Мотиви
на присъда № 211/21.10.2015г. по НОХД №878/2015г. по описа на Окръжен съд гр.
Бургас.
Производството
по делото е образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна
прокуратура гр. Бургас, с който срещу подсъдимия В.К.Д., ЕГН ********** е
повдигнато обвинение за това, че на 23.11.2014г., около 16,00 - 17,00 часа, в
с.Н., общ.К., в къща, обитавана от Т. Ж.А., чрез нанасяне на
удари с дървен сап и посичащ предмет по главата, умишлено умъртвил другиго, а
именно - Т. Ж.А., ЕГН **********, като деянието е извършено по особено
мъчителен начин за убития и с особена жестокост, причинявайки му единадесет
рани в областта на главата - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 НК.
Съдът
на основание чл. 84, ал. 1 и чл. 76 от НПК прие за съвместно разглеждане в
съдебното производство по делото предявените от Д.Т.Н., ЕГН ********** и Ж.Т.А., ЕГН ********** –
наследници по закон на починалия Т. Ж.А., ЕГН ********** граждански искове
срещу подсъдимия В.К.Д., ЕГН **********, за осъждането му да им заплати
обезщетения за понесени неимуществени вреди, произходящи от непозволено
увреждане, в размер на по 250 000 (двеста и петдесет хиляди) лева за всяка
една от тях, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от
23.11.2014г. до окончателното им изплащане, и конституира Д.Н. и Ж.А. като
частни обвинители и граждански ищци по делото.
Съдът
разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК,
като с протоколно определение от 21.10.2015г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В
хода на съдебните прения, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и
правна страна, така както е формулирано с обвинителния акт. Пледира за
осъдителна присъда по повдигнатото обвинение, като счита, че адекватно
наказание за извършеното престъпление се явява лишаването от свобода в
максималния предвиден размер по чл. 116, ал. 1 от НК, а именно двадесет години.
С оглед на това, че производството протече по реда на съкратеното съдебно
следствие, пледира на основание чл. 58а, ал. 1 НК, така определеното наказание
от двадесет години лишаване от свобода да се редуцира с 1/3, като на подсъдимия
се наложи наказание лишаване от свобода за срок от тринадесет години и четири
месеца, което да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим, а на
основание чл. 59 от НК да се приспадне времето, считано от 27.11.2014 г. до
влизане на съдебния акт в сила, през което подсъдимият е бил задържан. Предвид
факта, че инкриминираното деяние е извършено в изпитателния срок на предходно
условно осъждане, на основание чл. 68 НК предлага да бъде активирано условното
наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, като същото бъде
изтърпяно при строг режим в затвор. По отношение на приетите за съвместно
разглеждане граждански искове, предлага същите да бъдат уважени по
справедливост, а разноските по делото да бъдат възложени на подсъдимия.
Повереникът
на частните обвинители и граждански ищци Д.Т.Н. и Ж.Т.А. - адвокат Пламен Найденов от АК-Бургас поддържа
изцяло повдигнатото от прокурора обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 НК и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по същото, като му се
определи наказание лишаване от свобода за срок от двадесет години, което да
бъде намалено с 1/3, предвид разглеждането на делото по реда на диференцираната
процедура по глава 27 от НПК. Относно предявените граждански искове счита, че
същите са доказани по основание и по размер и моли да бъдат уважени изцяло.
Частните
обвинители и граждански ищци Д.Т.Н.
и Ж.Т.А. заявяват, че няма какво да добавят към казаното от техния
повереник – адв. Найденов.
Защитникът
на подсъдимия В.К.Д. – адвокат Благой Потеров от АК-Бургас, по време на
съдебните прения, оспорва наличието на квалифициращото обстоятелство „по
особено мъчителен начин за убития“, като излага доводи в тази насока и прави
искане за оправдаване на подсъдимия по правната квалификация по чл. 116, ал. 1,
т. 6, пр. 2 от НК. По отношение реализиране наказателната отговорност на
подсъдимия, защитникът се солидаризира със становището на прокурора и
повереника на частните обвинителни, че справедливото наказание, което следва да
се определи на подсъдимия, е по първата алтернатива на чл. 116, ал. 1 от НК, а
именно лишаване от свобода, но счита, че фактите по делото не дават основание
за определяне на максимален размер от двадесет години. Относно предявените
граждански искове смята, че същите са основателни, но ги намира за прекалено
завишени по размер.
Подсъдимият
В.К.Д. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и заявява, че не желае да се събират доказателства за тези
факти. В защитната си реч, по време на съдебните прения, изразява съжаление за
деянието, а в последната си дума моли за снизходителност.
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Съдът,
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност всички допустими и относими
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, съобразно
разпоредбите на чл. 14 и чл. 18 НПК, и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
В.К.Д. е роден на ***г. в гр. К. и живее в с. Н., община К.. Той е българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, безработен и е с ЕГН
*********. На **.**.****г. същият е навършил пълнолетие. Видно от приложените
по делото справка за съдимост и заверен препис на бюлетин за съдимост
подсъдимият Д. е осъждан като непълнолетен – с определение № 70/09.05.2014 г.
за одобряване на споразумение за решаване на НОХД №194/2014г. по описа на
Районен съд – гр. Карнобат, влязло в сила от 09.05.2014г., за престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършено на 29.04.2014 г., му е било наложено
наказание шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било
отложено за изпитателен срок от две години, на основание чл. 69, ал. 1, вр. чл.
66 от НК.
Подсъдимият
Д. и пострадалият Т. Ж.А., ЕГН ********** *** и се познавали. Освен това
двамата били и роднини по съребрена линия – постр. А. е б. на д. на подс. Д..
Пострадалият Т. А. живеел сам, в къща в североизточния край на селото. Преди
години, помещение от къщата му било обособено като кафе - аперитив, и там А.
продавал лекарства, пакетирани стоки, цигари. От около две години кафето не
работело, но понякога той продавал цигари, кафе и други стоки. В селото
пострадалият бил известен с прозвището „Д.”.
На
23.11.2014г. /неделя/, около 09,00 часа, подсъдимият Д. посетил дома на А.,
където бил и св. В. Н.. Поговорили кратко, подс. Д. си купил шест цигари и
кафе, след което отишъл в дома на св. Й. Г. - „на прасе”. Там бил в компанията
на приятелите си – свидетелите Д. Г., З. А., И. Г. и Х. Х.. Подсъдимият
пребивавал там до около 15 часа, като консумирал алкохол - около 1 литър вино.
След това отишъл в центъра на селото, където срещнал св. Й. Х. /** годишен към
този момент/. Подсъдимият попитал св. Й. Х. дали иска да го придружи до дома на
„бай Т.”, за да си купят кафе, като му обяснил, че е помагал на А. за нарязване
на дърва, и че имал да взема пари. Свидетелят Й. Х. се съгласил и двамата
тръгнали, като около 16,00 часа били в района пред къщата на постр. А.. На поляна,
на около 50 метра срещу къщата, се намирал св. Х. Х., с прозвище „Б.”, п..
Подсъдимият изпратил св. Й. Х. да поиска цигара от св. Х. /„Б.”/, а през това
време той извикал по име Т. А., който се появил в двора. Тогава подс. Д. го
попитал, кога щял да му плати за нацепените дърва, на което пострадалият
отговорил, че не бил доволен от свършената работа, и употребил ругатня.
Свидетелят Й. Х. вече се бил върнал при тях. Подсъдимият Д. се ядосал от чутото
и нанесъл с дясната си ръка юмручен удар в главата, в областта на лявото око,
на пострадалия А.. Той тръгнал да влиза в къщата, в помещението
„кафе-аперитив”, чиято врата била към улицата. Подсъдимият видял в двора, до
чешмата дървен сап - дълъг около 70 см., взел го и последвал А.. В кафето,
пострадалият се намирал между дивана и бар-плота, и с гръб към подс. Д..
Свидетелят Й. Х. последвал подс. Д. навътре в помещението. Там, подсъдимият
нанесъл силен удар със сапа в главата на А. - тилно, над дясното ухо.
Пострадалият А. паднал на пода, по очи, а подсъдимият Д., над него продължил да
нанася удари по главата с неустановено в хода на разследването посичащо
средство. Общо били нанесени единадесет удара, като след това подс. Д. обърнал
тялото на пострадалия по гръб, ляво странично. На маса в помещението подс. Д.
видял мобилния телефон на А. - „Нокия ***” и го взел. Затворил входната врата
на помещението с райбер, отвътре, и през другата врата - водеща към двора,
двамата със св. Й.Х. напуснали местопроизшествието. Подсъдимият предупредил
св.Й.Х. да не казва на никого за случилото се. Навън, подс. Д. натрошил
мобилния телефон, с помощта на сапа. После, вървейки по пътя, изхвърлил сапа в
купчина сухи клони и трева.
Около
17,30 ч. същия ден св. З. Р. изпратила двете си н. дъщери - св.А. И. и св.И. И.
да отидат до дома на пострадалия А., за да купят „Парацетамол”. Двете момичета
отишли, звънели многократно на звънеца, и след като А. не се появил се
прибрали. Направило им впечатление, че осветлението вътре в кафето било
включено.
Пострадалият
А. имал уговорка с дъщеря си - св.Д.Н., на 24.11.2014г. /понеделник/ да отиде
при нея в гр. Бургас. Сутринта, на 24.11.2014г., след неуспешни опити да се
свърже с баща си, св.Н. се обадила на сестра си - св.Ж.А., живуща в селото. Тя
се приготвяла да тръгне за дома на баща си, като около обяд била посетена от
св. А.А. – б. на пострадалия. Той й съобщил, че намерил баща й паднал в кафето,
и че вероятно е починал. Двамата незабавно се отправили към дома му, като
влезли от входната врата откъм двора. Вътре св. А. видяла баща си в локва кръв,
обадила се на кмета на селото - св.Д. Н.. Свидетелката А. отворила дървената
входна врата откъм улицата, св. Н. влязъл оттам, и след видяното сигнализирал в
РУП МВР Карнобат.
На
24.11.2014 г. бил извършен оглед на местопроизшествието, при който са били
иззети голям обем веществени доказателства, подробно описани в огледния
протокол. Били са открити и иззети проби, посредством тампон - отвън пред
входната врата на къщата, на 75 см. от прага, отвън - на 275 см. от тротоара в
посока - навес, вътре от помещението - от облегалка, от късата част на дивана и
от голямо червеникаво кафяво петно на пода - треска - 6,5 см., ВД №8.
Местоположението на трупа на пострадалия е намерено между дивана и бар - плота.
За
иззетите проби, извършената по делото ДНК експертиза - протокол №14/ДНК-206 от
09.12.2014г. (т. ІІ, л. 25 - 30 от ДП) дава заключение, че е налице пълно
съвпадение с ДНК профила на пострадалия Т. А.. Видно от заключението на
извършената по делото съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства
- протокол №93 от 01.12.2014г. (т. ІІ, л. 15 от ДП), при изследването на
кръвната проба, иззета от трупа на пострадалия, е установено, че Т. Ж.А. е с
кръвна група 0 /алфа, бета/, а от заключението на извършената химическа
експертиза – протокол № 1021/25.11.2014 г. (том ІІ, л. 7) става ясно, че в
кръвта на пострадалия е установено наличие на алкохол в концентрация - 0,36
промила.
При
извършен на 25.11.2014г. допълнителен оглед на местопроизшествие в дома на
пострадалия са били открити и иззети негови лични вещи, документи, пари -
върнати впоследствие на наследниците на починалия с постановление на Окръжна
прокуратура - Бургас от 16.02.2015г. /т. І, л. 153 - 154 от ДП/.
Видно
от заключението на извършената допълнителна съдебно-медицинска експертиза на
веществени доказателства – протокол № 35/15.05.2015 г. /т. ІІІ, л. 109 – 110 от
ДП/, при изследването на иззетото от пода на помещението веществено
доказателство – треска с дължина 6,5 см. е установено наличие на човешка кръв,
но не е определена кръвна група.
При
извършено на 26.11.2014г. претърсване в дома на подс. Д. /т. І, л. 125 – 126 от
ДП/ са били открити и иззети веществени доказателства, а именно: един брой
горнище на анцуг, червено на цвят, с черна яка от вътрешната страна и черни
кантове на двата ръкава, изобразяващо две седнали с гръб един към друг човешки
фигури (графичен образ на марка “К.”), като от вътрешната страна на джобовете
са били налични петна, изсъхнали, с кафеникав цвят; парче дървен сап с дължина
25,3 см., който в единия си край е бил отрязан, като разреза е изглеждал
скорошно отрязан - със светъл, чист цвят; чифт бели кецове, от изкуствена кожа,
**-ви номер, с кафява подметка и надпис на подметката “J. S.” с бели връзки;
един брой черно памучно яке, ватирано с етикет на поларена подплата с надпис
“C.” и един брой яке, червено на цвят, с черна подплата, ватирано, на гърба на
яката се намерила гумена емблема с надпис “L. О. F.”.
С
протокол за доброволно предаване от 26.11.2014г. /т. І, л. 139 от ДП/ подс. Д.
е предал за нуждите на разследването дрехите, с които е бил облечен на
23.11.2014г., а именно: черна кожена гривна, бяла горница „I.”, черно платнено
яке „D.”, със закачен на ципа медальон, изобразяващ „т.”, черна шапка с емблема
на „A.”, черен анцуг с бели ивици с надпис „C. L.”, чифт бели маратонки на
черни ивици марка „С.А.”, чифт черни чорапи, черен анцуг с бели и червени
ленти.
Като
веществени доказателства по делото са били приобщени открити и иззети при
претърсване в дома на св. Й. Х. дрехи, както и доброволно предадени от този свидетел
дрехи, описани съответно в протокол за претърсване и изземване от 26.11.2014 г.
/т. І, л. 132 - 133 от ДП/ и в протокол за доброволно предаване от 26.11.2014
г. /т. І, л. 140 от ДП/.
Видно
от изпълнените съдебно - медицинска експертиза на веществени доказателства -
протокол №95/05.12.2014г. /т. ІІ, л. 31 – 34 от ДП/ и комплексна съдебно
биологична и ДНК експертиза - протокол №14/ДНК-206 от 09.12.2014г. /т. ІІ, л.
25 - 30 от ДП/, по предадените доброволно вещи от подс. Д., а именно - бяла
горница „I.” и чифт бели маратонки на черни ивици марка „С.А.”, и по откритите
и иззети при претърсване от дома му веществени доказателства - парче дървен сап
с дължина 25,3 см.; лява маратонка от чифт бели кецове, от изкуствена кожа,
**-ви номер, с кафява подметка и надпис на подметката “J. S.” с бели връзки и
черно памучно яке, ватирано с етикет на поларена подплата с надпис “C.” е
изолирана смес от клетъчен материал от повече от две лица, като всички алели от
ДНК профила на пострадалия А. присъстват с достатъчно висок интензитет,
позволяващ извода, че по изследваните обекти има клетъчен материал /кръв/ от Т.
А..
При
проведен на 17.12.2014 г. следствен експеримент /т. І, л. 108 -109 от ДП/,
подс. Д. посочил точното местонахождение на изхвърления на 23.11.2014 г. дървен
сап – в купчина изсъхнали трева и клони, намираща се на 9 метра вляво от пътя,
в кривата на завой, в посока противоположна на къщата на пострадалия А..
Непосредствено след това, при извършен оглед на така посоченото място (протокол
от 17.12.2014 г. – л. 113 – 114, том І от ДП), при разравянето на купчината
изсъхнали трева и клони е бил открит и иззет дървен сап с дължина 49 см., увит
с черен изолирбанд, с диаметър 3,5/4 см., срязан в единия край.
Така
откритият и иззет дървен сап с дължина 49 см., увит с черен изолирбанд, с
диаметър 3,5/4 см., срязан в единия край, както и дървената треска с дължина
6,5 см., иззета като веществено доказателство при огледа на местопроизшествие
от 24.11.2014 г., са били обект на изследване по изготвената по делото
трасологична експертиза - протокол №7/10.02.2015г. на БНТЛ при ОД на МВР –
Бургас (т. ІІ, л. 92 – 94 от ДП). Видно от експертното заключение по същата,
при извършеното съпоставяне и съвместяване по линията на разделяне на треската
е установено, че тя представлява едно цяло с изследваната част от дървена
дръжка /сап/ с дължина 49 см. Според експерта поради факта, че в закрепващата
част на дръжката дървесината е силно напукана, вероятния механизъм на разделяне
е удари по твърда повърхност с горната част на дръжката /сапа/. В заключението
е отразено, че в изследвания сап са установени два броя гвоздеи и метална шина,
забити в горната закрепваща част на дръжката /сапа/, а срязването е в областта
на захващащата част на дръжката.
Обект
на изследване на следващата изготвена по делото трасологична експертиза -
протокол №8/10.02.2015г. на БНТЛ при ОД на МВР - Бургас (т. ІІ, л. 97 – 99 от
ДП) са били отново дървения сап с дължина 49 см. и парче дървен сап с дължина
25,3 см., иззето при претърсване в дома на подс. Д.. При извършеното
съпоставяне, съвместяване и налагане по линията на разделяне на двете половини
от дървена дръжка /сап/ е установено, че същите са представлявали едно цяло.
Механизмът на разделяне на дървената дръжка /сап/ на две половини с дължини –
49 см. и 25,3 см. е срязване, най-вероятно с металорежещ инструмент /ножовка/ и
в определен момент двете половини са разделени чрез счупване.
При
огледа на труп, аутопсията и изпълнените съдебно - медицински експертизи №
365/2014г. (т. ІІ, л. 3 - 5 от ДП) и №365а/2015г. (т. ІІІ, л. 96 – 98 от ДП) са
установени следните наранявания на пострадалия Т. А.: 1. Челно
срединно-червеникаво кръвонасядане на площ около 7х5 см. Синкаво кръвонасядане
на горен клепач на ляво око. Двустранно челно червеникаво кръвонаседнали зони с
размери по около 4-5см.; 2. Тилно в ляво - рана с остри ъгли и леко охлузени
ръбове, с дължина около 35 мм.; 3. На 1 см. от горната рана и успоредна на нея
друга рана с дължина около 50 мм., с остър долен ъгъл, съвсем леко охлузени
ръбове; 4. Успоредно на горните две рани и на 1 см. от горната - лоно с дължина
около 125 мм., с остри ъгли, като на 45 мм. от горния й ъгъл има срез по
предната страна на раната; 5. Четвърта рана, успоредна на останалите, с дължина
около 50 мм., с остър преден ъгъл и подкопан преден ръб; 6. На 2 см. от ляв
тилен тубер линейна рана с размачкани ръбове и дължина около 30 мм.; 7. Зад нея
шеста рана с дължина около 35 мм., с охлузване по ръбовете; 8. На 1 см. под
долния ъгъл на горната рана - цепковидна рана с дължина около 1 см., като между
двете има малки ивичести охлузвания; 9. На 5 см. над основата на дясно ухо,
почти напречно на срединната линия - рана с охлузени ръбове, с дължина около 55
мм., заоблени ъгли, като костта под нея е здрава; 10. На 5 см. назад от горната
рана - рана с дължина около 40 мм. Ръбовете й са охлузени, леко нагънати,
ъглите не са остри. На 1 см. под долният й ъгъл - рана с дължина около 7-8 мм.,
цепковидна, с остър преден и леко заоблен заден ъгъл. На 1см. назад от
последната описана рана - друга рана с дължина около 30 мм. с охлузване по
ръбовете. Подлежащата кост под описаните рани е фрактурирана. В обобщен вид,
при огледа и аутопсията върху трупа на Т. Ж.А. са установени множество посечни
и една контузно-разкъсна рана по главата над дясно ухо, липса на малки фрагменти
от черепния покрив, липса на част от мозъчното вещество, кръвонасядане на
челото и горен клепач на ляво око. Вещото лице д-р Янков дава заключение, че
контузно-разкъсната рана е причинена от удар с твърд тъп предмет - парче дърво
и др. подобни; кръвонасядането на клепача на ляво око и двустранно
челно-странично кръвонасядания най-добре отговарят да са причинени от удар с
юмрук; челното кръвонасядане е възможно да е причинено от удар с твърд тъп
предмет, както и при падане по лице върху твърда повърхност със специфичен
релеф. Непосредствената причина за смъртта на Т. Ж.А. е тежката, несъвместима с
живота черепно-мозъчна травма. Според експерта лицевите травми предполагат
взаиморазположение един срещу друг. Травмите по черепа са нанесени при положение
на пострадалия по лице, като нанасящия ударите е над него и от страната на
тялото на А.. Този извод вещото лице е направил както от морфология на раните
по главата, така и от данните от огледа на произшествието. По трупа не са
установени специфични за борба или самоотбрана наранявания. На следващо място
експертът е изразил становище, че не е обичайно от първия още удар постр. А. да
изпадне в безсъзнателно състояние и да не може да възприема, като в тази връзка
е счел, че за известен период от време А. е изпитвал болка и достатъчно
информативно е възприемал какво се случва с него. Заявил е мнение, че броят на
ударите по главата /единадесет/ дават основание да се приеме, че травмите са
причинени с особена жестокост. Според данните от огледа на местопроизшествието,
трупът не е преместван, но позата е променена - от по лице е обърнат по гръб.
Всички установени увреждания са с еднаква давност. При изготвяне на съдебно -
медицинска експертиза №365а/2015г., на вещото лице е бил предоставен дървения
сап, открит и иззет с протокола за оглед от 17.12.2014 г., като експертът е дал
заключение, че от представения дървен сап е възможно да е причинена контузно -
разкъсната рана над дясно ухо. Останалите рани по главата са с характер на
посечни, но какъв е бил посичащия предмет не може да се отговори с
категоричност, тъй като всеки посичащ предмет има известна тежест и остър удрящ
ръб. Според вещото лице като посичащ предмет би могло да се изключи само голяма
брадва /за сечене на дърва/.
По
досъдебното производство не е бил намерен и представен, въпреки положените
усилия и издирвателни мероприятия, посичащият предмет, с който са били нанесени
десетте посечни рани по главата на пострадалия.
Съгласно
заключението на комплексната съдебно-психиатрично- психологична експертиза /т.
ІІ л. 63 – 73 от ДП/, подс. Д. към момента на извършване на деянието е бил
вменяем и не е бил в състояние на физиологичен афект. С оглед дадени
допълнителни обяснения от Д. като обвиняем на досъдебното производство относно
прием на наркотични вещества, е била изпълнена допълнителна комплексна
съдебно-психиатрично- психологична експертиза /т. ІІІ, л. 138 – 145 от ДП/,
която изключва деятелността му на инкриминираната дата да е обусловена от
въздействието на наркотични вещества. Експертите са заключили, че няма данни за
изградена зависимост на В.Д. към такива вещества.
Подсъдимият е бил задържан във връзка с настоящото производство, считано от
27.11.2014г., като и към настоящия момент спрямо него
се изпълнява мярка за неотклонение „задържане под стража”, потвърдена по реда
на чл. 309 от НПК от настоящата съдебна инстанция.
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от направеното от
подсъдимия самопризнание и от доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят, инкорпорирани в гласните доказателствени
средства – показанията на свидетелите А. Ж.А., Д. Р. Н., З. И. Р., А. З.
И., И. З. И., К. В. Д., Й. А. Х., Й. Д. Г., Д. Й. Г., З. Д. А., И. Д. Г., Х. С.
Х., Х. Р. Х., В. И. Н., Д.Т.Н. и Ж.Т.А., както и частично от обясненията на подсъдимия Д., дадени на 08.06.2015г. пред
съдия от БОС и в присъствие на защитник - адвокат; в писмените
доказателствени средства – протоколи за оглед на местопроизшествие от
24.11.2014г. (л. 70 – 76, том І от ДП), протоколи за оглед на местопроизшествие
от 25.11.2014г. (л. 100 – 103, том І от ДП), протокол за аутопсия от 25.11.2014
г. (л. 91 – 92, том І от ДП), протокол за следствен експеримент от 17.12.2014
г. (л. 108 – 109, том І от ДП), протокол за оглед на местопроизшествие от
17.12.2014г. (л. 113 – 114, том І от ДП), протокол за оглед на
местопроизшествие от 08.12.2014 г. (л. 117 – 118, том І от ДП), протоколи за
претърсване и изземване от 26.11.2014 г. (л. 125 – 126, том І от ДП; л. 132 –
133, том І от ДП); в писмените доказателства, събрани на досъдебната
фаза – протоколи за доброволно предаване, разписки, препис – извлечение от акт
за смърт, удостоверение за наследници, справки от мобилни оператори и справка
за съдимост на подс. Д.; в експертните заключения на извършените по
делото съдебномедицински експертизи № 365/2014г. (л. 3 – 5, том ІІ от ДП) и
№365а/2015г. (л. 96 – 98, том ІІІ от ДП), химическа експертиза – протокол №
1021/25.11.2014 г. (том ІІ, л. 7 от ДП), ДНК експертиза – протокол № 14/ДНК –
202 от 03.12.2014 г. (л. 10 – 12, том ІІ от ДП), съдебно-медицински експертизи
на веществени доказателства - протокол №93 от 01.12.2014г. (т. ІІ, л. 15 от
ДП), протокол № 96 от 05.12.2014 г. (т. ІІ, л. 18 - 19 от ДП), протокол № 95 от
05.12.2014 г. (т. ІІ, л. 31 - 34 от ДП), протокол № 35 от 15.05.2015 г. (т.
ІІІ, л. 109 - 110 от ДП), ДНК експертизи – протокол № 14/ДНК – 206 от
09.12.2014 г. (л. 25 – 30, том ІІ от ДП), протокол № 14/ДНК – 215 от 29.12.2014
г. (л. 38 – 40, том ІІ от ДП), основна комплексна съдебно – психиатрично –
психологична експертиза (л. 63 – 73, том ІІ от ДП) и допълнителна комплексна
съдебно-психиатрично- психологична експертиза (л. 138 – 145, том ІІІ от ДП),
комплексна съдебно – психиатрично – психологична експертиза (л. 79 – 86, том ІІ
от ДП), трасологични експертизи – протокол № 7/10.02.2015 г. (л. 92 – 94, том
ІІ от ДП) и протокол № 8/10.02.2015 г. (л. 97 – 99, том ІІ от ДП); във веществените
доказателствени средства – фотоалбуми със снимки, направени при извършените
по делото огледи на местопроизшествия, претърсвания и изземвания и следствен
експеримент; както и във веществените доказателства по делото, подробно
описани в справката към обвинителния акт. Съдът счита, че посочените
доказателствени източници установяват по несъмнен начин фактите, очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия.
Показанията на свидетеля очевидец Й. Х., съпоставени с обективните данни в
протоколите за оглед, и в съответствие с научните мнения на вещите лица в
експертните заключения, еднопосочно подкрепят
направеното самопризнание на подсъдимия относно релевантните за решаване
на делото обстоятелства и убедително го закрепват. От
тях без съмнение се установява хронологията на инкриминираните събития и
авторството на подсъдимия в извършване на деянието, предмет на обвинението.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият В.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 116,
ал. 1, т. 6, предложение трето, вр. чл. 115 от НК, тъй като на 23.11.2014 г.,
около 16,00 - 17,00 часа в с.Н., община К., в къща, обитавана от Т. Ж.А., чрез
нанасяне на удари с дървен сап и посичащ предмет по главата, умишлено умъртвил
Т. Ж.А., ЕГН **********, като деянието е извършено с особена жестокост.
От
обективна страна подс. Д. е осъществил изпълнителното деяние на убийството чрез
действие - подсъдимият е нанесъл първоначално силен удар с дървен сап с
диаметър 3,5/4 см. в главата на пострадалия А. - тилно, над дясното ухо, в
резултат на който удар пострадалият паднал на пода, по очи, а подсъдимият Д.,
над него продължил да нанася удари по главата му с неустановено в хода на
разследването посичащо средство. Общо подсъдимият нанесъл единадесет удара само
в областта на главата на пострадалия, като последните три от описаните удари са
довели до фрактуриране на подлежащата кост. Убийството е престъпление против
живота и като такова винаги е резултатно престъпление от категорията на
увреждащите. В процесния случай, вредоносният резултат се изразява в прекъсване
на живота на пострадалия, чрез нанасяне от страна на подсъдимия на единадесет
удара, първият от които с дървен сап, а останалите с неустановено посичащо
средство, само в областта на главата на Т. А.. Видно от заключенията на вещото лице по
извършените съдебномедицински експертизи, непосредствената причина за смъртта
на пострадалия Т. Ж.А. е тежката, несъвместима с живота черепно-мозъчна травма.
Налице е пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между противоправното поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат.
Доводът,
развит от защитника на подсъдимия по време на съдебните прения, за това, че
всички единадесет удара са били нанесени само с дървения сап, а не и с друго
посичащо средство, не държат сметка за ограниченията, които налага проведеното
съкратено съдебно следствие, че „съдът в мотивите на присъдата приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт“ (чл. 373, ал. 3 от НПК). В тази връзка в обстоятелствената част на обвинителния акт (стр. 2)
изрично е посочено следното: „...обвиняемият нанесъл силен удар със сапа в
главата на А. - тилно, над дясното ухо. А. паднал на пода, по очи, а
обвиняемият Д., над него продължил да нанася удари по главата с неустановено в
хода на разследването посичащо средство. Общо били нанесени единадесет удара, …”.
С оглед проведеното по реда на чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3 НПК съдебно
следствие е недопустимо защитникът да оспорва признатите от подсъдимия
фактически положения по обвинителния акт, респ. съдът да приема за установени
факти, различни от изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт.
На
следващо място съдът прие, че подсъдимият е извършил убийството на Т. Ж.А. с
особена жестокост, което обстоятелство от обективна страна обуславя наличието
на квалифициращия признак по чл. 116, ал. 1, т. 6 предл. трето от НК. Съгласно
константната съдебна практика „особената жестокост” се възприема като качество
на субекта, което се разкрива, чрез начина на осъществяване на престъплението.
Релевантна за съставомерността на убийството по този квалифициран текст е
конкретно проявената жестокост и съответно ирелевантно е дали деецът е обичайно
жесток човек. В разглеждания случай, подсъдимият Д. е нанесъл общо единадесет
удара в областта на главата на пострадалия, със значителна сила, които удари са
преодолели съпротивлението на мозъчните кости и са довели до фрактуриране на
кости на черепа. Броят на нараняванията и механизмът на причиняването им сочи
на това, че подсъдимият е действал с особена ярост, свирепост и безчовечност.
Същевременно хладнокръвното поведение на подсъдимия след деянието, изразяващо
се в затваряне отвътре на входната врата на помещението, в което е бил
пострадалия, напускането на местопроизшествието през другата врата, водеща към
двора, предупреждаването на свидетеля Й. Х. да не казва на никого за случилото
се и укриването на дървения сап в купчина сухи клони и трева, разкрива
престъплението и проявата на дееца чрез него, като такива с особена жестокост и
коравосърдечност.
Доводът
на защитника на подс Д., изложен по време на съдебните прения, за липсата на
квалифициращото обстоятелство на убийството „по особено мъчителен начин за
убития”, съдът намира за основателен. По делото се констатира липса на
безспорни и категорични доказателства за наличието на този елемент от правната
квалификация на престъплението. За да е налице квалификация по чл. 116, ал. 1,
т. 6, пр. 2 от НК - убийство по особено мъчителен начин, правната доктрина
последователно приема, че следва да се установи чрез доказателствата по делото,
че пораженията върху пострадалия са особени и той преди да умре е изживявал
извънредни мъки, болки и страдания в един по-продължителен период от време, че
те са в по-висока степен от нормалните такива за едно убийство. Следователно,
за да се квалифицира убийството като причинено „по особено мъчителен начин за
убития”, следва да се имат предвид не тези болки и страдания, които са
свойствени за всяко въздействие върху човешкото тяло, годно да причини смърт, а
прекомерно създадените мъчения или изключителни страдания на пострадалия. Запълването
съдържанието на квалификацията по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 от НК само с
изразеното становище от вещото лице по съдебномедицинската експертиза, че не е
обичайно от първия още удар пострадалият А. да изпадне в безсъзнателно
състояние и да не може да възприема, и в тази връзка счита, че за известен
период от време А. е изпитвал болка и достатъчно информативно е възприемал
какво се случва с него, според съда не е достатъчно, за да се приеме, че
убийството е извършено „по особено мъчителен начин”, тъй като така изразеното
мнение от вещото лице по същество е изградено на базата на едно предположение,
което обаче не намира опора в доказателствата по делото. Напротив обективните
данни по делото, че по трупа не са установени специфични за борба или самоотбрана
наранявания, сочат по скоро на извода, че още първият удар с дървения сап в
главата на пострадалия А., в резултат на който той е паднал на пода, по очи, го
е привел в безпомощно състояние и следващите удари не са били чувствително
възприети от него. По тези съображения съдът призна подсъдимия за невиновен и
го оправдава по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 от НК – да е
причинил смъртта на Т. Ж.А. „по особено мъчителен начин за убития“.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно, при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. 1 от НК. Всички
доказателства сочат, че деянието е осъществено от подсъдимия с умисъл за
убийство. За установяване на действителното психическо отношение на дееца към
причинения от него смъртен резултат се изхожда от обективната страна на
неговото поведение: характера, насоката и силата на действията, способа на
извършването му, средството на посегателство върху пострадалия, органите на
човешкото тяло, които са засегнати, причинените непосредствени наранявания. В
тази връзка оценявайки установените по делото обстоятелства за броя (общо
единадесет), значителната сила на нанесените от подсъдимия удари (преодолели
съпротивлението на мозъчните кости и довели до фрактуриране на кости на черепа),
мястото на нанасяне на ударите – в областта на главата на пострадалия, и
оръдията, с които са нанесени – дървен сап с диаметър 3,5/4 см. и неустановено
посичащо средство, съдът прие, че у подсъдимия несъмнено е било оформено
съзнанието, че причинява смъртта на пострадалия, и е искал прякото й постигане.
Наред с това наличието на квалифициращия елемент от състава на чл. 116, ал. 1,
т. 6, предл. 3, вр. чл. 115 от НК е безспорно доказан и умисълът на подсъдимия
е обхващал и квалифициращото обстоятелство. С оглед на това липсват обективни
предпоставки за обсъждане на друга правна квалификация от гледна точка на
субективното отношение на подс. Д. към резултата.
При
определяне квалификацията на инкриминираното деяние съдът обсъди и хипотезата
на чл. 118 от НК. Привилегированият състав на чл. 118 от НК е приложим, само
когато убийството е извършено в състояние на силно раздразнение или т.нар.
физиологичен афект. Същевременно, за да се приложи по-леко наказуемият състав
на чл. 118 от НК, е необходимо състоянието на силно раздразнение у дееца да е
предизвикано от жертвата, и то със средствата и по начините, изчерпателно
изброени в закона – чрез насилие, тежка обида или клевета или с друго
противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят
тежки последици за виновния или негови ближни. В конкретния случай от
заключенията на вещите лица по извършените по делото основна и допълнителна
комплексна съдебно-психиатрична-психологическа експертиза е видно, че към
момента на извършване на деянието подсъдимият Д. не е бил в състояние на
физиологичен афект. Състоянието на силно раздразнение е фактически въпрос и
след като не са събрани доказателства, установяващи по несъмнен начин
предпоставките и обективните му характеристики, съдът не би могъл да приложи
разпоредбата на чл. 118 от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО:
С
оглед на това, че делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие
по чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера
на наказанието с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК,
наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а от НК.
За
престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 3, вр. чл. 115 от НК,
законодателят е предвидил алтернативни наказания - лишаване от свобода от петнадесет
до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съгласно
разпоредбата на чл. 58а, ал. 2 от НК (ред. ДВ, бр. 26/2010 г.), в случаите по
чл. 57, ал. 1 НК /когато за дадено
престъпление са предвидени алтернативни наказания/, съдът следва да определи
най-подходящото по вид наказание, като действа ограничението - да не се налага
наказанието „доживотен затвор без замяна”, а ако се определи „доживотен
затвор”, то това наказание се заменя с лишаване от свобода от двадесет до
тридесет години, като според ал. 3 на чл. 58а НК във всеки отделен случай
наказанието лишаване от свобода се индивидуализира между минималния размер за
престъплението предвиден в Особената част на НК и най-високия размер посочен в
ал. 2 на чл. 58а НК, т.е. за престъплението по чл. 116, ал. 1 НК - от
петнадесет до тридесет години лишаване от свобода.
При
преценката кое е най-подходящото по вид наказание от трите алтернативи в
санкцията на чл. 116, ал. 1 от НК, съдът отчете като
смекчаващо вината обстоятелство, при това със сериозна относителна тежест,
младата възраст на подсъдимия. Същият е навършил пълнолетие на **.**.****г.,
само четири месеца преди извършване на инкриминираното деяние. Като
допълнително смекчаващо вината обстоятелство съдът прецени данните за семейната
среда, в която се е развивал подс. Д. - той е израснал в нехармонично
семейство, в което е имало три деца, като още когато е бил на две години
родителите му са се развели, защото майка му е напуснала семейството, и той е
бил отгледан само от баща си (видното от заключенията на комплексните съдебно –
психиатрично – психологични експертизи). Макар употребената ругатня от страна
на пострадалия спрямо подсъдимия във връзка с отправения от подс. Д. въпрос
кога щял да му плати за нацепените дърва, да не дава основание за приложение на
привилегирования състав по чл. 118 от НК, то раздразненото състояние на
подсъдимия следва да се отчете като смекчаващо обстоятелство при преценката за
индивидуализация на наказанието. Като отегчаващи
вината обстоятелства съдът преценява предходното осъждане на подсъдимия, като
деянието, предмет на обвинението по настоящото дело, е извършено в изпитателния
срок на това предходно условно осъждане по НОХД №194/2014г. по описа на
Районен съд – гр. Карнобат; престъпната упоритост при
неговото осъществяване, изразила се в нанасянето на общо единадесет удара по
главата на пострадалия; както и демонстрираното хладнокръвно поведение
от подсъдимия след деянието. Според настоящия състав самопризнанието на
подсъдимия В.Д. в конкретния случай не следва да се третира като допълнително
смекчаващо обстоятелство, тъй като то не е елемент от цялостно, обективно
проявено в досъдебната фаза процесуално поведение, съществено допринесло за
своевременно разкриване на престъплението и неговия автор. В тази връзка следва
да се има предвид Тълкувателно решение № 1/06.04.2009 г. на ВКС по тълк. д.
№1/2008 г., ОСНК - т. 7. Материалите от досъдебното производство показват, че
първоначално подсъдимият е давал обяснения, че свидетелят Й. Х. е извършил
убийството на пострадалия, като се е опитвал да оневини себе си, а едва след
убедителното разобличаване на подсъдимия чрез показанията на разпитаните
свидетели, чрез събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства, веществени доказателства и доказателствени средства, и чрез
експертните заключения, последвали негови обяснения, дадени на 08.06.2015г. пред съдия от БОС и в присъствие на защитник -
адвокат, в които е признал авторството на деянието, но е заявил, че е
нанесъл само един удар по главата на пострадалия с дървения сап. Предвид на това самопризнанието на
подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство. В случая не са налице
предпоставките за индивидуализиране на наказанието спрямо подс. Д. при
условията на чл. 55 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а и не е налице и втората
кумулативно изискуема предпоставка за приложението на чл. 55 НК – и най-лекото,
предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. Настоящият съдебен
състав, съобразявайки се с критериите на чл. 54 НК и ръководейки се от степента
на обществена опасност на деянието и дееца, с подбудите за извършване на
деянието и отчетените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, приема, че в разглеждания случай най-подходящото по вид наказание
измежду алтернативно предвидените в нормата на чл. 116, ал. 1 НК е най-леката
от трите алтернативи в санкцията на чл. 116, ал. 1 от НК, а именно лишаването
от свобода, но в максималния предвиден от закона размер – двадесет години. Така отмерен, срокът се явява необходим и достатъчен за
преоценка на поведението от страна на самия подсъдим и даване на ясна
равносметка за последиците от стореното. Той отговаря и на прогласените в чл. 36 НК цели на
наказанието. Предвид разглеждането на делото по реда на глава 27 от
НПК в хипотезата на чл.
371, т. 2 от НПК и като съобрази задължителните
указания, дадени с Тълкувателно решение №
2 от 19.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСНК, т. 2, съгласно които
когато след провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.
371, т. 2 от НПК съдът реши да определи измежду
алтернативно предвидените наказания лишаване от свобода, трябва да го
индивидуализира по реда на чл.
58а, ал. 1 от НК, съдът намали определеното наказание
двадесет години лишаване от свобода с една трета (в случая с шест години
и осем месеца), при което окончателният размер на наказанието се определя на
лишаване от свобода за срок от тринадесет години и четири месеца, което именно
наказание, съдът наложи на подсъдимия.
Съдът
постанови така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от тринадесет
години и четири месеца, предвид неговия срок, да бъде изтърпяно ефективно от
подсъдимия, поради което и на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС определи първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание,
като същото се изтърпи в затвор.
На
основание чл. 59, ал. 1, т. 1, предл. 1 от НК, съдът приспадна от наложеното на
подсъдимия Д. наказание лишаване от свобода за срок от тринадесет години и
четири месеца, времето, през което е бил задържан по смисъла на чл. 59, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК, считано от 27.11.2014г.
Като съобрази обстоятелството, че деянието, предмет на разглеждане по
настоящото дело, е извършено от подсъдимия в изпитателния срок на предходно
условно осъждане по НОХД №194/2014г. по описа на Районен съд – гр.
Карнобат, съдът на основание чл. 68, ал. 1 от НК приведе в изпълнение изцяло
наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено на В.К.Д. по
НОХД № 194/2014 г. по описа на Районен съд - гр. Карнобат, като на основание
чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС определи първоначален строг режим за изтърпяване
на приведеното в изпълнение наказание, като същото се изтърпи в затвор. С оглед
данните за личността на подсъдимия съдът прецени, че в случая не следва да
прилага разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от НК.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Според
съда, предявените граждански искове са доказани по основание при условията на
чл. 45 от ЗЗД, но са частично основателни по размер. Установи се по несъмнен
начин, че в резултат на убийството на пострадалия Т. А. е причинен вредоносен
резултат, като между него и виновното деяние на подсъдимия, предмет на
настоящата осъдителна присъда съществува пряка и непосредствена причинна
връзка. Ето защо, подс. В.Д. следва да бъде осъден да изпълни задължението си
по чл. 45 от ЗЗД да поправи причинените на гражданските ищци Д.Т.Н. и Ж.Т.А. – деца и
наследници по закон на починалия Т. Ж.А., неимуществени вреди. Същите се
изразяват в претърпените от загубата на техния баща непреходни душевни болки,
страдания и скръб, като се има предвид и обстоятелството, че те са поддържали
отношения на обич, разбирателство и взаимна привързаност с баща си. По
гореизложените съображения и на основание чл. 52 от ЗЗД, съобразно общоприетото
обществено разбиране за справедливост и конкретните икономически условия в
страната, съдът уважи частично исковете на гражданските ищци, като осъди
подсъдимия В.К.Д. да заплати на
Д.Т.Н. и Ж.Т.А. обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди в
размер на по 100 000 (сто хиляди) лева за всяка една от тях, произходящи от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано
от 23.11.2014г. до окончателното им изплащане, като отхвърли гражданските
искове за неимуществени вреди за разликата над 100 000 лева до предявения
размер от по 250 000 лева за всяка една от тях.
ОТНОСНО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът
постанови след влизане в сила на присъдата, веществените доказателства по делото: един брой
горнище на анцуг, червено на цвят, с черна яка от вътрешната страна и черни
кантове на двата ръкава изобразяващо две седнали с гръб един към друг човешки фигури
(графичен образ на марка “К.”), чифт бели кецове от изкуствена кожа, бели на
цвят, **-ви номер, с кафява подметка и надпис на подметката “J. S.” с връзки –
бели, черно памучно яке, ватирано с етикет на поларена подплата с надпис “C.”,
един брой яке, червено на цвят, с черна подплата, ватирано, на гърба на яката
се намери гумена емблема с надпис “L. О. F., черна кожена гривна на жълти
ивици, бяла горница марка „I.”, черно платнено яке марка „D.” със закачен на
ципа медальон изобразяващ “т.” на него, черна шапка с емблема “A.”, черен анцуг
с бели ивици с надпис “C. L.”, чифт бели маратонки на черни ивици марка “С.А”,
чифт черни чорапи със сиво марка “DS u. s.”, черен анцуг с бели и червени ленти
- да се върнат на подсъдимия
В.К.Д., ЕГН **********;
-
веществените доказателства: стъклена чаша с надпис „M.”, чиния с един брой
вилица, 4 броя листи с надпис „P. I.“ с дати на тях - 08.07.2014г.,
13.08.2014г., 19.06.2014г., 01.09.2014г., изрязани парчета от ревери и предна
част на грейката, шапка с козирка, с надпис „М.”, жълтеникава на цвят, два броя
опаковки “Хлофрадон”, три броя опаковки “Парацетамакс”, един брой опаковка
“Валидол”, един брой опаковка “Бузколизин”, един брой опаковка “Ацетизал”, един
брой опаковка “Оспамокс”, два броя листи с написани имена и цифри срещу тях,
кутия от мобилен телефон “Нокия ***”, в която има гаранционна карта на името на
Т. А.. Кутия заедно с гаранционната карта, дрехи от трупа - да се върнат на Д.Т.Н., ЕГН ********** и Ж.Т.А., ЕГН
********** – наследници на починалия Т. Ж.А., ЕГН **********;
-
веществените доказателства: чифт черни кожени кецове марка “A.”, номер **
½, с връзки и сива емблема на езика, със кафяво-червени петна и сива
емблема на двете обувки, брадва с дървен сап, с метално острие с дължина 13,8
см и сап с дължина 60,5 см. с червеникаво - кафяви петна в долната част на
сапа, от всички страни до металната част, черно яке, черен анцуг с надпис на
левия крачол “S.”, черен анцуг с бели кантове отстрани, черни маратонки с по
четири бели ивици отстрани – да се върнат на свидетеля Й. А. Х., ЕГН
**********;
-
останалите веществени доказателства, описани в справката към обвинителния акт и
приложени към делото, да се унищожат като вещи без стойност.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед виновността на подсъдимия В.Д., съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК, го
осъди да заплати на Д.Т.Н. и
Ж.Т.А. сума в размер на 800 (осемстотин) лева, представляваща
направените от частните обвинители и граждански ищци разноски по делото, както
и да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР - гр. Бургас, сума в
размер на 4776.35 (четири хиляди седемстотин седемдесет и шест лева и тридесет
и пет стотинки) лева, представляваща направени по делото разноски, а също и по
сметка на Окръжен съд – гр. Бургас сума в размер на 8 000 (осем хиляди) лева,
представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на гражданските
искове.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: