Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 04.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 00006 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на К.В.Ц. *** АД, с която се иска да се признаване за установено, че не дължи поради погасяване по давност сумата в размер на 2732,80 лева - главница за стойността на топлинна енергия, доставяна до имот с адрес гр. П., ул. „*****, за периода от 01.08.2009 г. до 30.04.2012 г. и сумата от 828,74 лева - лихва за забава за периода от 30.09.2009 г. до 30.08.2013 г.
В исковата молба се посочва, че за посочените вземания е издадена заповед за изпълнение на парчино задължение по ч. гр. д. № ****/**** г. по описа на Районен съд – П., която впоследствие е обезсилена. В тази връзка не е издаван изпълнителен лист и не са образувани изпълнителни дела, но вземанията са начислени в счетоводството на ответното дружество и същото претендира тяхното заплащане. Изложени са доводи, че вземанията са погасени по давност.
Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба. В съдебно заседание процесуалният представител изразява становище за неоснователност на исковете.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото са приложени материалите по ч. гр. д. № ****/**** г. по описа на Районен съд – П., че в полза на ответното дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу К.В.Ц., отнасящ се за следните вземания: 2732,80 лева - главница за стойността на топлинна енергия, доставяна до имот с адрес гр. П., ул. „*****, за периода от 01.08.2009 г. до 30.04.2012 г. и сумата от 828,74 лева - лихва за забава за периода от 30.09.2009 г. до 30.08.2013 г.
Обсъжданата заповед за изпълнение е връчена
на длъжника, който е подал възражение по чл. 414 ГПК, което наложило по реда на
чл. 415 ГПК даването на указания на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си. Това е наложило
образуването на гр. д. № 49/214 г., което е прекратено от исковия съд с
протоколно определение от 11.04.2014 г. Приложено е още влязло в сила определение
от 13.05.2014 г. по ч. гр. д. № ****/****
г. по описа на Районен съд – П., от което е видно, че е обезсилена обсъжданата
заповед за изпълнение на парично задължение.
Представено е още заявление на
ищцата, адресирано до ответника за отписване на процесните вземания като
погасени по давност.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,при който
се твърди, че вземанията са погасени о давност. .
Предявяването на исковата
претенция не е обвързано със срок, а правният интерес за ищцовата страна е
обусловен от това, че ответното дружество претендира заплащането на процесните
суми, доколкото в съдебно заседание се оспорва погасяването им по давност. Това води до категоричен извод за
наличието на правен спор между страните, свързан със заплащането на
горепосочените суми. В този смисъл е налице правен интерес от предявяване на
установителен иск за тези вземания.
Съгласно разясненията в
Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК
на ВКС задълженията на потребителите за предоставяните от топлофикационните
дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно чл. 155 и чл. 156 от Закона за енергетиката потребителите на топлинна
енергия заплащат цената, определена предварително и известна на страните по
договора, на месечни вноски.
В този смисъл вземането за
главница представлява периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за него се прилага
тригодишна давност. Важно е да се
отбележи, че липсва влязъл в сила съдебен акт, с който да е установено
дължимостта на проецесните вземания, тъй като е обезсилена издадената заповед
за изпълнение.
В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди (същите не са приложни по делото, но на съда са му служебно
известни) е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на
задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва,
т. е. налице е установен падеж на вземанията.
Началният момент на тригодишния давностен срок е датата на падежа на вземанията, т. е. давността за последния месец април 2012 г. от процесния период е изтекла още на 01.06.2015 г., т. е. изтекла е и за предходните месеци от исковия период. Исковата молба е подадена на 02.01.2020 г., което е след изтичане на давността. Предвид изложеното предявените искове са основателни и като такива следва да се уважат.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът
има право да получи направените по делото разноски. Същият е
заплатил 142,46 лева за държавна такса, 3 лева – банков превод и 500 лева за адвокатски
хонорар.
Мотивиран от
гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че
К.В.Ц., ЕГН **********, с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” поради погасяване по давност на сумата от в размер на 2732,80 лева -
главница за стойността на топлинна енергия, доставяна до имот с адрес гр. П.,
ул. „*****, за периода от 01.08.2009 г. до 30.04.2012 г. и сумата от 828,74 лева - лихва за забава за
периода от 30.09.2009 г. до 30.08.2013 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация
– П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на К.В.Ц.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 645,46 лева – направени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № ***** по описа за 2013 г. на Пернишки районен
съд да бъде върнато в архив.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: