Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛЕВЕН 05.11.2019 г.
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на седми октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при
секретаря Десислава Гюзелева и в присъствието на прокурора …………………….., като разгледа докладваното от съдията
Димитрова т.д.№242 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
На 25.10.2018 г. в Плевенски Окръжен съд е постъпила
искова молба от непълнолетния Н.Г.Г., действащ със съгласието на майка си Г.Т.Г.,
от малолетния П.Г.Г., представляван от своята майка и законен представител Г.Т.Г.
и от А.Л.М., всички представлявани от адв. Й.Д. от САК, в която се
твърди, че на *** г., в с. Обнова,
бабата на ищците – Л.Г.Н. се намирала на тротоара пред пешеходна пътека
тип „зебра“, а по път I – 3, от с.
Българене към гр. Плевен се движел лек автомобил марка ДАЧИЯ, модел ЛОГАН, с ДК
№ СВ 5821 ВН, управляван от Р.В.П.. Последната видяла стоящата на тротоара Л.Г.Н.,
спряла плавно пред пешеходната пътека и дала знак на пешеходката да пресече. В
същото време след ДАЧИЯТА се движел товарен автомобил марка ВОЛВО модел ФХ 12,
с ДК №КН 7326 ВМ, управляван от П.Л.Д.. Последният не отчел факта, че ДАЧИЯТА е
спряла, за да даде път на пешеходката, не спрял и последвал удар между двата
автомобила. Този удар привел в движение напред спрялата ДАЧИЯ и тя ударила
преминаващата през пешеходната пътека Л.Г.Н., причинявайки и несъвместими с
живота травми. Смъртта на Л.Г.Н. настъпила малко по-късно в болницата.
Твърди се от ищците, че с присъда от 17.04.2018 г. по
н.о.х.д. №153/2018 г. по описа на Плевенски Окръжен съд П.Л.Д. е бил признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, предл. последно, б.
„б“, предл. 1, във вр. с ал.1, б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК –
причиняване по непредпазливост на смъртта на Л.Г.Н. при управление на МПС в населено място
със скорост по-висока от разрешената съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и без да
намали и спре, за да пропусне преминаващата през пътеката пешеходка, както
изисква чл.119, ал.1 от ЗДвП. Ищците сочат, че присъдата е частично отменена и
че въззивното решение е предмет на касационно обжалване.
Твърди се също, че
към момента на процесното ПТП товарният автомобил ВОЛВО е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗАД „******“,
съгласно полица №BG/23/116002721229.
В ИМ се сочи, че Л.Г.Н. е помагала в отглеждането и на
тримата ищци, като ги е дарявала с обичта и подкрепата си. Помежду им били
създадени „изключително близки“ отношения. Внуците били изключително привързани
към своята „любяща баба и съветница в живота“ и все още не могат да преодолеят
внезапната и и нелепа загуба.
С оглед така изложената фактическа обстановка, срещу
ЗАД „******“-гр. София са предявени искове по чл. 432, ал.1 от КЗ с петитум:
ответникът да заплати в полза на всеки от ищците по 80 000 лв. като обезщетение
за претърпени от тях неимуществени вреди-болки и страдания вследствие смъртта
на баба им Л.Г.Н., настъпила на *** г. при ПТП, причинено виновно от П.Л.Д., с
ЕГН: ********** като водач на товарен автомобил марка ВОЛВО, модел ФХ 12, с ДК
№КН 7326 ВМ, застрахован по риска „гражданска отговорност” в ЗАД „******“-гр.
София, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 09.08.2018 г.
до окончателното им изплащане.
Исковата молба първоначално – на 03.09.2018 г. е била
подадена в СГС и за разглеждането и е било образувано гр.д. №11696/2018 г. С
определение от 05.09.2018 г. производството по делото е прекратено и то е
изпратено по подсъдност на Плевенски Окръжен съд.
С разпореждане №1807 от 29.10.2018 г. на Плевенски
Окръжен съд исковата молба е била оставена без движение и на ищците са били
дадени указания за отстраняване на нередовностите и. Това е сторено с молба от
07.11.2018 г. и с разпореждане №2134 от 14.12.2018 г. исковата молба е приета
за редовна и допустима. Към този момент няма данни присъдата да е влязла в
сила.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са
връчени на ЗАД „******“ на 07.01.2019 г. и в указания срок-на 21.01.2019 г. е
изпратен по пощата отговор, в който на първо място се сочи, че присъдата на
наказателния съд не е влязла в сила, поради което чл.300 от ГПК е неприложим.
Ответникът не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по полица №BG/23/116002721229.
Ответникът твърди, че ПТП не е настъпило по
„изключителната вина“ на П.Л.Д.. Счита, че Л.Г.Н., независимо от дадения и от Р.В.П.
знак с ръка, е следвало да се съобрази с приближаващия се след ДАЧИЯТА товарен
автомобил ВОЛВО и да не удължава ненужно
времето за пресичане на пътеката. Казано иначе – счита, че пешеходката е
нарушила чл.113, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗДвП и така е допринесла за смъртта си.
Ответникът оспорва съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка между ищците и тяхната баба, при която само те могат да
търпят продължителни болки и страдания в резултат на смъртта и и да претендират
процесните обезщетения.
Според ответника, ищцовите претенции са завишени по
размер и следва да бъдат редуцирани съобразно приноса на водача П.Л.Д. за
смъртта на Л.Г.Н..
Ответникът оспорва и претенцията за лихва с аргумента,
че отговорността му е договорна, а не деликтна.
Препис от отговора на ЗАД „******“ е връчен на ищците
за допълнителна искова молба на 05.03.2019 г. и в указания срок – на 12.03.2019
г. такава е изпратена по пощата. Ищците твърдят, че вече има влязла в сила
присъда на наказателния съд, която съгласно чл.300 от ГПК е задължителна за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието, относно неговата
противоправност и относно виновността на дееца. В т.вр. считат, че въпросите за
механизма на ПТП, неговият вредоносен резултат и причинната връзка между
деянието и вредата не могат да бъдат пререшавани от гражданския съд.
Ищците твърдят, че между тях и баба им е съществувала
„особено близка и трайна житейска връзка“ и че това именно ще докажат чрез
свидетелските показания.
Според ищците, претенциите им съответстват на принципа
за справедливост и са съобразени с константната съдебна практика по сходни
казуси.
Препис от ДИМ е връчен на ЗАД „******“ на 25.03.2019
г. за допълнителен отговор и в указания срок е депозиран такъв. Според
ответника, въпросът за съпричиняването на ПТП не е намерил отговор в
наказателното производство, поради което такъв може да бъде търсен в
гражданското производство.
В първото по делото о.с.з. на 01.07.2019 г.
процесуалният представител на ответника – адв. И. е заявил, че не е налице
наказателноправно, но има гражданскоправно съпричиняване на вреденосния
резултат. Твърди, че Л.Г.Н. не се е огледала достатъчно и не взела предвид
идващия товарен автомобил; не е преценила правилно възможността на товарния
автомобил да спре и не се е изтеглила достатъчно бързо от пешеходната пътека.
Процесуалният представител на ищците – адв. Д. е
заявил във връзка с уточнението на тезата за съпричиняване, че Л.Г.Н. е
тръгнала да пресича при спрял преди пешеходната пътека лек автомобил и при
подаден от водача на този автомобил знак с ръка. Според ищците, при тези
обстоятелства баба им не е могла да предвиди поведението на водача на товарния
автомобил.
В о.с.з. на 07.10.2019 г. адв. Д. е пледирал да не се
прилага нормата на чл.493а от КЗ, като противоречаща на правото на ЕС, и да се
уважат ищцовите претенции както са предявени. Допълнително са представени
писмени бележки, в които се сочи, че е доказано, че Л.Г.Н. се е грижела за
тримата си внуци от момента на тяхното раждане до смъртта си и че им е
осигурявала „безгрижни летни ваканции“. Моли са де бъде отчетено, че Н.Г.Г. и П.Г.Г.
губят от насилствена смъртта втори родственик от втора степен по права линия.
Според адв. Д., е недопустимо размера на обезщетението
за неимуществени вреди да бъде ограничаван от норма на вътрешното право –
чл.493а от КЗ, при положение, че горната граница на отговорността на
застрахователя е определена от чл.9, ал.1, б.“а“ от Директива №2009/103/ЕО на
ЕП и Съвета на ЕС. Позовава се на решение от 24.10.2013 г. по дело №С-277/12 на
Съда на ЕС.
