Мотиви по НОХД № 323/2020 г. по описа на РРС, четвърти наказателен състав
Русенската Районна прокуратура е
обвинила подсъдимия М.Ц.Г., роден
на *** ***,
български гражданин, с основно образование, не работи, осъждан, ЕГН ********** в това ,че на
12/13.07.2018 г.
в гр.Русе, като непълнолетен, но след като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в
съучастие- като съизвършител, с Х.М.И. ***, чрез използване на техническо
средство, отнели чужда движима вещ – мотоциклет „Хонда ПЦ 19“ с номер на рама
2003261 и номер на двигател 2018418, на стойност 1480,00 лева, от владението на
М.И.П. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвоят - престъпление
по чл.195 ал.1 т.4 пр. 2 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК.
Русенската
Районна прокуратура е обвинила и подсъдимия Х.М.И. в това, че на 12/13.07.2018г. в гр.Русе, като непълнолетен, но след като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в
съучастие- като съизвършител, с М.Ц.Г. ***, чрез използване на техническо
средство, отнели чужда движима вещ – мотоциклет „Хонда ПЦ 19“ с номер на рама
2003261 и номер на двигател 2018418, на стойност 1480,00 лева, от владението на
М.И.П. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвоят - престъпление
по чл.195 ал.1 т.4 пр. 2 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението по
отношение на подсъдимите.
Производството по делото е по реда
на съкратеното съдебно следствие във варианта по чл.371 т.2 от НПК. И двамата
подсъдими изцяло признават фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт и дават съгласие да не се събират доказателства за тези
факти. Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.Ц.Г. е роден на ***г***,
български гражданин, с основно образование, не работи, осъждан, ЕГН **********
Подсъдимият Х.М.И. е роден на ***г***,
български гражданин, с основно образование, учащ, неосъждан, ЕГН **********
Подсъдимият
М.Ц.Г.
е роден на ***г***, живее в същия град.
Същият е бил непълнолетен към момента на извършване на деянието. Подсъдимият
е израснал в пет- членно семейство, като родителите му полагали необходимите
усилия за оказване на внимание и контрол. Подсъдимият учил
до пети клас в ОУ “Олимпи
Панов“ -
Русе, след което постъпил в СУ “Майор Атанас Узунов“- Русе с профил -
„Вдигане на тежести“. За учебната 2018г. - 2019г. подс. Г.
повторил ХІ-ти клас. По характер бил контактен и изявен лидер в групата, но без
да се замисля достатъчно задълбочено над постъпките си. Психически и физически
е нормално развит. Води се отчет в ДПС от 2017 г. Не е женен.
Понастоящем -
не работи. Осъждан. С Определение по НОХД № 2559/2017г. по описа на РС- Русе, с
което било одобрено споразумение за решаване на делото, за деяние по чл. 195
ал.1 т.3 пр.1 и т.5 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК, на същият било
наложено наказание „Пробация“ - при пробационни мерки за срок от
осем месеца. Определението влязло в сила на 21.12.2017 г.,
а наказанието било изтърпяно на 09.09.2018г.
Подсъдимият Х.М.И. е роден на *** ***,
живее в същия град. Х.И. е непълнолетен - както към момента
на деянието, така и към настоящият момент. Семейството на подсъдимия
е пет- членно, като същият има двама по- големи братя. Родителите му полагат
грижи за И., но контролът от тяхна страна е занижен, като обвиняемият живее с
най- големият му брат, а родителите му и вторият му брат живеят на друг
адрес. Подсъдимият
учил до четвърти клас в ОУ “Ангел Кънчев“- Русе, след което
постъпил в СУ “Майор
Атанас Узунов“- Русе с профил - „Вдигане на тежести“. Поради
показани слаби резултати в училище и системни отсъствия, същият е преместен в
самостоятелна форма на обучение. Психически и физически е нормално развит, по
характер е спокоен, контактен и уравновесен. Води се на отчет в ДПС от 2018 г.
за кражби. Не е женен. Понастоящем - учащ, не е
осъждан.
