№ 2899
гр. София, 21.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Мина Мумджиева
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100605423 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.327 вр. с чл.318 от НПК.
Образувано е по повод постъпила в съда въззивна жалба от защитника на
подсъдимия А. М. М. – адв. Р. срещу присъда от 03.11.2022г. по НОХД 2891/2021г. по
описа на СГС, НО, 11 състав, с която подсъдимият е признат за виновен по обвинението за
извършено от него престъпление по чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК, чл.54, ал.1 НК, като е
осъден на една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от
три години. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати разноски в размер на 97, 50 лева
по сметка на СДВР, както и разноски в размер на 870 лева – по сметка на СРС.
В производството пред СРС посоченото в обвинителния акт пострадало лице А.М.Р.-
Х. е конституирана като граждански ищец. С протоколно определение от 27.01.2022г.
първоинстанционният съд е прекратил производството по предявения граждански иск
(л.209, СП, СРС).
В жалбата се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна и
незаконосъобразна в наказателно-осъдителната част. Предлага се въззивният съд да я
отмени и да постанови изцяло оправдателна присъда. Депозирана е молба за допълване на
жалбата след изготвянето на мотивите към присъдата.
На 21.11.2022г. е изпратено съобщение до подсъдимия чрез неговия защитник с
уведомление за изготвените мотиви. Указан е 7-дневен срок за допълване на жалбата (л.6,
СП, СРС). В указания от районния съдия срок е депозирано допълнение към въззивната
жалба на защитника на подсъдимия с вх. № 21019548/28.11.2022г., в която са изложени
подробни аргументи на несъгласие с мотивите към първоинстанционната присъда. Твърди
се, че мотивите се непълни, тъй като не отговарят на всички възражения на защитата.
1
Твърди се, че връчването на обвинителния акт и разпореждане на съда за насрочване на
делото в открито съдебно заседание, е сторено на 16.04.2021г. Твърди се, че подсъдимият е
бил задържан още на 04.04.2021г., но съдът макар и да е знаел за неговото
местонахождение, не е осигурил своевременно връчването на обвинителния акт. Твърди се,
че действията, извършени с участието на подсъдимия до 21.05.2021г., когато като служебен
защитник е назначена адв. Р., са незаконосъобразни, тъй като е било нарушено изискването
за задължителна защита.
В допълнението към въззивната жалба е отправена критика към пълнотата и точното
изготвяне на съдебните протоколи от секретаря на състава, както и критика за
администрирането на съдебните книжа в нарушение на изискванията по чл.321 НПК.
Защитата твърди, че само и единствено поради собствената си процесуална активност е
установила на 25.11.2022г. факта на постъпил протест и допълнение към него.
В допълнението към въззивната жалба се изразява съгласие с доводите в протеста и
допълнението към него, като защитникът подчертава, че представителят на СРП не е
поддържал обвинението, доколкото същото е недоказано по несъмнен начин. Твърди се, че
доказателствената съвкупност е попълнена до голяма степен поради процесуалната
активност на защитата, като се навеждат доводи за значението на дадените от св. М. и св. П.
свидетелски показания. Твърди се, че дори и въз основа на техните показания, вкл. и въз
основа на всички доказателства по делото не е било изяснено кога, какво и от кого е
извършено престъпление, как и въз основа на какви доказателства са индивидуализирани
инкриминираните вещи. Оспорва се заключението на СОЕ, като се твърди, че вещото лице е
работило по собствени предположения за вида на вещите, обект на пазарна оценка. В тази
връзка се навеждат доводи, че размерът на щетата от твърдяното престъпление, е
неустановен.
В допълнението към въззивната жалба защитникът посочва, че първоинстанционният
съд неправилно е интерпретирал показанията на св. Р., като от своя страна подчертава, че те
са недостоверен източник на доказателства относно броя на посещенията в апартамента й,
относно последните проверки на паричната сума (твърди се, че в един и същи разпит
пострадалата посочва различни дати и часове). Твърди се, че вътрешните противоречия в
показанията на пострадалата не са отстранени и с проведената с нейно участие и с участието
на подсъдимия очна ставка. Защитата изтъква, че броят на посещенията на подсъдимия в
апартамента й е контролен факт, от съществено значение за установяване на субективния
състав на престъплението, в частност – кога, какви решения е вземал и с каква поредност са
били взетите решения за отнемане на вещи. Защитата посочва, че районният съд не е
изследвал достоверността на дадените от пострадалата показания, в т.ч. и относно
достоверността на предоставената от нея справка, съдържаща списък с вещи. Защитата, от
своя страна, заявява, че са останали неотстранени противоречията в показанията на
пострадалата точно какви вещи са й били отнети, като се твърди, че дадените на
17.11.2020г. са съществено различни от дадените на 06.10.2020г. Навеждат се доводи, че
пострадалата е заявила първо за липсващи 10 броя кожени калъфи, а в следващ разпит,
2
броят им е бил удвоен на 20 броя. В заключение защитата предлага на въззивния съд да
приеме, че липсват доказателства към инкриминирания период инкриминираните вещи да са
били в наличност по вид и брой, така както са описани в обвинителния акт. Защитата
посочва, че чантата е била взета със знанието и съгласието на пострадалата, която накарала
подсъдимия още на 04.10.2020г. да остави отключено помещението.
На следващо място допълнението към въззивната жалба се твърди, че
незаконосъобразно първоинстанционното произодство е било проведено по реда, предвиден
в чл.269 НПК.
В допълнението към въззивната жалба е отправена критика и към приложението на
материалния закон. Защитата посочва, че дори и въз основа на наличните доказателства е
спорно доколко към инкриминирания период пострадалата е имала трайна, продължаваща и
непрекъсната фактическа власт върху инкриминираните вещи. Твърди се, че липсват
доказателства инкриминираните плетива да са били собственост на св. Р., както и
доказателства към инкриминираната дата да е държала в дома си сумата от 500 лева.
В жалбата се оспорва и решението на СРС да потвърди мярката за неотклонение на
подсъдимия „Задържане под стража“ с аргумента, че същият се укрива към настоящия
момент. Твърди се, че СРС е следвало да приложи разпоредбата на чл.309, ал.4 НПК.
В заключение се предлага съдът да упражни правомощията си и да постанови изцяло
оправдателна присъда.
Постъпилата въззивна жалба и допълнението към нея са били администрирани до
СРП (л.7, СП, СГС).
Производството е образувано и във връзка с постъпил протест и допълнение към
него от СРП. В протеста се твърди, че подсъдимият е неправилно осъден, следва да бъде
признат за невинен или да му бъде намалено наложеното от СРС наказание. В допълнението
към протеста се твърди, че са извършени възможните действия за изясняване на делото от
фактическа страна, но въпреки това фактите по делото остават неизяснени до степен, която
изключва възможността за обоснован правен анализ. Обвинението посочва, че и до
трафпоста и до апартамента на пострадалата достъп са имали и други лица, различни от
подсъдимия. Твърди се, че липсват гласни доказателства, които да уличават именно
подсъдимия в изпълнение на престъплението, свързано с отнемане на инкриминираните
вещи. В протеста се посочва, че не е изключена и версията подсъдимият поради употребен
от него алкохол да е взел чужда чанта вместо своята, доколкото неговите лични вещи са
били открити в трафопоста. В протеста се навежда довод, че не е категорично изяснено дали
инкриминираната сума не е била дадена като капаро, доколкото по делото са налични
доказателства, че подсъдимият е бил ангажиран за ремонтни дейности. Твърди се, че не е
категорично изяснено и дали тази сума е дадена на подсъдимия на правно валидно
основание с оглед данните за предходни негови отношения с пострадалата от интимен
характер. В протеста се посочва, че липсват доказателства да е бил осъществен
субективният състав на престъплението. Алтернативно се предлага, ако въззивният съд се
3
съгласи с крайния извод на първия съд относно вината, да намали наложеното на
подсъдимия наказание.
Съдът, след като обсъди постъпилите въззивна жалба и протест, както и
допълненията към тях, намира, че не са били администрирани съгласно изискванията на
чл.321 НПК. Подсъдимият не е бил уведомен за постъпилите жалби, протест и допълнения
към тях, а доколкото е самостоятелна страна в съдебното производство същият има право да
участва лично в процедурата по чл. 321 НПК. Вярно е, че производството пред СРС е
приключило задочно срещу него и същият е бил обявен за общодържавно издирване.
Последната актуална справка за хода на издирвателните мероприятия е от 30.06.2022г.
(л.318, СП, СРС). Съобщенията за изготвяне на мотиви към присъдата обаче датират от
14.11.2022г., т.е. приблизително пет месеца по-късно. От това обстоятелство е произтичала
необходимостта подсъдимият да бъде потърсен за връчването на съобщения и преписи от
съдебните книжа срещу първоинстанционната присъда на последните известни по делото
адрес и телефон (л.289, СП, СРС), независимо от факта, че към този момент същият не е
бил снет от издирване. Резултатът от призоваването е следвало да се отрази от съответното
длъжностно лице. В случай на нередовна процедура по връчването на съобщение по
указания начин, за подсъдимия е следвало да бъдат изискани актуални справки, вкл. и
такава относно хода на издирвателните мероприятия. Следвало е да се провери и
твърдението на защитника, че подсъдимият се е установил като бездомник на ЖП гарата
(л.304, СП, СРС). В тази насока липсват каквито и да е доказателства в постъпилите
отговори от СДВР (т. напр. в приложения на л.308 от делото), да е било проверено това
твърдение на защитника.
На следващо място, вярно е, че по делото връчването на съобщение за постъпилия
протест, допълнение към него и факта на изготвени мотиви формално е налице чрез
защитника (л.6, СП, СРС). В конкретния случай обаче се касае за служебен защитник, който
няма данни да е поддържал комуникация с подсъдимия, още повече в период, в който
съдебното производство е продължило в негово отсъствие и е бил обявен за общодържавно
издирване. Това обстоятелство самостоятелно е изисквало подсъдимият да бъде потърсен от
първоинстанционния съд за връчването на съобщение по указания по-горе начин. Едва в
зависимост от отговорите на актуалните справки, в т.ч. от отговорите на справките,
насочени към изясняване на обстоятелството дали подсъдимият към настоящия момент
обитава посочения на л.289 адрес, дали отговаря на известния по делото мобилен телефон,
както и в зависимост от съдържанието на справката за актуалното състояние на
издирвателните мероприятия от СДВР, СРС е следвало да прецени дали са налице основания
въззивната жалба, протеста и допълненията към тях да бъдат администрирани за образуване
на производство пред въззивния съд.
Съгласно чл.321 НПК задължението да изпрати препис на заинтересованата страна е
отредено на съда, чрез когото са постъпили жалба и протест, т.е. в конкретния случай
компетентен да отстрани нарушението, допуснато при администриране на съдебните книжа,
е Софийски районен съд.
4
С оглед изложеното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ВНОХД 5423/22г. по описа на СГС,
НО, VІІІ въззивен състав.
ВРЪЩА делото на СРС, НО, 11 състав да администриране на въззивната жалба и
протест съгласно указанията на съда в обстоятелствената част на определението.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5