В писмените бележки е въведено и възражение за
антидискриминационен характер на нормата на чл.493 от КЗ, като се твърди, че тя
поставя в различно положение деликвента и неговия застраховател.
В о.с.з. на 07.10.2019 г. процесуалният представител
на ответника – адв. Т. е пледирал за отхвърляне на исковете по съображения,
изложени допълнително в писмена защита.
Според тях, Л.Г.Н. е имала
задължението да се съобрази с пътната обстановка, но не го е направила или го е
направила, но не в достатъчна степен. За доказано се сочи, че Л.Г.Н. е имала
техническата възможност да възприеме приближаващия се товарен автомобил. Според
ответника, Л.Г.Н. не е следвало да се доверява на дадения и от водача на
ДАЧИЯТА знак с ръка.
Ответникът намира за недоказано наличието на сериозни
като интензитет и продължителност болки и страдания, преживени от ищците.
В случай, че исковете бъдат счетени за основателни,
моли да бъдат уважени в размера по чл.493а, ал.4 от КЗ. Позовава се на съдебна
практика, обективирана например в решение №7898/14.12.2018 г. по гр.д.
№12499/2017 г. на ВГС; решение №41 от 14.05.2019 г. по в.т.д. №75/2019 г. на
БАС; решение №34 от 15.04.2019 г. по в.т.д. №46/2019 г. на БАС и др.
Ответникът претендира направените разноски, съобразно
списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Не е спорно
и е видно от у-ние за наследници №409 от 24.08.2017 г., у-ние за раждане №000382/14.08.2002
г., у-ние за раждане №070144/10.07.2007 г. и у-ние за раждане №161472/23.08.1993
г., че Л.Г.Н. е баба по майчина линия
на ищците Н.Г.Г., П.Г.Г. и А.Л.М.. От посочените у-ния за раждане е видно още,
че към *** г. Н.Г.Г. е бил на 14 години, П.Г.Г. – на 10 години и А.Л.М. – на 24
години.
Не е спорно
и е видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №316000-31344 от
31.08.2017 г. и план-схема към него, както и от препис от протокол за оглед на
ПТП при условията на чл.212, ал.2 от НПК и албум към него, че на *** г., в с. Обнова, по път I – 3, от с. Българене към гр. Плевен
се е движел лек автомобил марка ДАЧИЯ, модел ЛОГАН, с ДК № СВ 5821 ВН,
управляван от Р.В.П.. Последната спряла пред пешеходната пътека тип „зебра“ и
дала знак на стоящата на тротоара Л.Г.Н. да пресече. Тя тръгнала да пресича,
като в това време след ДАЧИЯТА се движел товарен автомобил марка ВОЛВО модел ФХ
12, с ДК №КН 7326 ВМ, управляван от П.Л.Д.. Последният не отчел факта, че
ДАЧИЯТА е спряла и последвал удар между двата автомобила. Този удар привел в
движение напред спрялата ДАЧИЯ и тя ударила преминаващата през пешеходната
пътека Л.Г.Н., причинявайки и несъвместими с живота травми.
Не е спорно
и е видно от препис-извлечение от акт за смърт №1285 от 22.08.2017 г., че в резултат
на удара малко по-късно в болницата е настъпила смъртта на Л.Г.Н..
Не е спорно наличието към *** г. на валидно застрахователно
правоотношение по полица №BG/23/116002721229.
Не е спорно
и е видно от присъда №17 от 17.04.2018 г. по н.о.х.д. №153/2018 г. по описа на
Плевенски Окръжен съд, че П.Л.Д. е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, предл.
последно, б. „б“, предл. 1, във вр. с ал.1, б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК – причиняване по непредпазливост на смъртта на Л.Г.Н. при управление на МПС в населено място в
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и
чл.119, ал.1 от ЗДвП. С решение №146 от 28.06.2018 г. по в.н.о.х.д. №198/2018
г. ВТАС изменя присъдата, като признава П.Л.Д. за невинен да е извършил
нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП и го оправдава в тази част на повдигнатото
обвинение. С решение №195 от 16.11.2018 г. по н.д. №865/2018 г. ВКС отменя
въззивното решение и връща делото за ново разглеждане от друг състав на ВТАС. С
решение №10 от 22.01.2019 г. по в.н.о.х.д. №424/2018 г. на ВТАС е потвърдена
присъдата и тя е влязла в сила на 07.03.2019 г.
