.
В декларацията обв. К. собственоръчно написал:“Изгубени на
и
09.07.2018г. свидетелство за правоуправление и талон
Тази декларация се давала пред орган на властта - началник Сектор
„ПП“ при ОДМВР Пазарджик за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно, че СУМПС с № ********* издадено на негово име е
било изгубено на 09.07.2018 г. В момента на подаване на декларацията
обвиняемият е знаел, че СУМПС с №*********, т.е. българският образец е
било подменено от него на 16.02.2012 год. в Белгия с белгийско свидетелство
за управление на МПС с №**********.
Знаел е също така, че белгийското свидетелство с №********** му е
било временно отнето за 6 месеца в Република Словения на 16.02.2019г.
Декларирайки че българското СУМПС с №********* е изгубено и знаейки,
че същото е подменено с белгийско, обвиняемият, съзнателно е потвърдил
неистина.
След подаването на декларацията на обвиняемия бил издаден дубликат
на СУМПС с № ********* с валидност до 08.05.2029 год. и същото му било
връчено на 10.05.2019 год.
На 19.08.20219 г. обв. В.К. отново отишъл в Сектор „ПП“ при ОДМВР
Пазарджик и пред св. В. П. Г. /системен оператор в сектора/ подал писмена
декларация от същата дата, която по силата на чл.141 ал.2 от Закона за
движение по пътищата се дават пред орган на властта - началник Сектор
„ПП“ при ОД на МВР Пазарджик за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства. В декларацията посочил, че е изгубил СРМПС част II с №
********* /малък талон/ за превозно средство с рег. № ******. Подал
Заявление с № 191006001080/19.08.2019 год. за издаване на дубликат на
регистрационния талон на МПС с писмена декларация в горния смисъл,
където собственоръчно написал: „Изгубен малък талон“.
В момента на подаване и на този декларация, обвиняемият знаел
категорично, че СРМПС част II с № ********* /малък талон/ за превозно
средство с рег.№ ****** му е било временно отнето за 6 месеца в Република
Словения на 16.02.2019г. Декларирайки че гореописаното СРМПС е изгубено
обв. В.К. съзнателно е потвърдил неистина.
След подаването на декларацията на обвиняемия било издадено ново
3
СРМПС част II с № ********* от 19.08.2019 год., което същия е получил
лично на тази дата.
С писмо на посолството на България в Словения от 11.11.2019г. в ГД
„НП“-София били изпратени общо 13 броя СУМПС и регистрационни талони
на български граждани, отнети поради неплатени глоби, наложени от
словенските власти. Сред тях били и документите на обвиняемия, които след
като били препратени в сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, станало ясно,
че на обвиняемият били издадени нов дубликат на СУМПС и регистрационен
талон въз основа на невярно декларирани данни. По този повод било
образувано настоящото наказателно производство.
Видно от заключението на назначена и изготвена в ДП съдебно-
почеркова експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно,
подписите за „декларатор“ в двете гореописани декларации са положени от
обв. В.К..
Видно от справката за съдимост на обвиняемият той не е осъждан и
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VІІІ, раздле ІV от
общата част на НК, т.е. на основание чл.78а ал.1 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от
самопризнанията на обвиняемия и от събраните в ДП доказателства, които
съдът прецени при условията на чл.378 ал.2 от НПК, като правно валидни, а
именно показанията на свидетелите К.-М., Г. и Г., заключението на
почерковата експертиза и писмените доказателства, инкорпорирани в
доказателственият материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло събраните и посочени по-горе гласни
доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се,
кореспондират на приобщените писмени доказателства и заключението на
експертизата, като безпротиворечиво очертават гореописаната фактическа
обстановка. Непротиворечивостта на доказателствата обезсмисля техния
подробен анализ.
С оглед възприетата фактическа обстановка и след анализ на
доказателствата съдът прие, че обв. В.К. е осъществил от обективна и
субективна страна, престъпния състав на чл.313 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от
НК, като в периода от 07.05.2019 г. до 19.08.20219 г., в гр.Пазарджик, в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик, при условията на
продължавано престъпление, пред Ц. Н. К.-М. и В. П. Г. - системни оператори
в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Пазарджик е потвърдил неистина в 2 броя
писмени декларации, които по силата на чл.160 ал.1 от Закона за движение по
пътищата,вр. с чл.17 ал.1 Правилника за издаване на български лични
документи и чл.141 ал.2 от Закона за движение по пътищата се дават пред
орган на властта - началник Сектор „ПП“ при ОДМВР Пазарджик, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно че СУМПС с
4
№ ********* издадено на негово име е било изгубено на 09.07.2018 г., както и
че СРМПС част II с № ********* /малък талон/ за превозно средство с рег. №
****** е било изгубено /откраднато/, като в действителност българското
СУМПС с №********* е било подменено с белгийско СУМПС с №
********** и СРМПС част II с № ********* /малък талон/, са му били
временно отнети за 6 месеца на 16.02.2019 г. за пътно нарушение на пункт
Песница от властите на Република Словения по деяния, както следва:
На 07.05.2019 г. в гр.Пазарджик пред Ц. Н. К.-М. - системен оператор в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР Пазарджик съзнателно е потвърдил
неистина в писмена декларация от същата дата, която по силата на
чл.160 ал.1 от Закона за движение по пътищата и чл.17 ал. 1 от
Правилника за издаване на български лични документи се дава пред
орган на властта - началник Сектор „ПП“ пир ОД на МВР Пазарджик, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че
СУМПС с № ********* издадено на негово име е било изгубено на
09.07.2018 г., а в действителност същото е било подменено на 16.02.2012
год. от него в Белгия с белгийско СУМПС с №№**********.
На 19.08.20219 г. в гр.Пазарджик пред В. П. Г.- системен оператор в
Сектор „ПП“ при ОДМВР Пазарджик е потвърдил неистина в писмена
декларация от същата дата, която по силата на чл.141 ал.2 от Закона за
движение по пътищата се дават пред орган на властта - началник Сектор
„ПП“ при ОДМВР Пазарджик, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно че СРМПС част II с № ********* /малък талон/
за превозно средство с рег. № ****** е било изгубено /откраднато/, като
в действителност същото му е било отнето за 6 месеца от словенските
власти за пътно нарушение на 16.02.2019 г.
Обвиняемият е имал представи за всички обективни елементи на
състава и е искал настъпването на общественоопасните последици на
деянието си. Действал е с пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че процесните
декларации се подават въз основа на закон – съответно чл. 160 ал.1 от ЗДП
вр. с чл.17, ал.1 от ПИБЛД, както и чл.141 ал.2 от ЗДП. Съзнавал е, че
декларациите се дават пред орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 от НК –
началник Сектор „ПП” при ОДМВР Пазарджик, натоварен с осъществяване
на властнически функции.
Съзнавал е още, че вместо да удостовери истинността на конкретни
обстоятелства, за които се съставят декларациите, той декларира неистини, по
подробно описания по-горе начин, който не следва да се преповтаря.
Обвиняемият е предвиждал конкретно настъпването на
общественооопасните последици от деянието си и е искал тяхното
настъпване, доколкото в резултат на лъжливото деклариране се е стигнало до
издаване на дубликат на българско СУМПС, при наличие на валидно
белгийско такова, което е недопустимо според българското законодателство
/чл.151 ал.7 от ЗДвП/, т. к. в такава една хипотеза по принцип е възможно
5
един водач да се афишира като правоспособен пред съответните контролни
органи с онова СУМПС, с което той избере и ако бъде санкциониран за
нарушаване на правилата свързани с безопасността на движението, респ. бъде
наказан с лишаване от правоуправелние за определен срок, то хипотетично
той би могъл да предаде за изпълнение на наказанието едното си СУМПС, а
другото да остане в него и да продължи да шофира дори в срока на
изтърпяване на наказанието, при което то няма да бъде реално търпяно.
Деянието е извършено от обвиняеми при условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, т. к. двете декларации са
подадени на два пъти, т.е. с две отделни деяния той е декларирал две
различни неистини. Всяко от деянията осъществява поотделно един и същ
състав на престъпление по чл.313 ал.1 от НК, извършени се през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
еднородност на вината, като последващото деяние се явява продължение на
предшестващото.
Съдът съобрази обстоятелството, че за умишленото престъпление по
чл. 313 ал.1 от НК се предвижда като най-тежко наказание лишаване от
свобода до три години, както и факта, че обвиняемият е пълнолетен, не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VІІІ, раздел ІV от общата част на НК, а от престъплението няма настъпили
съставомерни материални щети, които да не са възстановени.
Вярно е, че по АНД № 2066/2006г., с решение влязло в сила на
27.11.2006г., обв. К. е бил освободен от наказателна отговорност по реда на
Глава ХХVІІІ от НПК и му е било наложено административно наказание
глоба. Вярно е и това, че в кориците на настоящото дело няма данни дали и
кога тази глоба е била платена, респ. било ли е образувано изпълнително
производство за нейното събиране, извършвани ли са били принудителни
действия, прекъсващи давността за изпълнението на наказанието, колко, кога
и какви са били те. В същото време обаче съдът констатира, че дори такова
изпълнително производство да е било образувано, то с изтичането на десет
годишен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината на
влизане в сила на решението, е изтекла най-дългата възможна абсолютна
давност за изпълнението на това наказание по смисъла на чл.171, ал.2 от
ДОПК. Тази правна норма разписва, че с изтичането на 10-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични
вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. Иначе
казано, считано от 01.01 на 2007 година /именно това е годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение – 2006г.,
когато е влязло в сила решението по чл.78а от НК/, то на 01.01.2017г. е
изтекла абсолютната давност за събирането на глобата по ДОПК. Тя е станала
несъбираема, т.е. наказанието е станало неизпълняемо, а от този момент е
започнал да тече реабилитационният срок по чл.86 ал.1, т.3 от НК, който е
една година и който е изтекъл на 01.01.2018г. Точно в този момент за К. е
6
настъпила реабилитация по право, дори хипотетично да се приеме, че за
събирането на въпросната глоба е било образувано изпълнително
производство и по него регулярно са били извършвани изпълнителни
действия, прекъсващи давността за изпълнение на наказанието. В заключение
казано, към момента на настоящото деяние обв. К. е бил реабилитиран по
право за предходното му освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на глоба по административен ред, при което следва да се третира
като неосъждан.
Няма съмнение в правната теория и практика, че горепосочените
реабилитационни срокове са приложими не само за осъдените на наказание
по наказателния кодекс, но и за освободените от наказателна отговорност по
реда на Глава ХХVІІІ от НПК. Върховната съдебна инстанция в Р България е
имал повод да каже следното: „Реабилитацията заличава осъждането и
отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото
осъждане. По отношение на лицата, освободени от наказателна отговорност
по Глава осма на НК, разпоредбите на чл. 85 - 88а НК не се прилагат, защото
те не се считат за осъждани. Същите обаче не могат да бъдат поставени в по-
тежко положение от осъдените на глоба по Наказателния кодекс, поради
което с Постановление № 7/1985 г. на Пленума на ВС е изрично указано, че
спрямо тях може повторно да бъде приложен институтът на чл. 78а НК, ако
при съблюдаване на изискванията на чл. 86, ал. 1, т. 3 НК е изтекъл
предвиденият едногодишен срок от изпълнение на наложената парична
санкция“ /виж Решение № 171 от 10.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 151/2009 г.,
III н. о., НК/.
В Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017
г. на ОСНК пък е казано, че: „Правото на повторно освобождаване от
наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК е признато в т. 4 от
ППВС № 7/85 г., като се приема, че възниква след изтичане на една година от
изпълнение на наложеното административно наказание. Съображенията са в
смисъл, че лицата, по отношение на които вече е приложен чл. 78а от НК, са
неосъждани и не следва да бъдат поставяни в по-тежко положение от
осъдените на глоба по НК, за които след изтичане на срока по чл. 86, ал. 1, т.
3 от НК настъпва реабилитация и възможност за повторно освобождаване от
наказателна отговорност по този ред. В постановлението не е разгледана
хипотезата на неизпълнено административно наказание глоба, наложено на
основание чл. 78а от НК поради изтекла давност, но няма пречка при
допълнителното тълкуване да се приложи същият подход. Поначало
освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание е институт, в чийто обхват попадат случаите с по-ниска степен на
обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с тези, при които
глобата е наложена като наказание по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 4 от НК.
Изхождайки от тази принципна позиция, съдът е длъжен да съблюдава
лицата, неизплатили глоба, наложена им като административно наказание, да
не бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от лицата, неизплатили
глоба, наложена им като углавно наказание, включително и при преценка на
7
предпоставките за повторно освобождаване от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК. След като осъдените, чието наказание глоба не е
изпълнено поради изтекла давност, могат да бъдат реабилитирани, то те могат
да бъдат и освободени от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Фактът на неизтърпяване на наказанието в този
случай не съставлява отрицателна предпоставка по чл. 78а, ал. 1, б.“б“ от НК,
поради което не би следвало да е такава и за неосъжданите, но вече
освобождавани от наказателна отговорност по същия ред. С оглед
възприетото в т. 1 на настоящото решение приравняване на неизпълнимото
поради изтекла давност наказание с изтърпяно такова следва да се приеме, че
необходима предпоставка за повторно освобождаване от наказателна
отговорност на основание чл. 78а от НК е последователното изтичане на
давността за изпълнение на глобата и едногодишния срок. Доколкото глобата,
налагана на основание чл. 78а от НК, представлява административно
наказание, давностните срокове, с изтичане на които се погасява
възможността за принудителното й изпълнение, са уредените в ЗАНН“.
С оглед на всичко казано до тук съдът намира, че са налице
материалноправните предпоставки за приложението на императивната
разпоредба на чл.78а ал.1 от НК относно вида на отговорността и вида и
размера на наказанието, като обв. К. бъде освободен от наказателна
отговорност и му се наложи административно наказание глоба.
При индивидуализация на наказанието глоба съдът отчете подбудите
за извършване на деянието, които се коренят в личността на обвиняемия, в
недостатъчното правосъзнание и култура.
Обществената опасност на деянието е висока предвид факта, че е
извършено при условията на продължавано престъпление, което заслужава
по-високата социална, морална и правна укоримост. Деецът е с ниска степен
на обществена опасност, т.к. не е осъждан и криминално проявен,
положително е охарактеризиран, а деянието е инцидентно в неговия живот.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха – добрите
характеристични данни по местоживеене и липсата на други криминални или
противообществени прояви от страна на обвиняемия. Чистото съдебно
минало не се отчете, т.к. то е обективна предпоставка за приложението на
чл.78А от НК.
Отегчаващи обстоятелства – фактът, че в резултат на престъплението на
обвиняемият е било издадено българско СУМПС, при наличие на валидно
белгийско такова, в нарушение на императивната норма на чл.151 ал.7 от
ЗДвП.
С оглед на изложеното и на основание чл.78А ал.1 от НК съдът
освободи от наказателната отговорност обвиняемия, като му наложи
административно наказание глоба в размер близък до минимума, а именно
8
1200 лева, платими в полза на бюджета на СВ по сметка на ПзРС.
За да определи този размер на глобата съдът изходи от наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно тяхната
относителна тежест, като даде превес на първите, както и от семейното,
материално положение и имотно на извършителя, съобразявайки и степента
на вината му.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати
сторените по делото разноски в размер на 191.60 лв. за почеркова експертиза,
платими по сметка на ОД на МВР – Пазарджик.
По тези съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
9