№ 89
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601426 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 34, вр. с чл. 20, ал. 1-3 от ЗПИИРКОРНФС.
Образувано е по жалба на адвокат С. М., служебен защитник на О. С. срещу решение № 125
на ОС Кюстендил, НО, 2. въззивен наказателен състав по н.ч.д № 572/2022 г., обявено на
30.11.2022 г., с което на основание чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС е признато Решение №
SP9-STR-6306/2020 от 5.08.2020 г., влязло в сила на 6.11.2020 г., на несъдебен орган на
Република Австрия – Областна администрация в гр. Шпитал ан дер Драу, с което на О. С. е
наложена финансова санкция в размер на 280 евро за извършено нарушение на § 52 и § 99 от
Правилника за движение по пътищата в издаващата държава, като решението е приведено в
изпълнение за сумата от 280 евро, с обща левова равностойност по фиксинга на БНБ към
5.08.2020 г. – 548 лева.
В жалбата се изразява несъгласие с постановеното решение, като се поддържа, че то е
неправилно. Според защитника на жалбоподателя при постановяване на решението
Окръжният съд е нарушил чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, с което е ограничил правото на
защита на засегнатото лице; удостоверението е непълно, поради липса на ЕГН на лицето,
спрямо което е наложена финансовата санкция; посоченият в удостоверението адрес не
покрива критерия местоживеене или обичайно пребиваване на лицето по смисъла на чл. 30,
ал. 3 от закона; лицето живее в Германия и няма данни да получава доходи или да притежава
имущество на територията на България; налице са отрицателните предпоставки за
постановяване на отказ за признаване на решението на несъдебния орган на Република
1
Австрия за налагане на финансова санкция на О. С., визирани в чл. 35, т. 1, пр. 2 от
ЗПИИРКОРНФС.
В жалбата се отправя искане за отмяна на решението на Окръжен съд Кюстендил и за
постановяване на ново решение, с което да се откаже признаване на решение № SP9-STR-
6306/2020 от 5.08.2020 г., влязло в сила на 6.11.2020 г., на несъдебен орган на Република
Австрия – Областна администрация в гр. Шпитал ан дер Драу.
За съдебното заседание на апелативния съд засегнатото лице О. С. не се явява. Той е
призован от известния по делото адрес в гр. ***, ул. „***“, № ** , но според сведения на
съседите никога не е живял там. Предвид невъзможността лицето да бъде намерено, за да
бъде редовно призовано и на основание чл. 32, ал. 1, вр. с чл. 16, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС,
САС разгледа делото в негово отсъствие.
В съдебно заседание на въззивния съд защитникът на засегнатото лице поддържа жалбата и
отразените в нея доводи.
Представителят на прокуратурата счита, че жалбата е неоснователна. Пледира за
потвърждаване на първоинстанционното решение, с което е признат акта на несъдебен орган
на Република Австрия, като правилно – законосъобразно и отговарящо на изискванията на
Рамково решение 2005/214/ПВР на ЕС.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните и сам
служебно провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено
следното:
Атакуваното решение на ОС Кюстендил е постановено при обективно, всестранно и пълно
изясняване на фактическата обстановка по делото в рамките на преценката на
обстоятелствата, включени в предмета на доказване в това производство съобразно
разпоредбите на чл. 30 – чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане от компетентните органи на Република
Австрия за признаване и изпълнение на парична санкция в размер на 280 евро, наложена по
отношение на засегнатото лице – О. С., с решение № SP9-STR-6306/2020 от 5.08.2020 г.,
влязло в сила на 6.11.2020 г., на несъдебен орган на Република Австрия – Областна
администрация в гр. Шпитал ан дер Драу, за извършено нарушение на § 52 и § 99 от
Правилника за движение по пътищата в издаващата държава – за управление на моторно
превозно средство с регистрационен номер ******** в населено място – Gemeinde
Trebesing, окръг Шпитал ан дер Драу, Република Австрия, с превишена скорост – при
разрешена скорост от 100 км/ч, е установено превишаване на скоростта с 48 км/ч. Решението
е признато за изпълнение за сумата от 280 евро, с обща левова равностойност по фиксинга
на БНБ към 5.08.2020 г. – 548 лева.
Съгласно разпоредбите на чл. 4, вр. чл. 3, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС искането на
компетентните органи на издаващата държава Република Австрия е придружено с
2
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането
на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. При проверката на
материализираното върху формуляра на удостоверението съдържание,
първоинстанционният съд с основание е констатирал, че съдържа всички изискуеми
реквизити по Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, придружено е с превод
на български език в съответствие с чл. 5, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, като не са налице данни,
пораждащи съмнение относно компетентността и легитимността на органа, който е издал
удостоверението.
Съгласно съдържащата се в цитираното удостоверение информация, първоинстанционният
съд обосновано е приел, че на О. С. е наложена финансова санкция в размер на 280 евро за
извършено административно нарушение по § 52 и § 99 от Правилника за движение по
пътищата на Република Австрия. Това административно нарушение е квалифицирано като
управление на моторно превозно средство с превишена скорост.
При анализа на съдържанието на официалния превод на представеното от издаващата
държава удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции
първоинстанционният съд правилно е преценил, че същото е пълно и изчерпателно –
съдържа необходимата релевантна информация за постановеното решение от несъдебен
орган на издаващата държава, датата му на издаване, датата на влизането му в сила,
обстоятелствата и правната квалификация на извършеното административно нарушение,
наложената с него санкция, самоличността и местоживеенето на нарушителя.