Съгласно
правилото на чл.300 от ГПК, влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Доколкото в случая няма данни
съпричиняването на общественоопасните последици от страна на пострадалия да е
елемент от състава на престъплението, влязлата в сила присъда на наказателния
съд няма задължителен характер за гражданския съд относно това съпричиняване. С
оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, фактите
относно съпричиняването на вредоносния резултат подлежат на доказване пред
гражданския съд. Именно за това, с проекто-доклада на ответника е указано, че
следва да докаже наличие на причинно-следствена връзка между конкретно
поведение на Л.Г.Н. и настъпването на ПТП, респ. на смъртта и. ЗАД „******“ е
поискало автотехническа експертиза и
съдът е допуснал такава.
Видно от
заключението на ВЛ инж. В.И., ДАЧИЯТА
е спряла без отлагане на следи върху пътната настилка, което според съда означава, че е спряла
плавно, а не рязко. Към момента на слизане на пешеходката от тротоара на
пътеката /към който момент ДАЧИЯТА вече е била спряла/ ВОЛВОТО е било на около
30.51 м, което според съда означава, че не е била спазена необходимата
дистанция. Според ВЛ, дори да се
беше движило с разрешената скорост от 50 км/час, ВОЛВОТО пак нямаше да може да
спре за 30 метра и пак щеше да удари ДАЧИЯТА.
Видно от
заключението е още, че към момента на
слизане на пешеходката от тротоара на пътеката ВОЛВОТО се е движело в
населеното място със скорост 80.96 км/час, а към момента на удара между двете
ППС – със скорост около 41.8 км/час. Водачът на товарния автомобил е имал 0.8
секунди да възприеме пешеходката и спрялата ДАЧИЯ /които са в неговата посока
на движение/ и да предприеме действия за спиране. Според ВЛ, за сработване на спирания механизъм са нужни около 0.3
секунди, а за нарастване на спирачното закъснение от „0“ до съответната
стойност са нужни още около 0.6 секунди. Така
общото време става около 1.5 – 1.6 секунди. Според ВЛ, водачът на товарния автомобил не е отчел, че при една и
съща скорост лекият автомобил спира на два пъти по-малко разстояние от това на
товарния автомобил, т.е. че спирачните закъснения на товарния автомобил са
около два пъти по-малки от тези на лекия автомобил.
Видно от
заключението е, че след
стъпването на пътеката видимостта на пешеходката е била ограничена от
присъствието на спрялата преди пътеката ДАЧИЯ и поради това, че ВОЛВОТО се е
намирало извън 20-градусовия диапазон на ъгловото и възприятие. ВЛ е разяснило в о.с.з., че пешеходката
се е движела по посока, перпендикулярна на посоката на движение на ППС, поради
което за да възприеме товарния автомобил, е трябвало да обърне главата си
настрани. Дори обаче да беше направила това, според ВЛ пешеходката е нямало как да прецени скоростта на ВОЛВОТО
и неговите възможности за спиране. Заключението му е категорично, че ако Л.Г.Н.
се беше движила с бърз ход, ПТП отново щеше да настъпи с тази разлика, че
ударът щеше да настъпи с 53 см южно от реалното място.
Според съда, ответникът не доказа по делото Л.Г.Н. да е нарушила
при процесното ПТП чл.113, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП. По делото не е спорно, че
преди спирането на ДАЧИЯТА Л.Г.Н. е била на тротоара и че е стъпила на пътеката
едва след спирането на ДАЧИЯТА и подаването на знак за преминаване от нейната
водачка. Казано иначе – пострадалата при ПТП пешеходка се е съобразила с
приближаващата се ДАЧИЯ, т.е. с непосредствената опасност на пътя. Л.Г.Н. не е
имала задължението, а и възможността да съобрази приближаването и на ВОЛВОТО и
обстоятелството, че неговият водач ще наруши правилата за движение. По делото
няма данни Л.Г.Н. да се е забавила „ненужно“ или да е спирала на пътеката и
така сама да се е поставила в опасност. Следва да се отбележи, че дори и да се
беше движила с повече от „нужната“ скорост, т.е. с бърз ход, тя отново не би
могла да избегне удара.
С оглед
гореизложеното, съдът приема за неоснователно и недоказано възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Л.Г.Н..
Като
свидетел по делото е разпитан бащата на ищците Н.Г.Г. и П.Г.Г. – Г.Н. Г.. Той твърди, че с Л. живеели заедно в нейния
апартамент в гр. Ловеч от 2002 г. до 2006 г. Тя им помагала много тогава –
когато едно дете вече било факт /ст.д. за Н./. После Л. заживяла в с. Обнова и
започнали да изпращат децата при нея за ваканциите. Те много я обичали и се
радвали да са с нея.
Свидетелят уточнява, че връзката на децата била
по-силна по майчина линия с бабата, а по бащина линия – с дядото. Споменава за
смъртта на собствената си баба /прабаба на ищците/, но не уточнява връзката с
процесната загуба. Г.Н. Г. твърди, че децата я понесли много тежко и не искали
вече да ходят в с. Обнова. П. получил псориазис от стреса и има страх да
пресича улици, особено на пешеходна пътека. Н. и А. не демонстрирали външно
страданията си, но не са преживели загубата.
Липсват
писмени доказателства за произхода на
споменатото от свидетеля заболяване на ищеца П.Г.Г..
Като
свидетел е разпитана и майката на ищеца А.Л.М. – П.Т.П.. Тя твърди, че Л. е гледала А. като малък, после –
през ваканциите, а като пораснал – си ходели на гости. В деня преди ПТП Л. била
в гр. Севлиево, за да отпразнуват рождения ден на А.. По тази причина А. вече 2
години не си празнува рождения ден.
Свидетелката твърди, че се е развела с бащата на А. и
по тази причина синът и не поддържа отношения с баба си по бащина линия.
Твърди, че А. бил първородният внук на Л. и с него си говорела като с голям
човек. След смъртта на баба си А. се затворил за дълго. Не бил губил друг
близък човек до момента и изпадал в нервни кризи.
Основният
спорен въпрос по делото е дали така установените отношения между ищците и
тяхната баба са особено близки по
смисъла на ТР №1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. С последното възможността за обезщетяване на други
лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., е
допусната като изключение. По начало, според българските семейни традиции, връзките между
бабите/дядовците и внуците се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Естеството на тези връзки, както и при връзките
с най-близките родственици /деца, съпруг и родители/, предполага, че внуците
търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по
степен морални болки и страдания от смъртта на бабите/дядовците си. Правото на
най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди. В отношенията между бабите/дядовците и внуците
трябва да съществуват конкретни извънредни
житейски обстоятелства, в резултат на които привързаността помежду им да е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците да е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално
присъщите за родствена връзка между бабите/дядовците и внуците.
В процесния случай е доказана формалната връзка на родство между Л.Г.Н. и ищците като
между баба и внуци. Няма доказателства
отношенията помежду им да са белязани от извънредни обстоятелства и да излизат
извън обичайната за родствената връзка емоционална привързаност. Респ. не е доказано смъртта на Л.Г.Н. да е
причинила на ищците морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствена връзка между баба и внуци.
Безспорно ищците търпят загуба, но тя не е изключителна
по смисъла на ТР №1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС и не обоснова основание
да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че
в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Според съда, съвсем обичайно за българските семейни традиции е
бабата, особена тази по майчина линия, да помага в отглеждането на внуците си,
когато са малки и те да и гостуват през ваканциите като по-големи. Нищо
извънредно няма в подобни грижи и контакти. Сами по себе си те не предпоставят
задължително изключителна емоционална близост. Извънредни житейски
обстоятелства би имало, ако например бабата е поела напълно и трайно грижите
и/или издръжката на внуците, поради това че техните родители, независимо по
каква причина, не полагат тези грижи и/или не дават тази издръжка. В случая
няма такива данни – Л.Г.Н. и ищците не са живеели в едно домакинство, а дори –
в различни населени места.
Според съда, изключителността в процесния случай идва, както и се
твърди в исковата молба, от „нелепия“ начин по който си е отишла Л.Г.Н., а не
от изключителната привързаност между баба и внуци. Съвсем обичайни са и
последващите преживявания на ищците – да се затворят временно, да изпадат в
нервни кризи, да се страхуват да пресичат пътища, да не желаят да посещават опустелия
дом на баба си. Следва да се отбележи, че за установяване характера на
преживените неимуществени вреди са ангажирани единствено свидетелски показания
на близки родственици и то доста лаконични.
Обективен критерий, който се поставя в Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, е и
съпоставимостта на претърпените от ищците болки и страдания с тези, които
търпят или биха търпели най-близките – съпруг, деца, родители. По делото е
разпитана дъщерята на Л.Г.Н. – П.Т.П., която заявява, че тя, сестра и баща им
също са водили дела за обезщетения за вреди от смъртта на Л.Г.Н., но не
свидетелства за собствените си болки и
страдания от загубата на майка си, т.е. липсва база за сравнение с болките и
страданията на ищците.
С оглед
гореизложеното, съдът намира предявените искове за неоснователни и недоказани, което
прави безпредметно обсъждането на възраженията във връзка с техния размер.
При този изход на спора по същество, всеки от ищците
следва да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника – по
2 756 лв., явяващи се разноски за адв. възнаграждение и за възнаграждение
на ВЛ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН
предявения от непълнолетния Н.Г.Г.,
с ЕГН: **********, действащ със съгласието на майка си Г.Т.Г., с ЕГН: **********,
представляван от адв. Й.Д. от САК, срещу ЗАД
„******“-гр. София, с ЕИК: *** иск по чл. 432, ал.1 от КЗ с петитум:
ответникът да заплати в полза на ищеца сумата от 80 000 лв. като
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди-болки и страдания
вследствие смъртта на баба му Л.Г.Н., настъпила на *** г. при ПТП, причинено
виновно от П.Л.Д., с ЕГН: ********** като водач на товарен автомобил марка
ВОЛВО, модел ФХ 12, с ДК №КН 7326 ВМ, застрахован по риска „гражданска
отговорност” в ЗАД „******“-гр. София, ведно със законната лихва върху
обезщетенията, считано от 09.08.2018 г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН
предявения от малолетния П.Г.Г.,
с ЕГН: **********, представляван от своята майка и законен представител Г.Т.Г., с ЕГН: **********, както и от адв. Й.Д.
от САК, срещу ЗАД „******“-гр. София,
с ЕИК: *** иск по чл. 432, ал.1 от КЗ с петитум: ответникът да заплати в полза
на ищеца сумата от 80 000 лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди-болки и страдания вследствие смъртта на баба му Л.Г.Н., настъпила на ***
г. при ПТП, причинено виновно от П.Л.Д., с ЕГН: ********** като водач на
товарен автомобил марка ВОЛВО, модел ФХ 12, с ДК №КН 7326 ВМ, застрахован по
риска „гражданска отговорност” в ЗАД „******“-гр. София, ведно със законната
лихва върху обезщетенията, считано от 09.08.2018 г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН
предявения от А.Л.М., с ЕГН: **********,
представляван от адв. Й.Д. от САК, срещу
ЗАД „******“-гр. София, с ЕИК: ***
иск по чл. 432, ал.1 от КЗ с петитум: ответникът да заплати в полза на ищеца сумата
от 80 000 лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди-болки и страдания вследствие смъртта на баба му Л.Г.Н., настъпила на ***
г. при ПТП, причинено виновно от П.Л.Д., с ЕГН: ********** като водач на
товарен автомобил марка ВОЛВО, модел ФХ 12, с ДК №КН 7326 ВМ, застрахован по
риска „гражданска отговорност” в ЗАД „******“-гр. София, ведно със законната
лихва върху обезщетенията, считано от 09.08.2018 г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК непълнолетния Н.Г.Г., с ЕГН: **********, действащ със
съгласието на майка си Г.Т.Г., с ЕГН: **********, представляван от адв. Й.Д. от
САК, да заплати в полза на ЗАД „******“-гр.
София, с ЕИК: *** сумата от 2 756 лв., явяваща се разноски за
адв. възнаграждение и за възнаграждение на ВЛ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК малолетния П.Г.Г., с ЕГН: **********,
представляван от своята майка и законен представител Г.Т.Г., с ЕГН: **********, както и от адв. Й.Д.
от САК, да заплати в полза на ЗАД „******“-гр.
София, с ЕИК: *** сумата от 2 756 лв., явяваща се разноски за
адв. възнаграждение и за възнаграждение на ВЛ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК А.Л.М., с ЕГН: **********, представляван
от адв. Й.Д. от САК, да заплати в полза на ЗАД
„******“-гр. София, с ЕИК: *** сумата от 2 756 лв., явяваща се
разноски за адв. възнаграждение и за възнаграждение на ВЛ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в 2-седмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: