Р
Е Ш Е Н И Е
№
261137 / 29.10.2021г.
гр.
Перник, 29.10.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на двадесет и трети септември, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Капка Станчева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 01158 по описа на съда за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск от Ю.М.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***
срещу „Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец” № 11, с който се иска да бъде
признато по отношение на ищеца, че в качеството си на законен наследник на В.Л.И.
не дължи на ответника сумата в размер на 222,96 лева, представляваща ½
от задължението на наследодателката му по изпълнителен лист от 11.04.2011г.,
издаден по ч. гр. д. № 923/2011г. по описа на ПРС, с който е осъдена да заплати
на ответното дружество сумата от 445,92 лева, представляваща главница за
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от
06.12.2007г. до 09.11.2010г., поради погасяване на задължението по давност.
Ищецът
твърди, че е наследник на ½ от наследствената маса, оставена от
починалата му майка В.Л.И., починала на 02.11.2020г. Сочи, че в полза на
ответника спрямо наследодателката му е бил издаден изпълнителен лист от
11.04.2011г., издаден по ч. гр. д. № 923 по описа на ПРС за 2011г. С последния,
В.Л.И. били осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 445,92 лева,
представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води за периода от 06.12.2007г. до 09.11.2010г. и сумата от 75,51 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
22.02.2008г. до 04.02.2011г. Предвид наследствената си част, ищецът счита,
отговорността му за посочените задължения е до сумата от 222,96 лева за
вземането за главница и за сумата от 37,75 лева за вземането за лихва.
В
исковата молба се сочи още, че за удовлетворяване на горните вземания и по
молба на ответното дружество, е образувало изпълнително дело № 973 по описа на
ЧСИ С.Б. за 2011г. Ищецът твърди, че с оглед липсата на своевременно извършване
на действия, годни да прекъснат течението на давността, вземанията по процесния
изпълнителен лист са недължими поради погасяването им по давност.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът,
чрез процесуалния му представител, е депозирал писмен отговор, в който е
изразил становище за допустимост на предявения иск, но неоснователност на
същия. Сочи, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона,
считано от момента на изтичане на две години от последното процесуално
действие. Вземането продължава да съществува, но то не може да бъде събрано по
принудителен начин. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
Въз
основа на издадена по ч. гр. д. № 923/2011г. по описа на ПРС Заповед за
изпълнение на парично задължение № 569/21.02.2011г., в полза на ответника по
настоящото дело е бил издаден изпълнителен лист, с който длъжника В.Л.И. от гр.
Перник е била осъдена да заплати на заявителя сумата от 445,92 лева, представляваща главница за
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от
06.12.2007г. до 09.11.2010г. и сумата от 75,51 лева, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 22.02.2008г. до
04.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 445,92 лева,
считано от датата на подаване на заявлението – 21.02.2011г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лева – държавна такса.
Въз
основа на така издадения изпълнителен лист, с молба от 09.06.2011г. ответното
дружество е поискало образуването на изпълнително дело пред ЧСИ С.Б., с рег. №
753 и район на действие Пернишки окръжен съд, при което е било образувано изпълнително
дело № ***. по описа на ЧСИ С.Б.. С молбата, взискателя по образуваното
изпълнително дело е поискал и извършването на конкретен изпълнителен способ, а
именно: запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, в случай, че се
установи такова.
След
образуване на изпълнителното дело, на 15.06.2011г. ЧСИ е изпратил покана за
доброволно изпълнение до длъжника, след което е предприел действия по
установяване имущественото състояние на длъжника.
На 07.11.2011г. длъжника по изпълнителното
дело В.Л.И. е депозирала писмена молба, с която е поискала да й бъде разрешено
разсрочено плащане на дълга по делото. Заедно с молбата длъжникът е внесъл
сумата от 30,00 лева, след което - на 07.12.2011г. и 07.02.2011г., е внесъл по
още 30,00 лева.
След
горните действия, от страна на взискателя и ЧСИ не са извършвани каквито и да
било действия за удовлетворяване на вземането.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По допустимостта:
Ищецът е предявил
иск по чл. 439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили
обстоятелства /след осъществено заповедно производство/, а именно: погасяването
на вземанията поради изтекла погасителна давност.
С оглед горното
предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се посочи, ищецът се
позовава на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по
чл. 439 ГПК.
На следващо
място, с отрицателния установителен иск за недължимост на суми по
изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право,
като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно
в прекратяване на воденото принудително изпълнение се състои защитата, която се
търси с отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. По време
на висящността на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес да
установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване на
отрицателен установителен иск. Следва да се посочи също така, че целта на
погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански
права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото
си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на
принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в
определен от закона срок от време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността
не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от
време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и
волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за
изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на
вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо
възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия
процес.
Предявеният иск
е допустим и защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на
вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен
интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва
изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца, в качеството му на
наследник на починалия длъжник, се води изп. д. № *** по описа на ЧСИ С.Б., с
рег. № 753, с район на действие Окръжен съд – гр. Перник, като производството
по това изпълнително дело продължава да е висящо, тъй като не е събрано цялото
вземане на взискателя за главница, лихви и разноски. Само когато принудителното
изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен
интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този
случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото
право, на негово разположение е друг вид защита.
На следващо място, от приетото по делото
заверено копие на Удостоверение за наследници се установява, че длъжника по
изпълнителното дело – В.Л.И., е починала на 02.11.2020г., оставяйки за
наследници ищеца Ю.М.Д. и внуците си – М.Д. М., Г.Д.М. и Никол Делчова Мирчева
– деца на починалия й син Делчо М.Д..
Поради
изложеното, съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за посочените суми. Ето защо и съдът намира, че
предявеният иск е допустим, респ. дължи произнасяне по него.
По основателността:
Не
е спорно между страните, а и от писмените доказателства се установява, че на
11.04.2011г. по ч. гр. д. № 923/2011г. по описа на Районен съд - Перник, въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 569 от 21.02.2011г.,
е бил издаден изпълнителен лист в полза на „Водоснабдяване и канализация” ООД срещу
длъжника В.Л.И. за сумата от 445,92 лева, представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане
и пречистване на отпадни води за периода от 06.12.2007г. до 09.11.2010г. и
сумата от 75,51 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 22.02.2008г. до 04.02.2011г., ведно със законната лихва
върху главницата от 445,92 лева, считано от датата на подаване на заявлението –
21.02.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25,00
лева – държавна такса.
Въз
основа на така издадения изпълнителен лист и по молба на „Водоснабдяване и
канализация” ООД от 09.06.2011г. е било образувано изп. дело № ***. по описа на
ЧСИ С.Б., с рег. № 753.
От приетото по делото заверено копие
на Удостоверение за наследници се установява, че длъжника по изпълнителното
дело – В.Л.И., е починала на 02.11.2020г., оставяйки за наследници ищеца Ю.М.Д.
и внуците си – М.Д. М., Г.Д.М. и Н.Д.М.Не се установява от длъжника да е
постъпило възражение за недължимост, поради което заповедта за изпълнение, въз
основа на която е издаден процесният изпълнителен лист, е влязла в сила на
07.04.2011г., с изтичане на двуседмичния срок за обжалване на същата.
Последното се установява от приетите по делото писмени доказателства,
установяващи, че съобщението, ведно с издадената заповед за изпълнение, е било
връчено лично на длъжника на 24.03.2011г. Съответно от датата на влизане в сила
на заповедта – 07.04.2011г., започва да тече и нов 5-годишен давностен период
за вземанията.
Тук следва да се посочи, че с оглед разрешаване на
правния спор следва да се държи сметка и за друг съществен елемент, а именно:
дали спира да тече погасителната давност по време на висящо изпълнително
производство. Съгласно Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2382/2017
г., IV г. о. с докладчик Д. Д. „съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година
тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като
по време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС,
обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение,
като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се
спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Прилагането на даденото с
посоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за
последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на
изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период
по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна
дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на
даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото
към онзи момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР
тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на
същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били
реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще
се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед
горното, извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по
тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година
поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
това.“
По силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на
ВКС, следва да се приеме, че новата давност е започнала да тече на 07.02.2012г., когато е извършено последното частично
плащане на дълга от страна на длъжника. Предвид обстоятелството, че към този
момент, обаче, горепосоченото изпълнително дело все още е било висящо, то
давността от същата дата е и спряна, до прекратяването на изпълнителното дело.
Следователно, давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право
е започнала да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело – в
случая: 07.02.2014г., с изтичането на две години от извършването на последното
изпълнително действие.
На следващо място съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн.
ДВ, бр. 275 от 1950 г. е предвиждала същото
правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При
влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от
1950г. действащ е бил Законът за
гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и
изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение
произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде
оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.
156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен
лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за
изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява
съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните
последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците
на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо
действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение
препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или
доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е
можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със
заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на
извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.
