№ 391
гр. Пазарджик, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20245220100475 по описа за 2024 година
Производство по чл. 28 вр. с чл. 25 от Закона за закрила на детето.
Образувано е по молба на ДСП Пазарджик за настаняване на детето Г. Г. Т., ЕГН
**********, в ЦНСТДБУ, с. З., ул. Д. № 10, за срок от една година или до настъпване на
промяна в семейните обстоятелства.
В молбата се посочва, че Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Пазарджик работят по сигнал за детето Г. Т. от 06.11.2023 г., когато в
ИДПС при РУ на МВР Пазарджик в телефонен разговор е съобщил за дете, което не искало
да се прибере при своята майка вечерта на 05.11.2023 г.. Сочат, че сигнал е постъпил и от
НТЛД 116 111, с изх. № 1016/08.11.2023 г. за системно упражнявано върху детето
психическо и физическо насилие от майката.
Посочва се, че във връзка с горния случай на 06.11.2023 г. социални работници от
ОЗД/ДСП Пазарджик са провели разговори с майката К. Т. и с детето Г. Т.. Установени били
влошени взаимоотношения помежду им. Детето споделило, че редовно е "тормозено и
тероризирано". Майката често не работела, употребявала ежедневно алкохол, често не
осигурявала храна. Ангажирала го с наличната домакинска работа. Налагала контрол, който
бил свързан със създаване на конфликтни отношения. За посочените обстоятелства в
процеса на социалната работа била предоставена информация и от други източници,
познаващи семейството. С цел позитивно повлияване взаимоотношенията с Г., майката К. Т.
подала заявление за ползване социални услуги в Център "Спешен прием" на КСУДС
Пазарджик.
В хода на работата за детето се установило като проблемни зони - липсата на сигурна
1
семейна среда и нарушена връзка‚ родител-дете“, в следствие на неразбиране и чести
конфликти. Посочено е, че детето се възползвало от трудовата заетост на майката през
нощта и осъществявало контакти с неподходящи компании. Получена била информация за
налагане на системно физическо, психическо и емоционално насилие от майката. В доклада
за оценка родителския капацитет на К. Т. било направено заключение за нарушена
емоционална връзка между нея и детето. Отчетени са затруднения по отношение
осигуряване на сигурна и защитена семейна среда за отглеждането му. Майката отхвърляла
алкохола, който употребява, да е причина за нейните неблагополучия в живота, както и тези
на детето. Изключила била другия родител от живота му. Посочено е, че родителите на Г. са
разведени, като родителските права са предоставени на майката. Бащата бил прекратил
всякакви връзки с детето си.
Излагат се твърдения, че жилището където е живеела майката на Г. към 2022 г. било
на нейни познати с лоши битови и хигиенни условия.
Твърди се, че при направеното социално проучване не са установени близки и
роднини, при които да бъде настанено детето Г.. Не е установено и подходящо приемно
семейство. Получена била информация за смяна на квартири от майката, местене при близки
и приятели, както и за често оставане без работа. От 10.11.2023 г. е започнала работа като
касиер в ОМВ бензиностанция, която включвала и график с нощни смени.
Посочено е, че според детето, последното гладувало, и майка му давала всичките си
пари за алкохол и била често тормозена от майка си.
От изготвената Оценка на родителския капацитет на К. К. Т. от КСУДС-гр.
Пазарджик, се установявал, че „майката има затруднения в осигуряването на сигурна и
защитена семейна среда за децата си: има затруднения в поддържането на открит диалог за
изслушване на проблемите и притесненият на децата си: честността и доверието не са на
нивото на очакванията на детето за изграждане на отношения на респект към родителя си. За
майката алкохолът, който употребява, не е причина за нейните неблагополучия в живота и за
тези на децата й. През годините майката не е показала желание да сътрудничи е отсъстващия
родител, не е разпознала нарастващата нужда от авторитета на бащината фигура и неговата
роля в живота, възпитанието и формирането на характера на детето." В заключението било
посочено, че "емоционалната връзка между майката и дъщерята е нарушена". Описани са
твърдения на детето ползване от страна на майката на „вербално, психическо и физическо
насилие, че има контролиращо поведение спрямо нея".
Посочено е, че детето Г. Т. за последните години е сменило няколко училища.
Получена била информация за показан нисък успех и допуснати голям брой отсъствия.
По време настаняването му в център „Спешен прием“, Г. се обучавала чрез
информация, която получава от класната ръководителка за взетите теми по учебните
предмет и задачите за домашна работа.
Със Заповед № ЗД/Д-РА-003/05.01.2024 г. на ДСП- Пазарджик детето Г. Т., било
настанено в ЦНСТДБУ. с. З., ул. „Д.“ № 10. Детето продължава своето обучение в шести "а"
2
клас в СУ "Г. Б." гр. Пазарджик.
Молителят Дирекция “Социално подпомагане”- Пазарджик в съдебно заседание се
представлява от юрисконсулт С.. Моли съда да уважи депозираната молба. Депозират
писмена защита.
Майката на детето Г. Т.в – К. К. Т., редовно призована, се явява лично и с
процесуален представител – С. М. от АК Пазарджик. В съдебно заседание заявява, че иска
детето да се върне при нея и да не бъде настанявано в центъра. Споделя, че в момента търси
квартира, в която да живеят, както и че всеки ден поддържа контакти с Г..
Бащата на детето Г. Т. – Г. А. Т. не се явява. Постъпила е молба, с която моли съда да
уважи депозирана молба от ДСП Пазарджик и да бъде продължен срока на настаняването.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото копие на Удостоверение за раждане, издадено въз
основа на Акт за раждане № 913/30.12.2010 г. на общ. Пловдив e, че детето Г. Г. Т., ЕГН
**********, е родено на 04.08.2010 г., като негова майка е К. К. Т. и баща Г. А. Т..
Със Заповед № ЗД/Д-РА-003/05.01.2024 г. на Директора на Д „СП“ - Пазарджик
детето е настанено по административен ред в ЦНСТДБУ с. З., ул. „Д.“ № 10 за срок от една
година или до настъпване на промяна в обстоятелствата.
В представения и приет като доказателство по делото доклад за оценка на случай и
предприемане на мярка за закрила спрямо дете, изготвен от Д „СП“ - Пазарджик, са
отразени релевантни за предмета на молбата факти, които макар и по вторичен път,
установяват, следното: основните потребности на детето от подслон, облекло, храна и др. се
посрещат от 06.11.2023 г. в Център „Спешен прием“ на КСУДС, като до този момент се
отглеждало в биологична среда. Посочено е, че детето Г. е ползвала услуги в центъра със
своята майка през 2022 г., тъй като останали без подслон. Отразено е, че на 06.11.2023 г. е
постъпила информация от ИДПС при РУ на МВР гр. Пазарджик, че детето Г. на 05.11.2023
г. вечерта не е искала да се прибере в жилището на майка си, като в проведен разговор с
детето, последната е заявила, че е редовно „тормозена и тероризирана“. Майката не
работила, употребявала ежедневно алкохол, често не й осигурявала храна. Полагала
контрол, който е свързан със създаване на конфликти отношения. Предвид създалата се
ситуация, майката подала заявление за оказване подслон в Център „Спешен прием“ на
КСУДС на детето. Посочено е, че Г. има избран личен лекар, здрава е и боледувала в
рамките на нормалното за възрастта.
По отношение на образованието е посочено, че Г. е сменила няколко училища, като
причината според социалните работници е, че майката навлизала в конфликти с
преподавателите. През учебната 2023 г. – 2024 г. Г. била ученичка в СУ „Г. Б.“ гр.
Пазарджик в „6 а“ клас. Била получена информация, че детето е с лош успех и правило
много отсъствия. Поради тази причина през учебната 2022 г. – 2023 г. останала на два
изпита. Установява се, че и след като детето е настанено в центъра, отново не посещава
3
редовно учебните часове.
Посочено е, че детето има желание да бъде отглеждано от биологичния си баща, като
пред социалните работници е заявило, че не желае да се отглежда от майка си. Отново по
данни на социалните работници в центъра, детето е показало нарушаване на установените
правила. Оказана му била подкрепа.
Отразено е, че детето било ангажирано с непрекъсната домакинска работа. Майката
налагала контрол, който е свързан с конфликти отношения. Към момента на изготвяне на
доклада 04.12.2024 г. майката не демонстрирала подходящо поведение. Не били установени
близки и роднини, които да поемата грижата за детето.
Посочено е, че детето има изградена емоционална връзка и с двамата си родители.
Приложено е проучване за бащата на детето – Г. Т., в което е посочено, че са
проведени две срещи с него на 27.11.2023 г. и 30.11.2023 г. в дома му. Споделил, че иска
дъщеря му да се отглеждане при него за пробен период, но се притеснявал от реакцията на
майка й. Излагат се твърдения за социално-битовите условия в дома му.
От приложената оценка на родителския капацитет на К. К. Т. се установява, че
емоционалната връзка между майка и дете е нарушена. Детето твърдяло, че майката
използва вербално, психическо и физическо насилие, че има контролиращо поведение.
Майката отричала казаното за нея и дъщеря й, но признавала, че й е трудно да приеме Г. за
„пораснало дете“, за самостоятелна личност, какво и че й липсва реална преценка как се
чувства дъщеря и към този момент.
По делото е приложен трудов договор № 069/09.11.2023 г., от който се установява, че
К. Т. е в трудово правоотношение с „Щ. 2020“ ООД, като заема длъжността „касиер“ с
място на работа „ТК ОМВ П. 102“, с месечно възнаграждение в размер на 780 лева, като
работното време е уговорено на смени от по 12 часа.
Молителят е представил справка за актуално състояние на всички трудови договори
на майката на детето към 25.01.2024 г..
Представено е Решение № 411/31.01.2024 г. по адм.д. № 74/2024 г. на АС Пазарджик,
с което Заповед № ЗД/Д-РА-003/05.01.2024 г. на Директора на Д „СП“ – Пазарджик е
отменена. Срещу решението е постъпила касационна жалба от ДСП Пазарджик.
В качеството на свидетел е разпитан Ю. Д. Н. – главен социален работник в Д „СП“
гр. Пазарджик. От показанията й се установява, че работи по сигнали касаещи детето от
25.07.2022 г., когато съседка подала сигнал, че детето е неглижирано от майка си, която
злоупотребявала с алкохол, както и нейния съжител. При извършена проверка установили,
че жилището било изключително занемарено. Изяснява, че майката и детето били настанено
в ЦНСТУ. Посочва, че през това време майката е показвала модел за поведение на детето,
което я стимулира да лъже, в прикриване не постъпки, които не били целесъобразни. За
случай на 06.11.2023 г. посочва, че получили сигнал от ДСП за дете, което не иска да се
прибере в дома си. В проведен разговор детето заявило, че било тормозено от майка си и не
4
искало да се прибира. Майката пък заявила, че се старае да обгрижва детето си и в този
момент чашата преляла. Посочва, че след няколко дни се получило обаждане от майката на
Габи – детето където пренощувала Г., в който заявила, че детето не иска да се прибере, тъй
като било системно малтретирано.
Свидетелката споделя, че в хода на социалното проучване успели да установяват, че
майката имала непостоянна, често сменяща се работа, понякога с трудова заетост в
определени дни, явяваща се и недостатъчна, за да получава нужните доходи. Счита, че
майката не е годна да гледа детето си, защото няма постоянна трудова заетост, работи и на
нощни смени, като в тези нощни смени имали информация, че детето, след като излиза от
училище по цяла нощ скита с различни компании, контактува с момичета, които са
проституиращи. Посочва, че тази трудова заетост на майката не давала възможност и да
наема подходящи жилища. Споделя, че колегите и са забелязали в Центъра, че майката
изпадала често в емоционални изблици - крещи на детето, нямало близост, нямало
споделяне между майката и Габи, даже не били и чести моментите, когато са се хранили
заедно.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични и последователни,
подкрепящи се от събраните по делото доказателства.
В проведеното съдебно заседание е изслушано детето Г. Т., което заявява, че желае да
се върне при майка си. Споделя, че причината, поради която е отишла в ЦНСТДБУ била, че
майка й я тормозила – „понякога ми лепеше шамар, защото аз съм виновна“. Споделя, че не
били само шамари. Имало й случай, в които майка й я е псувала. Посочва, че имало
моменти, в които й е осигурена храна и добри условия за живеене, както и че е оставала без
храна и условия, според финансовата възможност на майка й. Споделя, че имала останали
белези от майка й – на левия лакът от забиване на вилица, на левия крак около коляното от
удар с хилка за федербал. Посочва, че в последно време не били хубави отношенията с баща
й. Желае майка й да се промени и да не осъществява такъв контрол над нея. По време на
престоя й в с. Звъничево споделя, че майка й я посещавала и редовно комуникирали.
За да се произнесе по искането за настаняване на детето с оглед разпоредбата на
чл. 26 от Закона за закрила на детето, съдът съобрази следното:
Исканата мярка за закрила- предоставяне на социална услуга за резидентна грижа е
сред предвидените в чл.4 ЗЗДетето, като основателността на прилагането й е обусловена от
предвидените в разпоредбата на чл.25 ЗЗДетето изчерпателно изброени в шест точки
основания. В случая като основание за исканата мярка се сочи наличието на хипотезите на
чл.25, ал.1, т.2 ЗЗДетето, а именно майката без основателна причина трайно не полага грижи
за детето. Анализът на събраните по делото доказателства формират извода на съда, че към
настоящия момент по отношение на детето Г. не е налице, което и да е от визираните в
закона основание, включително и това по т.2 на чл.25 ЗЗДетето, на което се е позовал
молителят.
Напротив от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи, че
5
майката на детето е била тази, която е полагала грижи за него, непосредствено преди
процесния инцидент на 05.11.2023 г.. По делото не се твърди майката да не притежава
необходимия родителски капацитет и/или социално – битови условия за отглеждане на
детето Г.. Изложените твърдения от молителя, че Г. системно е „тормозена и тероризирана“,
че майката често не работила, употребявала ежедневно алкохол и често не осигурявала
храна на детето се потвърждават само и единствено от приложените по делото социални
доклади. Тези твърдения почиват не на преки възприятия от служителите на ДСП гр.
Пазарджик, а на това което е споделило детето Г. в проведени разговори с тях. Тяхната
доказателствена стойност се разколебава съществено от заявеното от Г. при проведеното
изслушване в съдебното заседание, където посочва, че причината за създаването на
конфликти ситуации е нейното поведение и по-строгия контрол, който оказва майка й. До
извода за наличие на трайно неполагане на грижи от майката не води и непостоянната й
трудова ангажираност в периода преди 09.11.2023 г.. Към настоящия момент се установява,
че майката е трудово ангажирана от 09.11.2023 г.. Безспорно е, че работи на смени, като част
от тях са нощни, но това автоматично не води до извода, че майката трайно не полага грижи
за детето си. Ако се сподели това твърдение, означава че всяка самотна майка, която
отглежда детето си, не може да престира труд през нощта, защото има опасност детето му да
бъде изведено от семейството.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства може да се направи и
извода, че при отглеждането на детето, К. като самотна майка е изпитвала значителни
затруднения, включително и от финансов характер. Въпреки това обаче, тя очевидно е
полагала възможните за нея усилия, като дори при необходимост и сама е прибягвала до
искането и ползването на социална услуга, за да намери подходящите за момента
разрешения, които са в полза на отглежданото от нея дете. Всъщност, конфликтните
ситуации между майка и дъщеря, включително и процесната такава, по повод на която се
иска настаняването на детето извън семейството несъмнено са възниквали при опитите на
майката да ангажира дъщеря си с домакинска работа, да следи за участието в процеса на
обучение и да контролира периодите, в които детето отсъства от жилището което обитават.
Тук е моментът да се посочи, че ДСП е именно институцията, която следва да прилага
закона точно и да съдейства за отглеждане на детето в семейната му среда. Именно поради
това, законодателят е категоричен, че настаняването на детето извън семейството се налага
като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството.
Смисълът е очевиден - да се подпомага детето в семейната среда, да се предлагат мерки за
закрила в биологичното му семейство, за да не се прекъсва емоционалната връзка на детето
с неговите родители, с роднини и близки. Принципът за закрила по чл.3, ал.1, т.1 ЗЗДетето
предвижда, че закрилата на детето по този закон се осъществява чрез съдействие,
подпомагане и услуги в семейна среда, които мерки за конкретно изброени в чл.23 от
закона. Противно на закона не са предприети подходящи мерки за закрила, а веднага е
предложено настаняване на детето в ЦНСТДБУ, с. З., ул. Д. № 10, без да е потърсен друг
начин и да са изчерпани мерките за закрила в семейната среда. Действително ДСП
Пазарджик е изследвало възможността за настаняване на детето при близки и роднини, но
6
само и единствено с бащата и бабата по бащина линия на детето – Лилия Т.. Няма данни
дали са изследвани възможностите и с други близки и роднини извън посочените лица.
Същевременно майката се яви лично в съдебно заседание и изрази категоричното си
желание и готовност да продължи да полага грижи за детето, което обезсмисля взетата
мярка за закрила, а и сочи на това, че по отношение на детето не е налице трайност на
състоянието на неполагане на грижи. Не на последно място следва да се съобрази и
заявеното от Г. в проведеното съдебно заседание, че също иска да живее при майка си.
Отчитайки горното и като съобрази, че приоритетно значение за интереса на детето
има запазване на връзката с биологичния родител, съдът намира, че в настоящия случай не
се налага извеждане на детето Г. извън семейството по смисъла на чл.25, ал.2 ЗЗДетето.
Напротив отглеждането му далеч от майката за продължителен период от време по-скоро би
се отразила негативно на детето отколкото позитивно и не би било в негов интерес да бъде
лишено от обичта на своя родител, имайки предвид и емоционалната връзка на детето с
неговата майка, която по делото е безспорно установена.
Следователно не са налице законоустановените предпоставки за настаняване на
малолетната Г. Г. Т., ЕГН **********, в ЦНСТДБУ, с. З., ул. Д. № 10 и в този смисъл
молбата следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото в полза на К. Т. следва да се присъдят и сторените от нея
разноски в размер на 500 лева, за заплатено адвокатско възнагарждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Дирекция „Социално Подпомагане“ гр. Пазарджик за
настаняване на детето Г. Г. Т., ЕГН **********, в ЦНСТДБУ, с. З., ул. Д. № 10 за срок от
една година или до настъпване на промяна в семейните обстоятелства.
На основание чл. 28, ал. 4 от ЗЗДетето, ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пазарджик, да заплати на К. К. Т.,
ЕГН **********, с адрес: с. Щ., ул. „4-та“ № 16, общ. Л., сумата в размер на 500 лева,
представляващи сторени в производството раноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7