Настоящият съдебен състав се солидаризира изцяло с обоснованите изводи на
първоинстанционния съд относно отсъствието на основания, изводими от доказателствата
по делото, да се приеме наличието на пороци в съдържанието на удостоверението по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции. Законосъобразна и мотивирана е преценката, че
представеният документ съдържа достатъчна информация относно идентификацията на
лицето, извършило административно нарушение по транспорта, описанието на
обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, участието на засегнатото лице,
правната квалификация на деянието, наложената санкция съобразно законодателството на
издаващата държава, по отношение на която е признато задължение за плащане по смисъла
на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС.
Надеждна законова гаранция все в същата насока е изпълненото в конкретния случай
изискване за изпращане от страна на издаващата държава на решението (документ с
референтен № SP9-STR-6306/2020 от 5.08.2020 г., издаден от Окръжна администрация на
Шпитал ан дер Драу, Република Австрия, надлежно преведен в рамките на
първоинстанционното производство – л. 7 и л. 8 от съдебното дело по н.ч.д. № 572/22 г. на
ОС Кюстендил) за налагане на финансова санкция (заверено копие), който акт по чл. 3 от
ЗПИИРКОРНФС е придружен от обсъденото по-горе удостоверение по образец съгласно
приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС.
3
По изложените дотук съображения въззивната инстанция изцяло споделя застъпеното от
първоинстанционния съд становище, че в разглеждания казус отсъстват факултативните
основания за отказ за признаване и изпълнение по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, в частност,
тези по т. 1, тъй като съдът обосновано е констатирал, че представеното удостоверение по
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции е пълно и по съдържание кореспондира на
несъдебното решение за налагане на финансова санкция, постановено от несъдебния орган –
Окръжна администрация на Шпитал ан дер Драу, Република Австрия, не съществува
необходимост от изискване на допълнителна информация от компетентния орган на
издаващата държава.
В този смисъл САС прецени като неоснователно възражението в жалбата, че липсата на
ЕГН на засегнатото лице представлява съществен порок на удостоверението по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета. Видно от документа в него са посочени датата,
месеца и годината на раждане на О. С., което е напълно достатъчно за установяване на
неговата самоличност, за което по същество няма спор по делото, доколкото защитата
акцентира върху формалната липса на ЕГН, но не оспорва, че финансовата санкция е
наложена именно на засегнатото лице.
Следва да се има предвид, че по естеството си настоящото производство има чисто
процесуален характер, съдържа преценка дали компетентният орган на изпълняващата
държава ще окаже или не правна помощ на издаващия орган, като не засяга никакви
въпроси от материалноправен характер. Такъв извод се обуславя от характера на
производството по ЗПИИРКОРНФС, в което изпълняващият съд не се произнася по
въпроси по съществото на съответния правен спор, касаещи финансовата отговорност на
лицето. Затова нито първостепенният съд, нито настоящият съдебен състав могат да
обсъждат обстоятелства по съществото на проведеното в Република Австрия
административнонаказателно производство. По отношение на подобни обстоятелства също
не следва да се изисква допълнителна информация от издаващата държава, тъй като
изясняването им е изцяло от компетентността на решаващия орган в издаващата държава
членка.
Законосъобразна е и преценката на ОС Кюстендил за наличието на останалите условия за
признаване и изпълнение на решението за налагане на финансови санкции на О. С., срещу
които изводи с жалбата не са отправени изрични възражения – че санкционираното с
решението на Окръжна администрация на Шпитал ан дер Драу, Република Австрия
поведение на засегнатото лице съставлява административно нарушение и по българския
Закон за движение по пътищата, с оглед на което е изпълнена предпоставката на чл. 30, ал. 1
и ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС – касае се за поведение, което нарушава правилата за движение
по пътищата, в който случай няма изискване за двойна наказуемост на деянията; че
санкционираното лице е било уведомено за производството по постановяване на решението
по изискуемия от законодателството на издаващата държава начин.
Неоснователно е възражението в жалбата за липса на териториална компетентност на
4
българската държава, доколкото О. С. не живее постоянно на територията на Република
България. Видно от писмените доказателства по делото в Националната база данни е
регистриран постоянен адрес на О. С. в Република България, гр. ***, ул. „***“ № **. Данни
за това, че засегнатото лице има регистриран постоянен адрес на територията на страната се
съдържат и в констативен протокол, приложен в първоинстанционното производство,
според който О. С. е декларирал наличието на адрес в гр. Кюстендил, на който периодично
пребивава. Свързаността на лицето с територията на страната се обосновава и от
обстоятелството, изводимо от удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
на Съвета, в което е посочено, че О. С. управлява моторно превозно средство с български
регистрационни номера ********. В този смисъл САС приема, че е изпълнено изискването
на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, а именно лицето да има местоживеене или обичайно
пребиваване на територията на Република България.
Гореизложените доводи мотивираха САС, НО, ІI състав да приеме, че решението на ОС
Кюстендил, НО, 2. въззивен наказателен състав по н.ч.д. № 572/2022 г., обявено на
30.11.2022 г., с което на основание чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС е признато решение №
SP9-STR-6306/2020 от 5.08.2020 г., влязло в сила на 6.11.2020 г., на несъдебен орган на
Република Австрия – Областна администрация в гр. Шпитал ан дер Драу, с което на О. С. е
наложена финансова санкция в размер на 280 евро за извършено нарушение на Правилника
за движене по пътищата в издаващата държава, е правилно – законосъобразно и обосновано,
поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 34, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 – ал. 3 от
ЗПИИРКОРНФС, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, ІI състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 125 от 30.11.2020 г. на Окръжен съд Кюстендил, НО, 2.
въззивен наказателен състав, постановено по н.ч.д. № 572/22 г. по описа на същия съд.
Настоящето решение не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5