Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 14.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23 състав, в публично
съдебно заседание, проведено на петнадесети декември през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа материалите по гр.д. №9152/2017г. по описа на СГС, докладвано от
съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от от Кодекса за застраховането.
ИЩЕЦЪТ – В.Д.Г., ЕГН **********,
чрез адвокат И.Ж. от САК, със съдебен адрес:***, офис 5, твърди, че на
23.01.2017 г. в село Врачеш, област Софийска, община Ботевград, пресичал улица
„Трети март", прибирайки се към дома си, с бавно темпо, предвид
напредвалата му възраст и използването на патерици. В същото време, по същата
улица, с посока на движение от центъра на село Врачеш към град Ботевград, Г.И.Г.
управлявал л.а. марка „Рено", модел „Клио" с peг. № *********.
Пътната настилка била заснежена, а видимостта била ограничена. Пред адрес ул. „*********в
селото водачът на лекия автомобил, движейки се с несъобразена скорост, го
застигнал и ударил, докато се движил по улицата. Намира, че водачът на МПС е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2 „водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“, като това е причината за настъпването на процесното ПТП. Ищецът
излага, че в резултат от виновното и противоправно поведение на водача на лекия
автомобил са му причинени следните травматични увреждания: средна телесна
повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение със загуба на съзнание и
ретроградна амнезия след удара, представляващо разстройство на здравето
временно опасно за живота; разкъсно- контузна рана в дясна слепоочна област, с
периорбитален хематом в дясно и частично затваряне на очната цепка,
съставлаваща разстройство на здравето, неопасно за живота, предизвикало болка и
страдание; травматично натъртване в областта на гръдната кост, довело до силни и
продължителни болки при допир - разстройство на здравето неопасно за живота,
предизвикало болка и страдание; разкъсно-контузна рана по външната повърхност
на десния лакът с оток и хематоми, довело до ограничени и болезнени движения в
същата - разстройство на здравето неопасно за живота, предизвикало болка и
страдание. Освен горепосочените телесни увреждания почувствал и силно намаление
на слуха си. Това довело до извършване на изследване на слуха му. От
заключението на извършената на 03.02.2017 г. аудиограма се установило, че в
резултат на претърпяното на 23.01.2017 г.ПТП при него се е получила загуба на
слух - двустранно. Загуба на слух на дясно ухо = 63.75 dB; загуба на слух на
ляво ухо = 62.50db. Излага, че вследствие на претърпяното ПТП и уврежданията,
които са му причинени изпитва постоянно главоболие, отпадналост, замаяност и
сънливост. В значителна степен е затруднена словесната му комуникация с други
хора, като всички тези симптоми заедно с влошеното му психическо състояние го
правят раздразнителен и избухлив. Към настоящия момент все още не е напълно
възстановен от получените травми. Ежедневните му дейности и удовлетворяването
на личните му нужди също са много затруднени, като резултат от значителната
загуба на слуха, силната отпадналост, главоболието и понижения жизнен тонус,
които не отминават. Ищецът навежда, че към датата на настъпване на ПТП за лек
автомобил марка „Рено", модел „Клио" с peг. № ********* е бил налице
валиден договор за застраховка за риска „гражданска отговорност“, валиден за периода
от 09.04.2016 г. до 08.04.2017г. при ответното застрахователно дружество,
предвид което е сезирал същото за определяне на обезщетение и е образувана щета № 0000-1000-03-17-7119/28.02.2017г.
Определеното обезщетение е в размер на 840 лв., което ищецът намира за
несправедливо с оглед принципа на справедливостта съобразно причинените му
неимуществени вреди. Предвид това излага, че за него е налице правен интерес да
предяви настоящия иск срещу застрахователното дружество, като претендира
обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Представя
писмени доказателства, прави доказателствени искания и претендира разноски за
производството.
ОТВЕТНИКЪТ З.К.“Л.И.” АД, ЕИК *******;
адрес: гр. София, бул. “********Д, представлявано от М.М.-Г.- изпълнителен
директор и П. Д. - изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт Л. С.
оспорва иска по основание и размер. Не оспорва
наличието на валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“
за процесния лек автомобил. Оспорва
обаче иска по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на настъпване на
ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение у застрахования при него
водач, посочените травматични увреждания и причинно-следствената връзка между
тях и процесното ПТП. Заявява възражение за съпричиняване от страна на ищеца.
Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен, евентуално да намали
размера на претендираното обезщетение като съобрази принципа за
справедливостта, социално –икономическите условия в страната и наличието на
съпричиняване, претендира разноски.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Не се спори за настъпилото ПТП,
при което е пострадал ищецът.
Не се
спори между страните, че към момента на настъпване на ПТП за процесния лек
автомобил е било налице валидно застрахователно отношение с ответника.
Представен
е акт за установяване на адм. нарушение № 1532166 от 23.01.2017г. на РУ-Ботевград, в който са посочени пострадали лица, вида на
уврежданията, механизма на ПТП.
Към изпратената адм.нак. преписка са приложени протокол за ПТП и
наказателно постановление, от което е видно, че
на виновния водач по процесното
ПТП е наложено адм. наказание „глоба“.
Представени
са и медицински документи за проведено лечение на ищеца, които са от значение
за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда отделно, тъй като за
целта са необходими специални знания.
От заключението на комплексната
съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещо лице
ортопед- травматолог и вещо лице УНГ и отоневрология, ценено от съда
изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил- контузия на главата; разкъсно - контузна
рана в дясна слепоочна област на главата; периорбитален хематом в дясно с
частично затваряне на очната цепка; разкъсно - контузна рана по гърба на
дясната ръка; контузия и подкожен кръвоизлив на дясната лакътна става. Вещото
лице посочва, че между описаните травматични увреди и механизма на процесното
ПТП има причинно-следствена връзка, както и че няма травматични промени в
мозъка и няма неврохирургичен проблем. В.Г. не е приет в болницата. По данни от
приложената документация намалението на слуха на ищеца е регистрирано
непосредствено след настъпилото ПТП /около 10 дни/. Липсват данни за
състоянието на слуховия анализатор преди ПТП. С оглед възрастта на пациента /74
г/ и липсващата предходна информация наличното намаление на слуха не може да
бъде категорично прието като настъпило вследствие ПТП. Наличното „чуждо
тяло" на дясната ушна мида може да бъде обсъждано като настъпило при ПТП,
но за него няма данни от наличната документация по делото. Приложено е
домашно-амбулаторно лечение, което е съобразено с установените травми и
здравословно състояние на пострадалия. Тъй като няма медицинска документация,
от която да е видно как е протекъл и колко е продължил възстановителния период
при ищеца, се приема обичайния при този вид травми -1 -2 месеца. Състоянието на
ищеца В.Г. е стабилизирано. Той е контактен, адекватен, ориентиран за време,
място и собствена личност. Походката му е бавна с помощта на бастун и вероятно
е свързана със заболяванията, за които е освидетелстван от ТЕЛК и има I-ва група
инвалидност с придружител. Като остатъчни явления могат да бъдат приети
следните белези - на нивото на дясната вежда белег от рана 3 см, по гърба на
дясната ръка - белег от рана 7 см. Движенията на дясната ръка и пръстите са
запазени. Увреждането, на слуха на ищеца не е възстановено.
Неоспорено е и приетото по делото заключение на АТЕ,
която установява следния механизъм на процесното ПТП: на 23,01,2017 г. около 18,30 часа в с. Врачеш с посока
от центърът към гр. Ботевград се движи л.а. Рено Клио с водач Г.Г.. На около
200 метра след центъра пешеходецът Г. предприема пресичане на пътното платно. В
този момент водачът на л.а. удря пешеходеца, като го качва на предния капак. Пешеходецът е пресичал отляво надясно по
посока на движение на автомобила. Ударът е в предната средна част на автомобила
като е счупено предното стъкло и подбит преден капак. Травмите на пешеходеца
кореспондират с описания механизъм. Причините
за възникване на ПТП имат чисто субектиен характер и се изразяват в
управлението на автомобила от водача Г. с несъобразена скорост в условия на
хлъзгав път и ограничена видимост. Друга причина е пресичането на пешеходеца на
нерагламентирано място със занижено внимание.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Разпитаният свидетел Г.Г.(деликвентът) и св. С.В.установяват моменти от механизма
на ПТП, които са взети предвид при изготвяне на заключението на АТЕ и
установения от същата механизъм.
Доказателства
за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Искът е основателен.
Разпоредбата
на чл.432 от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно
поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно.
Не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение.
По отношение на деликтната
отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е проведено
пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква. Извършването на
противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от
заключението на АТЕ и акт за установяване на адм. нарушение № 1532166 от 23.01.2017г. на РУ-Ботевград, наказателното постановление. От тях се установява, че ПТП е причинено от субективните действия на водача Г., който е управлявал автомобила с несъобразена скорост в условия на хлъзгав
път и ограничена видимост, както и от пресичането на пешеходеца на
нерагламентирано място със занижено внимание.
В този смисъл възражението на ответника за наличиена
съпричиняване от страна на пострадалия е основателно.
Безспорно
са установени неимуществените вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП,
реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка
между вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключенията на
СМЕ.
Досежно
размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Като се има предвид възрастта на ищеца, възстановяването
му, както и икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит,
настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 10 000
лв., за колкото искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.
По правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се
счита в забава за обезщетяване на причинените от него вреди от момента на
увреждането. Отговорността на застрахователя е функция на отговорността на
застрахования – каквото дължи той, това следва да изпълни и застрахователят.
Поради това ответникът е в забава от момента на увреждането, но тъй като
претенция за лихва е релевирана от
по-късна дата-28.02.2017г. съдът следва да я
присъди от тази дата с оглед диспозитивното начало в гражданския процес.
Видно
от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се
съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за
размера на адв. възнаграждение приема, както и с уважената част от иска,
намира, че адв. възнаграждение е в размер на 476.67лв. При това решение на съда и ищецът, и
ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на
отхвърлената част от исковете. Съразмерно с отхвърлената част от исковете ответникът
има право на 266.67лв. от 400лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважената част на иска по
сметка на СГС в размер на 400лв., както
и 300лв. разноски на СГС за възнаграждение на вещи лица.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З.К.“Л.И.” АД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***,
представлявано от М.С.А.М.- Г. и П. В. Д., в качеството им на изпълнителни
директори, да заплати на В.Д.Г., ЕГН **********, чрез адвокат И.Ж. от САК, със съдебен адрес:***,
офис 5, по иск с
правно основание чл.432 от КЗ
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 10
000 лв. (десет хиляди лева), като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 10 000 лв. / десет хиляди лева/ до пълния предявен размер
от 30 000лв.(тридесет хиляди лева).
ОСЪЖДА В.Д.Г., ЕГН **********, чрез адвокат И.Ж. от САК, със
съдебен адрес:***, офис 5, да
заплати на „З.К.“Л.И.” АД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***,
представлявано от М.С.А.М.- Г. и П. В. Д., в качеството им на изпълнителни
директори, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 266.67лв. (двеста
шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА З.К.“Л.И.” АД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***,
представлявано от М.С.А.М.- Г. и П. В. Д., в качеството им на изпълнителни
директори, да заплати на адвокат И.Ж. от САК, със съдебен адрес:***, офис 5, адвокатско
възнаграждение в размер на 476.67лв. (четиристотин
седемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА З.К.“Л.И.” АД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***,
представлявано от М.С.А.М.- Г. и П. В. Д., в качеството им на изпълнителни
директори, да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на
400 лв.(четиристотин лева), както
и 300(триста)лева разноски за
вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: