Решение по дело №1083/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1950
Дата: 30 октомври 2020 г.
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20207180701083
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И E

№ 1950/30.10.2020г.

гр. Пловдив, 30,10,2020 година

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

   Административен съд – Пловдив, V състав, в публично съдебно заседание на 07,10,2020 година, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

при секретаря В. К., като разгледа докладваното от съдия Ботев адм. дело №1083 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

  Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК, във вр. с чл. 172 , ал. 5 от ЗДвП.

  Жалбоподателят –Ф.А.И., ЕГН **********, с адрес *** обжалва ЗППАМ № 20-1030-001054 / 01.03.2018 г. по чл.171, т.1 Б.Б от ЗДвП на Началник група, сектор ПП  при ОД на МВР – Пловдив, с която на  И.  се налага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за извършено нарушение , като управлява МПС под въздействието на наркотични вещества или техните аналози, с което виновно е нарушил: чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. С ПАМ са отнети документи- СУ МПС № ********* и  АУАН № Д 417471.

  В жалбата се твърди, че процесната заповед е незаконосъобразна и издадена от лице, без необходимите правомощия. Заповедта на издаващия орган е от 06.02.2017 г. Моли се да се постанови решение, с което да се отмени горепосочената заповед на Началник група при КАТ – ОД – МВР гр.Пловдив, като незаконосъобразна и несправедлива ведно с последиците от това.

Ответникът – Началник група сектор ПП  при ОД на МВР – Пловдив не изпраща представител , а в  представеното становище на л. 16 , счита жалбата за неоснователна.

Съдът намира жалбата за депозирана в законовоустановения срок от лице с правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество  е НЕОСНОВАТЕЛНА.

  От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Постъпила е административната преписка от л.16 до л.30 от  съдържанието на която съдът установи , че  жалбоподателят Ф.И. на 04,05,2020г. , около 02,00ч. в гр. Пловдив ,  управлява л.а. Нубира , с рег № ***, собственост на С.П. ,  под въздействието на наркотични вещества , установено с техн. Средство  Дрегер  с фабр. Номер 0781, като на водача е издаден талон за медицинско изследване № 089609.

. От приложения на л. 25 протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби се установява че в 02,50ч. на 04,05,2020г. жалбоподателя е „отказал да даде кръв за изследване“.

Представени са и заповеди № 317з-391/06.02.2017 г. на директор ОДМВР гр.Пловдив, № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министър на вътрешните работи и № 8121К-5154/02.06.2017 г. за преназначаване на държавни служители на ръководни длъжности в МВР на министър на вътрешните работи.

В съдебното производство жалбоподателя не се явява и не се представлява , както и не ангажира други доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В изпълнение на задължението по чл.168 от АПК съдът е длъжен да извърши проверка на оспорения административен акт на всички основания, посочени в чл.146 от АПК, независимо дали са заявени в предявената жалба.

На първо място, след анализ на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателят Ф.И. на 04,05,2020г. , около 02,00ч. в гр. Пловдив е   управлявл л.а. Нубира , с рег № ***, собственост на С.П. ,  под въздействието на наркотични вещества , установено с техн. Средство  Дрегер  с фабр. Номер 0781, като на водача е издаден талон за медицинско изследване № 089609 и същият е отказал вземането на кръвна проба.

За горните факти спор по делото няма.

Спора по същество е дали процесната ПАМ е издадена от компетентен орган, дали правилно е приложен материялния закон и дали са допуснати съществени процесуални нарушения при издаванетой.

Съдът счита че Оспореният ПАМ  е издаден от компетентен орган , съобразно заповеди № 317з-391/06.02.2017 г. на директор ОДМВР гр.Пловдив, № 8121з-1524/09.12.2016 г. № 8121К-5154/02.06.2017 г. на Министър на вътрешните работи ,  в предписаната от чл.59 ал.2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му.

На следващо място, не се установява в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като оспорения ПАМ е издаден в съответствие с относимите  материалноправните разпоредби и  с целта на закона.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна  поради което  следва да бъде отхвърлена , като такава.

  Водим от горното и на основание чл.172 ал.5 от ЗДП, Административен съд – Пловдив, V състав,

Р Е Ш И:

  ОТХВЪРЛЯ   жалба на Ф.А.И., ЕГН **********, с адрес *** срещу ЗППАМ № 20-1030-001054 / 01.03.2018 г. по чл.171, т.1 Б.Б от ЗДвП на  Началник група, сектор ПП  при ОД на МВР – Пловдив, с която на  И.  се налага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за извършено нарушение , като управлява МПС под въздействието на наркотични вещества или техните аналози.

Решението е окончателно.

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: