Присъда по дело №9522/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта:	11
Дата:	24 септември 2021 г. (в сила от 12 октомври 2021 г.)
Съдия:	Делян Любомиров Дилков

Дело:	20211110209522
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 11
гр. София, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Д. Д
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
и прокурора Д. Д (СРП-София)
като разгледа докладваното от Д Д Наказателно дело от общ характер №
20211110209522 по описа за 2021 година
., въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. ИВ. С. Г., роден на 20.10.1980 г. в гр. София, с българско гражданство,
със средно образование, неженен, неосъждан, безработен, с настоящ адрес: гр., ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че около 16:30 ч. на 16.02.2021 г. в гр. София, по ул. ,,Мюнхен“, с посока на
движение от ул. ,,5006“ към ул. „Илия Бешков“, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф“ с рег. № СА0691АН след употреба на наркотични
вещества, а именно - метадон, включен в Списък II, (Вещества с висока степен на риск, намиращи
приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина) на Приложение № 1 към чл.3, т. 1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на
основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП ) и диазепам, включен в Списък III (Рискови вещества), Приложение № 1 към чл.3, т. 1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на
основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП, като същите са установени с протокол за съдебно-
химикотоксикологична експертиза с изх. №И-3120/19.04.2021г. на Военномедицинска академия–
гр. София, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 вр. чл. 54, ал. 1 НК МУ НАЛАГА
следните наказания: „лишаване от свобода”, за срок от една година, „глоба“, в размер на 500 лева
и, на основание чл. 343г НК, „лишаване от правоуправление“, за срок от една година.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на наложеното наказание
„лишаване от свобода“, за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
1

ПРИСПАДА, на основание чл. 59, ал. 4 НК, от наказанието „лишаване от
правоуправление“ периода, през който подс. Г. е бил лишен, по административен ред.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подс. ИВ. С. Г., ЕГН ********** да заплати по
сметка на СДВР сумата от 597 лева - деловодни разноски и по сметка на СРС - сумата от 200 лева –
деловодни разноски.

Присъдата подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок от днес пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на глава XXVII НПК
Образувано е по внесен от СРП срещу ИВ. С. Г. обвинителен акт, с твърдения за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, а именно: че около 16:30 ч. на 16.02.2021 г. в гр. “, с посока на
движение от ул. „5006“ към ул. „Илия Бешков“, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „ след употреба на наркотични вещества, а именно - метадон, включен в Списък
II, (Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманитарната и ветеринарната
медицина) на Приложение № 1 към чл.3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията
и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП ) и диазепам, включен в Списък III (Рискови
вещества), Приложение № 1 към чл.3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНВП, като същите са
установени с протокол за съдебно-химикотоксикологична експертиза с изх. № И-3120/19.04.2021г.
на Военномедицинска академия – гр. София.
По искане на защитата и със съгласие на подсъдимия, производството протича, по реда на
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 НПК – без разпити на свидетелите от досъбната фаза.
В съдебно заседание представител на СРП поддържа повдигнатото обвинение. Намира
деянието за съставомерно от обективна и субективна страна, а обвинението – за доказано по
несъмнен начин. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен, с предложение за конкретни
параметри на наказанията.
Защитата оспорва повдигнатото обвинение. Намира същото за недоказано, по несъмнен
начин, а деянието – за несъставомерно от субективна страна. Подчертава, че към момента на
деянието подсъдимият е изпълнявал трудовите си задължения. Пледира за постановяване на
оправдателна присъда.
Подс. Г. поддържа казаното от защитниците си. В последната си дума, предоставя на
преценката на съда.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след извършване
на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна следното :
Подс. ИВ. С. Г. е роден на , с българско гражданство, със средно образование, неженен,
неосъждан, безработен, с настоящ адрес: гр. , ЕГН **********.
Подс. Г. имал издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/
за категориите ,,АM”, „B”, „C” и „ТКТ”.
Към инкриминираната дата подсъдимият страдал от хероинова зависимост. От 12.06.2018 г.
той започнал лечение с метадон в Амбулатория за специализирана медицинска помощ-
индивидуална практика за специализирана медицинска помощ – психиатрична ,,Надежда“ ЕООД.
В тази връзка, на 12.06.2018 г. бил сключен терапевтичен договор между ръководителя на
Амбулатория за специализирана медицинска помощ- индивидуална практика за специализирана
медицинска помощ – психиатрична ,,Надежда“ ЕООД и подс. Г., в качеството му на пациент,
според който екипът на Амбулатория за специализирана медицинска помощ- индивидуална
практика за специализирана медицинска помощ – психиатрична ,,Надежда“ ЕООД се задължавал
да осъществи комплексно лечение на Г. с метадон. На същата дата пациентът подписал
информирано съгласие за провеждане на лечение с опиеви агонисти, в което било посочено, че е
запознат, че метадонът е наркотично вещество, което може да бъде опасно, ако се приема без
лекарско предписание и наблюдение. На 05.04.2019г. обв. Г. подписал и декларация, с която
1

декларирал, че бил уведомен, че метадонът, както и всички лекарства, предписани на зелена и
жълта рецепта, съдържат наркотични вещества, които повлияват способностите за шофиране и
работа с машини, както по време на приема, така и след това и че съгласно чл. 5, ал. 3 от Закона за
движение по пътищата ,,На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/ или след употреба на
наркотични вещества и техните аналози“.
От 07:00ч. на 16.02.2021 г. до 19:00ч. на същата дата свидетелите В , Ви , М Г , А и Б ,
които били полицейски служители в 08 РУ- СДВР, били на работа и изпълнявали служебните си
задължения в гр. София. От 08:00 ч. на 16.02.06.2021 г. до 20:00 ч. на същата дата, свидетелите И
и Б , които били полицейски служители в Отдел ,,Пътна полиция“- СДВР, били на работа и
изпълнявали служебните си задължения в гр. София.
Около 16:30 ч. на 16.02.2021 г. в гр.София, след като подс. Г. бил употребил наркотични
вещества - метадон и диазепам, предприел управление на лек автомобил, марка „ . Докато
шофирал по ул. „Мюнхен“, с посока на движение от ул. „5006“ към ул. „Илия Бешков“, бил спрян
за полицейска проверка до № 6 Б от свидетелите М , Ге и Б .
Те се приближили до спрения лек автомобил и установили подсъдимия на шофьорската
седалка в автомобила, като в същия нямало други лица. Полицейските служители се легитимирали
и поискали от подсъдимия документите му за самоличност. Усъмнили се, че водачът бил
употребил наркотични вещества, защото държанието му било неадекватно, поради което
докладвали на дежурна част. Пред полицаите подс. Г. заявил, че бил зависим от хероин и се
лекувал с метадон.
На мястото на проверката за съдействие били изпратени свидетелите В , В и А . След
пристигането си, те установили самоличността на подс. Г. от личната карта, която била издадена
на негово име и която последният им предоставил. Тъй като водачът се държал неадекватно,
полицейските служители докладвали на ОДЧ и поискали съдействие от екип на Отдел ,,Пътна
полиция“- СДВР. Тогава при тях бил изпратен екип на Отдел ,,Пътна полиция“- СДВР, в състав -
Ив и Б
Подсъдимият бил проверен с техническото средство полеви тест ,,Дръг тест 5000“/ Drug test
5000/ с фабричен ARNJ0002, като пробата била № 034, който отчел положителен резултат за
употреба на метадон и диазепам. За установените обстоятелства св. Зарев съставил на подсъдимия
акт за установяване на административно нарушение, бланков № 321548/16.02.2021 г. Св. Биков
издал на подс. Г. талон за медицинско изследване, бланков № 080557/16.02.2021г. и заповед №
376/16.02.2021г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. б“ ЗДП,
въведена в системата на Отдел ,,Пътна полиция“ с № 21-4332-001291/ 16.02.2021 г. на водача, с
която временно било отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на
последния до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от осемнадесет месеца.
Свидетелите М , П и Л отвели подс. Г. във Военномедицинска академия, където в 19:55ч. на
16.02.2021 г. той дал проби от кръв и урина, за да бъде извършено химико- токсикологично
лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества и техните аналози. При извършеното
химико-токсикологично лабораторно изследване на тези проби, в тях било установено наличие на
метадон и диазепам.
Според заключението на съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза, в резултат на
извършените анализи на представените проби се установило наличие на метадон, диазепам и негов
активен метаболит - нордазепам. В него било посочено, че синтетичният опиоид (лекарствен
препарат) метадон е упойващо вещество, което се прилага при субституираща терапия при опиатна
зависимост (метадонова програма) и се отпуска по специален ред. Съгласно заключението,
установената концентрация на метадон в кръв ( 0.24µg/mL) била в терапевтичната област ( 0.05-
0.75 µg/mL по литературни данни). Вечщите лица отразили, че диазепамът е дълго действащ
бензодиазепин с антиконвулсантно, анксиолитично, седативно и мускулно-релаксиращо действие,
2

потиска симптомите на тревожност, безпокойство и напрежение, метаболизира до активни
метаболити, какъвто е доказаният нордазепам. Съгласно същото заключение, бензодиазепините са
лекарствени средства, отпускани само по лекарско предписание ( зелена рецепта), които
повлияват реакционното време (отслабва вниманието, забавя рефлексите) и може да повлияе
способността за управление на моторно превозно средство. В заключението било посочено, че
установената концентрация на диазепам ( 0.04 µg/mL) е под терапевтичната област на медикамента
(0.1- 2.5 µg/mL, по литературни данни), както и тази на нордазепам (0.06 µg/mL) ( терапевтична
област : 0.2- 0.8 µg/mL по литературни данни).
От заключението на комплексната съдебно-психиатрична експертиза се установило, че при
подс. Г. липсват качествени нарушения на ясното съзнание. В него било посочено, че при него е
налице хероинова зависимост и понастоящем се лекува в частна метадонова програма като
дневната доза метадон е 14 кубика. Според вещите лица, които я изготвили, нямало данни за
качествено нарушение на базовите му психични годности към времето на инкриминираното
деяние, по време на същото подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи постъпките си, като макар психичното състояние на
освидетелствания към момента на изследването да не се явява пречка за неговото участие във
всички фази на наказателното производство и да може да дава достоверни отговори на въпросите
на разследването, наркотичната зависимост, която била налице при него, обуславяла психически
недостатък, ограничаващ възможността му да организира своята защита и самостоятелно да
защитава правата си.

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите И (л. 17 ДП), В (л. 18 ДП), В (л. 19 ДП), Б (л. 20 ДП), Б (л. 21 ДП), Г (л. 22 ДП), А
(л. 23 ДП) и М (л. 24 ДП); протокол за медицинско изследване (л. 39 ДП); талон за изследване (л.
41 ДП); медицинско удостоверение (л. 48 ДП); терапевтичен договор (л. 49 ДП); история на
заболяването (л. 51 ДП); декларация (л. 60 ДП); АУАН (л. 64 ДП); ЗПАМ (л. 65 ДП); протокол за
проверка (л. 67 ДП); картон на водач (л. 71 ДП); справка за собственост на МПС (л. 73 ДП);
протокол за сервизна проверка (л. 74 ДП); СУМПС (л. 81 ДП); заключения на СППЕ (л. 26 ДП; л.
23-гръб) и ТХЕ (л. 35 ДП; л. 24-гръб); справки за съдимост (л. 86 ДП) и за висящи наказателни
производства (л. 83 ДП).
Важно е да се отбележи, че доказателствената съвкупност е еднопосочна, по отношение на
редица обстоятелства, включени в предмета на доказване, като самите страни не ги оспорват, а
именно: мястото, датата и приблизителния час на проверката на водача (показанията на
разпитаните служители); извършване на проба с техническо средство (протокол за проверка);
отвеждане на подс. Г. до лечебно заведение за даване на кръвна проба (свидетелски показания,
протокол за медицинско изследване); наличие на дадена кръвна проба и резултата от нея (протокол
за изследване, заключение на ТХЕ). Това, по аргумент от чл. 305, ал. 3 НПК, позволява на съда да
маркира основаните моменти по доказателствата за тези обстоятелства, без да се налага тяхната
детайлна съпоставка.
Приложеният по делото АУАН не се ползва с материална доказателствена сила (разпоредбата
на чл. 189, ал. 2 ЗДП ползва само целите на адмнистративнонаказателното прозиводство, с всички
условности, касателно разместването на доказателствената тежест), поради което и посоченото в
него местонарушение и действията на водача няма как да бъдат приети за установени, на тази
основа. За тези обстоятелства, обаче, са ангажирани и надлежно събрани гласни доказателства на
свидетели-очевидци – разпитаните полицейски служители. В общия случай, свидетелската
годност, независимо от служебното положение, никога не е изначално изключена, поради което и
при липса на данни за заинтересованост или за дефицити у свидетеля в АУАН, свързани със
способността да възприема, запаметява и възпроизвежда, не се касае за обстоятелство,
компрометиращо разкриването на обективната истина. В този смисъл и доколкото самият
подсъдим не оспорва, че е управлявал МПС, към момента на иницииране на проверката, не се
3

касае за обстоятелство, попадащо в центъра на спора и изискващо детайлна доказателствена
съпоставка и анализ.
В центъра на спора попада субективното отношение на подсъдимия към управлението.
Действително, вината е субективен фактор, но произтичащ от обективни обстоятелства, поради
което и уместно би било в настоящия раздел този въпрос също да бъде засегнат. Взетите от
подсъдимия биологични проби са били обект на надлежно експертно изследване. Нещо повече – в
изпълнение на задължението си за провеждане на обективно, всестранно и пълно разследване,
органите на досъдебното производство не са се ограничили само до констатацията за наличие на
упойващи вещества в организма на подсъдимия, но същите са били подложени и на количествен
анализ (с принципното уточнение, че за разлика от шофирането след употреба на алкохол, за
упойващите вещества законодателят е възприел линия на нулева толерантност, т. е. без
предвидени минимални прагове). В тази връзка, съществено обстоятелство се установява от
протокола за медицинско изследване – знание, от страна на подсъдимия, за регулярния характер на
приема на двете инкриминирани вещества (вкл. и с посочване на конкретни дози), във връзка с
което е и наличната в досъдебното производство медицинска документация – информиране за
рисковете от управление на МПС, по време на провеждане на метадонова терапия (нещо повече –
приемът на метадон е на дневна, а не – на седмична база, т. е. трудно би могла да бъде обоснована
тезата за липса на знание, в контекста на субективното отношение). Закрепените в заключението
на ТХЕ количествени показатели са били обект на интерпретация от двете вещи лица в съдебно
заседание, в резултат на което и за двете инкриминирани вещества е определен максимален период
на приема – до 24 часа, преди управлението, т. е. период, който може да бъде назован по всякакъв
друг начин, но не и „дълъг“, за да има субективни очаквания приемащият (още повече, че е
документиран регулярен, ежедневен прием, т. е. има и елемент на натрупване), че субстанцията
вече е изцяло извън тялото му и няма да застраши сигурността на пътя, в случай на управление на
МПС.
Предвид всичко изложено, съдът намира за установена фактическа обстановка,
кореспондираща с изложената в обвинителния акт, като данни за съдебното минало на подс. Г. и
характеристични данни за него съдът черпи от приложените по делото справка за съдимост, за
висящи наказателни производства и за нарушения на ЗДП.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по делото
доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна подс. Г.
е реализирал престъпния състав, за който му е повдигнато обвинение.
По делото е безспорно установено, че на инкриминираните дата, час и място подсъдимият е
управлявал лек автомобил, след употреба на наркотични вещества – метадон и диазепам (съгласно
ТХЕ – поети до 24 часа, преди управлението). Последното обстоятелство е установено по
надлежен ред – въз основа на изготвено експертно изследване и след показанията на изправно
техническо средство. Отново от обективна страна, метадонът е включен в Списък II, (Вещества с
висока степен на риск, намиращи приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина) на
Приложение № 1 към чл.3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗКНВП‘, а диазепамът - включен в
Списък III (Рискови вещества), Приложение № 1 към чл.3, т. 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал.
3 ЗКНВП.
Налице е и изискуемата се по закон форма на вината – умисъл. За разлика от болшинството
съдебни състави (а и по повод имплицитното твърдение на защитата – че деянието би било
съставомерно, само при пряк умисъл), настоящият приема, че не е нужно наличието на пряк
4

умисъл за съставомерността на деянието, а е достатъчен и евентуален такъв – наличие на приети
наркотични вещества (и то – два вида, вкл. и в контекста на деклариран от самия подсъдим
ежедневен прием и констатиран такъв по-малко от 24 часа преди шофирането) и предприети
действия по управление, като за разлика от престъпленията по чл. 343б, ал. 1 НК, за настоящото
законодателят е възприел линия на нулева толерантност, т. е. фактът на евентуално повлияване и
неговата степен е ирелевантен. Г. няма как да не е бил с ясното съзнание, че се намира в състояние,
след употреба на наркотични вещества (още повече – предвид данните от експертизата за прием,
не повече от 24 часа на два вида такива преди управлението), както и че не бива да управлява
моторни превозни средства в такова, но въпреки това е предприел именно такава линия на
поведение.
С изложените по-горе аргументи и доколкото не се установяват отклонение от реда,
предписан в Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МПр, настоящият съдебен състав намира, че
от обективна и субективна страна Г. е реализирал престъплението, за което му е било повдигнато
обвинение.

По вида и размера на наказанието
За извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
Предвидено е и кумулативно наказание лишаване от правоуправление по чл. 343г НК.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно минало
на подсъдимия, трудовата му ангажираност, добрите характеристични данни (относително малко
нарушения на ЗДП за над 20-годишен шофьорски стаж) и оказаното съдействие на контролните
органи (посредством даване и на кръвна проба и урина), както и факта, че инкриминираните
упойващи вещества са приети не самоволно, в а рамките на заместващо лечение от наркомания, а
като единствено отегчаващо – данни не за едно, а за две упойващи вещества в организма, които го
определят като водач с лична степен на обществена опасност към минималната.
С изложените по-горе доводи и с най-силния аргумент за чистото съдебно минало на Г.,
както и предвид превеса на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства,
настоящият съдебен състав намира, че целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 НК успешно биха
могли да бъдат постигнати, като наказанията „лишаване от свобода” и „глоба“ бъдат отмерени в
предвидения в закона минимален размер, а именно – размер от една година и 500 лева, като
изтърпяването на лишаването от свобода, към настоящия момент, не необходимо и следва да бъде
отложено за минималния изпитателен срок от три години.
С оглед горепосочения алгоритъм, но и предвид коментираната критичност, подсъдимият
се отличава с интензитет на лична обществена опасност като водач на МПС, над минималния, но и
под средния, което позволява продължителността на кумулативното наказание „лишаване от
правоуправление” да бъде отмерена под средния размер, а именно – една година, от който срок
следва да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от правоуправление по
административен ред, във връзка с настоящото производство.

По разноските
Предвид изхода на настоящото производство и разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК,
направените по делото разноски следва да бъдат възложени в тежест на признатия за виновен
подсъдим.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
5

Съобщи за изтекли лични данни