5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е
допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез
тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за
изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил
нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в
сила решения. Същевременно вземането за периодични плащания, установено с
решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се
приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в
случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила,
това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно
вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника.
В този смисъл е и постановеното по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 1528/2018 г., IV г. о. в състав Б.Б., Б.И.и Д.Д., съгласно което „Влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение.“.
В горния смисъл е и съдебната
практика – Решение № 37/24.02.2021г. по дело № 1747/2020г. на ВКС.
По изложените съображения настоящия съдебен състав
намира, че погасителната давност за вземанията е общата 5-годишна давност по
арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
От
приложеното в заверен препис изпълнително дело се установява, че след
образуване на изпълнителното дело, по последното са извършени справки за
имущественото състояние на длъжника, като искането за тях и самото им
осъществяване, не представляват действия по изпълнението и не прекъсват
давността, доколкото не са част от динамичния фактически състав на никакъв
предвиден в ГПК изпълнителен способ (съобразно ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК
на ВКС). Изпратената на 15.06.2011г. покана за доброволно изпълнение не
представлява изпълнително действие и не прекъсва предвидената в закона давност
– в този смисъл са задължителните разяснения, дадени в т. 10 на цитираното
по-горе тълкувателно решение.
В настоящия
случай, две години след последната вноска, направена от длъжника за погасяване
на дълга и освобождаваща взискателя от задължението да „движи” производството,
е настъпила перемция по отношение на производството по изпълнителното дело и
същото се счита прекратено по силата на закона. Следователно, в настоящия
случай, погасителната давност е започнала да тече от 08.02.2014г. и към датата на образуване на
настоящото производство – 15.03.2021г. същата е изтекла.
От доказателствата по делото се установи,
че на взискателя по изпълнителното дело е изплатена сумата от 60,00 лева,
поради което, с оглед липсата на доказателства, сочещи кое точно задължение е
погасено с тях, съдът приема, че същите следва да бъдат отнесени към направените
от взискателя разноски, съобразно общия принцип, регламентиран в чл. 76 ЗЗД.
С
оглед гореизложеното, съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск
е основателен, поради което и следва да бъде уважен, като се признае за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 222,96 лева, представляваща ½ от главница за доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води в размер на 445,92 лева
за периода от 06.12.2007г. до 09.11.2010г. и сумата от 37,76 лева,
представляваща ½ от законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на 75,51 лева за периода от 22.02.2008г. до 04.02.2011г., ведно със
законната лихва върху главницата от 222,96 лева, считано от датата на подаване
на заявлението – 21.02.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 12,50 лева, представляваща ½ от общия размер на държавната
такса, възлизащ на 25,00 лева, за които суми в полза на ответника по настоящото
дело е издаден изпълнителен лист от 11.04.2011г. по ч. гр. д. № 923/2011г. по
описа на Районен съд – гр. Перник, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № ***. по описа на ЧСИ С.Б., с рег. № 753 на КЧСИ и район на
действие ПОС.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателно се явява и искането на ищцовата страна за присъждане на разноски. Ищецът е доказал
такива в общ размер на 374,00 лева, от които: 300,00 лева за адвокатско възнаграждение, 50,00 лева –
държавна такса и 24.00лв. – такса по ТТРЗЧСИ, които и следва да му бъдат присъдени.
Във връзка с релевираното от ответника възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за
неоснователно, доколкото претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е в
минималния предвиден размер.
При
този изход на спора, ответникът няма право на разноски.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Ю.М.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството му на
наследник на В.Л.И., с ЕГН: ********** НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец” №
11 сумата от сумата от 222,96 лева, представляваща ½ от главница за доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води в размер на 445,92 лева
за периода от 06.12.2007г. до 09.11.2010г. и сумата от 37,76 лева,
представляваща ½ от законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на 75,51 лева за периода от 22.02.2008г. до 04.02.2011г., ведно със
законната лихва върху главницата от 222,96 лева, считано от датата на подаване
на заявлението – 21.02.2011г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 12,50 лева, представляваща ½ от общия размер на държавната
такса, възлизащ на 25,00 лева, за които суми в полза на ответника по настоящото
дело е издаден изпълнителен лист от 11.04.2011г. по ч. гр. д. № 923/2011г. по
описа на Районен съд – гр. Перник, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № ***. по описа на ЧСИ С.Б., с рег. № 753 на КЧСИ и район на
действие ПОС, поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ул. „Средец” № 11 ДА ЗАПЛАТИ на Ю.М.Д., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 374,00 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: