мотиви към
решение № 1255/19.07.2017г. по н.а.х.д.№ 3224/2017г. по описа на Районен съд -Бургас
Производството по делото е образувано по
повод постановлението на прокурор от Районна прокуратура – Бургас, с което на
основание чл.375 от НПК е направено мотивирано предложение обвиняемият П.К.К.
ЕГН ********** да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание за извършено от него престъпление по чл.227б, ал.2 вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура- Бургас, поддържа внесеното предложение. Изразява
становище, че събраните в досъдебното производство доказателства по несъмнен
начин доказват обвинението. Моли съда да признае обвиняемия за виновен в
извършване на престъпление по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК
и да го освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
глоба.
Обвиняемият е заявил, че разбира
обвинението. Не оспорва фактическата обстановка. Не дава обяснения в съдебната
фаза на производството.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :
По ф.д.№ 1314 от
2004г. по описа на Окръжен съд-Бургас на 30.04.2004г. било регистрирано
търговско дружество „П. 2004“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление в с.*, общ. *, ул.„* *“ № * и управител и едноличен собственик на
капитала обвиняемият П.К.К.. Дружеството било с предмет на дейност търговия на
едро и дребно, включително външнотърговски сделки с хранителни, промишлени и
селскостопански стоки в първоначален, преработен или обработен вид, а също така
и търговия със закупени стоки или стоки собствено производство, търговско
представителство и посредничество,
превозни, валутни, хотелиерски,
туристически, туроператорски, рекламни и ресторантьорски
сделки, покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба.
На 03.07.2008г. търговецът бил регистриран по ЗДДС и дерегистриран
на 15.01.2015г. по инициатива на органите по приходите.
През 2012г. като съдружник бил вписан сръбския гражданин Г.Й., като
дружеството било преобразувано в дружество с ограничена отговорност.
С договори от 16.03.2015г. и от 26.03.2015г. за продажба на дружествени
дялове собствеността на дружеството била прехвърлена на А.Р.М. - неустановен по
делото. Понастоящем седалището и адреса на дружеството е в гр.*, ул.„* *“ № *.
За данъчния период през месец юни 2014г. дружеството декларирало
задължение за внасяне на ДДС в размер на 620,81 лева със справка - декларация №
02001941418/11.07.2014г.. Декларираното задължение следвало да бъде внесено до
14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, съгласно
чл.125, ал.5 от ЗДДС, като дължимия данък е следвало да се внесе по сметка на
компетентната териториална дирекция на НАП в срока да подаване на справка -
декларация за този данъчен период. Следователно обвиняемият К. е бил длъжен да
внесе декларирания данък до 14.07.2014г., но това свое задължение като
управител и представител на задълженото търговско дружество същият не е изпълнил.
Частично плащане по това задължение било регистрирано, но на много по-късен
етап. Дружеството не изплатило задълженията си и в следващите данъчни периоди -
за месец юли 2014г. била подадена справка-декларация по ЗДДС вх.№
02001961260/14.08.2014г. за задължения по ДДС за внасяне в размер на 6 433,52
лева, които не били платени; - за месец август 2014г. била подадена справка -
декларация вх.№ 02001972294/12.09.2014г. задължения по ДДС за внасяне в размер
на 3 543,90 лева, които не били платени; - за следващия данъчен период от месец
септември 2014г. била подадена справка - декларация по ЗДДС вх.№
02001986848/13.10.2014г. задължения по ДДС за внасяне в размер на 104,60 лева,
които не били платени. Всички тези публични задължения били декларирани с електронен
подпис на обвиняемия К., изпратени в ТД на НАП гр.Бургас от счетоводителката Т.Б..
Последната работела като счетоводител в дружеството в продължение на три години
до месец декември 2014г.. Към този период дружеството стопанисвало заведения,
работещи през летния сезон. Обвиняемият К. всеки месец представял до 10-то
число на месеца издадените фактури за предходния месец на свидетелката Б., въз
основа на които същата изготвяла месечната справка-декларация, която след това
изпращала по електронен път с електронния подпис на обвиняемия К.. За
съдържанието на изготвената от свидетелката Б. справка-декларация обвиняемият К.
бил уведомяван от нея, както и за задълженията към НАП. Свидетелката Б.
изготвяла и платежните нареждания, които обвиняемият К. подписвал, и за които
тя знаела, че той плаща лично.
При
проверката на приходните органи по отношение на длъжника „П. 2004“ ЕООД били
установени неплатени данъчни задължения към 28.09.2015г. в общ размер на главница
145 248,81 лева, лихва 41 756,41 лева и нелихвена част 500,00 лева. Данъчните
задължения възникнали въз основа на неплатени данъчни задължения по ЗДДС, ЗКПО,
30, ДОО, УПФ и др. още от данъчен период месец октомври 2102г., и установени с PA № Р-02-1401376-091-01/18.12.2014 г. на ТД
на НАП гр.Бургас. Известие за този ревизионен акт било получено на 19.12.2014г.
от свидетелката П.Т., упълномощена от обвиняемия К., като Т. му го предала
лично. Обвиняемият бил запознат с всички свои задължения към държавата, но имал
финансови затруднения. Ревизионният акт не бил обжалван и влязъл в сила на
02.01.2015г., от който и момент задълженията станали ликвидни и изискуеми.
Действително състоянието на неплатежоспособност обаче възникнало в по-ранен
момент, каквито и констатации са направили органите на НАП и каквито са тези за
спиране на плащанията от 26.09.2014г., поради постъпило частично плащане по
първото задължение по горепоупомената справка-декларация
от 11.07.2014г. Фактически следва да се приеме, че датата на спиране на
плащанията от дружеството е именно датата на първото задължение, по което няма
плащане, което е по справка - декларация от 11.07.2014г., данъкът по който е
следвало да бъде внесен до 14.07.2014г..
Видно от писмо на Окръжен съд–Бургас от 29.03.2016г. при проверка в
деловодство „Дела по несъстоятелност“ до 21.05.2015г., няма подадена молба за
обявяване в неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност
по отношение на дружеството-търговец, управлявано от обвиняемия К..
Изложената фактическа обстановка се подкрепя
от събраните до делото доказателства, в т.ч протоколи за разпити на свидетели, П.Т.,
Т.Б., Г.Б., ревизионен акт № Р-02-1401376-091-01/18.12.2014г., ревизионен
доклад № Р-02-1401376-092-01/28.11.2014г., справки–декларации за ДДС, справка
за съдимост, справки, писма, удостоверения от Агенция по вписванията и др..
Гореизложените обстоятелства обуславят
правния извод, че от обективна и субективна страна обвиняемият е осъществил
състава на престъплението по чл.227б, ал.2 вр. с ал.1
от НК, тъй като на
14.07.2014г., в гр. Бургас, в качеството си на управляващ и представляващ „П.с
2004” ЕООД Бургас, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в с.*,
общ.*, ул.„* *” №*, е изпаднал в неплатежоспоспобност,
като е спрял плащанията по безспорно и изискуемо публично задължение към
държавата в размер на 620,81 лева, произтичащо от СД по ЗДДС вх. № 02001941418
от 11.07.2014г. на ТД на НАП гр.Бургас и в 30-дневен срок от спиране на
плащанията по публично задължение към държавата, в периода от 14.07.2014г. -
13.08.2014г. не е заявил това пред Окръжен съд - Бургас, за да се открие
производство по несъстоятелност по реда на чл.625 и сл. от ТЗ по отношение на
„П. 2004” ЕООД Бургас ЕИК **********.
Деянието по чл.227б, ал.2 вр. ал.1 от НК изисква
от обективна страна деецът да е управител или представляващ на търговското
дружество и в 30-дневен срок от спиране на плащанията да не е поискал откриване
на производство по несъстоятелност.
Деянието по чл.227б НК е за престъпление на формално извършване и засяга
обществените отношения, свързани с кредиторите. Това престъпление не е от
категорията на резултатните престъпления и не включва в състава си настъпването
на имуществени вреди.
От субективна страна обвиняемият е съзнавал,
че дружеството, което управлява не разполага с материални активи или суми в наличност,
с които да покрие изискуемото задължение, признато с влязъл в сила съдебен акт,
но въпреки това не е изпълнил задължението си по чл.626, ал.1 от ТЗ и не заявил
това обстоятелство пред Окръжен съд-Бургас, следователно е действал умишлено по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК.
Налице са основанията на чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. Обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан
за престъпление от общ характер. По НОХД № 62/2004 г. по описа на Районен
съд- Несебър
обвиняемият е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, като наложената глоба е изпълнена на 17.03.2005г. и
изпълнителното дело е прекратено с разпореждане от 07.04.2005г., видно от писмо
от 03.04.2007г. от ТД на НАП- гр.Бургас /л. 185 от делото/. За престъплението по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК
е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или глоба и от него не
са причинени съставомерни имуществени вреди.
При индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази обществена опасност
на деянието и личността на обвиняемия. Същият е
роден на ***г*** и е българин, български гражданин, женен, средно образование,
неосъждан, управител на „* *“ ЕООД- с.*, общ.*. Като смекчаващо обстоятелство
съдът отчете ниската степен на обществена опасност на обвиняемия и на деянието.
Обвиняемият е оказал съдействие на разследващите органи, признава вината си. За
целите на генералната и специалната превенции на наказанието, визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК съдът намери, че адекватно наказание се явява глоба
в размер, определен към минимума, в размер на 1000 лева, която би постигнала целите
на наказанията.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът,
след като намери обвиняемия за виновен, възложи в негова тежест държавната
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горните съображения, съдът
постанови решението си.
Председател:/П/
Вярно с оригинала:З.К.