РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Момчилград, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20235150100224 по описа за 2023 година
Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, и е образувано по
предявени обективно съединени искове- за установяване на вземане по чл.79
от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД се
посочва, че на 23.02.2023г. дружеството е подало Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд- Момчилград
за вземанията си към отв.А. Г. С., като било образувано ЧГД № 111 /23г., и
съответно издадена Заповед за изпълнение, която е била връчена на длъжника
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, и настоящата искова молба е била
подадена на осн.чл.415 ал.1 т.2 от ГПК и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Ищецът в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на
чл.98 „а“ от Закона за енергетиката, продавал ел.енергия на клиентите си при
публично известни общи условия- Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени
с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г., и влезли в сила на 27.06.2008г.
В исковата молба се посочва, че сгъл. чл.35 ал.1 от Общите условия, същите
1
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в сайта на дружеството,
без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Съгласно чл.13 ал.2 от Общите условия снабдяването с ел. енергия
започвало след подаване на Заявление-декларация за започване продажба на
ел. енергия до крайния снабдител и Декларация за достъп до мрежата на
оператора на разпределителната мрежа „Електроразпределение Юг“ ЕАД. С
тези документи клиентът заявявал желанието си да бъде снабдяван с
електроенергия от крайния снабдител „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, и да му бъдат предоставяни мрежови услуги от „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД, идентифицирал се като клиент и
индивидуализирал обекта си. В изпълнение на Общите условия ответникът е
подал: Заявление-декларация за започване продажба на електрическа енергия
и Декларация за достъп до мрежата от 05.12.2017г.
В исковата молба се твърди, че по силата на чл.7 т.1 от Общите условия
ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия
обект на ответника с ИТН *******, находящ се на адрес: гр. **********, ул.
„*************" № 6. За А. Г. С. е бил открит клиентски номер **********, в
качеството й на ползвател, съгласно представена Заповед № РД-19-
362/09.10.2017г., издадена от кмета на Община Момчилград и Договор за
наем на общински жилищен имот от 10.10.2017г.
Ищцовото дружество твърди, че ответникът от своя страна, съгласно
чл.11 т.1 от Общите условия, се е задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и
по начините, определени в същите- чл.18 ал. 1 и ал. 2, като съгл.чл.27 ал.1 от
Общите условия- при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Ищцовото дружество твърди, че в изпълнение на задълженията си по
общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е доставило на
обекта на А. Г. С. за периода от 05.01.2022г. до 04.04.2022 г. електроенергия
на обща стойност 106,22 лв., която до този момент не е заплатена. Поради
забава в заплащане на горепосочената главница А. Г. С. дължала законна
лихва в общ размер от 10,67 лв. за периода от 22.02.2022г. до 22.02.2023г.
Законната лихва за забава се дължала по фактурата за периода от датата на
падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство на
2
основание чл.18 ал.1, 2, 3, предложение 3-то от Общите условия на ищцовото
дружество. Срокът за плащане на фактурата е бил посочен в същата, като
издадените фактури, техният падеж и период, както и размерът и периодът на
дължимата лихва за забава, са били подробно описани в приложения препис-
извлечение от клиентската сметка на ответника.
Предвид изложеното моли съдът да установи съществуването на
вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към А. Г. С., както
следва: 106,22 лева- представляващи стойността на консумираната от обекта
на потребителя електрическа енергия за периода от 05.01.2022г. до
04.04.2022г., и 10,67 лева, представляващи стойността на законната лихва за
забава за периода от 22.02.2022г. до 22.02.2023г., ведно законна лихва върху
горепосочената главница от датата на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение в съда- 23.02.2023г., до окончателното изплащане на
задължението. Претендира разноски.
Иска прилагането на ЧГД № 111 /23г. На РС- Момчилград, както и
представя следните писмени доказателства- Препис - извлечение от
клиентската сметка на ответника; Фактури; Заявление-декларация за
започване продажба на електрическа енергия и декларация за достъп до
мрежата от 05.12.2017г.; Заповед № РД-19-362/09.10.2017г., издадена от
кмета на Община Момчилград; Договор за наем на общински жилищен имот
от 10.10.2017г.; Копие от платежно нареждане за внесена държавна такса;
Пълномощно; Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, ведно с доказателства за
влизането им в сила.
В съдебно заседание не се представлява, като от процесуален
представител е постъпило писмено становище, с което се поддържа иска, и се
правят алтернативни доказателствени искания- при оспорване на исковата
претенция- за назначаване на съответни екпертизи. При липса на оспорване
иска да се уважи исковата претенция в пълен размер и претендира разноски /в
т.ч. и ю.к. възнаграждение/. Прави се искане за постановяване на
неприсъствено решение- ако са налице предпоставките за това.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът, уведомен чрез друго лице-
майката Г. МАХМУД, не представя отговор. За съдебно заседание, призована
чрез друго лице- снахата ДЖАНСЕВЕР САИД, не се явява и не се
3
представлява.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 111/2023г. на РС- Момчилград, в
полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК от 23.02.2023г. срещу ответницата за следните суми: сумата в общ
размер на 116,89 лева, от която ГЛАВНИЦА в размер на 106,22 лева, и
мораторна лихва за забавено плащане на главницата в размер за периода от
22.02.2022г. до 22.02.2023г. в размер на 10,67 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 22.02.2023г. до пълното и изплащане,
както и сумата в размер на 75 лева-разноски по делото, от които 25 лева-
държавна такса и 50 лева- юрисконсулско възнаграждение.
Посочено е, че вземането представлява стойността на електрическа
енергия и мрежови услуги, доставена за периода от 05.01.2022г. до
04.04.2022г. на основание Общите условия за доставка на електрическа
енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД и чл.98 „а“ от
Закона за енергетиката- като ел.енергията е доставена по партидата на
ответника с посоченият клиентски № отнасяща се за обект на потребление,
находящ се в в посоченото по-горе населено място и адрес.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47
ал.5 от ГПК, с оглед на което от ищеца е предявен иск в едномесечния срок.
Общите условия на дружеството са представени по делото, както и
същите са общоизвестни, т.к. са публикувани на сайта на дружеството.
Съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, одобрени с Решение №
ОУ – 013/10.05.2008г. на ДКЕВР, на основание чл.21 ал.1 т.4 във вр. чл.98 „а“
от ЗЕ в чл.1 т.4 от Общите условия като „потребител на електрическа
енергия за битови нужди“ е определено физическо лице, собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
„ЕВН България Елекроразпределение“ АД, който ползва ел. енергия за битови
нужди. Съгласно чл.7 т.1 от Общите условия, „ЕВН ЕС“ се задължава да
снабдява при условията на равнопоставеност всеки клиент, чийто обект е
присъединен към електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.11 т.1 от
Общите условия, клиентът се задължава да заплаща стойността на
4
използваната в обекта ел. енергия в сроковете и по начина, определени в
Общите условия. Според чл.27 ал.1 от Общите условия, при неплащане в
срок на дължимите суми, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден.
Като писмени доказателства са представени; ЧГД № 111 /23г. на РС-
Момчилград, както и Препис - извлечение от клиентската сметка на
ответника; Фактури; Заявление-декларация за започване продажба на
електрическа енергия и декларация за достъп до мрежата от 05.12.2017г.;
Заповед № РД-19-362/09.10.2017г., издадена от кмета на Община
Момчилград; Договор за наем на общински жилищен имот от 10.10.2017г.;
Копие от платежно нареждане за внесена държавна такса; Пълномощно;
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД, ведно с доказателства за влизането им в
сила.
Съдът приема, че следва да бъде постановено неприсъствено решение,
т.к. е направено искане от ищеца в тази насока, като ответникът не е
представил отговор в законоустановения срок и не е яви в съдебно заседание.
Съдът счита, че доколкото съобщенията да ответника се смятат за редовно
връчени, същият не е дал отговор по чл.131 от ГПК, не се явява в съдебно
заседание и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и
искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и направените доказателства, налице и хипотезата на чл.239
ал.1 т.2 от ГПК, поради което и на основание разпоредбите на чл.239 ал.2 от
ГПК, са налице предпоставките за произнасяне на съдебно решение по ред, и
без да се мотивира по същество.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице са процесуалните и
материални предпоставки на чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение. На ответника са изпратени преписи от исковата
молба и всички представени с нея писмени доказателства. Съобразно
правилата на ГПК, на ответника е указан срок да депозира писмен отговор,
който да съдържа становище по допустимостта и основателността на
претенциите, предявени срещу него, указани са и последиците от
неподаването на отговор и неявяването в съдебно заседание. Страната е
редовно призована за открито съдебно заседание на посочения в исковата
5
молба адрес, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК вр. чл.43 ал.1 предл.1-во от
вр.чл.41 ал.2 и ал.2 от ГПК. Всички фактически обстоятелства, описани в
исковата молба и представените с нея писмени доказателства, сочат на
вероятна основателност на претенциите.
Съобразно обсъдените по-горе писмени доказателства съдът приема,
че така предявената искова молба е основателна и доказана и следва да се
уважи изцяло, като бъде признато за установено по отношение на
ответницата, че дължи исковата сума от сумата в общ размер на 116,89
лева, от която ГЛАВНИЦА в размер на 106,22 лева, и мораторна лихва за
забавено плащане на главницата в размер за периода от 22.02.2022г. до
22.02.2023г. в размер на 10,67 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.02.2023г. до пълното и изплащане, както и сумата в
размер на 75 лева-разноски по делото, от които 25 лева-държавна такса и 50
лева- юрисконсулско възнаграждение.
Тези суми са дължими, и произхождат от неизпълнени задължения по
цитираните по-горе клаузи на Общите условия, за които са издадени и
съответни фактури, ведно със законната лихва от 23.02.2023г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по посоченото
ч.гр.д. на РС-Момчилград.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното: Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са
допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно
депозирано възражение от длъжника в заповедно производство- респ.
изпълнена процедура по чл.47 ал.5 от ГПК и налични условия по чл.415 ал.1
т.2 от ГПК, имащо за предмет същите вземания.
За успешното провеждане на предявените искове, дружеството– ищец
следва да установи вземането си на претендираното договорно основание и в
претендираният размер, както и изправността си– че през процесния период е
доставял договореното количество електроенергия, респ., че ответникът е бил
потребител на услугите за посочения период, а ответникът- онези
положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба.
Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно
правоотношение по силата на договор за продажба на електрическа енергия и
мрежови услуги. Съгласно чл.98 „а“ от Закона за енергетиката, продажбата на
6
електрическа енергия на клиентите, се осъществява при публично известни
общи условия, които влизат в сила след публикуването им, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Общите условия
на ищеца за периода, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г.,
са общодостъпни, публикувани на интернет страницата на същия, както и в
един национален и един местен ежедневник.
От доказателствата по делото се установява, че за процесния период
ответникът е собственик или ползвател на недвижим имот /в конкретният
случай е наемател на общинско жилище/, находящ се в посоченото по-
горе населено място, като от изложеното следва, първо, че ответникът е
клиент по смисъла на чл.1 т.4 от Общите условия и второ, с оглед
предназначението на присъединен към електроразпределителната мрежа
обект, същият е потребител на ел. енергия за битови нужди. Съгласно
чл.11 т.1 от Общите условия на „ЕВН Електроснабдяване“, ответникът, като
клиент на ищцовото дружество, дължи заплащане на стойността на
доставената на обекта му ел. енергия. От писмените доказателства се
установява, че в обекта, ползван от ответника е монтиран електромер, и че
ответникът е потребител на мрежата и енергийните услуги и че е
присъединен към разпределителната мрежа- в тази насока са
препис.извлечение от сметка и фактури, в които е описано, че имотът е
описан като обект на доставка, а ответникът има клиентски номер.
От приложени препис-извлечение от сметка на клиент и издадена
фактура/фактури, които са приети като доказателство по делото и неоспорени
от страните, се установява, че задълженията на абоната през процесният
период възлиза размер на 116,89 лева, от която ГЛАВНИЦА в размер на
106,22 лева, и мораторна лихва за забавено плащане на главницата в размер
за периода от 22.02.2022г. до 22.02.2023г. в размер на 10,67 лева.
По делото се доказа, че ответникът не е заплатил цената на доставена
енергия, поради и което следва да се признае за установено, че същият
дължим исковата сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. Поради неизвършеното плащане на дължимата
сума, която се явява предмет на настоящият иск, съдът намира, че същата към
настоящият момент се дължи, поради и което предявените искове- както
главният иск, така и аксесорният иск, се явяват основателни.
7
Съобразно това съдът приема, че исковата претенция е изцяло
основателна, поради и което исковата молба следва да бъде уважена изцяло в
частта за претендираната сумата в общ размер на 116,89 лева, от която
ГЛАВНИЦА в размер на 106,22 лева, и мораторна лихва за забавено плащане
на главницата в размер за периода от 22.02.2022г. до 22.02.2023г. в размер
на 10,67 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлнението по чл.410 от ГПК в съда до пълното й
изплащане.
В същото време съдът намира, че следва ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцовата страна сторените в настоящото производство разноски,
чийто размер съдът определя на 175 лева, от която 100 лева-
юрисконсултско възнаграждение и 75 лева- държавна такса за така
предявеният иск. Следва ответникът да заплати и сторените в заповедното
производство разноски в общ размер на сумата от 75 лева-разноски по
делото, от които 25 лева-държавна такса и 50 лева- юрисконсулско
възнаграждение.
Цитираните разноски се дължат, т.к. заплащането на дължимата сума е
станала след завеждане на настоящите искове, поради и което при такъв
изход на делото съдът следва да се произнесе и за разноските. Съгласно т.12
от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422 от ГПК, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите
на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителният иск
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в
заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от
длъжника/респ. настъпването на условията по чл.47 ал.5 от ГПК,
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно
разноските отпада.
Мотивиран от горното, и на основание чл.238 и сл. от ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на А. Г. С. с ЕГН-
8
**********, че дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
********** със седалище и адрес на управление гр.*******,
ул.“***************“ 37, сумата в общ размер на 116,89 лева, от която
ГЛАВНИЦА в размер на 106,22 лева, и мораторна лихва за забавено плащане
на главницата в размер за периода от 22.02.2022г. до 22.02.2023г. в размер
на 10,67 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.02.2023г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение №
26/23.02.2023г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 111/2023г. на РС-Момчилград.
ОСЪЖДА А. Г. С. с ЕГН- **********, да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК **********, сумата от общо 250
лева- разноски по заповедното и исковото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
съгл.чл.239 ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
9