Подсъдимите се познават, тъй като учат в един и същ
профил на СУ “Майор
Атанас Узунов“- Русе, често общуват и излизат заедно. През пролетта и лятото на
2018г. двамата оказвали помощ в строително-ремонтни дейности, осъществявани от
свид. М.И.П. и под негов контрол, за което последният им дължал уговорено
заплащане.
С
писмен договор от 26.05.2018 г., свид. М.П. закупил от свид. Н. А. 1 бр.
мотоциклет марка “Хонда ПЦ 19“ с номер на рама 2003261 и номер на двигател
2018418 -
жълт на цвят, който бил с прекратена регистрация. Първоначално, той съхранявал
и ремонтирал мотоциклета в склад на свой приятел, но през м.юли 2018 г.
го откарал за съхранение в двора на имот - негова
собственост, находящ се на ул.“Ресен“ № 3А в гр. Русе, който не се обитавал
постоянно. Подсъдимите Г. и И. присъствали при сключвали на
сделката и дори се подписали като „свидетели“ в сключен писмен договор, като
добре знаели къде свид.П. съхранява мотоциклета и неговото състояние. Тъй като подсъдимите
претендирали пред свид. П.
суми за неизплатени трудови възнаграждения, лицата обсъждали вариант дължимите
им суми да бъдат заместени с мотоциклета, но до споразумение в тази насока не
се стигнало. Поради това, през нощта на 12/13.07.2018 г.
вечерта, подсъдимите лица Г. и И. решили да откраднат
мотоциклета на свид.П.. Така двамата отишли до имота на свидетеля и с помощта
на ключ за портата, за местонахождението на който те знаели от пострадалия,
отключили входната врата на имота. След като избутали мотоциклета на улицата, подсъдимите
заключили вратата и върнали ключа на обичайното му място. След като не успели
да запалят мотора, подсъдимите го изтикали на ръце
до дома на подс. Г., където двамата се разделили. Тогава подс.
Г. позвънил на свой приятел - свид. Т., и го помолил да му окаже
съдействие да откара мотора до дома на леля му - свид. Х.Х.,
в с.Хотанца, обл. Русенска. Свид.Т. не знаел за действителния произход на
превозното средство, поради което се съгласил да помогне на приятеля си. С
автомобила на своя баща той отишъл до дома на подс. Г.,
двамата натоварили мотоциклета в багажника и го откарали до с.Хотанца, където
го оставили на съхранение в двора. След известен период от време, ядосан от
развитието на взаимоотношенията им със свид. П., подс. Г.
срязал мотоциклета на няколко части, с което го направил негоден за употреба.
Според
изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза, стойността на
мотоциклета възлиза на сума в размер на 1480 лева.
Така с
деянието си подсъдимите М.Ц.Г. и Х.М.И. са осъществили от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 195 ал.1 т.4 пр.2 вр. чл.
20 ал.2 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК, тъй
като на 12/13.07.2018г. в гр.Русе, като непълнолетни, но след като са разбирали
свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си, в
съучастие помежду им- като съизвършители, чрез използване на техническо
средство, отнели чужда движима вещ – мотоциклет „Хонда ПЦ 19“ с номер на рама
2003261 и номер на двигател 2018418, на стойност 1480,00 лева, от владението на
М.И.П. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвоят.
При осъществяване на
деянието е налице квалифициращото обстоятелство по чл. 195 ал.1 т.4 пр.2 от НК -
използване на техническо средство, тъй като за проникване в имота, подсъдимите
са употребили оригинален ключ за входната врата, за чието място на
съхранение/укриване са били добре запознати от пострадалия П. предвид трудовата обвързаност на лицата.
Подсъдимите
М.Г. и Х.И.
добре са съзнавали, че мотоциклета не им принадлежи, а също така- че чрез
деянието си ще доведат до засягане имуществената сфера на собственика му, но
въпреки това, без знанието и съгласието на свид. М.П. -
собственик на вещта, и водени от желанието си да се сдобият с парични средства
/чрез последваща продажба на вещта- в цялост или на части/, за които парични
средства те са претендирали да им се дължат от П. за положен от тях труд,
двамата обвиняеми установили своя трайна фактическа власт върху мотоциклета-
предмет на посегателство.
Престъплението е
извършено от подсъдимите М.Г. и Х.И. в съучастие помежду им, тъй като
всеки един от тях е взел активно участие в изпълнителното деяние.
По отношение на подс.М.Г. е следвало да бъде повдигнат и обвинение по
квалифициращият признак „повторност, при в немаловажен случай“ по чл.195 ал.1
т.7 от НК , тъй като същият е осъждан по НОХД № 2559/2017 г. по описа на РРС за
престъпление по чл.195 ал.1 от НК и не е изтекъл петгодишният срок по чл.30
ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК, тъй като определеното наказание „пробация“ е
изтърпяно на 09.09.2018г. За съда в
случая не съществува процесуална възможност да го осъди и по този квалифициращ
признак, тъй като се касае за закон за по-тежко наказуемо престъпление и то в
процедура по чл.371 т.2 от НПК където всяко изменение на обвинението по реда на
чл.287 ал.1 от НПК е процесуално недопустимо.
Въпреки, че към
момента на осъществяване на деянието и двамата подсъдими са били
непълнолетни, същите са разбирали свойството и значението на извършеното и са
могли да ръководят постъпките си.
При осъществяване на
престъпното деяние, подсъдимите Г. и И. са действали
с пряк умисъл, с ясното съзнание за противоправността на извършеното, както и
за вредоносния резултат от деянието им, който следва и ще настъпи в
имуществената сфера на свид. М.П.. Те сторили това, водени от желанието си да
се сдобият с парични средства по непозволен и престъпен начин.
Разпитани на
досъдебното производство в качеството им на подсъдимите
М.Г. и Х.И.
се признават за виновни, като дават обяснения за
извършеното, в които са изразили съжаление за извършеното.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява и от свидетелските показания на М.П., Н. А.,
С.
Х.,
К.
З.,
Х.
Х.,
Т. Т.,
М.
М.,
Х.
С., както и от приложените по делото писмени
доказателства и доказателствени средства - Протокол за оглед
на веществени доказателства и фотоалбум към него, Протокол за доброволно
предаване, съдебно- ценова икономическа експертиза, разписка, справки за
съдимост, автобиографии, сведение- характеристики на непълнолетен, декларации
за семейно и материално положение и имотно състояние.
Въз основа на изложеното подсъдимите М.Г. и Х.И. следва да бъдат признати
за виновни и да им бъдат наложени наказания.
При индивидуализация на наказанието по отношение на подс. М.Г. съдът
отчита, като отегчаващи отговорността обстоятелства наличието на предходно
осъждане за кражба и по-високият му каузален принос в извършването на
престъплението. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита
признанието на вината още на досъдебното производство и изразеното съжаление.
Въз основа на това съдът определи за подс. Г. наказание лишаване от свобода за
срок от една година и шест месеца при ограничението по чл.63 ал.1 т.3 от НК, а
след редукцията по чл.58а ал.1 от НК го намали на една година лишаване от
свобода. Така определеното наказание и с оглед разпоредбата на чл.60 от НК
съдът отлага за максималния изпитателен срок от три години по чл.69 ал.1 от НК.
При индивидуализация на наказанието по отношение на подс. Х.И. съдът
отчита, като смекчаващи отговорността обстоятелства признанието на вината на
досъдебното производство, изразеното в
съдебно заседание съжаление и липсата на минали осъждания. Съдът не отчита
отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на този подсъдим. Въз
основа на това съдът определи за подс.И. наказание лишаване от свобода за срок
от една година при ограничението по чл.63 ал.1 т.3 от НК, а след редукцията по
чл.58а ал.1 от НК го намали на осем месеца лишаване от свобода. Така определеното
наказание и с оглед разпоредбата на чл.60 от НК съдът отлага за изпитателен
срок от две години по чл.69 ал.1 от НК.
Подсъдимите следва да заплатят направените по
делото разноски.
Мотивиран така съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: