Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 15.10.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Лора Димова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 7440 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 23.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 83096/ 2017 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 49 състав, по предявени от „Т.С.” ЕАД
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150
ЗЕ е признато за установено, че Ц.К.В. /ЕГН **********/ и В.Й.В. /ЕГН **********/
дължат солидарно на „Т.С.” ЕАД сумата 1 352.20 лв.- главница, от която: 1
317.10 лв.- стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г.-
м.04.2016 г., и 35.10 лв.- сума за разпределение на топлинна енергия за периода
м.05.2014 г.- м.04.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане. Със същото решение са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД
/ЕИК *******/ срещу Ц.К.В. /ЕГН **********/ и В.Й.В. /ЕГН **********/
установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че Ц.К.В. и В.Й.В. дължат солидарно на „Т.С.” ЕАД сумата 157.30
лева /общо/- лихви за забава, дължими за периода 15.10.2015 г.- 26.04.2017 г., от
които: 150.73 лв.- лихви за забава върху стойността на топлинната енергия, и 6.57
лв.- лихва за забава върху таксата за дялово разпределение. На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответниците Ц.В. и В.В. са осъдени да заплатят на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата
333.58 лв.- разноски за исковото производство, и сумата 71.83 лв.- разноски за
заповедното производство.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по делото/, в
която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното
от СРС решение в частта му, в която
са отхвърлени исковете на дружеството по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, и в
частта относно разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде
постановено решение за признаване дължимостта на претендираните лихви за забава
/в размер на 157.30 лв. общо/, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна В.Й.В. /ответник по делото/
оспорва жалбата на ищеца и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й
като неоснователна.
Въззиваемата
страна Ц.К.В. /ответница по
делото/ не изразява становище по повод подадената от ищеца въззивна жалба.
Третото
лице- помагач- „М.Е.“ ООД- *** не изразява становище по жалбата на ищеца.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД /предмет на
въззивното производство/.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
отхвърляне на предявените от „Т.С.” ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 157.30 лв. общо, претендирана като мораторни лихви
при плащане на главницата /вкл. главницата за дялово разпределение/, дължими за
периода 15.10.2015 г. до 26.04.2017 г., като неоснователни и недоказани- чл.272 ГПК.
В случая с първоинстанционното решение е
призната дължимостта на главнични вземания на ищеца- топлопреносно предприятие
срещу двамата ответници в размер на 1 352.20 лв. общо /дължими солидарно/,
представляващи
стойност на доставена в имот с абонатен № 321966 през периода м.05.2014 г.-
м.04.2016 г. топлинна енергия /1 317.10 лв./ и такса за услугата дялово
разпределение /35.10 лв./.
Правилно
е прието от първоинстанционния съд, че не може да бъде призната дължимостта на
вземания на ищеца за лихви за забава за периода 15.10.2015 г.- 26.04.2017 г.,
тъй като не се установява от доказателствата по делото, поради непровеждане на
дължимото от ищеца пълно главно доказване на производящите спорното материално
право факти и обстоятелства, същият да притежава такива ликвидни и изискуеми
вземания срещу ответниците.
Л.2 на Реш. по гр.д.№
7440/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Задълженията на
ответниците за заплащане
стойността на доставената в
процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни- съобразно
приложимите в отношенията между страните общи условия на договора за доставка
на топлинна енергия. В забава за изпълнение, обаче, длъжникът може да изпадне в
случай, че вземането е ликвидно, т.е. установено по основание и по размер. В
случая прогнозно начислените за имота на ответниците суми, видно от приетото
като неоспорено от страните експертно заключение на изслушаната в първо-инстанционното
производство съдебно- техническа експертиза, са в по- голям размер от реалното
потребление. Ликвидността на произтичащите от реалното потребление /по- малко
от прогнозното/ вземания е установена едва с изравнителните сметки, за чието
стабилизиране и въвеждане в системата на ищеца /чл.33 ОУ/ доказателства по
делото, при доказателствена тежест, принадлежаща на ищеца, не са представени.
Съгласно
чл.33, ал.1 от действащите при ищеца от м.03.2014 г. Общи условия, приложими в
настоящия случай, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30- дневен срок от датата на публикуването им
на интернет- страницата на продавача, като според ал.4 на чл.33 ОУ продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по фактурите за потребление след изравняване за целия отчетен
период, ако не са заплатени в срока по ал.2. Следователно при действието на
цитираните Общи условия лихва за забава се дължи само върху сумата по общата
фактура, издадена след изравняването, и за периода след нейното публикуване. В
случая, въпреки дадените му с доклада по чл.140 ГПК указания в тази насока,
ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е представил доказателства за
публикуване на общите фактури, следващи изравняването, на интернет- страницата
му, съответно- за датите, на които е станало това, поради което и поради
непроведено пълно доказване на наличието на забава и периода на тази забава искът
му по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 150.73 лв. общо- лихви за забава
при плащане на главницата /стойност на потребена топлинна енергия/,
претендирана солидарно от двамата ответници, подлежи на отхвърляне като
недоказан и неоснователен.
Правилно
е прието от СРС и че претендираните лихви за забава върху таксите за услугата
дялово разпределение- в размер на 6.57 лв., са също недължими от ответниците,
тъй като не е представена покана от ищеца, адресирана до ответниците, поради
което и няма основание за приемането на извод за изпадането им в забава при
изпълнението на това парично задължение.
При
тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
основателността на исковете по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 157.30
лв.- лихви за забава, решението на СРС отхвърлителната му част като правилно
следва да бъде потвърдено.
Искания
за присъждането на разноски за въззивното производство от въззиваемите страни,
имащи право на разноски- съгласно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК, не са заявени,
поради което и такива с настоящото решение не следва да им бъдат присъдени.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
23.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 83096/ 2017 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 49 състав, в обжалваната част, в
която са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК *******/ срещу
Ц.К.В.
/ЕГН **********/ и В.Й.В. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 157.30 лева /общо/-
лихви за забава, дължими за периода 15.10.2015 г.- 26.04.2017 г., от които:
150.73 лв.- лихви за забава върху стойността на потребената през периода
м.05.2014 г. до м.04.2016 г. топлинна енергия /1 317.10 лв./, и 6.57 лева-
лихва за забава върху таксата за дялово разпределение /35.10 лв./.
Решението
по гр.д.№ 83096/ 2017 г. на СРС, І ГО, 49 състав, е влязло в сила като необжалвано в останалата му част.
Решението
е постановено при участието на „М.Е.“ ООД- ***- като трето лице- помагач на
ищеца в производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.