№26001
гр. Силистра, 04.01.2021г.
ОКРЪЖЕН СЪД - СИЛИСТРА,
Гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Краева
Огнян
Маладжиков
като разгледа
докладваното от съдия Краева в. гр. д. № 420 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК ********* обжалва Разпореждане № 1720 от 28.09.2020 г.
по ч.гр.д. № 1130/2020 г., на Районен съд - Силистра, в частта, в която
заповедният съд е отхвърлил заявлението и за издаване на заповед за изпълнение
против Д.Д.К. с ЕГН ********** за следните суми: 1114.91 / хиляда сто и четиринадесет лв. и 91 ст. / лева -
възнаградителна лихва, дължима за периода 20.08.2019г.- 21.08.2020г. и
присъждане на разноски над сумата от 129.13 лева.
Счита постановения
съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, като аргументите са за
неприложимост на известната съдебна практика, съгласно която противно на
добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, която е постановена преди с разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК да бъде въведен законово установен императивен лимит на
възнаграждението на кредитора и поради това не е относима в настоящия случай.
Искането е да се отмени обжалваното
разпореждане и се разпореди да бъде издадена заповед за относно всички вземания
на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, претендирани със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Като взе предвид
становището на жалбоподателя и материалите по делото, настоящият състав приема
за установено следното:
Жалбата е редовна и
допустима като подадена в срок, от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на
обжалване, като е заплатена дължимата държавна такса. Разгледана по същество,
частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
За да откаже издаване на заповед
за изпълнение за претендираната възнаградителна лихва, съдът изложил, че на
заемателя е предоставен заем в размер на 5000 лева и същият е поел задължението
да заплати договорна лихва в размер на 4 357.30 лева. Въз основа това приел, че
цитираната клауза има неравноправен характер, тъй като предвижда заплащане на
необосновано висока цена на кредита, която е видно, че почти е равна на размера
на заетата сума, което е в противоречие с изискванията за добросъвестност и
води до явно неравновесие в правата и задълженията на страните по договора.
Въззивната инстанция
намира разпореждането за правилно като краен резултат, като се има предвид
следното:
Вън от мотивите на заповедния
съд, въззивният съд констатира следното: Разпоредбата на чл.5 от Условия към
договора за кредит предвижда автоматична изискуемост на цялото вземане, при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска. При отчитане на изложеното в т.12 от заявлението –
към 09.2019г. са налични посочените обективни факти за настъпването и. Това
означава, че в този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем
и след което договорна лихва не се дължи – изрично т. 2 от Тълкувателно
решение № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС. Фактът, че въпреки цитирана разпоредба на чл.5 от условията
/както и самия заявител посочва в т.12 от заявлението/ до длъжника е изпратено
писмо, с което е уведомен, че по отношение на вземанията по договора за кредит
е обявена предсрочна изискуемост считано от датата 21.08.2020г. /получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост/, не може да обуслови извод тази лихва
да бъде начислявана до посочената дата. Праводателят
на заявителя по ч.гр.д. № 1130/2020 г., на Районен съд – Силистра не е банкова
институция, поради което т.18 от ТР № 4/2013г.на
ОСГТК на ВКС не намира приложение. В случая самата предсрочна изискуемост
настъпва по право с изтичане на определения от страните срок и не е необходимо
никакво допълнително волеизявление или уведомление от кредитора до длъжника за
това - така Определение № 748/12.11.2013г.на ВКС по ч.т.д.№ 3559/2013г.,II
т.о,ТК,Определение № 41/11.01.2016г.на ВКС по гр.д.№ 4606/2015г.,IV г.о,ГК.С
оглед невъзможността за отграничаване на това вземане за периода от
20.08.2019г. до посочения от съда момент
– искането за издаване заповед за изпълнение за това вземане следва да се
отклони в цялост.
Предвид горните
съображения, подадената частна жалба се явява неоснователна, същата следва да
бъде оставена без уважение, а разпореждането - потвърдено.
Воден от горното, Окръжен
съд – Силистра
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 1720 от 28.09.2020 г. по ч.гр.д. № 1130/2020 г., на Районен съд – Силистра.
Определението е
окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.